№ 277
гр. Благоевград, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200548 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на К. И. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. *** против
Наказателно постановление № 25-1116-000726/10.03.2025 г., издадено от началник-
група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция” Благоевград, с което на
основание чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание „Глоба”в
размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца .
В жалбата се релевират доводи за неправилност на НП, както и че същото е
издадено при нарушение на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на
актосъставителя и наказващия орган и се навежда неяснота при описанието на
нарушението в АУАН и НП. Подчертава се, че отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство и да получи талон за медицинско изследване бил
основан на приеманите от него лекарства, за които бил предупреден от лекуващия му
лекар, че е възможно при извършена проверка с техническо средство или изследване
на кръв за употреба на алкохол или наркотични вещества да отчетат положителен
резултат, за което уведомил и полицейските служители. Сочи се, че изказаното пред
проверяващите съмнение за възможно отчитане на положителен резултат, не дават
основание да се приеме, че е извършил санкционираното нарушение. Заявява, че не
употребява наркотични вещества и техни аналози, като представя резултат от
независима лаборатория в гр. София.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се явява
лично и се представлява от адв. А., която поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното
1
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения,
анализира събраните по делото доказателства и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2025 г. свидетелите А. К. и Я. П. – служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Благоевград изпълнявали задълженията си в района на км.
376, по ПП 1 – Е 79. Около 23.48ч. в района на км. 376 полицейските служители
спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ с рег. №***, който се движел в посока към София
При проверка на документите за самоличност на водача, К. и П. установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя Б..
Полицейските служители се усъмнили, че Б. управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, поради което решили да бъде тестван с техническо средство.
След изрична покана от страна на полицейските служители, Б. отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство
Алкотест Дрегер с фабр. № ARРК-0022.
Свидетелят П. издал талон за изследване № 120415, в който е отразен отказът
му да бъде тестван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARРК-0022. Б. отказал да
подпише и получи издадения талон за изследване, което е удостоверено с подписа на
свидетеля К..
При така направените констатации, свидетелят К. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на
свидетеля П. съставил АУАН серия GA №3302275/05.02.2025 г.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира
възражения. Такива не са направени и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Съгласно писмо на директора на „МБАЛ- Благоевград“ АД, на 04.02.2025 г. и
05.02.2025 г. жалбоподателят не се е явявал в СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане
на биологични проби за употреба на наркотични вещества.
Въз основа на АУАН № GA №3302275/05.02.2025 г. на 10.03.2025 г. началник-
група към ОДМВР–Благоевград сектор "Пътна полиция" издал обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 24.03.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели П. и К., и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: писмо от МБАЛ Благоевград изх. № 11-00-35/13.05.2025 г., АУАН №
3302275/05.02.2025 г., ЗППАМ № 1315952/05.02.2025г., медицинско изследване от
Медицинска лаборатория Цибалаб, медицинска бележка, писмо от Сектор "Пътна
полиция" с приложение АУАН № 3302275/05.02.2025 г.,писмо от Сектор "Пътна
полиция" Благоевград – 2 броя, ЗППАМ № 1315952/05.02.2025 г., докладна записка от
К., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози, талон за изследване, стикери, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
справка за нарушител водач.
При анализа на обясненията на жалбоподателя, съставът на съда съобрази
двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита, поради
което оценката за тяхната достоверност следва да бъде основана на вътрешната им
непротиворечивост и съответствието с останалата част от доказателствената
съвкупност. При извършване на посочената преценка, районният съд, счита че
обясненията на жалбоподателя следва да бъдат кредитирани частично.
2
Като достоверни съдът приема обясненията на Б., че на описаното в НП време
и място, управлявал МПС и отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. В посочената част обясненията му са
последователни и непротиворечиви и се подкрепят от показанията на полицейските
служители. Като достоверни следва да се кредитират и обясненията на жалбоподателя
за извършено от него изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта му в
специализирана лаборатория в гр. София предвид приложената по делото справка от
проведено изследване.
