Присъда по дело №576/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 24
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия: Сузана Емилова Полизоева
Дело: 20241230200576
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
П., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
СъдебниАтанаска М. Кадинова

заседатели:Валери В. Дагалов
при участието на секретаря Силвия Кирова
и прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Наказателно дело от
общ характер № 20241230200576 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата :
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Н. П., роден на /дата на раждане/ в /населено
място/, с постоянен и настоящ адрес в същия град, ул.“С.р.д.“ № *, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.06.2024г около 10,30 часа в
землището на /населено място/ – района на ** граничен репер - е направил
опит да излезе през границата на страната с Република Гърция без разрешение
на надлежните органи на властта, като деянието представлява опасен рецидив
– извършено е след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно с
Присъда № 69/ 09.10.2019г по нохд № 834/ 2019г по описа на РС /населено
място/, влязла в сила на 25.10.2019г /с която за престъпление по чл.2** ал.1 от
НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, изтърпяно на 28.02.2020г/ и със
Споразумение № 67/ 25.08.2022г по нохд № 581/ 2022г по описа на РС П.,
влязло в сила на 25.08.2022г /с което за престъпление по чл.279 ал.1 пр.2 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изтърпяно на 21.12.2022г/ - престъпление по чл.279 ал.2 пр.2 във връзка с
1
ал.1 пр.2 от НК във връзка с чл.18 ал.1 от НК и във връзка с чл.29 ал.1 б
„б“ от НК, поради което и на посоченото основание и във връзка с чл.54 от
НК го ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ години и
ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, като така определеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде изтърпяно при първоначален
"Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК - ПРИСПАДА времето през което В.
Н. П. е бил задържан както следва: Със Заповед за задържане на лице от
14.06.2024г. подсъдимият е задържан за срок до 24 часа по ЗМВР от 10,30 часа
на 14.06.2024г.. и С Постановление за задържане до 72 часа при условията на
чл.64, ал.2 от НПК от 14.06.2024г. по ДП №35/2024г. по описа на ГПУ П. от
**:15 часа **.06.2024г., когато с Определение № *93 от същата дата е взета
МН “Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. Н. П. по ДП №35/2024г.
по описа на ГПУ П., по силата на Определение № *93/**.06.2024г., който акт е
влязъл в сила на 20.06.2024г., с каквато мярка е и към момента на
постановяване на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден
„Лишаване от свобода“, считано до датата на постановяване на настоящата
присъда.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Н. П.
установена по делото самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР – Б.
направените по делото разноски в размер на 783,72 лева /седемстотин
осемдесет и три лева и 72 ст./ по сметка на ОД МВР, гр. Б., както и сумата от
1231,56 лева в общ размер за две вещи лица по комплексна съдебно
психиатрична-психологична експертиза по нохд №576/2024г. на ПРС, платима
по сметка на РС-П. и сумата от 5.00 /пет/ лева по сметка на РС – П., в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда с рег.№ №24 от 05.03.2025г. постановена по
НОХД №576/2024г. по описа на РС – П..

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Б.,
Териториално отделение – П. обвинителен акт срещу В.Н.П. от /населено
място/, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в същия град, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен,
за престъпление по чл.279, ал.2, пр.2 във връзка с ал.1, пр.2 от НК във връзка с
чл.18, ал.1 от НК и във връзка с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, за това, че на
14.06.2024 г. около 10:30 часа в землището на /населено място/ - района на **
граничен репер - е направил опит да излезе през границата на страната с
Република Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието представлява опасен рецидив - извършено е след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК, а именно с присъда № 69/09.10.2019 г. по нохд № 834/
2019 г. по описа на РС Д., влязла в сила на 25.10.2019 г. / с която за
престъпление по чл. 2**, ал.1 от НК във връзка с чл. 26, ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяно
на 28.02.2020 г. / и със Споразумение № 67/25.08.2022 г. по нохд № 581/2022 г.
по описа на РС П., влязло в сила на 25.08.2022 г. / с което за престъпление по
чл. 279, ал.1, пр.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, изтърпяно на 21.12.2022 г./.
