Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Гр.
София,14.10.2020г.
Софийски
окръжен съд,гражданско отделение, първи въззивен състав,в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1.Евгения Генева
2.Росина Дончева
Разгледа
докладваното от Генева гр.д.№366/20г. и за
да се произнесе,взепредвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК-
Образувано
е по въззивна жалба на Й.Н.Й. *** против решение №
120/25.04.20г. на Сливнишкия районен съд в частта му,с която е допуснал делба
на УПИ VІІ-30,кв.4 по плана на с.Х.,м.Белица,при равни квоти. Релевира
оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност.Иска отмяната на решението в тази част и допускане до делба на имота при квоти
1098/396 за жалбоподателя и 298/1396 за съделителката
С.Н.В..Последната признала в исковата молба ,че жалбоподателят пригежавал 800 кв.м. по договор за дарение
и 298 кв.м по наследство.Обжалва изцяло инкорпорираното в решението
определение по чл.344, ал.2 ГПК, с което
е уважено искането за разпределяне на
имотите между страните.Иска да се остави фактическото положение,при което всяка имаправо да
ползва вилна сграда,празно дворно място , и съвместно да ползват най-скъпия
имот-апартамент в София.
С.Н.В.
е депозирала насрещна въззивна жалба,с която оспорва
решението в частта за недопускането до делбана поземлен
имот VІ-31 в кв.4 по плана на с.Х.,
махала Белица,неправилно приемайки,че
този имот е идентичен с подарения от дядото на съделителите
на Й. през 1976 г.имот УПИ VІІ-30.Претендира отмяна на решението в тази част и
допускане до делбана
горепосочения имот.
Пред
въззивната инстанция страните поддържат своите жалби
и отговори,оспорващи въззивната жалба на ответната
страна и частната жалба в частта,имаща
характер на определение.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд приева следното:
Не
се спори между страните,че са деца на Н.Й. К.,починал на 13.07.2007г. и В.А.К.,починалана 08.09.2011г.От удостоверение за
наследници№28/22.04.2016г. се
установява,че страните са внуци
на Й. К.С.,починал на 24.09.1991г., деца на
единствения му наследник Н.Й.К.. Не се спори,че в наследствотоса
останали апартамент 228 в С.,ж.к.Л.,бл.000,вх0,ет.0,с площ 65.66 кв.м,УПИІ.34 с
площ 858 кв.м.,УПИ ХХ-34 в кв.4 с площ 800 кв.м. в с.Х.,м.Белица,,УПИ V-30 в
кв.4 в същата местност,УПИ VІІ-30 в същата
местност.Спори се дали последният имот е изцяло съсобствен,тъй
като Й. претендира,че притежава индивидуално 800 кв.м от цялата площ 1396 кв.м.,дарени
му от техния дядо.Й. построил къща в друга част на терена и оградил прилежащата
площ.От своя страна В. твърди, че брат й
никога не е своил оградената част, а бил
собственик само на построената върху нея
къща.Тя също оградила ползвания от нея
терен,без да го свои.Техният дядо
се съгласил Й. да построи къща не върху
дарената част,без да възнамерява да му прехвърли собствеността и върху тази
част.Според В. къщата била построена в УПИ VІ-30,а според Й.-в УПИV-31.Й.
твърди,че владее къщата и терена от 30.11.1981г. до момента непрекъснато,неоспорвано
и несмущавано.В .същестуващата двуетажна
еднофамилна сграда живял заедно със
семейството си и с наследодателя от 1970г. с намерение да го свои.Ето защо
имотът бил придобит от него по давностно владение и
следвало да бъде изключен от делбената маса. Оспорва
нуждата от разпределение наползването,тъй като никой
от съделителите не бил лишен от възможостта
да ползва незастроен имот, вилен застрое нимот и апартамента в
София съвместно.Приетата СТЕ установява ,че имотът е в урбанизирана
територия,имотната граница мужд, планоснимачни
номера 30 и 31 отговаря на
наличната ограда между двата имота и в имот пл.№30 има вътрешна ограда.В западната част на имот пл.№30 имаедноетажна масивна стопанска сграда с площ около 100кв.м.Освен стопанската сграда в този имот
има и триетажна масивна жилищна сграда
със ЗП 61 кв.м и РЗП 183 кв.м,построена през 1981 г.В същия пл.№ 30 има пострен масивен
гараж и склад със ЗП40.5 кв.м,построен през1994г.В ПИ пл.№ 34,целият с площ 2540 м,,закойто е отреден УПИ І.34 с площ 858 кв.м,и УПИ ХХ-34 с
площ 800 кв.м,има построена едноетажна
жилищна масивна сграда със ЗП около 45 кв.м-в южната част на УПИХХ-34.Не е
оспорена оценката,както следва:обща стойност на делбената
маса 338 140 лв.,от които 109 000лв.апартамента в София,УПИ VІ.31
27 600 лв,УПИ VІІ-30 ведно с триетажната масивна
сграда и масивен гараж 106 500
лв.,УПИ V-30 ведно с едноетажната стопанска сграда 33 240 лв.,УПИ
І-34 21 400 лв.УПИ ХХ-34
20 000 лв..Изготвени са два варианта,като при първия Й. получава УПИ V-30,УПИ VІ-31 и УПИ
VІІ-30,ведно с построените сгради,на
обща стойност 167 340 лв., а В. получава дял втори,включващ УПИІ-34,ХХІ-34
и ХХ-34,както и апартамента в София, при
обща стойност на дела 170 800 лв.като за уравнение на дяловете дължи 1730 лв.Според втория
вариант Й. получава в дял УПИ VІ-31,,УПИ V-30 с едноетажната
стопанска сграда и апартамента в София,на обща стойност 169 840 лв.В. получава дялна стойност 168300 лв.,включващ
УПИ І-34,,УПИ ХХІ-34,,УПИ ХХ-34,УПИ VІІ-30,ведно с триетажната жилищна сграда и
с гараж.Разпитаните четирима свидетели непротиворечиво установяват,че братт и сестрата си построили вилнисгради
и оградилимястото около тях,без никога да е имало
спорове .Дядо им разрешил да строят
и подарил местото с площ 800 кв.м.на
внука си,но той построил триетажната къща в друга част на три-декаровия
имот,тъй като в подарената част наклонът бил много голям.Й. живеел непрекъснато
в построената от него къща.
