№ 1089
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213955 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “*****“ ООД жалба
срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.
3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният
електронен фиш е издаден при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Посочва се, че е нарушена процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност. В издадения електронен фиш
липсвало дата на издаването му, като се твърди, че доколкото самото
заснемане имало функцията на АУАН, а електронният фиш – на НП, срокът по
чл. 34 от ЗАНН за съставяне на електронен фиш започвал да тече от датата на
заснемането с техническото средство, като електронният фиш в настоящия
случай бил издаден след предвидения в закона срок. Оспорва се, че
отговорността на нарушителя в случая не можела да бъде ангажирана със
съставяне на електронен фиш, доколкото нарушението било по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. В акта не било посоченото изпълнителното деяние – дали това било
за допускане от собственика на движението на пътно превозно средство
1
(ППС) по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП и дали същото било от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, какъв вид била дължимата такса. Възразява се, че не ставало
ясно въз основа на коя разпоредба е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, което водело до неяснота и объркване, както и до нарушаване
на правото му на защита. Не се установявало безспорно дали жалбоподателят
е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е
допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата такса. Не
става ясно по какъв начин се констатирало несъответствието с декларираното,
т.е. какви са действителните брой оси, маса и екологична категория на ППС-
то. Не се посочвало в издадения фиш какъв е размерът на дължимата тол
такса, който е следвало да бъде заплатен. Твърди се техническа неизправност
на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за
събиране на тол такси, в т.ч. на доставчика на ЕУЕСТ, който носел
отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране
на такса за изминато разстояние (тол такса) на територията на страната въз
основа на сключения с конкретния потребител договор. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и че именно посоченото техническо
устройство е заснело вмененото нарушение на посоченото място, като в
случая не можело по категоричен начин да се установи и мястото на
твърдяното нарушение, доколкото път А-6 обхващал голям участък.
Релевирано е възражение за изтичане на давностните срокове за преследване
на нарушението и налагане на наказанието. Твърди се, че дори да се докаже
извършено нарушение, същото представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
и присъждане на сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, не е било представлявано.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, е била
представлявана от процесуален представител. Посочено е, че жалбата се явява
неоснователна, а обжалваният електронен фиш – правилен и законосъобразен.
Изложени са твърдения, че актът отговаря на всички нормативни изисквания,
2
съдържа задължително изискуемите реквизити и е издаден от компетентен
орган по утвърден образец. Направено е искане за потвърждаване на
атакувания акт. Направено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.07.2021 г. в 08,31 часа, пътно-превозно средство (ППС) специален
автомобил *******, с рег. № ********, с технически допустима максимална
маса 35000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се
движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ
километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Процесното ППС било собственост на трето лице за производството, но
дружеството-жалбоподател бил негов ползвател. Видно от приобщеното по
делото становище (л. 49) за сегмент ********** няма получена тол
декларация и маршрутни карти, няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, за предходен и следващ
сегмент. Нарушението било установено с устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.
За извършеното нарушение срещу дружество като ползвател на
регистрираното ППС бил издаден на 17.02.2023 г. обжалваният електронен
фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 15.04.2024 г.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част
от системата. От същите, представени от въззиваемата страна, се извеждат
3
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл
неоснователни и бланкетни са възраженията в жалбата в този смисъл.
Видно от представения протокол за установяване годността за приемане
на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка
от 15.08.2019 г. е било монтирано изправно измервателно техническо
устройство. Не са събрани доказателства относно отклонение в годността на
същото към процесния момент. В този смисъл неоснователни са възраженията
в жалбата в този смисъл.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от административнонаказаващия
орган, както и справката от ОДМВР-Пловдив, всички приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат
еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че 10.07.2021 г. в 08,31
часа, пътно-превозно средство (ППС) специален автомобил *******, с рег. №
********, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4,
екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се движело в Столична община,
по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена пълната дължима
сума и не е била налице тол декларация за заснетото. Доказва се, че
атакуваният акт е бил издаден на 17.02.2023 г.
Мястото на нарушението е ясно обозначено с посочване на
наименованието на конкретния път, отсечка от същия и посоката на движение.
