Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 15.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ гр. състав в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря С.Ц. като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.дело № 4799 по описа за 2014г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е. ***-А. против Д.Н.А. *** иск за делба. В
исковата молба се твърди, че бракът между ищцата и ответникът е прекратен
с влязло в сила решение постановено по ***. Твърди се че по време на брака страните са придобили недвижим имот – ***.,
състоящ се от една стая, кухня, баня с клозет със застроена ***, ведно с
принадлежащото към апартамента *** , ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж., а по схема издадена от ***
представляващ самостоятелен обект в сграда с ***, ***.Твърди се, че страните притежават равни права на
собственост, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне
делба между страните при два равни дяла.
Ответникът в срокът по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор, в който е оспорил предявения иск за делба в частта
относно правата на страните.Прави възражение по чл. 23 ал.2 от СК /чл. 21 ал. 1
от СКв сила от 01.07.1985г., отм. на 01.10.2009г./ за
трансформация на лично имущество. Твърди,
че имотът е придобит по време на брака на страните, но ответникът има
значително по-голям принос в придобиването му тъй като за закупуване на имота
ответникът се е разпоредил с притежаваните от него 178145 лихвоточки,
а ответницата е прехвърлила 40384 лихвоточки към
неговия спестовен влог.Ответникът твърди,
че за закупуване на имота са използвани 218 529 лихвоточки,
на стойност 1,70 лв за лихвоточка
или на обща стойност 302847 лв.Твърди, се че равностойността на вложеното
от ответника сума съставляваща равностойността на неговото
лично имущество възлиза на *** лв, придобита при
трансформация на собствените му лихвоточки – 178 145,
а сумата вложена от ищцата възлиза на 68 653 лв
при 40384 лихвоточки.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представеното по делото / стр.4/ удостоверение за прекратен брак
е, че гражданския брак сключен на
31.08.1991г между Е.Р.А. и Д.Н.А. е прекратен с ***
От неоспорения договор за покупко-продажба отразен в нотариален *** е видно, че по
време на брака си страните
са придобили недвижим имот- *** състоящ се от
една стая, кухня, баня с клозет
със застроена ***., заедно с прилежащото към имота избено
помещение за сумата 371 500 лв която продавачката *** е заявила, че е получила напълно
и в брой от купувачите. В нотариалния акт е посочено, че сделката е извършена
при условията и реда на ***.В допълнително становище се твърди,
че действителната цена на ***, която
е платена с лични средства на ответника,
но по делото
не са представени
доказателства в тази насока, освен представена
вносна бележка от 03.09.1996г., от която е видно, че *** е внесла по собствената си *** лв.От същата
не се установява
сумата да е преведена на продавача
от някоя от страните по
делото, поради което съдът приема,
че представената вносна бележка е неотносима и не следва да бъде
съобразявана при постановяване на решение по делото.
По делото е представено удостоверение от ***, от което
се установява че Д.А. и Е.А. са многогодишни жилищноспестовни вложители и са *** в одобрения през1996 г. списък по чл.7 от *** спестовни числа.Видно от удостоверението е, че страните са
компенсирани със сумата 371449 лв или 371 неденоминирани лв. По делото
е представено платежно нареждане, от което
е видно, че *** е превела на Д.А. и Е.А. сумата 371 449 лв. на 06.02.1997г
По делото е представено копие от стр. 1 и 8 от спестовна книжка издадена на 10.10.1978г. на името на Д.А., от
която е видно че на стр. 8 на 08.11.1989г. е посочена сумата 19 794 лв. По делото е представена спестовна книжка на Д.А. и Е.А., издадена на 08.11.1989г. с начална сума 19794лв
и към 04.09.1996г. по жилищния влог
на страните е имало остатък от 5673,22 лв.
По делото са представени два броя спестовни
книжки на Е. *** родена на ***г. .Видно от представеното
по делото решение постановено *** е, че Е. *** е осиновена при условията на
пълно осиновяване от настоящия съпруг
на майка и *** .С решението е постановено след влизането му в сила препис
от същото да бъде изпратен
на длъжностното лице по гражданско състояние
при *** за съставяне на нов
акт за раждане,
в който осиновителя да бъде вписан като
рожден родител. По делото е представено
удостоверение за раждане, от което
е видно, че като баща на
ищцата е вписан *** и имената на ищцата
са променени на Е.Р. ***. В този смисъл съдът приема,
че Е. *** и Е.Р. *** са имена на едно
и също лице.Видно от *** е, че същата
е издадена на 30.08.1976г.
и по нея са внасяни средства
по детски спестовен влог.Последното отбелязване е, че на 14.08.1984г. от книжката е изтеглена
сумата 3190, 73 лвСпестовна
***. е изтеглена сумата
1592,30лв.
