Решение по КНАХД №468/2025 на Административен съд - Враца

 

     Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр.  чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Ч., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 71/04.09.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 20221450020357/2022 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № BG08032022/4000/P8-205/07.09.2022 г. на Директора на Националното тол управление към АПИ, с което на жалбоподателя е наложена глоба 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В касационната жалба се съдържат подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон,  съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, наведени са доводи за техническа неизправност на бордовото устройство.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което  НП бъде отменено, алтернативно – намаляване на санкцията. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител *.Х.П. чрез писмена молба са изложени съображения по същество на спора по изложените в отговора на касационната жалба подробни съображения.

            Ответникът Директор на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител *** е ангажирано становище по хода на делото и по същество на спора, съдържащо искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 71/04.09.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 20221450020357/2022 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № BG08032022/4000/P8-205/07.09.2022 г. на Директора на Националното тол управление към АПИ. С последното на Н.Х.Ч. е наложена глоба 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства РС е счел, че,  на 21.02.2022 г. в 06:33 ч. ППС „Мерцедес Актрос“ с рег. № ********, с технически допустима максимална маса над 12 тона, е преминало през участък от платената пътна мрежа (път I-1, км 160+506, *). Преминаването е заснето от стационарно устройство № 40071, което е генерирало снимков материал, съдържащ регистрационния номер, датата, часа и мястото на движението. От електронната система за събиране на пътни такси е установено, че няма подадена валидна тол декларация и няма издадена маршрутна карта за съответния сегмент в този момент. Тези факти са удостоверени с АУАН и се потвърждават от приложените разпечатки и снимков материал. Първоинстанциония съд е приел извършеното нарушение за доказано, а НП за законосъобразно.

В тази връзка съдът е анализирал относимата правна уредба и представените по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви за изводите, които е направил.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи по приложението на закона.

Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Фактите по делото са безспорно установени и подробно описани и анализирани от първоинстанционния съд.

Районният съд се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и направени възражения. Правилни, обосновани и съобразени с доказателствата по делото са и всички доводи за незаконосъобразност на процесното НП. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното решение. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.

Нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е формално. Достатъчно е доказване на придвижване на ППС по платен път без заплащане на дължимата такса или без маршрутна карта. По делото преминаването е безспорно установено, липсва валидна декларация за изминато разстояние, липсва маршрутна карта, системата е работила коректно, като данните от контролното устройство съвпадат с данните в централната система. Твърдението за техническа неизправност не е подкрепено с доказателства – няма сертификат от доставчика на устройството, няма експертна справка, нито служебни данни за смущения в работата на системата. Ето защо възражението в тази насока е недоказано и ирелевантно относно правилността на оспорения акт.

Наред с това АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, а именно описани са дата и място на нарушението; обстоятелствата; правната квалификация; доказателствата. Компетентността на наказващия орган е надлежно установена. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени. Предвид това не са налице съществени процесуални нарушения.

По отношение пропорционалността на санкцията, следва да се посочи, че глобата е в точния размер, указан в чл. 179, ал. 3а ЗДвП – фиксирана сума  в размер на 1800 лв. Касационният състав приема, че разпоредбата е ясна и не оставя дискреция за определяне на различен размер, съдът няма правомощие да определя друга санкция извън тази, предвидена от закона, позоваването на европейската пропорционалност не води до отпадане на националната норма, доколкото няма противоречиво право на ЕС, нито преюдициално тълкуване, отменящо подобни санкционни режими. Следователно искането за намаляване на санкцията е неоснователно.

По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящето производство от страна на ответника са претендирани и такива следва да бъдат присъдени на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр.чл.27е от НЗПП, приложима във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/04.09.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 20221450020357/2022 г.

            ОСЪЖДА Н.Х.Ч. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.