Определение по дело №626/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260647
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20215300500626
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер   260647/08.03.2021  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  08.03.2021 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                   Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

    ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Георгиева в.ч.гр.д.№ 626 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби от П.С. ***, представляван от пълномощника адв.Г.В. ***. Частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, инкорпорирано в Заповед 261083/23.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13376/2020 г. по описа на РС Пловдив.

В тази частна жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят счита, че представеният не в оригинал, а в препис нотариален акт не представлява годен по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК документ, както и че не е не удостоверена изискуемостта на паричното вземане. Искането към съда е за отмяна на разпореждането.

В отговор на частната жалба въззиваемите мотивират становище за неоснователност на същата и молят да бъде оставена без уважение.

2. Частна жалба срещу Определение № 263415/20.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 13376/2020 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя / длъжник/ за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение на основанието по чл.420, ал.2 ГПК. Излагат се доводи, че паричното вземане, за което е издадена заповедта, е  погасено, за което се  представят писмени доказателства.

В отговор на тази частна жалба въззиваемите излагат становище за нейната неоснователност. Твърдят, че представените РКО са с подправено съдържание, за което е сезирана и РП Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирано лице, в законоустановения срок и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

По частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК- нотариален акт № 48, том 1, рег.№ 355, дело № 47/2020 г. по описа на нотариус рег.№ 204 с район на действие РС Кърджали за прехвръляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка, подадено от Г.М.Г. и П.П.Г., представлявани от адв.Е.К. *** против длъжника П.С. ***, за сумата от 3000 лв.- издръжка за м.септември 2020 г. В заявлението се сочи, че по силата на т.2 от нотариалния акт П.Г. е поел задължение да заплаща на прехвърлителите месечна издръжка в размер на 3000 лв. докато са живи по посочена банкова сметка, ***нето на договора издръжката е в размер на 2000 лв. месечно общо на двамата прехврълители, като приобретателят се задължил да изпълнява това задължение най-малко за срок от три години, считано от датата на  подписване на договора. Твърди се в заявлението, че към датата на подаването му длъжникът не е заплатил договорената и дължима месечна издръжка в размер на 3000 лв. за м.септември 2020 г. Към заявлението е бил приложен нотариално заверен препис /заверка рег.№ 1124/13.10.2020 г., извършена от нотариус № 204 с район на действие РС –Кърджали/ от посочения нотариален акт. Във връзка с дадени указания от първоинстанционния съд заявителите са представили с молба от 23.10.2020 г. заверен препис от акта, издаден от Служба по вписванията при РС Кърджали въз основа на съхранявания в службата екземпляр като акт 70т.5, дело № 898, дв.вх.№ 1292/08.05.2020 г. 

Издадена е Заповед № 261083/23.10.2020 г. за изпълнение по чл.417 ГПК , с която е разпоредено длъжникът П.С.Г. да заплати на кредиторите Г.М.Г. и П.П.Г. сумата от 3000 лв. издръжка за м.септември 2020 г., заедно със законната  лихва от 15.10.2020 г., както и деловодните разноски. На осн.чл.418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист за горната сума.

Възраженията в жалбата касаят на първо място редовността на представения документ, доколкото същият не е представен в оригинал. Действително, както се посочи, към заявлението е приложен нотариално заверен препис, а по-късно и препис, снет от намиращия се в Службата по вписванията  екземпляр на нотариалния акт, които позволяват да се извърши преценка на редовността от външна страна на документа. Независимо от това, към отговора на частната жалба заявителите са приложили и оригинала на нотариалния акт, което изпълва изцяло изискването на чл.417 ГПК.

За да се допусне незабавно изпълнение съгласно нормата чл.418 ГПК е необходимо документът да удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане. В сучая в т.2 от представения нотариален акт е обективирано задължението за заплащане на месечна издръжка в полза на кредиторите в размер на 3000 лв., считано от подписване на договора- 08.05.2020 г. Заявлението е подадено на 15.10.2020 г., като с него се претендира издръжка за м.септември 2020 г. , чиято изискуемост е настъпила на 08.09.2020 г. осн.чл.72, ал.1, предл.първо ЗЗД. Не се споделят доводите на жалбоподателят, че е било необходимо заявителите да представят доказателства за неизпълнение на задължението- касае се за отрицателен факт, който не подлежи на доказване. В случая е достатъчно твърдението за липса на плащане.

Изложеното сочи, че са били налице условията на чл.418 ГПК и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна.

По частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на осн.чл.420, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение първоинстадионноят съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. Определението е правилно.

За да обоснове искането си за спиране на изпълнението, частният жалбоподател е представил 3 бр. РКО, според което е заплатил в полза на кредиторите сумата от 14 500 лв. на 17.09.2020 г., сумата от 13 300 лв. на 18.09.2020 г. и сумата от 7200 лв. на 23.09.2020 г. или общо сума в размер на 35 000 лв. В трите документа като основание за плащането е посочен процесния нотариален акт. Видно от съдържанието на договора, задължение за заплащане на издръжка са поети от длъжника и в т.3- за сумата от 15 000 лв., платима в деня на подписване на НА, в т.4- за сумата от 10 000 лв. в срок до 30.06.2020 г., в т.5- за сумата от 10 000 лв. в срок до 30.07.2020 г. и в т.6- за сумата от 10 000 лв. в срок до 30.09.2020 г. При това положение не би могло без съмнение да се приеме, че представените три РКО за общата сума от 35 000 лв. удостоверяват погасяване на задължението именно по т.2 от нотариалния акт и за процесния период. Което налага извод, че не са налице условията по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението въз основа на представените писмени доказателства от длъжника,. За пълнота следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да се обсъждат възраженията на кредиторите, че коментираните РКО са с подправено съдържание, което оспорване изисква събиране на доказателства в състезателно съдебно производство. 

В обобщение на изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят е изложил оплаквания и срещу размера на присъдените със заповедта деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, което счита за прекомерно. Видно е от приложеното заповедно производство, че предвид подаденото възражение по чл.414 ГПК, е подадена от кредиторите искова молба за установяване на вземането по исков ред- чл.422 ГПК. Отговорността за разноските е обусловена от изхода на производството по чл.422 ГПК, в което исковият съд следва да разгледа и възражението по чл.78, ал.5 ГПК.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

  

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби от П.С. ***, представляван от пълномощника адв.Г.В. *** срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, инкорпорирано в Заповед 261083/23.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13376/2020 г. по описа на РС Пловдив и срещу Определение № 263415/20.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 13376/2020 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя / длъжник/ за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение на основанието по чл.420, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:…………………        

 

 

Членове: 1………………

 

 

     2…………..………