РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Хасково, 12.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №512/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.Ф.Р. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис 8, срещу Решение
№1012-26-188-1/12.05.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №**********/2140-26-237/19.03.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят намира оспореното
решение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.
Сочи, че неправилно било приложено материалното право относно незачитането на
трудовия стаж за времето от 16.01.1973г. до 15.01.1975г. – 02 г. – период на
отбиване на редовна военна служба като действителен стаж. Нормата на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв
следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на
полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов
стаж на жалбоподателя е 16г. 02м. 29 дни (включително зачетеният стаж от
редовна военна служба) и това удостоверявало наличието на повече от 15 години
общ трудов стаж. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково
с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на
жалбоподателя. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ
- Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Административен съд Хасково, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
От данните по административната
преписка е видно, че на 18.12.2018г. жалбоподателят А.Ф.Р. *** заявление с вх.
№ 2113-26-2838/18.12.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно с необходимите документи за това. Въз основа на представените
документи и след извършени в хода на пенсионното производство проверки, с разпореждане
№ **********/2140-26-296/12.04.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.Ф.Р.. Разпореждането е получено от Р. лично на
07.05.2019г., видно от приложено известие за доставяне ИД PS
6300 00Z4HD N.
На 19.03.2020г. А.Ф.Р. *** ново
заявление с вх. №2113-26-268/19.03.2020г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
По повод подаденото заявление от
19.03.2020г. от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково е извършена проверка и
са издадени задължителни предписания №ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г., с които,
на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване са дадени следните
задължителни предписания: осигурителят/самоосигуряващия се А.Ф.Р., да подаде в
ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигуреното
лице“ за самоосигуряващото се лице А.Ф.Р. ЕГН**********, съдържащи заличаващи
данни за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2020г. – като се посочи в т.12 Вид
осигурен – код 13.
Задължителни предписания
№ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. са обжалвани от Р. пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково, като с Решение №Ц1012-26-153-1/05.06.2020г. жалбата е отхвърлена. Така
издаденото решение е обжалвано от Р. пред Административен съд – Хасково, който
с Решение №708 от 09.11.2020г., постановено по адм. дело №527 по описа за 2020г.
на съда е отхвърлил жалбата на А.Ф.Р. против Решение
№Ц1012-26-153-1/05.06.2020г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-00747724/21.04.2020г. на контролен
орган на ТП на НОИ – Хасково. Решение №708 от 09.11.2020г. по адм. дело №527 по
описа за 2020г. на
Административен съд – Хасково е влязло в сила на 10.03.2021г.
С Разпореждане №**********/Ц2146-26-64/17.07.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно образуваното административно
производство по заявление вх. №2113-26-268/19.03.2020г., подадено от А.Ф.Р.. Разпореждането
е получено от жалбоподателя на 18.08.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 0142BN V.
С Разпореждане №**********/2135-26-13/19.03.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.55, ал.1 от АПК е възобновено спряното административно
производство по заявление вх. №2113-26-268/19.03.2020г. на А.Ф.Р..
С Разпореждане №**********/2140-26-237/19.03.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.Ф.Р.. В разпореждането е посочено, че към дата
19.03.2020г. Р. има навършена възраст 66г. 05м. и 01 ден и осигурителен стаж,
положен за периода от 16.01.1973г. до 01.09.1989г. с прекъсване както следва:
осигурителен стаж от 3 категория труд – 16г. 02м. 29 дни, общ осигурителен стаж
съгласно чл.104 от КСО превърнат към 3 категория труд – 16г. 02м. 29 дни,
осигурителен стаж на наборна военна служба – 02г. 00м. 00 дни и действителен
осигурителен стаж – 14г. 02м. 29 дни. В разпореждането е посочено, че
осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за периода от
11.01.2018г. до 28.02.2020г. не е зачетен, тъй като същият не е удостоверен и
са отменени служебни бележки №21102-26-128-1/21.12.2018г. и
№21102-26-261-1/08.04.2019г. Съгласно констативен протокол с изх.
№КВ-5-26-00747084/21.04.2020г., издаден от контролните органи при ТП на НОИ гр.