В изразено по делото становище
адв. Ч.-адвокат на ответника е заявила, че на
името на ответника е имало две спестовни книжки-
едната издадена по *** била на
негово име .По делото е представено
извлечение от *** от която е видно,
че по нея
е ***.По делото не се спори,
че по тази
сметка са били прехвърлени лихвоточките на ищцата и двамата
съпрузи са използвали паричната компенсация по ***.
По делото е представена спестовна
книжка на Д.А., от която се установява, че той е имал жилищно спестовен влог, в
който преди брака е имало сумата 19794,06лв, съгласно представеното копие по делото.
Същата сума е отразена и в представеното по делото копие от спестовна книжка на
ответника.
По делото не се спори, че
първоначално жилищно спестовния влог е бил само на името на съпруга Д.А., а
впоследствие след сключване на гражданския брак
към него е прехвърлен и жилищния влог на съпругата и когато е закупен
имота страните са ползвали компенсация в размер на 371 449 / неденом. лв/.
По делото са представени платежни
нареждания, от които е видно, че Д.А. е внасял по сметки в Стопанска банка по
време на брака с ищцата различни суми, но от
същите не може да се установи по какъв повод са внасяни сумите в
банката.
От показанията на св. *** е
видно, че докато е траял бракът между страните
ищцата се е грижила за семейството и е отглеждала детето, а ответникът е
развил малък бизнес, от който са били основно доходите на семейството.
Свидетеля твърди, че през този период
ищцата не е работила, както и че не е била подпомагана от нейната майка.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 СК, вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът
създава оборима презумпция, че придобитото по време
на брака е в резултат на съвместен принос до установяване на противното (чл. 21, ал.3 СК), като
посочва изрично случаите, при които се изключва съвместния принос в придобиването
(чл. 22 СК). Измежду
изброените случаи, в които се изключва съвместният принос, относимо
към настоящия спор е предвиденото, че лично имущество на съпруга, който ги е
придобил, са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време
на брака по наследство и по дарение.Аналогична е и уредбата на брачните
отношения уредена в чл.19 от СК /отм/ вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове придобити по време на брака принадлежат
общо на двамата съпрузи когато са придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос. Условията при които възниква съпружеската имуществена общност
са точно определени в семейния кодекс и трябва да бъдат налице
едновременно-придобилият имуществото да има качеството съпруг, което качество
са имали ищцата и ответникът по време на
закупуването на процесните недвижими
имоти и имуществото да е придобито по време на брака, като е без значение на
чие име вещта е придобита. В чл.19 от СК/ отм/ е
установена законова презумпция относно наличието на съвместен принос на
съпрузите, оборването на която е в тежест на ищеца. Съвместния принос може да
се изразява както в реализиране на доходи, така и в грижи за семейството. Правото
на собственост върху недвижим имот се придобива с нотариален акт. Видно от
приложения нотариален акт е, че страните
са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот по време на брака за
сумата 371 500 лв, която съответства на левовата
равностойност на получената от страните парична компенсация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове/З., обн., ***, бр. 82 от 4.10.1991
г./, гражданите, притежаващи такива влогове в *** към 31.12.1990 г. следва да
отговарят едновременно на четири условия, за да имат право на компенсация по
този закон, като условията по т. т. 1, 3 и 4 на ал. 1
се доказват с декларации от гражданите, а по т. 2 на ал. 1
- с удостоверение от съответната община /ал. 2/. Съгласно от
закона, гражданите по чл. 2 се подреждат в групи по време на престояване на жилищноспестовните им влогове в *** към 31.12.1990 г., а
съобразно чл. 4 от закона,
списъците се съставят по общини и се обявяват публично и могат да бъдат обжалвани
по реда на АПК. Съобразно чл. 4а, ал. 1 З., притежателите на жилищноспестовни влогове, открити до 31.12.1990 г. могат да
ги прехвърлят на роднини по права линия, а по съребрена - до трета степен
включително. В чл. 18, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона е регламентирана дейността на
местните комисии към общините по чл. 8, ал. 2 от
закона, които /съгласно т. 3/ приемат и обработват искания на правоимащи граждани по смисъла на закона, а съгласно т. 5
извършват проверки на документи, удостоверяващи наличието на условията за
доказана жилищна нужда по чл. 2 от закона.
В чл. 11, ал. 1 П.
е предвидено средствата по Националния компенсационен жилищен фонд, създаден с чл. 5 от закона,
да се изразходват за финансово компенсиране на жилищноспестовните
влогове. Съгласно чл. 11, ал. 2 от
правилника, на левова индексация подлежат определените към
31.12.1990 г. спестовни числа, а в чл. 11, ал. 5
е предвидено, че при покупка на готово жилище, левовата индексация е в размер
не по-голям от продажната цена на жилището. Левовата компенсация съгласно чл. 11, ал. 6 от
правилника, се превежда по жилищноспестовния
влог на титуляра или по посочена от него сметка след представяне на договора за
покупка - при покупка на жилище от общината или от ведомство; след представяне
на нотариален акт - при покупка на жилище от свободния пазар; след представяне
на строителните книга - при индивидуално и групово жилищно строителство; след
откриване на финансираща сметка на кооперацията - при кооперативно жилищно
строителство. В чл. 16, ал. 1 П.
