Определение по дело №243/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  260083

 

Бургас, 20.01.2021г.

 

            Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Окръжен съдия: Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев търговско дело № 243 по описа за 2020 година, на основание чл.374 във връзка чл.146 ал.1 ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дорослава-02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Каблешково, ул.„Васил Левски“ №21, представлявано от управителя Евгений Димитров Георгиев, със съдебен адрес:*** , чрез адв. М.Б., срещу „Акулите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур“, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 1 025 000 лв. - дължима главница и 392 547,98 лв. - лихва за периода 19.07.2010 г. - 30.04.2014 г., на основание договор за кредит от 19.07.2010 г. и нотариално заверено споразумение от 28.04.2014 г., ведно с дължимата законна лихва от подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение – 13.05.2014 г. до окончателното заплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Книжата по делото са разменени редовно, поради което и съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 19.07.2010 г. между страните бил подписан договор за кредит, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответното паричен заем, в размер на 3 100 000 лв., като заемната сума била изплатена напълно по банковата сметка на „Акулите“ ЕООД в ТБ „Алианц България“ АД на 19.07.2010 г. На 28.04.2014 г. страните подписали споразумение с нотариална заверка на подписите с рег. №3811/2014 г. от 29.04.2014 г. на помощник нотариус с рег. №464 по регистъра на Нотариалната Камара, с район на действие Районен съд – Бургас, с което ответното дружество се задължило да изплати главницата в размер на 1 025 000 лв., ведно с дължимата към 30.04.2014 г. лихва в размер на 392 547,98 лв. в срок до 07.05.2014 г.

Посочва се също така, че двете дружества изрично потвърдили салдата си към 31.12.2014 г. и задължението възлизало на 1 025 000 лв. Поради липса на плащане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 2350 от 21.05.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3551/2014 г. по описа на Районен съд- Бургас, въз основа на които било образувано изп.д. №266/2014 год. при ДСИ при Районен съд – Бургас. На 28.05.2014 г. била вписана възбрана върху поземлен имот, ведно е постройките, собственост на „Акулите“ ЕООД. Извършени били опис, оценка и продажба на имотите, които с постановление за възлагане от 12.01.2015г. били възложени върху „Поморие-туринвест 02“ ООД, ЕИК *********. Изпълнението приключило поради пълно издължаване и с протокол от 29.01.2015 г. на ДСИ били вдигнати всички служебно наложени възбрани и запори.

Твърди се още, че за всички тези действия ответникът бил надлежно уведомен, но въпреки липсата на спор между страните относно дължимите суми, на 30.05.2019 г. ответното дружество депозирало възражение по чл. 414 ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 12.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 3551/2014 г. Районен съд- Бургас не приел възражението поради просрочие. С определение от 22.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1067/2019 г. Окръжен съд- Бургас обезсилил разпореждането на районния съд и приел възражението за такова по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. С определение от 04.05.2020 г. по ч.гр.д. № 11301/2019 г. Окръжен съд – Бургас приел възражението на „Акулите“ ЕООД и върнал делото на районния съд за продължаване на производството и даване на указания по чл.415, ал.1 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от образуване на настоящото производство.

