№ 1284
гр. София, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110163079 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 81426/04.11.2021 г.,
с която от името на „Т.С“ ЕАД, ЕИК ********* против Л. Д. М., ЕГН **********
са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава
на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на
плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 37717/06.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д. М., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1249,06 лв., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
5, находящ се в гр. София, ж.к. “Люлин“, бл. 501, вх. А, абонатен № 240780 за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане; 2/
сумата от 278,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. – 03.07.2020 г., върху главницата за доставена и
1
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 14,18 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. “Люлин“, бл. 501, вх. А, абонатен №
240780 за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане; 4/
сумата от 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.05.2017 г. – 03.07.2020 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. На 11.08.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 04.10.2021 г.
Исковата молба е подадена на 04.11.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответницата. Поддържа, че същата има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С“ ЕАД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по
отношение на последното.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответницата е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Ответникът Л. Д. М. намира иска за недопустим, тъй като на
17.11.2021 г. между нея и Е.Д. М. бил сключен договор за продажба на
наследство, вписан на 18.11.2021 г., в състава на което бил включен и процесният
имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. “Люлин“, бл.
501, вх. А. Поради тази причина надлежен ответник бил купувачът по сключения
договор за наследство, а именно - Е.Д. М.. Оспорва се и основателността на иска,
като се твърди, че липсвали доказателства, от които да се направи извод, че
2
сградата и процесният имот са присъединени към топлопреносната мрежа. Твърди
се също така, че аб. № 240780 не касаел процесния апартамент № 5, находящ се в
гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 501, вх. А. На следващо място ответникът оспорва
размера на предявените искове, като в тази връзка посочва, че сумите, посочени в
представените от ищеца съобщения към фактури, не съответствали на
претендираните в настоящото производство. Освен това в съобщенията към
фактурите не бил посочен нито абонатният номер, нито адресът на
топлоснабдения имот, за който се отнасят. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове и се
претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
3
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
4
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
5
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Между страните не е спорно, че процесният недвижим имот е бил
собственост на Б. И. Б., ЕГН **********, починал на 15.03.2019 г. и оставил
единствен наследник по закон – майка си Найда Б.ова Б.а, върху която е
преминала собствеността върху процесния имот, по реда на наследственото
правоприемство от наследодателя Б. И. Б.. Същевременно от събраните по делото
доказателства, в това число удостоверение за наследници РЛН21-УГ51-7435 от
18.05.2021 г., издадено от Столична община, район „Люлин“, се установява в
производството, че Найда Б.ова Б.а, ЕГН ********** е починала на 21.03.2019 г.,
като е оставила за единствен свой наследник именно ответницата Л. Д. М., върху
която, по реда на наследственото правоприемство, е преминала собствеността
върху процесния недвижим имот. Не е спорно, че ответницата Л. Д. М. е приела
наследството, оставено й от нейния наследодател Найда Б.ова Б.а, като
същевременно това обстоятелството се установява и от събраните в
производството доказателства, а именно от представения и приобщен към
доказателствения материал договор за продажба на наследство от 17.11.2021 г.,
сключен между Л. Д. М., в качеството на продавач и Е.Д. М., в качеството на
купувач, който има за предмет цялото наследство, като съвкупност от права и
задължения, придобито от продавача Л. Д. М. по реда на наследственото
правоприемство от наследодателя Найда Б.ова Б.а, починала на 21.03.2019 г.,
6
включително и наследените от последната права от Б. И. Б., починал на 15.03.2019
г., в това число и процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 501, вх. А.
Следователно, именно ответницата Л. Д. М. е следвало да отговаря за
потребената в процесния имот топлинна енергия, доколкото по реда на
наследственото правоприемство от Найда Б.ова Б.а е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот, респективно върху нея са преминали, както
активите, така и пасивите на наследството, останало от Найда Б.ова Б.а. Соченият
в отговора на исковата молба договор за продажба на наследство е сключен след
процесния период и след образуване на настоящото производство, поради което и
не е относим към предмета на делото, доколкото такъв е установяване на вземания
за топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016
г. – 30.04.2018 г., т.е. за период предшестващ датата на сключване на договора за
продажба на наследство.
Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 226, ал. 1
ГПК, която предвижда, че ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни, като приобретателя може да замести своя праводател само при условията
на чл. 222 ГПК, т.е. със съгласието на двете страни, между които е започнало
производство, каквото съгласие в настоящото производство не е налице.
