Решение по адм. дело №277/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след предявена жалба от Т. И. Ц. от [населено място], чрез пълномощник адв. Ю. Д.. Жалбата е насочена срещу Решение № 212/04.04.2025г. на Министерски съвет на Р България, с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане обект: „ Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе.

Оспорването е касателно определеното с това решение парично обезщетение за отчужден имот, собственост на жалбоподателя, а именно: Поземлен имот с [идентификатор] / нула две хиляди седемстотин деветдесет и шест точка, двадесет и две точка, петстотин четиридесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Русе, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18- 875/30.03.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. ПИ се намира в [населено място], местност „Бранзала“, с площ от 4 078 кв.м. /Четири хиляди и седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия 5, предишен идентификатор: 02796.22.52, номер по предходен план 022052, образуван като част от поземлен имот с [идентификатор] с площ от 5.600 дка /Пет декара и шестстотин квадратни метра/, от които 4.159 дка пета категория и 1.441 дка трета категория.

С жалбата първоначално се обжалва решението на МС в неговата цялост, като се иска съдът да отмени Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България и да върне преписката за повторно произнасяне. Алтернативно се иска изменение на оспореното решение по отношение размера на обезщетението, което е определено за отчуждения имот - 1959 лева. В съдебна зала адв. Д. уточнява, че оспорва решението на МС само в частта за размера на определеното с това решение парично обезщетение за собственика на имота и иска неговата промяна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно определените размери на паричните обезщетения в него. Развитите в жалбата съображения, са досежно обстоятелството, че за отчужденият имот има сключен договор за наем, като размерът на наемната цена е 60 лева/дка. В този случай пазарната цена на отчуждаваната нива следва да е не по-малко от 1500 лева. Сочи се, че определените обезщетения за имота са занижени с оглед актуалните пазарни цени за такъв вид имоти, като се дава и пример за такива.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Ю. Д. уточнява, че оспорването е само по отношение на размера на обезщетението, определено за процесния имот.

Искането към съда е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно размера на определеното с него обезщетение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, в придружителното до съда писмо вх. № 2146 от 07.05.2025г., с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, счита жалбата за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената му част, както и допълнителни съображения в представено становище вх. № 2757 от 27.05.2025 г. по описа на АС-Русе, като предлага да не се кредитира заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт П. П., в писмена молба вх. № 2081/02.05.2025 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, гл. юрисконсулт М. Ц., в писмена молба вх. № 2212/09.05.2025 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител - юрисконсулт Р. П., в депозирани по делото с писмо вх. № 2296/12.05.2025 г. по описа на АС-Русе писмени бележки и в с.з., оспорва жалбата и заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :

Предмет на съдебен контрол е Решение № 212/04.04.2025г. на Министерски съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в частта, досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост на жалбоподателя, а именно: Поземлен имот с [идентификатор] / нула две хиляди седемстотин деветдесет и шест точка, двадесет и две точка, петстотин четиридесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Русе, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18- 875/30.03.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в землището [населено място], местност „Бранзала“, с площ от 4 078 кв.м. /Четири хиляди и седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия 5, предишен идентификатор: 02796.22.52, номер по предходен план 022052, образуван като част от поземлен имот с [идентификатор] с площ от 5.600 дка /Пет декара и шестстотин квадратни метра/, от които 4.159 дка пета категория и 1.441 дка трета категория. Същият е посочен в позиция №52 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ, като определената с това решение цена за обезщетяване е в размер на 1959 лева.

Посоченият земеделски имот е собственост на Т. И. Ц. от [населено място], видно от приложените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег.№ 12950/03.10.2018 г., акт № 160, том 31, както и скица на ПИ, издадена от СГКК-[населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., и двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По приложението на материалния закон:

Отчуждаването на частите от имоти, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност два алтернативни варианта, по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост, или да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на лицензиран оценител фирма „Бачовски консулт” ООД [населено място].

От изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че Оценката за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждените имоти е направена въз основа на разпоредбите на Закона за държавната собственост. В доклада е записано, че след преглеждане на представените от СВ Русе документи е установено, че има една съотносима сделка за периода от 15.09.2022 г до 15.09.2023 г. за землището на [населено място], общ. Русе. Така оценяването е извършено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти. За имот с [идентификатор] с площ 4,078 дка, нива, пета категория е определено обезщетение на стойност 1959 лева.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

На вещото лице са предоставени от СлВп [населено място] следните договори: 1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег.№ 2372/01.03.2024 г, акт № 49, том 6, дело № 1152 за имот с начин на трайно ползване нива в землището на Басарбово и 2. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег.№ 7551/13.06.2024 г, акт № 151, том 18, дело № 3852 за имот с начин на трайно ползване нива в землището на Басарбово.

За периода от 04.04.2024 г до 04.04.2025 г. вещото лице е преценило, с оглед указанията в определението на съда за назначаване на експертизата, че два нотариални акта, предоставени от СВ [населено място] за землището на [населено място], може да се използват за пазарен аналог.

Така според заключението на оценителната експертиза, стойността на земята, т.е. пазарната цена за 1 дка земеделска земя - нива в землището на [населено място], обл. Русе за периода 04.04.2024г. до 04.04.2025г. е 2 601.67 лева.

Съответно, стойността на ПИ с [идентификатор] с площ 4,078 дка, нива, пета категория, находящ се в землището на [населено място], посочен в позиция №52 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ е 10 610 (Десет хиляди шестстотин и десет) лева.

Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България. В него изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Според същото решение следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, в противен случай би се допуснало нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи.

Съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да се определи именно в посочения от вещото лице размер. В тази връзка решението на МС, в оспорената му част досежно определеното обезщетение за ПИ с [идентификатор] с площ 4,078 дка, нива, пета категория, находящ се в землището на [населено място], посочен в позиция №52 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи от 1959 лева на 10 610 (Десет хиляди шестстотин и десет) лева.

По отношение разноските.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право на направените по делото разноски. Такива е сторила в общ размер на 710 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице и 300 лева – възнаграждение за адвокат.

Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй делото е с материален интерес, а претендираната сума за адвокатско възнаграждение е под минимума, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 212/04.04.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе, в частта, в която са определени размерите на паричните обезщетения за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта относно :

ПИ с [идентификатор] с площ 4,078 дка, нива, пета категория, находящ се в землището на [населено място], посочен в позиция №52 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ, за който е определено парично обезщетение от 1 959 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 10 610 (Десет хиляди шестстотин и десет) лева.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на Т. И. Ц. от [населено място], ул. „Д-р Петър Берон” № 15, вх.1, ет.3, [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 710(Седемстотин и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за вещо лице и 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.

Решението е окончателно.