Участващият по делото прокурор - П. К., поддържа повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимият, като изразява становище, че деянията са
безспорно установени и доказани, че същите осъществяват от обективна и
субективна страна, състава на престъплението, в което подсъдимият е
обвинен, като подчертава че деянието е извършено при условията на опасен
рецидив и че същото е останало на фазата на опита не поради волята на
подсъдимия, а поради задържането от страна на контролните органи. Обръща
се внимание че двете експертиза едната по ДП , а другата в съдебна фаза
установяват вменяемостта му поради което пледира подсъдимия да бъде
осъден на наказание ,,Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет години/, като
наказанието да бъде изтърпяно в „строг“ режим, предвид съдебното минало на
подсъдимия, като се вземе предвид същото в РБългария-15 осъждания от 2006
до 2022г., навеждащи на извода на трайни престъпни навици, като и РГърция-
2 присъди-условни такива. Счита, че наложените наказания в Република
Гърция, следва да се вземат предвид от българския съд, на основание чл. 8 от
НК, настоящият съд да кумулира и да определи едно общо наказание
„Лишаване от свобода“, което на осн. чл.25, ал.4 да бъде изтърпяно ефективно.
Пледира да бъде наложена глоба в минимално предвидения в закона размер от
5 хиляди лева. Прилага да се зачете на основание чл.59 периода, в който
подсъдимия е бил задържан, а именно от 14.06.2024 г..
1
В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с
назначения му служебен защитник- адв. А. - АК Б.. Същият сочи, че се е
запознал с ОА и в какво го обвиняват. Желае само да се върне у дома, като
това го повтаря на всяко открито съдебно заседание, с изключение на
последното заседание, когато прави подробни признания. Неговият служебен
защитник, излага в о.с.з. обстоятелствата, които са повлияли и мотивирали
подсъдимия за да постъпи именно по начин посочен в ОА. В първото по
делото заседание възразява относно проведената комплексна психологична и
психиатрична експертиза, като прави искане за назначаване на нова такава.
Моли съда да постанови присъда, с която наказанието да бъде намалено под
най - ниския предел, предвид признанието на подсъдимия, съдействието му
пред органите на ДП и мотивите за извършване на престъплението, които би
следвало да се отчетат като смекчаващи обстоятелства. В последната си дума
подсъдимия моли за налагане на по- леко наказание.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно
следствие писмени доказателства и свидетелски показания, както и от
обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
В.Н.П., е на **одини, роден на /дата на раждане/, със основно
образование, безработен. С оглед справката за съдимост се установява, че
същият има 13 на брой осъждания – за периода от 2006 г. до 2022 г. , повечето
от които представляват престъпления от общ характер.
Последните му две осъждания, са били за периода от 2019 - 2022 г., а
именно: 1. Присъда № 69 от 09.10.2019 г. / в сила от 25.10.2019 г./, по НОХД №
834/2019 г. по описа на РС Д., за извършено престъпление по чл. 2**, ал.1 от
НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като му било наложено наказание ЛОС за
срок от четири месеца при първоначален строг режим, което е било изтърпяно
на 28.02.2022 г.
Второто му осъждане било постановено по нохд № 581/2022 г., по описа
на РС- П., с което с Определение № 67/25.08.2022 г. / в сила от 25.08.2022 г./
му било наложено наказание ЛОС за срок от пет месеца при първоначален
строг режим и гроба в размер на 100 лева. ЛОС е изтърпяно на 21.12.2022 г.
Установи се безспорно че подсъдимият известно време е бил овчар в Р
Гърция, след което се прибрал в Р България, с надеждата да си намери отново
работа в родината си. Въпреки неговите опити, същият останал безработен за
дълго време, и предвид това обстоятелство, решил отново да се върне в Р
Гърция и да упражни отново старата си работа при стария си работодател.
Поради тази причина, на 08.06.2024 г., решил да тръгне за Гърция, като се
придвижил с автобус от Д. до село на община П., и след това е продължил пеш
до ГКПП - К.. При проверка на неговите лични документи, българските
гранични служби пуснали го да мине през границата и да продължи за
съседната държава. В ранните часове, на следващия ден, а именно на
09.06.2024 г., се установило след проверка на документите на П., от гръцките
2
полицейски служители, че за П. била издадена „Забрана за влизане“ в
територията на Р Гърция с дата на вписване 20.06.2022 г. и дата на изтичане на
забраната 17.06.2022 г.. Причина за това е било, че подсъдимия е проявил
значима престъпна дейност в територията на страната. На първо място, на
04.01.2015 г. било образувано срещу него ДП по чл. 372 НК- кражба, след
което на 19.07.2018 г. също е било образувано ДП на основание чл. 407 НК-
просия; на 17.03.2021 г. срещу него е било образувано ДП за нарушение на чл.