Хасково А.Ф.Р. няма основание за осигуряване по реда на чл.4 ал.3 т.4 от КСО и
направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО
данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин /с код за
вид осигурен – 13/ и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски
са неоснователни и не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване.
Посочено е, че съгласно чл.68, ал.1-2 КСО, за да придобият право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2020г. мъжете следва да имат навършена възраст
64 години и 03 месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 10 месеца.
Прието е, че Р. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст
66г. 05м. и 01 ден, но няма изискуемия се стаж 38 години и 10 месеца, а има
16г. 02м. 29 дни. Посочено е също, че съгласно чл.68, ал.3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 през 2020г. те придобиват право на
пенсия при навършена възраст 66 години и 06 месеца за жените и за мъжете и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено,
че съгласно §1 ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби от КСО „действителен
стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Прието е, че зачетеният стаж на наборна военна
служба от 16.01.1973г. до 15.01.1975г. с продължителност 02 години, не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО. Посочено е, че на Р. не се следва пенсия по условията на
чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66г. и 6 месеца, а е на 66г.
05м. и 01 ден и няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 години,
а има 14г. 02м. 29 дни.
Горепосоченото разпореждане е съобщено
на 19.04.2021г., съгласно известие за доставяне ИД PS 6300
016FFI 9 и е обжалвано пред директора на ТП на НОИ
– Хасково, който с Решение №1012-26-188-1/12.05.2021г. е отхвърлил жалбата. Решението
на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено на жалбоподателя (чрез
пълномощник) на 14.05.2021г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS
6300 016RZS F.
Жалбата против Решение
№1012-26-188-1/12.05.2021г. е подадена по електронен път на 20.05.2021г. чрез
ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-188-2/20.05.2021г.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от
компетентен административен орган по чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от
закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
По материалната законосъобразност на
оспорения акт, съдът счита следното:
Във връзка с наведените в жалбата
доводи, съдът следва да даде отговор на въпроса по отношение на А.Ф.Р., налице
ли са били предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ, тъй като
липсата на предпоставките по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО не се оспорва от
жалбоподателя.
За да откаже отпускане на ЛПОСВ при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, административният орган е приел, че
жалбоподателя няма право на пенсия и по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй
като към датата на подаване на заявлението няма навършена изискуемата възраст
от 66г. и 06 м., а е на 66г., 05м. и 01 ден и няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 14г., 02м. и 29 дни, като е прието, че зачетеният стаж
за времето на наборна военна служба от 16.01.1973г. до 15.01.1975г. с продължителност
02г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7
от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода
на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба
след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1973г.-1975г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.,
в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който
да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването
на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид
изложеното, положеният от А.Ф.Р. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на
редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов
такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81
от ППЗП / отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на
КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, изразена в Решение
№15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по
адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение №7647/16.06.2017г. по адм. дело
№4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. на
ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
Горното обаче не променя
резултативната правилност на издадения административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3
от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
В разглеждания случай към дата на
подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 19.03.2020г.,
жалбоподателят не е отговарял на условието за навършване на необходимата
възраст по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като е бил на 66г., 05 м. и 01
ден, а изискуемата такава, с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.68, ал.3
от КСО е 66г. и 06 месеца. В тази връзка следва извода, че за жалбоподателя
липсата на право на пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО е в резултат на
неналичието на една от двете комулативно изискуеми предпоставки – възраст, ако
и да е налице изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15
години (след признаването за действителен осигурителен стаж на времето на
редовна военна служба за периода от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г., с
продължителност 02 г., добавен към признатия от пенсионния орган действителен
осигурителен стаж от 14 г., 02. м. и 29 дни).
По изложените съображения, като е
отхвърлил жалбата на Р. срещу оспореното в случая разпореждане, директорът на
ТП на НОИ-Хасково е постановил административен акт, който се явява издаден в
съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и
жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на ТП на НОИ - Хасково следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ф.Р. ***, срещу Решение
№1012-26-188-1/12.05.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №**********/2140-26-237/19.03.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.Ф.Р., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: