РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Пловдив, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20255300101277 по описа за 2025 година
Предявен e иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД от И. Б. П.
срещу „Бахарика 91“ ООД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем, по силата на който
му е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
м. с адрес гр. С.****. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си за
плащане на месечните вноски, поради което отправил изявление за прекратяване на
договора. Писмото се върнало непотърсено, поради което ищецът заявява, че с
исковата молба прекратява едностранно договора за наем. Иска се осъждането на
ответника да опразни и предаде имота. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Наемното правоотношение се установява и от представения договор, с който
ищецът И. Б. П. е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ м. на адрес гр. С.****. Вещта не е описана с други белези, но от
страните и конкретно ответникът, не са направени възражения относно
индивидуализацията. В тази насока ищецът посочва, че обектът е с идентификатор
68134.103.99.1.4 по КК на гр. София, който съответства на посочените данни след
1
направената от съда справка в интернет страницата на АГКК
(kais.cadastre.bg/bg/Map/Index), която е със свободен достъп.
В договора от 10.11.2022 г. страните са уговорили срок на правоотношението от
3 години, считано от 10.12.2022 г. и месечен наем от 2200 лева, платим в края на всеки
календарен месец, но не по-късно от 10-о число на следващия, по банкова сметка на
наемодателя- чл. 3.1. Съгласно чл. 4.1 от договора наемодателят се задължава да
предаде имота на наемателя в състоянието, в което се намира към момента на
сключването на договора. Изпълнението на това задължение от страна на ищеца се
установява от съвкупния анализ на представените доказателства, а именно: договора за
наем от 20.09.2023 г., сключен между ответното дружество и трето лице- „Стефкос
Мюзик“ ЕООД за пренаемане на процесния имот, приемо-предавателен протокол и
платежно нареждане. Съгласно тези документи ответното дружество е отдало имота
под наем на трето лице и е предало държането на вещта. За ответника документите за
подписани от един от двамата управители на дружеството, които го представляват
заедно и поотделно. Предвид това, че ответната страна е била в държане на имота и е
плащала наемните вноски до 20.08.2024 г., съдът намира, че ищецът е изпълнил
задължението си да предаде вещта на наемателя, като за него е възникнало задължение
да плаща уговорената цена.
В чл. 6.1.3 е уговорена възможност за прекратяване на договора от наемодателя
в случай на забава за плащане на наема повече от 15 дни след датата на падежа.
Ищецът заявява, че ответното дружество е спряло плащанията по договора от месец
август 2024 г., като това обстоятелство се потвърждава от представеното извлечение от
банковата сметка на ищеца, по която съгласно договора за наем е следвало да се
извършват плащанията. От извлечението е видно, че за периода от 01.01.2024 г. до
24.04.2025 г. ответникът е извършвал плащания до датата 20.08.2024 г. След нея не са
представени доказателства за извършването на плащания и за ищеца е възникнало
правото да прекрати едностранно договора.
За установяване на това обстоятелство е представено изявление от ищеца
изпратено по пощата с обратна разписка. Изявлението не е довело до прекратяване на
договора, защото не се установява да е достигнало до ответника, защото пратката е
върната като непотърсена. Това отразяване при липса на изрична норма или уговорка
между страните, уреждаща фикция за получаване, не удостоверява уведомяване на
ответника.
Исковата молба има същото значение като с нея е отправено изрично изявление
за прекратяване на договора. Молбата е връчена на ответното дружество на посочения
в търговския регистър адрес на управление, чрез негов служител. Поради това е
осъществен факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е
длъжен да вземе предвид по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът приема, че
се установява предсрочното прекратяване на договора за наем, поради неизпълнение
на задълженията на ответника. Следва още да се изясни, че искът по чл. 233, ал. 1, изр.
2
1 ЗЗД е различен от тези по чл. 108 ЗС и чл. 75 ЗС и по него ищецът доказва наличието
на наемно правоотношение, качеството си на наемодател по него, съответно
качеството на наемател на ответника по иска, както и прекратяване на договора. В
тежест на ответника е, ако твърди, че е изпълнил задължението да върне вещта, е да го
установи, вкл., че е опразнил цялостно имота и от вещите си, както и, че е върнал
ключа.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 214 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1642/2015 г., II т. о. задължението за връщане на наетата вещ от страна на
наемателя, след като облигационната връзка престане да съществува, е предвидено от
закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя.
Връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на машини,
съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й занапред, като имотът е
предаден, когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в който е бил към
момента на сключване на наемния договор. В този смисъл са и Решение № 107 от
12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г. о. и Решение № 73 от 8.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5376/2015 г., IV г. о.
До приключване на съдебното дирене не бяха представени доказателства за
изпълнение на задължението на наемателя да предаде вещта, поради което на
основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД следва да я върне на наемодателя.
Установяването на сключен от ответника договор за пренаемане на имота с
трето лице не се отразява на изхода на делото. Съгласно законовото правило на чл.
234, ал. 2 ЗЗД пренаемателят няма по-големи права от тези на наемателя за ползване
на имота, отдаден под наем независимо от наличието или не на съгласие на
наемодателя за пренаемането му. В този смисъл договорът за пренаемане на вещта е
непротивопоставим на наемодателя. (Решение № 14 от 6.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
50113/2016 г., III г. о.) Задължението за връщане не е в зависимост от наличието на
отношения на пренаемане. В този смисъл Решение № 1037 от 30.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3399/2008 г., I г. о. и Решение № 840 от 30.05.2012 г. на САС по в. гр. д. №
4007/2011 г.
Ето защо предявеният иск за опразване и предаване на помещението е
основателен и следва да бъде уважен. (Решение № 121 от 15.10.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 312/2009 г., I т. о.; Решение № 121 от 15.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 312/2009 г., I т.
о.; Решение № 43 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2015 г., III г. о.; Решение №
1037 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2008 г., I г. о.; Определение № 213 от
19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 606/2020 г., III г. о.; Решение № 504 от 23.11.2022 г. на
ПАС по в. т. д. № 578/2022 г.; Решение № 113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
753/2008 г., II т. о.)
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса и за платено адв. възнаграждение в
3
размер на общо 1656 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бахарика 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Тимок № 8, да опразни и предаде на И. Б. П., ЕГН
**********, адрес: гр. С. ***, самостоятелен обект в сграда, представляващ м.,
намиращ се на адрес гр. С.****, на основание прекратен договор за наем, сключен на
10.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Бахарика 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Тимок № 8, да заплати на И. Б. П., ЕГН **********,
адрес: гр. С. ***, сумата от 1656.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от 25.09.2025г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4