Излагат се пространни съображения за недопустимостта на възражението срещу заповедта за изпълнение предвид просрочието му. Ищецът сочи, че още с връчването на поканата за доброволно изпълнение от ДСИ на 26.05.2014 г., „Акулите“ ЕООД било надлежно уведомено за издадената заповед за изпълнение. Твърди, че поканата била изготвена по образец, като  изрично било посочено, че се връчва заедно с всички книжа, в това число и заповедта за изпълнение. Поканата била получена лично от управителя на длъжника. Налице било изрично удостоверение от ДСИ, че заедно с ПДИ била връчена и заповедта за изпълнение и доказателствената сила на тези документи не можела да бъде оборена със свидетелски показания. Освен това, смята сроковете по чл. 423 ГПК за обвързани с узнаването на заповедта, а не с връчването ѝ. В тази връзка сочи, че длъжникът бил надлежно уведомен за извършения опис и присъствал на него, бил уведомен и за насрочената публична продан, бил му връчен и протокола от последната, както и постановлението за възлагане и протокола за разпределение, активът бил отписан от активите на дружеството. Твърди се още. че от документите по ч.гр.д. № 3551/2014 г. на БРС се установявало, че адв. Богоева е била надлежно упълномощена от управителя на „Акулите” ЕООД и тя се е снабдила с всички документи по него по изпълнителното дело, включително и се е запознала с издадената заповед за изпълнение още на 21.02.2019 г. От тази дата до подаване на възражението на 29.05.2019 г. изминали близо три месеца, предвид което срокът за възражение по чл. 423 от ГПК бил пропуснат от длъжника. Счита така подаденото възражение за злоупотреба с право, тъй като в продължение на пет години ответникът не е упражнил правата си, нито се е възползвал от способите за защита в изпълнителното производство, за което бил надлежно уведомяван.

Счита, че настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка относно процесуалните предпоставки за надлежното предявяване на възражение от страна на длъжника, тъй като определението по ч.гр.д.№1301/2019 год. БОС, с което е прието възражението по реда на чл.423 ГПК, нямало сила на присъдено нещо.

             Ангажира доказателства.

            Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД. 

           Ответникът, с депозирания отговор на исковата молба, оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че ответното дружество не е дължало на „Дорослава-02“ ЕООД главницата от 1 025 000 лв., посочена в споразумението от 28.04.2014 г. и съответно не е била дължима и мораторната лихва от 392 547,98 лв. Счита, че в настоящото производство следва да бъде разгледано съществуването или несъществуването на заемното правоотношение по договора за кредит от 19.07.2010г. Посочва, че процесният договор за кредит, който е в значителен размер 3 100 000 лв., не е обезпечен, което е в разрез с обичайната търговска практика.  Твърди се още, че договорената сума от 3 100 000 лв. постъпила по сметката на „Акулите“ ЕООД на 19.07.2010 г. в 14:35 ч. и на същата дата в 14:45 ч. „Акулите“ ЕООД превело 1 300 000 лв. обратно по сметка на  ищеца с основание „извършено СМР по договор“, което плащане обаче било връщане на част от заемната сума.

            Заявява се по-нататък, че едноличният собственик на капитала на „Акулите“ ЕООД - „Арвен“ АД и „Петрол Холдинг“ АД имали съвместен проект в областта на спорта за изграждане на тренировъчен стадион в гр. Бургас. В рамките на съвместната дейност „Петрол Холдинг“ АД предоставяло заеми на „Акулите“ ЕООД, които били обезпечени със залог на дружествени дялове. Председателят на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“ АД - Митко Василев Събев също финансирал проекта под различни форми.

Твърди се още, че през 2009 г. в капитала на ответното дружество бил апортиран поземлен имот  с идентификатор №07079.1.1399, находящ се в  гр. Бургас, квартал Сарафово, местност „Соката“, с площ от 31 066 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за спортен обект. Ответникът заявява, че „Дорослава-02“ ЕООД действително било извършвало СМР в имота, но изграждането на обектите от тренировъчния център приключило през месец април 2010 г. със следните актове: акт за приемане на конструкцията на строеж Спортно-тренировъчен комплекс, подобект: газово стопанство с обслужващи помещения - на 14.04.2010 г.; акт за приемане на конструкцията на строеж Спортно-тренировъчен комплекс, подобект: пречиствателно съоръжение със спортни тренировъчни съоръжения/стълбища и рампи/ - на  20.04.2010 г.; акт за приемане на конструкцията на строежа на Спортно-тренировъчен комплекс, подобект: административна обслужваща сграда с ресторант и център за рехабилитация - на 25.04.2010 г. Счита, че в случай че е имало незаплатени суми за извършване на СМР, е съществувало друго основание за дължимост на 1 300 000 лв. и не е било нужно кредиторът - строител да дава кредит, с който веднага да му бъде заплатено „извършено строителство“.