285 от ГК- „Нарушаване на мерките превенция на заболяването“; спешни
мерки за защита на общественото здраве от риска на разпространение на
Корона вируса COVID 19; на 17.06.2022 г.; срещу него е било образувано ДП
за нарушаване на чл. 337, ал.1 НК- сексуално насилие, като, въз основа на тези
установени факти, му била наложена горепосочената мярка.
Предвид гореизложените обстоятелства, установени от извършената
проверка, гръцките служби го отвели в сградата на полицейското управление в
С., и поради съображения касаещи обществения ред, му била наложена мярка
„Забрана за влизане в Р Гърция“ за периода 13.06.2024 г. до 13.06.2031 г..
Около обяд на 13.06.2024 г., подсъдимия бил доведен на ГКПП - К. и бил
върнат обратно в България, като за това е приложена и справка за пътуване на
лице - български гражданин П./ .
Въпреки, че е бил върнат, същия не се прибрал в Д., тъй като още искал да
отиде в Р Гърция и да работи отново като овчар. Тай като вече знаел, че това
не може да се осъществи по легален начин решил да премине границата
между двете държави нелегално, вървейки по железопътната линия. За целта
останал в района на казиното, при с.К., което се намира близо до граничния
пункт, и около 10 ч. на 14.06.2024 г., тръгнал по ж.п. релсите в посока Гърция.
Така подсъдимият бил забелязан от двама служители на ГПУ П., св. Б. и св.
М. и бил задържан от тях на 10 метра северно от ** граничен репер и 10 метра
югоизточно от ГКПП - К.. При задържането му, се установили неговата
самоличност, и пред тях подсъдимия, изразил желанието му относно
прибирането му в Р Гърция.
С обстоятелствен протокол № 11994 от 14.06.2024 г., подсъдимия бил
задържан за срок от 24 часа.
В хода на образуваното досъдебно производство, по искане на защитника
на подсъдимия, била проведена комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза, от която да се установи психично здраве на същия.
От заключението на експертизите се установило, че П. не страда от ендогенна
или друга психоза, умствена изостаналост или деменция. Същият към дадения
период е бил ориентиран, контактен, последователен в действията си,
апсихотичен, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
При него се отразило личностно разстройство от смесен тип с водеща
емоционално - волева неустойчивост и асоциални прояви, което се е развило
със съзряване на личността и е повлияло върху поведението и начина на
3
живота на лицето, което от друга страна с наличието на нисък интелект,
рефлектира върху възможността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Въпреки това, към дадения
момент, същия е осъзнавал много добре какво извършва към момента.
В хода на съдебното производство, тъй като същото се е провело - по
общия ред, по желание, на особения представител на защитника, били
събрани допълнителни доказателства, установяващи вменяемостта на
подсъдимия, както и гласни такива. Разпитани са полицейските служители
като свидетели при случилото се, а именно св. Б., М. и св. И.. Тримата
потвърждават това, че са установили лице, което искало нелегално да премине
границата с Р Гърция и подробно обясняват, че същият им разказал за
причината за невъзможността да премине легално, както и причината поради
която иска да отиде в Гърция. Дават подробни обяснения относно начина на
задържането му и факта, че при отговорите на поставените въпроси,
изглеждал неадекватен. Никой от тях не е можел да предположи дали е
психично здрав. И тримата подчертават факта, че същия не е оказал
съпротива, когато е бил за установен, че минавал нелегално от железопътната
линия, и също така оказал съдействие, като и на тримата служители обяснил,
че пътува за да се върне на старата си работа, при работодателя си Коста,
който се намирал в околието на С..
Съдът дава вяра на показанията на свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото по
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са
от значение за правилното решаване на делото, поради което съдът прие за
категорични, непосредствени и обективни. Същите се явяват идентични към
събрания доказателствен материал в хода на досъдебното следствие, като
същите изясняват напълно обективната истина, и не се противопоставят
помежду си.
