Решение по дело №965/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 511
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 7 май 2020 г.)
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100500965
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                        №511     

 

07.05.2020 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 965 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

            Образувано е по жалба на взискателя Т.А.З., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, съд. адрес: гр. Бургас, бул. “Демокрация“, № 69, ет. 5, чрез пълномощника адвокат Христо Спиров, срещу действията на ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително дело № 1065/2018 г., изразяващи се в отказ за възобновяване на спряното изпълнително производство.

В жалбата се твърди, че спирането на производството по изп. дело №1065/2018 год. е било извършено без длъжникът да представи надлежно обезпечение по реда на чл.180 и 181 ЗЗД. Посочва се, че след като Окръжен съд – Сливен и Апелативен съд – Бургас са се произнесли по дължимостта на вземането на взискателя длъжникът   извършва „разпоредителни действия – сделки“ със запорираното негово имущество, което не обезпечава паричните вземания на взискателя. Жалбоподателят моли за отмяна на поставения отказ за възобновяване на производството. 

            В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото не са постъпили писмени възражения от длъжника К.С.С., който е получил препис от жалбата лично на 27.02.2020 г.

Съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Таня Маджарова е изложила мотиви по обжалваните действия, с които оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че не са налице основания за възобновяване на спряното изпълнително производство, тъй като изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, като решенията, на които се позовава взискателят са установителни и не се влезли в сила.

    Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20188030401065 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на взискателя Т.А.З. против длъжника К.С.С. на основание изпълнителен лист от № 105 от 25.04.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 119/25.04.2018 г. по ч. г. д. № 186/2018 г. на Районен съд – Котел, издадена въз основа на запис на заповед от 13.05.2015 г. В законовия срок длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. С протокол от 25.06.2018 г. ЧСИ Таня Маджарова е постановила спиране на изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 1 ГПК.  

По делото е представено Решение № 48/19.07.2019 г. по гр. д. №488/2018 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е уважен предявеният от взискателя положителен установителен иск за дължимост на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Първоинстанционното решение е потвърдено с акт на въззивната инстанция от 18.12.2019 г., върху който е отбелязано, че към 12.02.2020 г. не е влязъл в сила.

С молба от 12.02.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ възобновяване на спрените изпълнителни действия, като се е позовал на горепосочените съдебни актове и на разпоредбата на чл. 282 ГПК.

С постановление  изх. № 5870/17.02.2020 г. ЧСИ Таня Маджарова е отказала да възобнови спряното на основание чл. 420 ГПК изпълнение по изпълнително дело № 20188030401065 с мотиви, че взискателят не е представил решения по заведеното установително производство с печат и подпис на съда, удостоверяващ тяхното влизане в сила.

На основание чл. 420, ал. 1 вр. чл. 417, т. 10 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, дори и когато длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Предоставянето на такова обезпечение длъжника е предпоставка за спиране на изпълнението само в хипотезите на чл. 420, ал. 1 вр. 417, т. 1 – 9 ГПК.

На основание чл. 404, т. 1 ГПК подлежат на принудително изпълнение невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Тълкуването на посочената разпоредба сочи, че не подлежат на принудително изпълнение невлезлите в сила установителни решения, каквито са представените от жалбоподателя решения, постановени в производство по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. Тази разпоредба, на която се позовава жалбоподателят, има отношение към подлежащите на изпълнение навлезли в сила въззивни осъдителни решения, но не касае невлезлите в сила установителни решения, които не се ползват с изпълнителна сила. За да бъде възобновено спряното изпълнително производство, е необходимо вземането на взискателя да бъде установено в производство по чл. 422 ГПК с влязло в сила установително решение, каквото към момента не е налице. В посочения смисъл е постановено Определение № 293 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 806/2016 г. на ВКС, II т. о., чиито изводи се споделят от настоящия съдебен състав.

Твърденията на жалбоподателя, че след постановяване на решенията на Окръжен съд – Сливен и Апелативен съд – Бургас длъжникът извършва „разпоредителни  действия – сделки“  със запорираното негово имущество, което не обезпечава паричните вземания на взискателя, не са годни да послужат като основание за възобновяване на спряното изпълнително производство. В допълнение следва да се отбележи, че наложеният запор се ползва с предвиденото в чл. 451 – чл. 452 ГПК действие. 

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

            На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.

    Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Т.А.З., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, съд. адрес: гр. Бургас, бул. “Демокрация“, № 69, ет. 5, чрез пълномощника адвокат Христо Спиров, срещу действията на ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително дело № 1065/2018 г., обективирани в постановление изх. № 5870/17.02.2020 г. за отказ да се възобнови спряното изпълнение.

            РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

             

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.