Р
Е Ш Е
Н И Е №4602
гр.
Пловдив,02 12 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3
бр. състав, в открито съдебно заседание
на 08 10 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Иванка Боева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №9731/2019 г. по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
143 и 149 от СК.
Производството е образувано
по искова молба на В.П.К. ЕГН
*********** ,чрез нейната м. и законен представител М.Н.К. ЕГН **********
против П.Н.К. ЕГН ********** .
Твърди се, че страните са
родители на детето В.К.. След раждането си детето се отглежда от м., като б. се
е виждал с него епизодично. До настоящия момент не е заплащал издръжка. м.
среща затруднения да осигури всички потребности на дъщеря си от храна, облекло,
а също така здравните и и образователни потребности. Детето е в период на
активен растеж, предстои му постъпване в детска ясла. Налага се заплащане на
транспортни разходи предвид отдалечеността на детските ясли от жилището на м..
Твърди се, че м. работи по трудов договор и реализира месечно възнаграждение от
около 1000лв. Същевременно б. е млад,
здрав и работоспособен човек и същият е длъжен да заплаща издръжка на своето
малолетно дете.
От съда се иска да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си ,чрез нейната м. и законен представител, в размер
на 140лв. считано от завеждане на исковата молба занапред, ведно със законната
лихва при просрочие, както и да осъди ответникът да заплати месечна издръжка за
изминал период от време - за периода от
11.06.2018г. до 10.06.2019г. в общ размер на 1680лв.
Квалификацията на
исковете е чл.143 и чл.149 от СК.
В срокът по чл.131 от ГПК не
е постъпил отговор от ответната страна
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори,
и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че малолетната В.П.К. ЕГН ********** е дъщеря на М.Н.К. ЕГН ********** И П.Н.К.
ЕГН **********
От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел на ищцовата страна – св.
Г. /с родство- леля на ищцата /,
се установява,че ищцата и ответникът имали връзка ,като са родители на детето
В. .В момента детето е на 2г и половина .След раздялата на родителите детето се
отглежда от м. .б. не търси детето .След раздялата се е случвало да б. да
закупи дрехи на детето или да даде дребна сума за нуждите му .Родителите не
живеят заедно от 2 години.м. на детето не работи ,б. работи в ресторант в гр
Х..И двамата родители нямат други деца ,които да не са навършили пълнолетие .Детето
В. не е често боледуващо .В момента посещава детска ясла . В период на активен
растеж е и често се налага да му се закупуват дрехи и обувки .
От заключението на приетия
по делото социален доклад на ДСП – Пловдив, се установява, че към настоящия
момент базовите потребности на детето са подходящо посрещнати от м.. Детето В.
има специфични нужди и потребности ,което изисква допълнителни доходи . В
интерес на детето е да се определи адекватен размер на месечна издръжка според
потребностите му.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен
размер следва да се установи, че ответникът е б. на детето, като следва да бъде
установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е
семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в
случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията,предпоставките
,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно
свързано с личността на задължения и оправомощения Задължението на родителите
да издържат децата си е в основата си морално задължение , като задължението за
издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна
точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че б. е млад ,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца , работи ,като реализира над
средното за страната трудово възнаграждение . Морално укоримо и несправедливо е
всички грижи да се поемат от м. на детето независимо дали същата има възможност
за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и
най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури
условия да отраснат,да се образоват , да имат добра житейска реализация
Поради изложените съображения Съдът намира ,че
искът на В.П.К. ЕГН *********** ,чрез нейната м. и законен представител М.Н.К.
ЕГН ********** против П.Н.К. ЕГН
********** ,за осъждане на ответника да заплаща чрез нея, като м. и законен
представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 140 лв е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен в посочения размер . Безспорно детето има своите нужди ,които
нарастват с възрастта му , а б. е в състояние да му осигури адекватна издръжка.
Съдът приема ,че за издръжката на дете на
3 години са необходими поне 250лв
месечно . Включват се разходите за храна , облекло , отопление ,здравни нужди ,
образователни нужди , развлечения / в рамките на обикновените , обичайни
такива/ за дете на тази възраст .По-голямата част от тази издръжка следва да се
поеме от б. – в размер на 140 лв ,като се взема предвид ,че м. поема
непосредствените грижи за отглеждането на детето . При определяне на издръжката
съдът отчете ,че б. е млад и
работоспособен човек ,без ангажименти към други низходящи . Съдът намира ,че претендираният размер на издръжката
съответства на доходите на родителя и на нуждите на детето.
Искът за присъждане на
издръжка за минал период от време – от 11 06 2018г до 10 06 2019г следва да
бъде уважен в същия размер , тъй като от събрания доказателствен материал/
свидетелски показания , се установява, че ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка на
детето през този период .
С оглед уважаването на иска,
основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направени по делото
разноски в размер на 600,00лв – заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.К. ЕГН
********** да заплаща на дъщеря си В.П.К. ЕГН *********** ,чрез
нейната м. и законен представител М.Н.К. ЕГН ********** ,издръжка в размер на
140 (сто и четиридесет ) лева месечно, начиная от 11 06 2019г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.Н.К. ЕГН
********** да заплати на дъщеря си В.П.К. ЕГН *********** ,чрез
нейната м. и законен представител М.Н.К. ЕГН ********** ,издръжка в размер на
по 140 (сто и четиридесет ) лева месечно ,за изминал период от време- за
периода от 11 06 2018г до 10 06 2019г ,
ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума , от падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.Н.К. ЕГН
********** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 268,80 лв ( двеста шестдесет и осем лв и осемдесет ст ) – държавна такса върху уважения размер на иска
.
ОСЪЖДА П.Н.К. ЕГН ********** да заплати на
М.Н.К. ЕГН ********** сумата от 600лв/
шестстотин лева / – направени по делото разноски за адвокатски хонорар .
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.