Твърди се още, че договорът за кредит прикривал други взаимоотношения между страните, различни от посоченото в него кредитно правоотношение. Волята на страните  била да бъдат обвързани по друг начин, което обосновавало относителната симулация, обективирана в договора за кредит от 19.07.2010 г., и неговата нищожност. Плащането в 14:45 часа в размер на 1 300 000 лв. можело да бъде изтълкувано като своеобразно обратно писмо, като най-вероятно действителното основание за превода не било извършено СМР по договор, а именно връщане на част от така наречената „заемна сума“.

Заявява се по-нататък, че на 19.08.2010 г. и 01.11.2010 г. ответникът превел съответно 525 000 лв. и 1 200 000 лв. по сметка на ищеца с основание частично връщане по договор за кредит. На 20.07.2011 г. страните са подписали споразумение към договора за кредит, в което било уговорено да се начисли и изплати лихва за времето от 19.07.2010 г. до 19.07.2011 г. в размер на 141 264,75 лв. Споразумението било подписано за „Акулите“ ЕООД от нелегитимен представител - Добромир Горбанов, който изпълнявал длъжността управител на дружеството в периода от 28.05.2009 г. до 14.07.2011 г., предвид което и не е могъл валидно да задължи дружеството. С анекс № 1 от 01.08.2011 г. към процесния договор страните променили срока за ползване и погасяване на сумата, като заемната сума в размер на 1 375 000 лв. следвало да бъде върната до 31.07.2012 г. Оспорва се като неистински подписът на управителя Николай Върбанов, за който било посочено, че е подписал за „Акулите“ ЕООД. На 09.09.2011 г. и 12.09.2011 г. били преведени съответно 150 000 лв. и 200 000 лв. по сметка на „Дорослава 02“ ЕООД с основание погасяване на част от главница по договор за заем. С Анекс № 2 от 01.08.2012 г. страните отново променили срока за ползване и погасяване на сумата, като дължимата сума в размер на 1 025 000 лв. следвало да бъде върната до 31.07.2013 г. Оспорва се като неистински подписът на управителя Николай Върбанов, за който било посочено, че е подписал за „Акулите“ ЕООД. На 06.11.2012 г. страните  подписали споразумение, в което било уговорено да се начисли и изплати лихва за времето от 20.07.2011 г. до 30.09.2012 г. в размер на 111 642,03 лв. Оспорва се като неистински подписът на управителя Николай Върбанов, за който било посочено, че е подписал за „Акулите“ ЕООД. С Анекс № 3 от 10.09.2013 г. страните променили срока за ползване и погасяване на сумата на 31.07.2014 г. На 10.09.2013 г. страните са подписали и споразумение, в което  уговорили да се начисли и изплати лихва за времето от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. в размер на 88 335,07 лв. На 10.01.2014 г. страните подписали споразумение, с което констатирали, че към датата на подписване на споразумението, дължимата по договора сума била в размер на 1 025 000 лв., а лихвите — 341 241 лв. Срокът за ползване и погасяване променен на 30.05.2014 г. На 28.04.2014 г. страните са подписали споразумение с нотариална заверка на подписите от 29.04.2014 г., с което констатирали, че към подписването на споразумението, дължимата по договора сумата била в размер на 1 025 000 лв., а лихвите - 392 547,98 лв. Срокът за ползване и погасяване бил променен на - 07.05.2014 г.