Посоченото като местоположение достатъчно ясно дава индивидуализация за
отсечката от магистралата, за да може наказаният да разбере параметрите на
нарушението (мястото му на извършване), с оглед пълноценно упражняване
на правото му на защита, още повече отчитайки обстоятелството, че става
въпрос за пътна отсечка, намираща се извън населено място.
4
Снабдявайки процесното ППС с бордово устройство, жалбоподателят е
обезпечил една част от изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП. В допълнение обаче задълженото лице следва да заплаща необходимите
такси и да осигурява надлежно условията за работа на устройството в
неговото ППС. В този смисъл по делото не се доказа, че пропуск в годността
на техническото измервателно устройство № 10182 е било причината за
регистрираното нарушение. Напротив, събраните по делото доказателства
еднозначно посочват неговата техническа изправност, като в
доказателствената маса липсват основания за съмнения в тази насока.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давност за погасяване на административнонаказателното преследване, извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване
и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете,
уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл
извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-
неблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на
извършване на нарушението – 10.07.2021 г., към датата на връчване на
електронния фиш обикновената давност не е изтекла, а към настоящия
момент не е изтекла абсолютната давност.
Неоснователен е и доводът за липса на компетентност на издателя на
обжалвания акт. Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Следва да се отбележи, че доколкото издаденият акт не е наказателно
постановление, а електронен фиш, не е било налице законоустановено
изискване за наличие у акта на реквизита „дата на издаване“. В обжалвания
акт ясно е разписана нарушената разпоредба, вменяваща определено
5
поведение на наказания, и въз основа на която е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като е обозначено и в какво качеството е бил
санкциониран жалбоподателят, а именно – на ползвател, противно на
доводите в жалбата. Съдът счита обаче, че доколкото санкционираното
поведение се е състояло в липсата на валидна маршрутна карта или тол
деклараия за преминаването, за прецизност, яснота и надлежно формирана
представа у санкционирания за нарушението, което е извършил, в акта е
следвало да бъде включено поне каква е дължимата такса, каква част от нея е
платена и не е платена. Едва тогава наказаният би могъл да упражни
надлежно правото си на защита.
Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен
фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни
такси, да се санкционират чрез диференцираната процедура. Съгласно
отбелязаното в акта, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложена конкретната санкция. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди
изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала
към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала
електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за
нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е настоящото нарушение. При
извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането
не може да се извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на
отклонението при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди
изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Следователно административнонаказателната
6
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при
условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай
момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи чрез издаване на
акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. Докато разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се
санкционира водачът, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП – собственикът/ползвателят на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, налице е различие в параметрите на нарушение според
двете норми – относно субектите на отговорност, правно дължимото
поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този
смисъл недопустимо е в този тип производства прилагането на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП досежно конкретно
извършеното нарушение по аналогия.
Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била
предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред –
със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави
АУАН и НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен
съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред
за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по
смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на
жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита като подаде обяснения или възражения, да
представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално –
оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченият
недостатък на развилата се административнонаказателна процедура
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило
7
изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо
основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Следва да се подчертае и относимостта към настоящия спор на
разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Съгласно цитираната нормативна уредба „Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. Следователно в случая доставчикът на електронната услуга
за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми
дружеството-жалбоподател относно констатираната липса на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Едва след
изпълнение на това задължение и бездействие от страна на ползвателя на
услугата - жалбоподателя, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната отговорност, както бе коментирано по-горе –
чрез съставяне на АУАН и НП. Изменението на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, със
ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е именно в този смисъл,
като с промените националното законодателство е съобразено с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
и по-точно– с цитираната в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е
очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП
противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. Налице е разлика между уведомяването от доставчика на
услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, от друга. В този
смисъл и предвид констатираното противоречие, съдът счита, че пряко
приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
8
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят не е следвало
да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса за процесните сегменти от пътя. В този смисъл и
неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършеното
деяние с имуществената санкция по издадения електронен фиш.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната му отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш, без да е необходимо спорът да се разглежда
допълнително по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, който не е представил доказателства за сторени такива,
поради което в негова полза не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на „*****“ ООД, ЕИК *********, е наложена за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.
3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9