№ 44
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600451 по описа за 2021 година
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с въззивна жалба срещу на присъда № 260003 от 09.02.2021г.,
постановена по НЧХД № 249/2020г. на РС С., по силата на която съдът е
признал подсъдимата ИВ. К. К. - българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, с виеше образование, работеща, родена на 05.01.1989г. в гр.С. и
живуща в същия град, ЕГН:********** за ВИНОВНА в това, че на 21.05.2020
г. в около 10.00ч.. в гр.С.,кв.“С.о“, пред блок ., е казала нещо унизително за
честта и достойнството на ИР. ИВ. К. от гр.С. в нейно присъствие, а именно:
„мръсницо, ще ти еба майката“, „И., нещастнице, подлого“ и обидата е
нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.305, ал.5 от НПК, вр. чл. с чл.78а от НК я е
освободил от наказателна отговорност, като и е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лв.
Със същата присъда в гражданската и част, съдът е осъдил подсъдимата
ИВ. К. К. с установена самоличност да заплати на ИР. ИВ. К. от гр.С. сумата
от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
1
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.05.2020 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 3000 лева до
пълния предявен размер на 4000 лева, като неоснователен.
В тежест на подсъдимата са възложени разноските, сторени в полза на
бюджета, както и тези – от страна на частната тъжителка.
Присъдата е атакувана от подсъдимата К., чрез защитника и – адв. Д.С.,
първоначално с лишена от конкретика бланкетна жалба, в която са изложени
оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при
неправилно приложение на материалния закон и в съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и несправедлива . В допълнителни
писмени съображения, съставляващи неразделна част от жалбата се излагат
съображения за нарушаване на правилата за преценка на доказателствата в
тяхната цялост и за изграждане на вътрешно убеждение в съответствие с
доказателствата и формалната логика. Жалбоподателката застъпва становище,
че за да постанови осъдителна присъда, съдът е взел под внимание и дал
вяра избирателно на доказателствата, които подкрепят обвинителната теза. В
т. смисъл безрезервно и безкритично са кредитирани показанията на
свидетелите Й. А. и Д. К., като напълно правдиви и достоверни без да се
вземе под внимание обективната заинтересованост на двете свидетелки от
изхода на делото, произтичаща от тясната им родствена свързаност с
тъжителката- бидейки съответно майка и дъщеря на последната. Не е взето
под внимание от гледна точка на формалната логика, съображението, че от
гледна точка на мястото на извършване на престъплението – улица с
непрекъснато преминаващи многобройни автомобили в двете посоки на
движение обективно не е възможно да бъдат възприети- дочути обидните
думи, от разстоянието, на което са се намирали свидетелките. В същото време
извън вниманието на съда са останали пок.св. И. В., които според
жалбоподателката установяват факти от съществено значение за правилното
решаване на делото, а именно- че обидните реплики са били насочени именно
към този свидетел, който ги е предизвикал с настойчивото си поведение
спрямо подсъдимата, а не- към тъжителката. Жалбоподателят
осъществявайки анализ на събраните доказателства, излага подробни
съображения, че не е осъществено престъплението по чл.148, вр. чл. 146,ал.1
НПК от обективна и субективна страна. На следващо място- жалбоподателят
възразява против размера на присъденото обезщетение за причинени
2
неимуществени вреди, с твърдение, че същият е прекомерен- несъответен на
тежестта и обществената опасност на престъплението обида.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване във въззивната инстанция на нова такава, по силата на която
съдът да признае подсъдимата К. за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото против нея обвинение с частната тъжба.
Повереникът на частния тъжител –адв. Е.М. оспорва изцяло
подадената жалба.В пледоарията си по същество застъпва становище, че РС
С. е провел съдебното производство съгласно процесуалните правила по
НПК, в съответствие със същите са анализирани доказателствата и са
формирани фактическите изводи.Правилно и точно е приложен материалния
закон. Според повереника –привличането на свидетеля И. В. с цел
обслужване защитната позиция на подсъдимата, а именно- с твърденията от
страна на свидетеля, че той е бил адресат на обидите, представлява грубо
погазване на правото. Счита,че обвинението е категорично доказано, както и
размерът на гражданския иск е правилно определен.В съответствие с
изложеното моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
първоинстанционната присъда.
Към това становище се присъединява изцяло частната тъжителка К..