Ответникът твърди, че споразумението от 28.04.2014 г. не обективира действителната воля на страните, същото е привидно, прикриващо привиден кредитор и е съставено с цел единственият актив на „Акулите“ ЕООД - Спортна база да излезе от неговия патримониум на занижена цена, за да бъде придобито от друго дружество, свързано с „Дорослава-02“ ЕООД. Още на 19.07.2010 г. в 14:45 ч. ответникът превел 1 300 000 лв. по сметка на ищеца, а анекси № 1, № 2 и споразумението от 06.11.2012 г. за определяне на лихвата, не били подписани от управителя Николай Върбанов и не са задължили валидно ответника. Счита, че недействителността на посочените документи влече след себе си недействителност и на споразумението от 28.04.2014 г., което не обективирало действителното правно положение и волята на страните. Същото било създадено единствено с цел да може ищцовото дружество да се снабди с изпълнително основание, въз основа на което спортният комплекс да излезе от патримониума на дружеството на занижена цена. Това се потвърждавало и от последващите действия на ищеца. След снабдяването със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано изп. дело № 266/2014 г. по описа на ДСИ Таня Михова при PC – Бургас. На 05.01.2015 г. по силата на договор за цесия „Дорослава-02“ ЕООД прехвърлило на свързаното дружество „Поморие-Туринвест 02“ ЕООД (последното притежавано и управлявано от съпругата на едноличния собственик и управител на ищцовото дружество) вземането си към „Акулите“ ЕООД в размер на 1 565 807,51 лв., произтичащо от присъдени суми по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас, по т.д. № 669/2014г. на БОС и по изп.д. № 266/2014 г. на ДСИ при PC – Бургас, срещу сума в размер на 1 565 807,51 лв. С Постановления ДСИ конституирала „Поморие-Туринвест 02“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело на основание договора за цесия от 05.01.2015 г. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.01.2015 г. на последното дружество били възложени недвижимият имот и построените в него сгради за сумата от 1 922 000 лв. На 12.04.2019 г. „Поморие-Туринвест 02” ЕООД апортирало поземления имот в „Ти Ай Труп“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала Тодор Евгениев Георгиев, син на Евгений Димитров Георгиев и Дора Калева Георгиева.

Твърди се още, че на 29.05.2019 г. при запознаване на процесуалния представител на „Акулите“ ЕООД с ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, се установило, че по изпълнително дело № 266/2014 г. по описа на ДСИ Михова с район на действие Районен съд - гр. Бургас не било връчено надлежно ПДИ, тъй като макар и в разписката на гърба на ПДИ с изх. № 5276/26.05.2014 г. да било отразено, че на 26.05.2014 г. управителят Николай Кръстев Върбанов е получил съобщението, то не съдържало посочените извлечение от изпълнителен лист и заповед за изпълнение, от които да е видно от къде произтичало вземането. При извършена справка в деловодството на Районен съд - гр. Бургас по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, било установено, че в кориците на делото липсвало копие от съобщението, изпратено от съдебния изпълнител до длъжника заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Поради това процесуалният представител на „Акулите“ ЕООД получил заверен препис от Заповед № 2350 за изпълнение на парично задължение, издадена на 21.05.2014 г. и това бил моментът, в който за първи път ответникът се запознал със съдържанието на заповедта и изпълнителния лист. На 30.05.2019 г. ответникът подал възражение по чл. 423 ГПК пред Окръжен съд - гр. Бургас, по което било образувано в.гр.д. № 1301/2019 г. и с определение № I - 45 от 04.05.2020 г. съдът приел възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на БРС и върнал делото на Районен съд - Бургас за продължаване на производството.

На 14.06.2019 г. „Поморие-Туринвест 02” ЕООД прехвърлило всички свои дялове от капитала на „Ти Ай Груп“ ЕООД на „Дорослава Строй“ ООД, ЕИК *********, със собственици на капитала - Тодор Евгениев Георгиев и баща му - Евгений Димитров Георгиев.