При
тези данни първоинстанционният съд е приел
за установено,че дядото на страните е
подарил две трети от УПИ VІ-31,с площ 800 кв.м, с нот.акт
№131,том ХІV,дело 2190/76 на внука си,запазвайки частта с построената върху нея жилищна сграда Съгласно данъчна
декларация от 1998г. построена от Й. къща е декларирана още през 1970г., апрез 1981 г.е платил глоба за къщата.В комбинация със свидетелсксите
показания се образува съвкупност от данни,въз основа на която първоинстанционният съд приема,че Й. е придобил имота по
давност с изтичане на десетгодишен срок
от началото на владението през 1970 г.,което продължило непрекъснато и
несмущавано до момента на устните
състезания.С тези мотиви имотът е изключен от делбената
маса.Относно временното разпределение на ползването съдът е приел за подходящ
вариант първи,предложен от вещото лице,с мотиви,че съответства на фактическото
ползване на имотите и дава възможност за уедряването им,доколкото са части от
по-големия имот ,съществувал преди регулацията.По гореизложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлилил
иска на В. за допусакне
до делба на УПИ ІV-31 в кв.4 по
плана на махала Белица, с.Х. с площ 1064
кв.м. Допуснал е до делба при квоти
½ ид.ч. за В. и Й. останалите урегулирани имоти ведно с
построените втях сгради. Постановил е на осн.чл.344,ал.2
от ГПК за периода от постановяване на решението до,имащо характер на
определение втази
част,до окончателното извършване на делбата съделителите
да ползватимотите,както следва:В. да ползва поземлен имот пл.№34,целият сплощ
2540 кв.м,за който са отредени УПИ І-34 с площ 858 кв.м, и УПИ ХХ-34 с площ 800
кв.м,ведно спостроената в последния едноетажна
масивна жилищна сграда със ЗП 45 кв.м, а така също апартамента в София, а Й. да
ползва УПИ-VІ-31 с площ 1064 кв.м,УПИ V-30 сплощ 654
кв.м ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда и УПИ
VІІ-30 с площ1396 кв.м,ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със ЗП 61 кв.м и РЗП 183 кв.м.
Софийският
окръжен съд намила
решението и инкорпорираното в него определение законосъобразни и правилни.Съдът
е интерпретирал логично и последователно доказателствата,за да достигне до
извода за придобиване по давност на имот УПИ ІV-31.В. не е демонстрирала по
никакъв начин,че се счита за съсобственик на терена,върху който е построена
къщата на Й..Съвместното ползване на апартамента в София е неудобно и няма причини,които да го налагат.Ето защо атакуваното решение в
обжалваните му части,включително в
частта, представляваща определение попчл.344,ал.2
от ГПК,следва да бъдат потвърдени.В останалата част решението е влязло в сила.
Водим
от горното,Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №112 от 25 април 2019г. по гр.д. №437 по описа за 2017г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С.Н.В. за допускане до делба на имот
УПИ ІV-31 в кв.4 по плана на м.Белица,с.Хераково,целият с площ 1064 кв.м,при
граници : улица с ОК,ОК 29-30, улица с
ОК,ОК29-31,УПИVІІ-30 и УПИ V-30, а
така също В ЧАСТТА,имаща характер
на определение по чл.344,ал.2 ГПК,с
което е постановено С.Н.В. да ползва до завършване наделбеното
производство апартамент:288,в гр.С.,ж.к.Л.,бл.000,вх.0,със ЗП 65-66 кв.м,имот
пл.№34,за който са отредени УПИ І-34 и
ХХІ-34,ведно с построената в последния етдноетажна
жилищна сграда със ЗП 45 кв.м, а от своя страна Й.Н.Й. даползва
УПИ VІ-31,УПИ V-30и УПИ VІІ-30 вкв.4 по плана на с.Х.,махала Белица,ведно с построените в тях едноетажна
масивна стопанска сграда и триетажна масивна жилищна сграда.
В
останалата част решението е влязло сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.