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата –адв. С. поддържа
жалбата и доводите, които я обосновават. Подсъдимата се присъединява
изцяло към становището на защитника си по същество на делото.
В последната си дума моли да бъде оправдана.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, и извън
това- след като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Първият съд е постановил правилна присъда, като е изградил верни
фактически изводи- в съответствие с доказателствата, както и правни изводи
в съответствие с материалния закон и правилно и законосъобразно е
ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимата по
повдигнатото против нея обвинение.
Настоящият съд изцяло се присъединява към фактическите изводи на РС
3
С., които са ясни, логични и изцяло почиват на доказателствата, а именно:
На 21.05.2020г., около 9.30- 10 часа сутринта, тъжителката ИР. ИВ. К.
била в дома на родителите си –гр. С., кв. „С.о“, бл.., вх. „Б“, ет., където
постоянно живеела заедно с дъщеря си- св. Д. Х. К.. Двете, заедно с майката
на тъжителката св.Й. П. А., били седнали на терасата на жилището, която е с
изложение към главната улица на кв. „С.о“ и пиели сутрешното си кафе.
Частната тъжителка стояла права и пушела, свидетелките К. и А. седяли на
столчета.Докато си пиели кафето на терасата, видяли, че от дясно по пътя
идвал лек автомобил -зелен „Фолксваген Пасат", който се движел в посока
към болницата, но преминал в насрещната лента и спрял точно под
терасата.Апартаментът бил на третия етаж.От прозореца на шофьорската
врата на автомобила се показала подсъдимата И.К.. Частната тъжителка,
както и свидетелите Д. К. и Й. А. добре познавали подсъдимата.Същата била
в интимни отношения с бившия съпруг на тъжителката -Х. К., с когото имат
общо дете и това станало причина и за развода им през 2016 година. След
развода, подсъдимата К. продължила да се държи грубо и предизвикателно с
тъжителката. Предходната вечер -на 20.05.2020 год., около 23часа, звъняла
многократно на тъжителката К., за да й държи сметка защо тя се среща с
нейни роднини.
След като колата спряла пред блока и под терасата частната тъжителка,
дъщеря й-Д. и майка й Й. А. разпознали ,че автомобилът, който спрял пред
жилищния блок бил управляван от К..Със спирането на автомобила под
терасата, същата излязла от колата и започнала да крещи обидни думи и
псувни към частната тъжителка. "И., мръсницо ,ще ти еба майката"..."И.,
нещастнице, подлого".Подсъдимата продължила да крещи обидните думи
още известно време.Частната тъжителка помолила дъщеря си -Д. и майка си -
Й. А. да се приберат вътре, за да не слушат крясъците и обидните думи на К..
Частната тъжителка била много притеснена и разстроена от отправените й от
подсъдимата обидни думи и псувни.По улицата имало пешеходци, както и
хора на съседни и на отсрещните тераси на жилищните блокове, които чули
виковете, обидните думи и псувни на подсъдимата към К., гледали към тях,
коментирали случващото се.Съседите питали какво се случва.
Частната тъжителка се почувствала обидена от отправените от К. думи
към нея.Срамувала се от съседите в блока, чули обидните думи, както и
почувствала унижение пред близките си, с които живее в едно
жилище.Изпитала стрес и негативни чувства от извършеното от подсъдимата.
Тази фактическа обстановка е установена безспорно от доказателствата.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания за неправилен анализ на
доказателствата, въззивният съд следва да изложи на вниманието на
жалбоподателя следното:
Лицата, намиращи се в тесни роднински връзки с една от страните,
априори и по закон не губят качеството си на свидетели, нито пък –
съществува разпоредба в процесуалния закон, според която техните
показания отнапред да бъдат обявени за недостоверни и ненадеждни. Такова
4
едно твърдение се намира в противоречие на основен принцип на правото,
инкорпориран в разпоредбата на чл.14, ал.2 НПК забраняващ доказателствата
и средствата за тяхното установяване да имат отнапред определена
доказателствена сила. Също така противоречи на разпоредбата на чл.107, ал.5
НПК, според която на анализ подлежат всички събрани доказателства. Това
означава, че всички доказателства в еднаква степен се подчиняват на
правилата за преценка и формиране на вътрешно убеждение, като при
съпоставянето им едни спрямо други, се отчита вероятната заинтересованост
на даден свидетел от изхода на делото, на базата на близки отношения с една
от страните. Двете свидетелки установяват ясно и безпротиворечиво
обстоятелствата на извършване на престъплението, които се намират в
контекста на трайно влошените отношения между страните и по този повод-
„системния тормоз, който е упражнявала подсъдимата над тъжителката“, след
като е заживяла на семейни начала със съпруга на последната, както и в
продължение на обажданията на подсъдимата към тъжителката предходната
нощ, търсенето и на обяснения –защо се е свързвала и контактувала с нейните
роднини.