При положение, че защитата на подсъдимия не е била съгласна с
проведена по досъдебното производство комплексна експертиза, и със цел да
се установи психичното здраве на подсъдимия, била проведена повторна
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. От
заключението на същата се установило, че лицето към дадения момент не е
бил с предпоставящо продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, могъл е да възприема и да разбира правилно фактите и
обстоятелствата релевантни на предмета на делото, могъл да съхрани
паметовата следа от възприето и е могъл да я извлече от там в относително
пълен обем. Единствено което се отразява в неговото състояние е това, че
страда от личностното му разстройство.
Съдът дава вяра и на двете заключения по изготвените комплекси
съдебно-психологични и психиатрични експертизи, осъществени в
досъдебното и в съдебното производство, които са дадоха яснота относно
психичното здраве на подсъдимия, и бил ли е същия в състояние да ръководи
4
постъпките си относно извършеното от него престъпно деяние, същите са
еднопосочни и непротиворечиви. Съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите. Съдът
кредитира и всички протоколи за извършените процесуално следствени
действия, които са изготвени в съответствие с предвидения в НПК ред.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствения материал по
делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият В.Н.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.279, ал.2, пр.2 във връзка
с ал.1, пр.2 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК и във връзка с чл.29, ал.1, б.
„б“ от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че на
14.06.2024 г. около 10:30 часа в землището на /населено място/- района на **
граничен репер подсъдимият е направил опит да излезе през границата на
страната с Република Гърция без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието представлява опасен рецидив – извършено е след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а именно с Присъда № 69/ 09.10.2019
г. по нохд № 834/ 2019 г. по описа на РС- Д., влязла в сила на 25.10.2019 г. / с
която за престъпление по чл. 2**, ал.1 от НК във връзка с чл. 26, ал.1 от НК му
е наложено наказание ЛОС за срок от четири месеца, изтърпяно на 28.02.2020
г./ и ЛОС за срок от четири месеца, изтърпяно на 28.02.2020 г./ със
Споразумение № 67/25.08.2022 г. по нохд № 581/2022 г. по описа на РС- П.,
влязло в сила на 25.08.2022 г./ с което за престъпление по чл. 279, ал.1, пр.2 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изтърпяно на 21.12.2022 г/.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, с
пряк умисъл. Подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си /че не притежава съответно
разрешение от надлежните органи на властта за излизане през държавната
граница/, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, както и че същият е бил наясно с факта, че е осъждан
многократно и че настоящото деяние представлява опасен рецидив и че е
извършено след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Касае се до опит за излизане през границата на страната с Р Гърция без
разрешение на надлежните органи на властта, като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини, като деянието
5
представлява опасен рецидив - извършено е след като деецът е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
П., съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието; предвиденото от закона наказание за престъплението; степента
на обществена опасност на деянието – сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната; степента на обществена
опасност на дееца - висока, предвид наличието и на многобройни отегчаващи
вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието – стремежа да
премине границата нелегално, при положение, че същия е знаел че му е
забранено това, като знаел че разполага със забрана за влизане в съответната
държава; смекчаващите отговорността обстоятелства - самопризнанието на
дееца и обясненията, с които допринася за разкриване на обективната истина,
младата му възраст и факта, че същия го направил с намерение да намери
работа; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните
характеристични данни на дееца, наличието на предишно осъждане отново за
престъпление против реда на управлението.
Като отегчаващо обстоятелство, съдът прие и съдебното минало на
подсъдимия, въз основа на разпоредбата чл.8 от НК, при която съдът е длъжен
да се съобразява с издадени присъди и в друга държава - членка на ЕС,
съгласно ал. 2 на горецитираната разпоредба. Предвид този факт, съдът по
никакъв начин не следвал да остави без разглеждане постановените осъждания
против лицето на подсъдимия, тъй като поради тези причини, за същия е била
налице и е постановена Забрана за влизане в Република Гърция, поради която
и подсъдимия е решил да предприеме и нелегалното преминаване на
границата, поради което е и настоящото наказателно производство. Относно
искането на представителя на ТО-П., РП-Б. за кумулация на двете условни
присъди постановени по отношение на подсъдимия, но от съд в Република
Гърция, настоящият състав счита че същите не следва да бъдат кумулирани от
настоящия съд, още повече че са присъди постановени в Република Гърция, а
и не се признати от български съд, както и да е компетентен да стори това, но
ще отчете и вземе предвид при постановяването на своя съдебен акт. Въпреки,
постановените заключения на извършените по двете производства комплексни
експертизи, по никакъв начин не се установи, че подсъдимият не може да
контролира постъпките си, и че не може да предвиди техните последици.