На 06.06.2019 г. в Търговския регистър бил вписан настоящият управител на ответното дружество, на когото било възложено  от еднолични  собственик на капитала да извърши преглед на дейността на дружеството и да установи дали същото е било управлявано законосъобразно. На 05.09.2019 г. били сезирани правозащитните органи да извършат необходимите действия, с които да проверят и да установят дали действията, извършени от представляващите дружествата „Акулите“ ЕООД, „Дорослава-02” ЕООД и „Поморие-Туринвест 02“ ЕООД, не представляват престъпления по чл. 211, ал. първа, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 26  НК; както и престъпление по чл. 217, ал.2 НК. По сигнала било образувано досъдебно производство с пр. № ГБА 22028585 БДХ, за това, че на 28.04.2014 г. в гр. Бургас съзнателно е сключена неизгодна сделка - споразумение, съгласно което „Акулите“ ЕООД се задължава да заплати на „Дорослава- 02“ ЕООД сума в размер на 1 025 000 лв. - незаплатена главница и лихви в размер на 392 547,98 лв„ представляващи остатък от дължими суми по договор за кредит от 19.07.2010 г„ от което е произлязла значителна вреда за „Акулите“ ЕООД.

Представя доказателства.

Ищецът с допълнителната искова молба изцяло поддържа наведените с исковата молба аргументи. Оспорва наведените с писмения отговор аргументи за нищожност на договора за заем. Посочва, че ответникът не е конкретизирал по какъв друг начин е следвало да бъдат обвързани страните, а същевременно се твърди, че с плащането от 1 300 000 лв. е погасен  именно договорът за заем. Изтъква се още, че плащанията на обща стойност 2 075 000 лв. били извършени от ответника по банков път с основание погасяване на договора за кредит и били отразени като такива в счетоводството му. Счита, че ако ответникът твърди наличието на симулативна сделка в негова тежест е да посочи характеристиките и правното основание, на което е възникнала. Излага становище относно правната природа на симулативните сделки и обратното писмо, като счита че банковият превод с вписано основание договор за СМР не покрива характеристиките му. Отбелязва, че ответникът получил заемната сума.

Излага твърдения за наличието на отношенията между страните по договори за СМР, като твърди че плащането в размер на 1 300 000 лв. е именно във връзка с тези отношения, а не по договора за заем. Представя доказателства в тази насока. Възразява, че срокът за оспорване на плащането по договор за СМР е погасено по давност.  Счита, че действията по принудителното изпълнение нямат отношение към възникване на вземането и неговото погасяване и оспорва твърденията в отговора на исковата молба като неоснователни и неотносими.

Излага съображения във връзка с направените от ответника доказателствени искания.

В депозирания допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа заявените с първоначалния отговор, фактически твърдения. Наред с това е заявено за първи път и оспорване на подписа на управителя на „Акулите“ ЕООД под споразумението от 20.07.2011 г., както и на датата и подписа на управителя на „Акулите“ ЕООД под потвърждението на салда за баланс към 31.12.2014 г. Твърди, че сумите, предмет на споразуменията от 20.07.2011 г. и 06.11.2012 г., както и анекси № 1 и 2 са част от сумата в размер на 1 025 000 лв., посочена в споразумението от 28.04.2014 г., като счита, че въпреки нотариалната заверка на последното, то не е било годно основание за снабдяване с изпълнителен лист.

Оспорва твърдението, че с превода от 1 300 000 лв. с основание извършено СМР по договор били заплатени представените от ищеца фактури с допълнителната искова молба. Посочва, че сборът на сумите по фактурите възлиза на 1 425 760 лв. и не съвпада със сумата на превода, а подписът на получателя Добромир Горбанов съществено се различава от подписа, положен под договора за кредит. Възразява се още, че в повечето от фактурите е посочен договор за строителство от 06.08.2009 г. със срок за изпълнение на бетонова ограда до 20.09.2009 г., разрешението за строеж било издадено на 24.07.2009 г., актът за приемането на конструкцията бил от 28.10.2009 г., а констативният акт за установяване съответствие на строежа със строителните книжа бил от 25.11.2009 г. Заключава, че само фактури с номера 1606, 1607 и 1608 от 24.11.2009 г. евентуално касаят плащания по договора за строителство от 06.08.2009 г., а във всички останали фактури са описани СМР, които не са по този договор и смята за съставени за нуждите на настоящото производство. Освен това към фактурите не били представени посочените в тях актове образец 19, от които да се направи извод какъв вид и количество СМР касаят.

Твърди се още, че оградата на спортния комплекс била изградена напълно до 25.11.2009 г., а изграждането на газовото стопанство, административната сграда и пречиствателната станция било приключило през април 2010 г. и било предмет на съвсем друг договор за строителство. Договорът от 06.08.2009 г. бил с изричен предмет изграждане на спортно-тренировъчен комплекс - ограда по имотни граници до етап завършен вид с получен акт образец 14, който етап бил удостоверен с констативен акт от 25.11.2009 г., а основанията във всички представени с допълнителната искова молба фактури, препращащи към договора за строителство от 06.08.2009 г., били недействителни и с тези фактури не било документирано достоверно извършени СМР.

Посочва се, че към момента на извършване на публична продан и към настоящия момент, спортният комплекс бил на етап от строителството акт образец 14, което било видно от стр. 8 от експертната оценка, извършена по изп. дело № 266/2014 г., в предмета на която не била включена оградата на имота със стойност на изграждане над 1 000 000 лв. Оградата отсъствала и в протокола за опис на недвижим имот от 27.06.2014 г., в уведомлението до „Акулите“ ЕООД за извършената оценка, и в постановлението за възлагане от 12.01.2015 г. Всичко това навеждало на извода, че чрез съставяне на неистински и неверни документи, бил създаден фиктивен дълг, въз основа на който да бъде придобит имот на значителна стойност на занижена цена, която дори не включвала масивна ограда, изградена по имотни граници, на стойност над 1 000 000 лв.

По допустимостта на иска:

              Предявеният иск е допустим. Възражението на ищеца за изтекъл срок на длъжника да подаде възражение против издадената против него заповед за изпълнение е неоснователно. В настоящия случай е изпълнена хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - на длъжника не е била връчена надлежно заповедта за изпълнение, поради което за него срокът за подаване на възражение е започнал да тече от деня на узнаването ѝ - 29.05.2019 г., в който смисъл се е произнесъл и Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 1301/2019 г., като е постановил, че възражението е надлежно подадено, а неговото произнасяне има за последица задължение за „Дорослава-02“ ЕООД да установи претенциите си в общо исково производство. Въпросът за приемането на възражението не може да бъде пререшаван, след като веднъж вече е решен от въззивния съд, освен при настъпили нови или нововъзникнали обстоятелства, които не се твърдят.

Наред с претенциите за установяване съществуването на вземанията си по заповедта за изпълнение ищецът е предявил и претенция да бъде прието за установено съществуването на вземане за направените по делото съдебно-деловодни разноски, като не е уточнил дали това са разноските в настоящото производство или в заповедното. Поначало претенцията за разноски е последица от уважаване или не на главния иск и не следва да се включва в петитума на искането по чл.422 ГПК.  Предвид това и при съобразяване на постановките на т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца следва да се укаже да уточни претенцията си за разноски.

Относно въведените искания по доказателствата:

 Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са  допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното се отнася и за представените от ответника с отговора на исковата молба и допълнителния отговор писмени доказателства.

Съдът е изискал и приложил към настоящото дело ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас, ведно с ч.гр.д. № 1301/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С исковата молба и допълнителната искова молба е направено доказателствено искане за допускане и  извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора. На ищеца следва да се укаже в седмичен срок от съобщението да конкретизира втория въпрос към експертизата в допълнителната искова молба, като отстрани допусната техническа грешка (допълни предмета на експертизата с липсващата дума). Поставеният от ответника въпроси №1 и №2 към точка 5 от отговора на исковата молба също следва да се допуснат. 