е предвидено в договорите за покупко-продажба на жилища задължително да се
вписва, че същата е извършена при условията и по реда на З. В § 6, ал. 3 от
правилника е предвидено, че левовата компенсация се извършва по
писмена молба на гражданина след проверка на условията по предходната алинея
втора. От направените отбелязвания в спестовната книжка
и от извлечението се установява, че общо набраните от съпрузите лихвоточки
са в размер на 218529. Видно от представената спестовна книжка е, че е
отбелязано към 1990г., че по влога е
имало набрани 218 529 лихвоточки. Гражданския
брак между страните е сключен на
31.08.1991г. По делото не са представени доказателства кога ищцата е
прехвърлила лихвоточките си на съпруга си, както и какъв е бил техния размер. Единствено
твърденията на ищеца са, че той е имал 178 145 точки, които съответстват
на 302 847 лв, а ищцата 40 384 лихвоточки на стойност 68 653 лв. От изложеното по-горе се
установява, че сумата по жилищно спестовния влог на ищеца набран преди
брака е прехвърлена по откритата на 08.11.1989г. сметка по която е издадена
нова спестовна книжка, като няма данни сумата да е увеличена след сключване на
брака между страните. От представените спестовни книжки на ищцата се
установява, че сумите по тях са изтеглени много преди сключване на гражданския
брак между страните и същите са унищожени, поради което съдът приема, че не е
налице едното от условията за по чл. 2, ал. 1 от
Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове/З., обн., ДВ, бр. 82 от 4.10.1991
г./ да е притежавала жилищно спестовен влог към 31.12.1990 за да има право да
ползва компенсация по този закон.
Независимо от това съдът приема, че ищцата е имала 40 284 лихвоточки,
които са прехвърлени на ответника, тъй като ответникът е направил признание на
неизгоден за него факт, което следва да бъде съобразено. С оглед на изложеното
следва да бъде признато за установено по делото по отношение на ищцата Е. ***,
че ответникът *** А. в резултат на трансформация на лични средства притежава индивидуално право на собственост върху
302 847/ 371 500 идеални части от процесния недвижим
имот, а ищцата е 68 653/371 500 идеални части. В този смисъл съдът приема, че е опровергана презумпцията на чл. 28 от СК /
27 от СК отм/, че при прекратяване на съпружеската
общност дяловете на съпрузите са равни,
предявения иск за делба е основателен и следва да бъде допусната делба
между страните при 371 500 идеални части, от които 68 652 за ищцата Е.
*** и 302 847 за ответника *** А..
По иска с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК
С исковата молба ищцата е поискала от съда да осъди ответника да
заплаща ежемесечен наем в размер на 100 лв представляващ
обезщетение за ползване на имота. Претенцията по чл. 344 ал.2 от ГПК касае
периода от предявяване на иска за делба до окончателното и извършване. По
делото е назначена съдебно техническа експертиза, от заключението на която се
установява че обезщетението за ползване на имота е в размер на 157,35 лв месечно.По делото не са представени доказателства,
че ответникът по иска ползва имота в
обем по-голям от правата му в съсобствеността, поради което претенцията на ищцата за заплащане на сумата 100 лв представляваща обезщетение за ползване на имота до
приключване на делбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Водим от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на
основание чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между Е.Р. *** ЕГН ********** и Д.Н.А. ЕГН ********** на следния недвижим имот
придобит по време на брака : ***, в ***, ***. /***./,***, заедно с принадлежащото към това жилище
***, при съседи на избеното помещение:
от ***, горе - *** /***/ идеални части от
общите части на *** /***/ идеални части от отстъпено
право на строеж върху държавна
земя в ***/ по плана на *** представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с *** (******)
в ***, ***, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със *** на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ***. Последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в ***. Адрес на имота:
***. Самостоятелният
***, разположена в поземлен
имот с ***(******). Предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент. Брой нива на обекта:
*** с посочена в документа площ: няма данни, прилежащи части Ниво: *** ***.
Под
обекта:
***. Над ***. Стар идентификатор: няма
От
допуснатия до делба недвижим имот да се образуват 371 500 равни дяла, от
които 68 653 за ищцата Е. *** и 302 847 за ответника Д.А..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Р. *** ЕГН ********** против Д.Н.А.
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК за заплащане на сумата 157 лв представляваща обезщетение за ползване на имота от предявяване
на исковата молба за делба до извършване
на делбата като недоказан.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е обявено пред ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: