Решение по КНАХД №317/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 111 от 04.06.2025 г., постановено по НАХД № 1081/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд (ЛРС), осми състав е изменил Наказателно постановление (НП) №11-2400168/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) със седалище гр.Ловеч, с което на „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П. е наложено на основание чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на хиляда лева.

Така постановеното Решение е обжалвано с касационна жалба от „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД гр. Ловеч чрез неговия управител.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага се, че „Луис Хотелс Груп КО ПЛС“ (Louis Hotels Group PLS) Ltd. е втората по пазарен дял група хотели в Кипър, притежават 19 хотела в Кипър, 27 хотела на гръцките острови и голяма круизна компания, оборота на компанията на годишна база над 5 милиарда евро оборот и имат над 3500 човека персонал. В България те работили ексклузивно само с наказаното дружество, но вследствие на наложените му глоби от Инспекцията по труда, вече не работят с тях, като наемат персонал директно. Твърди, че на негово искане до „Луис Хотелс Груп КО ПЛС“ Лтд., за предоставяне на исканата информация му било отговорено, че част от нея е класифицирана и всичко, което го интересува го има в Договора между страните, като в Договора между„Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД и „Луис Хотелс Груп КО ПЛС“ (Louis Hotels Group PLS) Ltd. са упоменати всички реквизити, които интересуват инспекцията по труда. Сочи, че няма никакви сериозни и вредоносни последици от страна на Дружеството. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представляват от управителя П. П., който пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че е глобен за това, че не поддържа на хартия определено от лицензиран преводач актуално състояние на едни от неговите контрагенти. Сочи, че това нещо съм го е искал от конкретния си партньор, който е огромна компания и от там отговорили, че не могат да дадат разбивка на акционерите и какво представлява.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. С писмено становище, постъпило по електронната поща с вх.№2718/06.10.2025г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Д. оспорва жалбата като неоснователна и пледира съдът да потвърди решението. Изтъква, че ЛРС е обсъдил всички относими по случая доказателства и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на страните. Изложил е съображения по същество на спора. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 лева.

Окръжна прокуратура гр.Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд гр.Ловеч, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение.

Съдът е установил от фактическа страна, че във връзка с подадена жалба в ДИТ гр. Ловеч е била извършена проверка на 08.08.2024 г. в офиса на трудовия посредник „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, регистриран посредник по наемане на работа с Удостоверение № 3118 от 01.02.2021 г. за страната и Удостоверение №3119 от 01.02.2021 г. за чужбина, и тъй като в хода на извършената проверка не били представени документи свързани с извършваната посредническа дейност от дружеството, на управителя на провереното дружество било указано да предостави документи, необходими за проверката. Тези документи са били представени от управителя на наказаното дружество на 23.08.2024 г. в офиса на ДИТ Ловеч, на основание на които е извършена проверка за законосъобразното извършване на посредническа дейност по наемане на работа от Дружеството. В хода на документалната проверка било установено, че „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, като посредник по наемане на работа в чужбина отговаря на условията на чл.27 ал.2 т.2 от ЗНЗ и притежава удостоверение за регистрация за тази си дейност. В хода на проверката на проверяващите органи е предоставен и сключен договор (споразумение за посредническа дейност между „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД и Louis Hotels Public Co. Ltd./Л. Х. П. К.. ООД), Никозия –Кипър, [улица], но към него не са били представени копие и официален превод на български език на документ за регистрация на чуждестранния работодател, съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, лицата, които го управляват и представляват. Проверяващите органи при проверката са установили, че по представения договор/споразумение с Louis Hotels Public Co. Ltd. имало устроени на работа лица.

В заключение от фактическа страна е прието за установено от Районния съд, че посредникът не съхранява копие и официален превод на български език на документ за регистрация на чуждестранния работодател- Louis Hotels Public Co. Ltd., съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, лицата, които го управляват и представляват, и копие на разрешението за наемане на работа на чужденци, когато такъв документ се изисква от действащото законодателство на приемащата държава.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР).

Районният съд е приел, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от ЛРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество, че административното нарушение е доказано. Съдът е изложил подробни мотиви защо кредитира писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано. Приел е за безспорно установено по делото, че е налице извършено нарушение на чл. 30, ал. 4 от НУРИПДНР от страна на дружеството-жалбоподател, като административнонаказващият орган е установил по несъмнен начин идентичност между адресата на задължението и субекта на нарушението, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ.

Касационната инстанция споделя мотивите на Районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, както и относно приложената санкционна норма от ЗНЗ.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Районният съд е изследвал всички релевантни факти и обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Детайлно е разгледал и обсъдил събраните писмени и гласни доказателства при постановяване на своето решение и е тълкувал приложимите норми на ЗНЗ и НУРИПДНР. Изложил е аргументирани съображения по всички наведени пред него, идентични с тези пред настоящата инстанция, твърдения и доводи, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 4 от НУРИПДНР от санкционираното дружество в качеството на посредник. Тази норма изисква към сключения посреднически договор посредникът да съхранява копие и официален превод на български език на документ за регистрация на чуждестранния работодател, съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, лицата, които го управляват и представляват, и копие на разрешението за наемане на работа на чужденци, когато такъв документ се изисква от действащото законодателство на приемащата държава.

В тази връзка съдът не споделя доводите на касатора за това, че на негово искане до „Луис Хотелс Груп КО ПЛС“ Лтд., за предоставяне на исканата информация му е било отговорено, че част от нея е класифицирана и всичко което го интересува го има в Договора между страните. Безспорно няма как да се задължи чуждестранното юридическо лице-работодател да им представи исканата информация, а и не може да се изисква от него да се съобразява с българското законодателство при положение, че е регистрирано и оперира на територията на Република Кипър. С националното ни законодателство обаче следва да съобрази дейността си касаторът в настоящото производство, като регистриран посредник по наемане на работа за страната и чужбина. Именно на него е възложено задължението по чл. 30, ал. 4 от НУРИПДНР и е следвало да го изпълни, като отказа на чуждия работодател не е основателна причина за неизпълнението му. Целта, която законодателят преследва с изискването към сключения посреднически договор посредникът да съхранява копие и официален превод на български език на документ за регистрация на чуждестранния работодател, съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, е да осигури възможност за информираност на лицата, които търсят работа извън страната, за да могат те своевременно и адекватно да защитят своите права и законни интереси пред чуждестранния работодател в случай, че бъдат нарушени. По тази причина е и изискването същият да е преведен на български език. Следвало е при договарянето между „Луис Хотелс Груп ПЛС“ АД и касатора „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, в сключеното Споразумение (л.6 – 11 от делото), по искане на последния да е включено като клауза визираното в разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НУРИПДНР изискване, за да има основание посредника да изиска копие на документ за регистрация на чуждестранния работодател, съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, лицата, които го управляват и представляват.

В този смисъл касационният съд преценява като неоснователно възражението за липса на нарушение в конкретния казус. Същото е осъществено чрез бездействие и е формално, поради което въпросът дали от него са настъпили каквито и да е вреди е ирелевантен за съставомерността му, съответно липсата им не може да обоснове маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд е редуцирал наложената от АНО имуществена санкция до справедливия специален минимум по приложимия текст, съобразно критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се дължат и следва да бъде уважена претенцията чрез присъждане на такова в минималния размер от 80 лева, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111 от 04.06.2025 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 1081/2024 г.

ОСЪЖДА „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, представлявана от директор съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.