№ 11033
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110155083 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно
следните суми:
1/ Л. Т. А. - сумата 1894,08 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата 281,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.;
сумата 18,02 лв., представляваща главница за дялово разпределение през
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 3,50 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 10.09.2021 г.;
2/ А. Т. Г. - сумата 947,04 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата 140,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.;
сумата 9,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение през
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 1,75 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
1
от 01.10.2018 г. до 10.09.2021 г.
Ищецът твърди, че двамата ответници са наследници на А. Т. А., който е
притежавал следния топлоснабден недв. имот: апартамент № 18, находящ се
в гр. С.. Твърди се, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Ищецът поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период и до процесния имот топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите
през процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил
длъжен да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок от
публикуване на съответните фактури на интернет страницата на продавача,
след което е настъпвала забава и се дължало обезщетение за забава.
Ищецът моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба
единствено от ответника А. Т. Г., чрез назначен от съда особен представител.
Исковете се оспорват при възражения, че ответникът не е придобил
наследството на А. Т. А. и не е собственик или титуляр на вещно право върху
процесния имот, от което се прави извод за липса на облигационно
отношение между страните. В условията на евентуалност се релевира
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията с
настъпила изискуемост преди 24.09.2018 г., а по отношение на останалата
част от вземанията същите се признават по размер. С тези аргументи се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Видно от приетия по делото нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот № 97, том
I, дело № 97/1987 г. по описа на нотариус при Софийски районен съд, А. Т. А.
е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент
18, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника Бежанците“, бл. № 127, ет. 6.,
който видно от удостоверение, издадено от ГИС София е идентичен с
процесния с ново наименование на жилишния комплекс – „Илинден“. Видно
2
от изисканото от Столична община заверено копие на акт за граждански брак
А. А. е бил в брак с ответницата Л. Т. Багрянова към момента на сделката, но
същата не предполага съвместен принос, тъй като се касае за обезщетение
срещу отчужден личен имот без доплащане. А. Т. А. е починал на 13.11.2020
г. съгласно изготвена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.09 г. Негови наследници са ответниците А. Т. Г. – сестра и Л. Т. А. –
преживяла съпруга. След смъртта на А. Т. А., съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 ЗН, неговата съпруга е придобила 2/3 ид. части от процесния
апартамент, а сестра му – 1/3 ид. части, тъй като наследството е открито след
навършването на 10 г. от сключването на брака.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия
за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 146036.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
3
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на "Т., съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с
топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в
която се намира процесният обект, се извършва от „Т. съгласно договор. В
имота не е имало радиатори, имало е щранг лира в банята и 1 бр. водомер за
топла вода. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна
енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за
сметка на ищеца. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба №
2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, топлинна енергия за отопление на имота от щранг лира и
топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопляване на имот от радиатори и за отопление на общи
части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
4
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 2 766,74 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 27,04 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
Следователно ответниците дължат разделно претендираната цена за
доставена през исковия период топлинна енергия в размер на 2 766,74 лв. и
такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 27,04 лв.
при квоти 2/3 от Л. Т. А. – 1844,49 лв. за топлинна енергия и 18,03 лв. за
дялово разпределение; и 1/3 от А. Т. Г. – 922,25 лв. за топлинна енергия и 9,02
лв. за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответницата А. Т. Г.
за погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т. е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - преди 24.09.2018 г., като се отчете
обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
5
тече, т.е. преди 19.07.2018 г., или вземането за доставена ТЕ до 31.05.2018 г.,
като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., което е на стойност 2 633,97 лв., съответно
съобразно притежаваните от ответницата А. Т. Г. дялове в съсобствеността на
процесния имот - в размер на 877,99 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на
съответната година.
6
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
общия размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 10.09.2021 г. възлиза на 411,05 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.09.2021 г. възлиза на 398,63 лв.
Следователно по отношение на ответницата Л. Т. А. акцесорния иск следва да
се уважи до размера 265,75 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер
281, 40 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., а по отношение на
ответницата А. Т. Г. и съобразно частично погасената по давност главница,
акцесорната претенция следва да се уважи до размера 126,50 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер 140,70 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху присъдените
главници от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в общ размер на 674,71
лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са сторили разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 844,49 лв., представляваща
дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
7
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 265,75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.; сумата 18,02 лв., представляваща главница за
дялово разпределение през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 449,81 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за
разликата над 1 844,49 лв. до пълния предявен размер 1 894, 08 лв. и за
периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г, акцесорния иск за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 265,75 лв. до
пълния предявен размер 281,40 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 10.09.2021 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 18, находящ се в гр. С..
ОСЪЖДА А. Т. Г., ЕГН . да заплати на „Т. на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 877,99 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата 126,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.;
сумата 9,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение през
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 224,90 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над 877,99 лв.
до пълния предявен размер 947,04 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018
г., акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над 126,50 лв. до пълния предявен размер 140,70 лв. и за
периода13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 1,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 10.09.2021 г.,
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 18, находящ се в гр. С..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8