Съдът не кредитира обясненията на Б. в частта им, че полицейските служители
не му разяснили възможността за даване на кръвни проби за изследване, с оглед
опровергаването им от показанията на П. и К. и издадения Талон за изследване.
В основата на фактическите си констатации, съдът постави показанията на
свидетелите П. и К. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост,
хронологична издържаност и съответствието им със съставения АУАН и талона за
медицинско изследване. Показанията на двамата свидетели притежават висока
доказателствена стойност, основавана на възпроизвеждането на преките им
възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като съдържат детайли
за извършената проверка и отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
Отделно от горното съгласно чл.189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН по
реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства,
опровергаващи презумираната със закона редовност на съставянето на акта.
От съставения АУАН, кредитираната част на обясненията на жалбоподателя и
показанията на свидетелите полицейските служители, съдът установи управлението на
МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а оттам и качеството му на
водач на лек автомобил л.а. „Опел Астра“ с рег. №***.
Обясненията на Б., показанията П. и К. и съставеният АУАН съдържат данни за
отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози чрез Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №
ARРК-0022.
От Талона за изследване и показанията на полицейските служители се
установява отказът на жалбоподателя да го подпише и получи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и
3
т.1.3.2 на приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на
основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. от същата заповед. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от
него. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Релевантните
за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното му
описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно
По същество на нарушението съдът счита, че събраните по делото
доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна
на посочените в НП време и място К. Б. като водач на лек автомобил „Опел Астра” с
рег. №*** е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и е отказал да попълни, подпише и получи
талона за изследване, което е удостоверено с подписа на свидетеля К. в съответствие с
изискванията на чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017 /.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“, като за
съставомерността му по чл.174, ал.3 ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на
водач на съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
неизпълнение на предписание за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и
не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Съставът на РС- Благоевград приема цялостното поведение на спрения за
проверка водач, като напълно съзнателно действие по осуетяване на възможността да
му бъдат извършена посочената проверка за установявана на управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. В случая той е отказал да бъде тестван с
предложения му Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARРК-22 установяващ употребата
на наркотични вещества, като е отказал да получи и подпише талона за изследване.
Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на жалбоподателя да бъде
проверен за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози,
както и да изпълни предписание за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и
не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Основанията на жалбоподателя за изразения отказ да бъде проверен за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, базирани на
съмненията му за позитивен резултат за употреба на наркотични вещества предвид
провежданото от него лечение, не следва да бъдат приети за уважителни.
На първо място при съмнение в достоверността на резултатите от техническото
средство, жалбоподателят е разполагал с възможността да даде биологични проби за
4
провеждане на химическо изследване за установяване на наличие на наркотични
вещества или техни аналози, от която възможност не се е възползвал като е отказал да
получи талон за изследване.
От друга страна при положителен резултат за наркотично вещество от
извършената му проверка с техническо средство, чрез назначаване на химико-
токсикологична експертиза би се установило и дали конкретно приеманите от Б.
медикаменти са повлияли или не на отчетените резултати.
Не следва да бъде съобразявана и представената от Б. справка за изследване от
медицинска лаборатория, доколкото изследването не е извършено в определен с Талон
за изследване срок, нито пък в лимитативно изброените в чл.20, ал.1 Наредба № 1 от
19.07.2017 г. лаборатории, в които се провежда химико-токсикологичното лабораторно
изследване.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В настоящия случай Б. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и по този начин е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл. Б. е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с предложеното му техническо средство, да подпише и получи талона за
изследване и да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
тест, но съзнателно е отказал да стори това, при отсъствието на уважителни причини
за такива откази.
Абсолютно определените вид и размер на кумулативно предвидените
административните наказания в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната
индивидуализация.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, право на разноски възниква за въззиваемата страна,
но с оглед на отсъствието на такова искане в предвидените процесуални срокове,
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-000726/10.03.2025 г.,
издадено от началник-група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция”
Благоевград, с което на К. И. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. *** на основание чл.174,
ал.3 ЗДвП са наложени наказание „Глоба”в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6