№ 17529
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110112986 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от „(фирма)“ ЕООД срещу Р. С. С.,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща главница по договор за заем,
сключен между страните, за който е издаден разходен касов ордер № 0902 от
09.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.12.2022 г. по
ч.гр.д. 62368/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е работил при ищеца по
силата на трудов договор от 02.08.2010 г., като отношенията между страните
били добри. На 09.02.2022 г. ищцовото дружество предоставило заем на
ответника в размер на 8 000 лева, за да може същият да погаси свое
задължение, като сумата била изплатена в брой. За описаното ищцовото
дружество издало разходен касов ордер № 0902 от 09.02.2022 г. за
предоставените парични средства. Сочи се, че в ордера не е посочен срок за
връщане, т.к. отношенията между страните били добри. Поддържа, че в
случая доколкото не е уговорен срок за връщане на заетата сума, то същата
1
следвало да бъде върната веднага след като се отправи покана. Твърди, че до
ответника са изпратени четири известия – покани: известие-покана с изх. №
1722/19.09.2022 г. чрез куриерска служба С., известие-покана с изх. №
1723/27.09.2022 г. чрез куриерска служба С., известие-покана с изх. №
1724/03.10.2022 г. чрез куриерска служба с., известие-покана с изх. №
1726/10.10.2022 г. чрез куриерска служба С., за връщане на получените в заем
парични средства. Сочи, че първите две цитирани известия не са получени, а
вторите две били получени от лице с фамилия С.. Към момента
предоставеният заем не бил изплатен. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва. Ответникът излага, че е работил при
ищеца от 27.03.2001 г. Сочи, че след като се пенсионирал продължил да
работи при ищеца и имал при него десет години, поради което счита, че му се
дължат като обезщетение шест брутни заплати в общ размер на 12 000 лева.
Излага, че не му е платено и възнаграждение за последните четири месеца
общо в размер на 8 000 лева. При напускането не получил и обезщетение за
неползван отпуск, което твърди, че е в размер на 6 000 лева. Сочи, че
отношенията към момента между страните също са много добри, но
твърдените от ищеца 8000 лева не били дадени в заем, а като премия-награда
за добре свършена работа и постигнати моментни резултати, но документа
със съответните реквизити бил грешен, освен това в документа липсвали
подписи, дати, била изтекла и давността. Оспорва да е получавал покани или
други известия от ищеца. В срока за отговор на исковата молба е ответникът е
подал насрещен иск, който е отделен за разглеждане в друго производство с
определение № 17024 от 11.05.2023 г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че страните са сключили договор за заем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем процесната сума.
Страните не спорят, че ответникът е получил от ищеца сумата в размер
2
на 8000 лв. на 09.02.2022 г.
Спорно по делото е основанието за получаване на сумата.
Видно от приетото по делото писмено доказателство разходен касов
ордер (л. 8) процесната сума е изплатена от ищеца на ответника за временна
финансова помощ. Съдът намира, че при така формулираното основание се
достига до еднозначен правен извод, че страните са сключили договор за
заем. Договорът за заем е реална сделка. За да е действителна единственото
необходимо условие е сумата да е предадена, което не е спорно между
страните. Съдът намира за житейски нелогични доводите на ответника, че
писмения документ разходен касов ордер е сбъркан и сумата е получена като
премия за добре свършена работа по трудовото правоотношение между
страните.
Поради изложеното съдът намира искът за изцяло основателен и следва
да го уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът в размер на 160
лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса в заповедното
производство и сумата в размер на 160 лв., представляваща съдебни разноски
за държавна такса в исковото производство. Относно претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира, че няма доказателства за
неговото изплащане, доколкото в договора за правна защита и съдействие (л.
4 от заповедното дело) изрично е посочено, че сумата в размер на 700 лв. е
заплатена по банков път. По делото не е представено платежно нареждане, от
което да се установи, че сумата действително е заплатена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД Р. С. С., ЕГН **********
да заплати на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 8000 лева,
представляваща главница по договор за заем, сключен между страните на
09.02.2022 г., ведно със законната лихва от 10.03.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. 62368/2022 г. по описа на СРС,
3
174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. С. С., ЕГН ********** да
заплати на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 160 лв.,
представляваща съдебни разноски за държавна такса в заповедното
производство и сумата в размер на 160 лв., представляваща съдебни разноски
за държавна такса в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4