Р Е Ш Е Н И Е
№
260399/ 05.03.2021
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 171 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Бора 2002” ЕООД против Т.В.П. и П.В.П., за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 24625 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез сключване с измама на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 10/2015 год. на нотариус с № 600 на НК, както и законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 13.01.2015 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете черпят правното си основание от чл.45 и чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
Особеният представител на ответниците е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК, считайки ги за неоснователни.
От анализа на събраните по делото доказателства, се установяват следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
На 13.01.2015 год., с нот.акт № 10 / 2015 год. на нотариус с № 600 на НК, ответниците - продавачи са продали ищцовото дружество - купувач, поземлени имоти с идентификатори 53822.11.384 и 53822.17.85 по КК и КР на с.Оризаре, общ.Несебър, първия - бивш имот с № 11384 по плана за земеразделяне на с.Оризаре, с площ от 2225 кв.м. и начин на трайно ползване - лозе, а втория - бивш имот с № 17085 по плана за земеразделяне на селото, с площ от 22400 кв.м. и начин на трайно ползване - нива.
За така продадените имоти, купувачът е изплатил изцяло на продавачите цената, възлизаща на 24625 лв., съгласно вписването в нотариалния акт.
В момент, значително предхождащ така станалата продажба - на 07.02.2002 год., с нот.акт № 68 / 2002 год. на нотариус с № 208 на НК, ответниците - продавачи са продали същите тези имоти на трето за спора лице.
За процесната покупко-продажба (тази между страните по делото) е образувано нот.дело № 9 / 2015 год. на нотариус с № 600 на НК, по което ответниците са се легитимирали като собственици на продаваемите имоти с решение, постановено от ПК - гр.Несебър под № И402 / 17.03.1995 год. и удостоверения за наследници. В преписката по нотариалното дело се съдържат и справки по имотните и персонални партиди в Служба по вписванията - гр.Н, извършени от нотариуса, в които фигурира само продажбата от 13.01.2015 год., но не и предхождащата я такава от 07.02.2002 год.
По жалба на ищцовото дружество до Районна прокуратура - гр.Н, за това е образувано наказателно производство срещу ответниците, понастоящем в досъдебната си фаза.
От показанията на св.Мерджанова се установява, че при изповядване на сделката, тя е действала като пълномощник на ищцовото „Бора 2002“ ЕООД и пред нея ответниците са легитимирали правото си на собственост с реституционно решение, като продажната цена е била платена изцяло.
При така установените факти, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.
Основанието на иска се определя от твърденията на ищеца за факти и обстоятелства, в резултат на които да е претърпял вредата, като в случая последният е поддържал наличие на деликт. Но между страните е бил сключен в законово предвидената форма договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който ответниците не са могли да прехвърлят на ищеца права, които вече не са притежавали. Следователно, твърдяната вреда е настъпила от неизпълнение на задължения по продажбения договор, поради което обезщетяването на изправната страна-купувач следва да се реализира на договорно, а не на деликтно основание. Всъщност, това е основният момент в настоящия случай, имайки предвид, че договорната отговорност изключва деликтната (Р-156-2020-III; Р-462-2016-IV; Р-188-2012-III; Р-547-2010-IV). Затова, за купувача съществува възможността по чл.188 и чл.189 във вр. с чл.87 от ЗЗД (в т.ч. при евентуална евикция), да получи обратно платената цена, заедно с разноските и останалите претърпени вреди.
Само за пълнота - ако и да бе възможно, въпреки наличието на договор между страните и неговото неизпълнение, отговорността на ответниците да се реализира по деликтен път, исковете отново биха били неоснователни, т.к. по делото липсват убедителни доказателства за твърдяната измама. Понеже същата покрива престъпния състав на чл.209 и сл. от НК, установената с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция е неприложима, а липсва влязла в сила присъда, която да бъде зачетена по реда на чл.300 от ГПК. Това налага ищецът да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на престъпното деляние, с което е осъществен деликтът, в т.ч. умисъл, цел, конкретните измамливи действия, с които е поддържано или възбудено заблуждение, вреди и причинната им връзка с деянието.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на „Бора 2002“ ЕООД да се отхвърлят.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Бора 2002“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Н, ул.“, представлявано от Б.Б, предявени против Т.В.П., ЕГН - ********** и П.В.П., ЕГН - **********, двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 24625 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез сключване с измама на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 10/2015 год. на нотариус с № 600 на НК, както и законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 13.01.2015 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/Асен Радев
Вярно с оригинала:З.М.