Впрочем, показанията на двете свидетелки –Д. К. и Й. А., съответно-
дъщеря и майка на тъжителката, относно съдържанието на отправените
реплики на инкриминираната дата от страна на подсъдимата, са
легитимирани като достоверни и истинни от непоследователната и вътрешно
противоречаща си защитна позиция на подсъдимата К.. Същата от една
страна отрича при установеното отстояние на терасата на третия етаж от
улицата, както и в зависимост от натоварения трафик от хора и автомобили,
произвеждащи шум, свидетелките да са възприели обидни реплики, изречени
от подсъдимата, с което на практика отрича изобщо да ги е казала. С
въвеждането на св. И. В., който твърди, че репликите са били насочени към
него, на практика подсъдимата признава, че на инкриминираното място и
време е отправила репликите, твърдени в тъжбата. В този смисъл са и
обясненията и пред първия съд. Показанията на св.Д. К. възпроизвеждат
изцяло обясненията на подсъдимата, които е дала пред нея и фактите, така,
както ги е представила подсъдимата, свидетелката няма лични възприятия за
случилото се.
Показанията на св. И. В., чийто име съвпада почти с името на
тъжителката не са в състояние да опровергаят останалите доказателства.
5
Касае се по-скоро за неумело обслужвана линия на защитната позиция на
подс. К.. Най-малкото защото в контекста на формалната логика е почти
невероятно съвпадението на И. и И. на инкриминираната като място на
извършване на деянието улица, и то- в непосредствена близост – близко до
терасата, на която се е намирала пострадалата, под която подсъдимата е
спряла автомобила си.Показанията на този свидетел, в тази им част- че
обидните реплики са били насочени към него, не се подкрепят от нито едно
друго доказателство. При положение, че самият той твърди, че са станали
достояние на неговите приятели, с които е бил заедно, както и на случайни
минувачи по улицата, „които не са им обръщали внимание“. Не на последно
място- обидните думи звучат по различен начин, когато са употребени в
мъжки и женски род- „мръснице“ – „мръснико“, „нещастнице“-
„нещастнико“, „къде си ходила ма“- „къде си ходил бе“, както и обръщението
„И.о“ не се употребява за лице от мъжки пол.
В обобщение на изложеното по- горе липсват основания да бъдат
споделени оплакванията в жалбата за неправилен подбор на доказателствата
и нарушаване на правилата за изграждане на вътрешно убеждение при
преценката им.
На изградената, в пълно съответствие с доказателствата фактическа
основа, съдът правилно е приложил материалния закон, ангажирайки
отговорността на подсъдимата И.К. за обида, нанесена публично –
престъпление по чл. 148,ал.1 т.1 , вр.чл.146, ал.1 НК.
Законосъобразно е ангажирана гражданската –деликтна отговорност на
подсъдимата.
Въззивният съдебен състав, с оглед на приетото писмено
доказателство- характеристика, съдържаща много добри характеристични
данни за подсъдимата, счита, че размерът на обезщетението, присъдено по
гражданския иск, следва да бъде в несъществена степен намалено, като бъде
присъдено такова- в размер на 2000 лева.
При цялостния контрол по отношение на обжалвана присъда въззивния
съдебен състав намира, че не се констатират основания за отменяване на
присъдата и други основания за изменяването и, предвид на което и на
осн.чл.334,т.6, врчл.338, вр.чл.337, ал.3 НПК
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 5/9.02.2021г., постановена по НЧХД №
249/2020г. по описа на РС С., като намалява присъденото обезщетение по
граждански иск в размер на 2000 /две хиляди лева/, вместо присъденото –в
размер на 3000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ОСЪЖДА ИВ. К. К. от гр. С., ЕГН-********** да заплати на ИР. ИВ.
К. от гр. С., ЕГН- ********** сумата от 1000 лева- разноски пред възивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7