Освен това, следва да се отбележи и различното поведение на подсъдимия в
проведените съдебни заседания, като на първите същия проявява поведение на
лице с което трудно може да се комуникира и установи контакт, а на
последното такова, същия е дружелюбен, общителен и сам иска да изложил и
излага всичките обстоятелства, които са го мотивирали да вземе решението и
пътя за неговата реализация, като се доказа, че същия е разбирал последиците
от извършеното от негова страна, както и че сам е организирал предвижването
6
си да граничния пункт и сам е предприел движението си по нелегалния път.
От друга страна, съдът е взел предвид и психичното здраве на подсъдимия,
което се отнася към личностното му страдание. Във връзка с това, като
смекчаващо обстоятелство, следва да се вземе предвид, че подсъдимия, е
направил всичко възможно за да си осигури доходи, като си намери работа,
която ще може да задоволи неговите житейски нужди.
Като отчете изброените обстоятелства, и като взе предвид множеството
осъждания както в Република България, така и тези в Република Гърция
настоящият състав на основание чл.54 от НК определи относно подсъдимия
наказание ориентирано към предвидения от законодателя минимум, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 3 години, тъй като в случая не са налице
нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на така наложеното наказание бе определен като „строг” в затвор,
защото подсъдимият вече е бил осъждан за умишлени престъпления, когато не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66
от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. Освен това принцип,
установен от закона в наказателното право е, че когато отегчаващите
обстоятелства по делото обосновават квалифициращ признак - напр. в
настоящия случай “опасен рецидив”, същите не следва повторно да отегчават
положението на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не
могат да се ценят като отегчаващи.
Въз основа на разпоредбата на чл.279, ал.2, пр.2 която урежда, че ако
деянието по ал.1 е извършено повторно или представлява опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева. Настоящият състав, съобразявайки се с всички
обстоятелства които се отнасят към личността на дееца, както и към
опасността на деянието, прие, че следва да му бъде наложен минималния
размер на наказанието, а именно 3 години лишаване от свобода, и глоба в
размер на 5000 лева. Съдът, взе предвид, финансовото състояние на
подсъдимия, тъй като същия е безработен и по никакъв начин не е могъл да
осигури задоволителни доходни средства, при положение, че не е намерил
работа която да му осигурява задоволителен начин на живот. Във връзка с
това, и на основание чл. 36 НК, настоящия решаващ състав, приема че
наложеното наказание установено с присъдата си ще бъде с цел поправянето
на дееца и ще повлияе позитивно върху неговото бъдещо поведение. Следва
да се отбележи също и факта, че опитът за извършване на престъплението, не
останал като такъв поради личните подбуди на подсъдимия, а поради факта, че
той бил спрян от полицейските служители. Същия е имал намерение да
продължи да се движи по нелегален начин, докато стигне в другата държава за
която му било забранено да влиза. Предвид това, съдът приема, че наложеното
наказание е съответно на действията на подсъдимия, както и на неговото
7
поведение.
На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, както и задържане по реда на ЗМВР, както следва: Със Заповед за
задържане на лице от 14.06.2024г. подсъдимият е задържан за срок до 24 часа
по ЗМВР от 10,30 часа на 14.06.2024г.. и С Постановление за задържане до 72
часа при условията на чл.64, ал.2 от НПК от 14.06.2024г. по ДП №35/2024г. по
описа на ГПУ гр.П. от **:15 часа **.06.2024г., когато с Определение №193 от
същата дата е взета МН “Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В.Н.П.
по ДП №35/2024г. по описа на ГПУ гр.П., по силата на Определение
№193/**.06.2024г., който акт е влязъл в сила на 20.06.2024г., с каквато мярка е
и към момента на постановяване на присъдата, като един ден задържане се
зачита за един ден „Лишаване от свобода“, считано до датата на
постановяване на настоящата присъда.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен
по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест
бяха присъдени и направените в досъдебната фаза на делото разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 783,72 лева по сметката на ОД на МВР –
Б., както и сумата от 1231, 56 лева, в общ размер за две вещи лица по
комплексна съдебно психиатрична- психологична експертиза по нохд №
576/2024 г. на ПРС, платима по сметка на РС- П. и сумата от 5 лева, по сметка
на РС- П., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :


8