Предвид гореизложеното, се налага извод, че ответникът Л. Д. М. следва да
отговаря за заплащането на стойността на потребената в процесния недвижим
имот, за процесния период /01.05.2016 г. – 30.04.2018 г./, топлинна енергия
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2016 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Т.С ЕАД, отдел „Дялово разпределение“. Установява се
7
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, не се е отоплявала и е ползвана топлинна енергия единствено за битово
горещо водоснабдяване. Установява се още, че през отчетните периоди, включени
в процесния период, не е осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за
дялово разпределение, монтирани в имота, респективно, че топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е определяна по норма за разход на гореща вода
140 литра на обитател за едно денонощие, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба за
топлоснабдяването, поради липсата на осигурен достъп за извършване на реален
отчет. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1405,74 лева. Установява се също, че през
процесния период Т.С ЕАД, отдел „Дялово разпределение“ редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти,
като общо за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г. има сума за връщане в размер на
156,68 лева, която следва да бъде извадена от общия размер на доставената и
потребена в имота топлинна енергия през процесния период. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния
период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната
станция спрямо проектните й размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на
ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната
станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че
общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал
задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
8
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1249,06 лева, до който размер искът за признаване за
установено, че ответницата Л. Д. М. дължи в полза на Т.С ЕАД сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., се явява доказан по основание
и размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на Л. Д. М., е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти;
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
9
задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че
изискуемостта на същите настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне
на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен
срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни
след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2017 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и през юли 2018 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
10
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014 г. и
на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.08.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г. и при действието на ОУ
от 2016 г., то съдът приема, че вземанията за част от процесния период, а именно
за период 01.05.2016 г. – 31.03.2018 г., са погасени по давност, доколкото
изискуемостта на вземането за месец април 2018 г. е настъпила считано от
15.06.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е
бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.08.2021 г.,
респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец април 2018 г. е следвало да изтече на
15.08.2021 г./.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налага
извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.05.2016 г. – 31.03.2018
г., респективно непогасени са вземания за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г.
като от събраните по делото писмени доказателства, в това число приобщените
към доказателствения материал счетоводни документи и заключението на вещото
лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза, се установява в производството, че общият размер на дължимите суми
за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период
е 52,48 лева, като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, издадени през
отчетните периоди, включени в процесния период, включително и сумите по
изравнителни сметки, касаещи периоди, обхванати от погасителната давност, като
същите са приспаднати от дължимия размер на доставената и потребена в имота
11
топлинна енергия през процесния период.
От ответника Л. Д. М. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Л. Д. М. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 52,48 лева и
за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1249,06 лева и за
периода 01.05.2016 г. – 31.03.2018 г., искът следва да се отхвърли. Върху
уважената част от главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /06.08.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 278,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2017 г. – 03.07.2020 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С”
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение
12
по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР са уредени въпросите
свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите
условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай,
че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба
възникването на задължения за обезщетение за забава върху вземането за
потребено количество топлинна енергия е поставено под условие, доказването на
сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото производство.
По делото не са представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал.
4 от обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение
по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за периода, за
който се претендира обезщетение за задължения възникнали при действието на
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на
клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР.
Следователно върху сумите за главница, по отношение на които са
приложими общите условия от 2014 г. не се дължи лихва за забава и такава не
следва да бъде присъждана.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
13
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 52,48 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 15.06.2018 г. до 03.07.2020 г., която съдът определя в размер на
10,93 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор/, до
който именно размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 10,93 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 278,62 лева и за периода
15.09.2017 г. – 14.06.2018 г., искът следва да се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период, разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците и датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
06.08.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване
по давност на вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал.
14
1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 14,18 лева за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че Т.С ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 14,18 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. е основателна и доказана за пълния
предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 03.07.2020 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
15
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 80,20 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 46420/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 30,91 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап. 27,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т.С ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 4,06
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 46420/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу Л. Д. М..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап. 27, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
16
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 21,60 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 63079/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това производство.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 63079/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
като са представени и доказателства за извършването на претендираните
разноски.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно,
доколкото претендирания от ответника адвокатски хонорар в исковото
производство по гр.д. № 63079/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е
прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ответника активни процесуални действия и
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер на възнаграждението
за съответния вид работа.
Предвид горното и на основние чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Л. Д. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап. 27, сумата от 379,92 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 63079/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап.
27, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Л. Д.
17
М., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, сумата от 52,48
лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. в имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в
гр. София, ж.к. “Люлин“, бл. 501, вх. А, абонатен № 240780, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.08.2021 г. по гр.д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 52,48 лева до пълния
предявен размер от 1249,06 лева и за периода 01.05.2016 г. – 31.03.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап.
27, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Д. М., ЕГН **********, дължи в полза на Т.С ЕАД, ЕИК
********* сумата от 10,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.06.2018 г. до 03.07.2020 г., дължима върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 11.08.2021 г. по гр.д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 10,93 лева до пълния предявен размер от 278,62 лева и за периода
15.09.2017 г. – 14.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап.
27, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Л. Д.
М., ЕГН **********, дължи в полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, сумата от 14,18
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. – 30.04.2018 г. за имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в
гр. София, ж.к. “Люлин“, бл. 501, вх. А, абонатен № 240780, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.08.2021 г. по гр.д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
18
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Л. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап. 27, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Л. Д. М., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 3,87 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. –
03.07.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 11.08.2021 г. по гр.д. № 46420/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
31, вх. Б, ап. 27, да заплати в полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 4,06 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
46420/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете срещу Л. Д. М..
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
31, вх. Б, ап. 27, да заплати в полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 21,60 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 63079/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу Л. Д. М..
ОСЪЖДА Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на Л. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 31, вх. Б, ап. 27, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 379,92 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 63079/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19