Ответникът е направил доказателствено искане на основание чл. 190 ГПК да бъде задължено ищцовото дружество да представи процесния договор и всички анекси и споразумения към него в оригинал, както и представените с допълнителната искова молба фактури и потвърждение на салда за баланс към 31.12.2014 г . Споразумението от 28.04.2014 г. се намира в кориците на ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас, което е приложено към настоящото дело. Предвид това искането се явява основателно по отношение на следните документи: Договор за кредит от 19.07.2010 г., анекс № 1 от 01.08.2011 г., споразумение от 20.07.2011 г., анекс № 2 от 01.08.2012 г., споразумение от 06.11.2012 г., анекс № 3 от 10.09.2013г., споразумение от 10.09.2013 г., споразумение от 10.01.2014 г., всички представени с допълнителната искова молба фактури и потвърждението на салда за баланс към 31.12.2014 г.

С оглед оспорването от страна на ответника на истинността на подписите, положени за управителя на „Акулите“ ЕООД върху: анекс № 1 от 01.08.2011 г., анекс № 2 от 01.08.2012г., споразумението от 06.11.2012 г., с които е изменен процесният договор за заем, както и всички представени с допълнителната искова молба фактури следва да се открие производство по чл. 193 ГПК, след представянето им от ищеца в оригинал. Същото следва да се каже и за оспорване истинността на подписа върху споразумението от 20.07.2011 г. и оспорване на дата и подпис върху потвърждението на салда за баланс към 31.12.2014 г. Предвид това, основателно се явява и доказателственото искане за допускане и извършване на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпросите от отговора и допълнителния отговор на искова молба.

По доказателствената тежест:   

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, произлизащо от посочения от него договор за заем. Ответникът следва да докаже своите възражения.

По направените от ответника възражения за нищожност на процесния договор поради привидност и по-конкретно за относителна симулация на процесния договор за заем, съдът констатира, че липсват въведени конкретни твърдения относно прикритото правоотношение между страните. Предвид гореизложеното, на ответника следва да се укаже, изрично да уточни възраженията си за нищожност поради относителна симулация на процесния договор за заем.

Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.03.2021г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението с препис за насрещната страна да уточни претенцията си за разноски съобразно изложеното в мотивната част на определението.

УКАЗВА на ответника в седмичен срок от съобщението с препис за насрещната страна да уточни възражението си за нищожност на процесния договор за заем поради привидност и по-конкретно за относителна симулация, като изложи конкретни твърдения за това какви са били действителните отношения между страните, за волята им как да бъдат валидно обвързани помежду си и за характера на прикритото правоотношение.

ДОПУСКА всички  представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с допълнителната искова молба въпроси, както и на поставените от ответника с отговора на исковата молба, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице от 400 лева, от които 200 лева, вносими от ищеца и 200 лева, вносими от ответника по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Събина Арабаджиева, която да се уведоми след внасяне на депозита и уточнението от страна на ищеца.

УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението с препис за насрещната страна да конкретизира втория въпрос към експертизата от допълнителната искова молба, като отстрани допусната техническа грешка (допълни предмета на експертизата с липсващата дума).

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищеца да представи в оригинал следните документи: Договор за кредит от 19.07.2010 г., анекс № 1 от 01.08.2011 г., споразумение от 20.07.2011 г., анекс № 2 от 01.08.2012 г., споразумение от 06.11.2012 г., анекс № 3 от 10.09.2013г., споразумение от 10.09.2013 г., споразумение от 10.01.2014 г., всички представени с допълнителната искова молба фактури и потвърждението на салда за баланс към 31.12.2014 г.

ДОПУСКА извършването на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на поставените от ответника с отговора и допълнителния отговор на исковата молба въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ответника в размер на 300 лева по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Николай Ризов, който да се уведоми след внасяне на депозита и представяне от ищеца на основание чл. 190 от ГПК на документите в оригинал.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

   

                                                         

                                                                        Съдия: