РЕШЕНИЕ
№ 2729
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100764 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от Д. К. В. като наследник на Д. Н. К.,
допълнена с молба с вх. №22841 от 03.06.2024 г. с която се иска от съда
1. да прогласи нищожността на Решение № 2600-О/10.01.2023 г., Решение
№ 7200-О/10.01.2023 г. и Решение № 3680-О/10.01.2023 г. на ОСЗ
Созопол за обезщетяване по чл. 27а от ППЗСПЗЗ със земеделска земя
съгл. плана за обезщетяване в землището на с. ***, Община Созопол;
2. да прогласи нищожността на Решение № 2980/06.01.2000 г. и Решение №
2980/09.11.1999 г. и Решение № 2980/14.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ на ПК Созопол за определяне правото на обезщетение;
3. да прогласи нищожността на решение №5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗ Созопол
по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяна начина на обезщетяване
по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ по преписка №2980 от 06.01.2000 г., а в
условията на евентуалност – да отмени горепосочените
административни актове на общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол
като незаконосъобразни на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че наследодателят на жалбоподателя Д. Н. К. е бил
собственик на земеделски земи в землището на гр. ***, внесени за
коопериране в ТКЗС. Сочи се, че наследник на Д. Н. К. е подал заявление за
1
възстановяване на правото на собственост върху наследствените земи. Излага
се, че впоследствие са поставени решения, с които е определен начина на
обезщетяване за земеделските земи, като според жалбоподателя решенията са
нищожни, поради некомпетентност, нарушение на материалния и
процесуалния закон и поради липсата им на мотиви. Сочи се, че обжалваните
решения не са връчени на жалбоподателя. Твърди се, че обжалваните решения
са постановени в нарушение на чл. 10Б, ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл.
19 ал. 20 т. 4 и чл. 23А ал. 1 т. 1 от ППЗСПЗЗ, имотите, върху които не е
възстановено правото на собственост, находящи се в землището на гр. ***, до
морето и са „Трета категория“ в местност „Аклади“, са обезщетени с
неравностойни земи. Налице е и несъответствие между предоставеното им
като наследници обезщетение със земеделска земя и определеното с
предходното решение по чл.19, ал.7 от ППЗСПЗЗ стойност на определеното
им обезщетение. След представяне на преписката с молба от 03.06.2024 г.
жалбоподателят е заявил, че оспорва всички съдържащи се в нея
административни актове поради незаконността на състава, липса на мотиви и
изискуема форма. Сочи, че не е уведомяван за постановяването им, нито той,
нито другите наследници. Направено е искане за отмяна на решенията.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Общинска служба по
Земеделие - гр. Созопол, редовно призован, не се явява и не се представлява,
не взема становище по жалбата.
Конституираната заинтересована страна М. К. Я. не се явява в ОСЗ,
представлява се от адв. Д..
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното Решение № 2600-О/10.01.2023 г. на Общинска служба по
земеделие - гр. Созопол, издадено по преписка № 2980 от 06.01.2000 г., е
постановено на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ обезщетяване на наследниците
на Д. Н. К. чрез предоставяне в собственост на 2 125 дка земеделски земи на
обща стойност 1498.00 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с.
***, общ. Созопол - от поземлен имот от ОПФ № 81178.32.347 по плана за
обезщетяване, представляващ друг вид нива, четвърта категория, местност
„Чеирите“, при граници (съседи): 81178.32.367 и 81178.32.359. Съответно с
обжалваното Решение № 3680-О/10.01.2023 г. на Общинска служба по
земеделие - гр. Созопол (л. 156), издадено по същата преписка, на същото
основание - обезщетяване на наследниците на Д. Н. К. чрез предоставяне в
собственост на 7 465 дка земеделски земи на обща стойност 1 351.00 лв.
съгласно план за обезщетяване в землището на с. ***, общ. Созопол - от
поземлен имот от ОПФ № *** по плана за обезщетяване, представляващ
пасище, мера, девета категория, местност „***“, а с оспореното Решение №
7200-О/10.01.2023 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Созопол (л. 159),
2
издадено по същата преписка, на същото основание - обезщетяване на
наследниците на Д. Н. К. чрез предоставяне в собственост на 18 506 дка
земеделски земи на обща стойност 1 980.00 лв. съгласно план за обезщетяване
в землището на с. ***, общ. Созопол - от поземлен имот от ОПФ №
61114.11.54 по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, девета
категория, местност „***“.
Съдът, след извършена служебна справка, констатира, че по жалба на Д.
К. В. от 05.02.2024 г. съдържаща искане да се прогласи нищожността на
Решение № 3680-О от 10.01.2023 г., Решение № 2980-О от 06.01.2000 г. е
образувано пред БРС гр.д. №765 от 2024 г., препис от входящите документи по
което се установяват и по приложената административна преписка. Освен
това по трета поредна жалба на Д. К. В. от 05.02.2024 г. се съдържа искане да
се прогласи нищожността на Решение № 7200-О/10.01.2023 г., както и
предходни Решение № 2980/06.01.2000 г., постановени по преписка №
2980/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол е
образувано пред БРС гр.д. №766 от 2024 г. Предвид факта, че
гореспоменатите ИАА са били въведени в предмета на настоящото
производсво едва с молба от 03.06.2024 г. както и с оглед това, че са налице
по-рано образувани дела пред същия съд, между същите страни, на същото
основание, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в съответните
части, с които се иска прогласяване нищожността на Решение № 3680-О от
10.01.2023 г., Решение № 2980-О от 06.01.2000 г. и Решение № 7200-
О/10.01.2023 г., а съдебното производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 159, т. 7 от АПК.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК - да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
Видно от приложеното удостоверение за наследници №087 от
31.01.2024 г. на Община Созопол (л. 9), жалбоподателят Д. К. В. и
заинтересованата страна М. К. Я. в качеството им на деца на Д. Д. Ц.
(починала *** г.), се легитимират като наследници на дядо им Д. Н. К., бивш
жител на гр. ***, починал на *** г., което обуславя правния интерес от
подаване на настоящата жалба.
Д. К. В. е получил препис от обжалваното решение № 2600-О/10.01.2023
на 26.01.2024 г., а настоящата жалба е подадена чрез ОСЗ Созопол на
05.02.2024 г., т.е. в законовия 14-дневен срок от връчване на решението.
Следователно жалбата е допустима - подадена е против подлежащ на
3
обжалване административен акт, от лице с правен интерес и в законовия
преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това
влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата
стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото
обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на
основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата
обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл.
27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При липсата на
такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1
от ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ вече са породили правните си
последици и са стабилни актове.
В случая е посочено в самия административен акт, че Решение № 2600-
О/10.01.2023 на 26.01.2024 г. е издадено на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ въз
основа на решения №2980 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и
решение 5Ч от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка
№2980 от 06.01.2000 г.
На първо място въпреки указаната доказателствена тежест
административният орган не е ангажирал доказателства за наличие на
решение №2980 от 06.01.2000, посочено в Решение № 2600-О/10.01.2023 г.,
постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ –
гр. Созопол, като основа за издаване на същото.
4
Същевременно е представено Решение №2980 от 14.03.2000 г. на ПК
Созопол със съдържание по 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (но с посочено основание чл.
10б, 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ), с което е определено на наследниците на Д. К. право
на обезщетение срещу признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи с площ 9 382 дка по 780 лв. на дка или общо
обезщетение на стойност 7 318 лв. Липсва по делото Решение №2980 от
06.01.2000 г., при положение че преписката е била веднъж връщана на
административния орган именно с оглед попълването й с процесния предмет
на оспорване, което не е сторено. По тази причина съдът изследва въпроса
единствено от гледна точка на това дали е налице годно правно основание за
издаване на последващия в административната процедура по ППЗСПЗЗ актове
– тези по чл.19, ал.17, т.1 и по чл.27а оп ППЗСПЗЗ.
В конкретния случай и видно от приложената от административния
орган преписка на първо място прави впечатление липсата на решение по чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с което да е отказано на наследниците на Д. К.
възстановяването на правото им на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници поради застрояването им или
наличието на др. мероприятие. Представено е решение №2980 от 09.11.1999 г.
по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (л. 122-131 вкл.), в което са изброени 4 бр.
имоти, които попадали в обект на МНО, пар. 4, канал и др. имоти;
осъществена регулация и строителство и на осн. чл. 27 от ПЗ, но липсва
приложено решение по чл. 10б, с което да е направен мотивиран отказ и да са
изтъкнати причини, поради което правото на собственост на наследодателя на
жалбоподателите не може да бъде възстановено в стари реални и
съществуващи (възстановими) граници.
Въпросното решение №2980 от 09.11.1999 г. е подписано от секретар на
ПК и членове № 4, 6 и 7. Към въпросната дата (09.11.1999 г.) разпоредбата на
чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ (редакция ДВ бр.113/ 1999 г.) определя, че поземлените
комисии се състоят от председател, заместник председател – инженер по
горско стопанство или техник по специалността "Горско и ловно стопанство",
секретар и четен брой членове. Безспорно разпоредбата на чл. 60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ (понастоящем отменена, но в различните й действащи по време
редакции) определя състава на поземлената комисия като колективен орган,
но не сочи начина, по който този орган приема решенията си. Липсата на
специална уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите
правила на административното производство - чл. 15, ал.2, т.6 изр.2 от ЗАП
/отм./ Когато административният орган е колективен, той приема решенията
си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва от
председателя или секретаря (арг. от Решение № 460/ 27.05.2010 г. по гр. дело
№ 768/ 2009 г. на ВКС и реш. по гр. дело № 1531/ 2010 г. на ВКС) Т.е.
доколкото не са посочени кворум и мнозинство за вземане на решенията,
следва да се счете, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от
членовете, като те се приемат с обикновено мнозинство.
Колебанията в съдебната практика относно последиците на решението
на ПК, подписано от състав, различен от предвидения в чл. 60, ал. 4 (отм.)
5
ППЗСПЗЗ са преодолени с поредица решения на ВКС, в които последователно
се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на
административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при
участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията (арг. от
решения № 820 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г.
по гр. д. № 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г., № 759
от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на І г. о. и др. ) С решение №
600/13.07.2009 г. по гр. д. № 240/2009 г. е прието, че нормата на чл. 60, ал. 4 от
ЗСПЗЗ определя състава на ПК в който тя следва да постанови всяко решение
за възстановяване на собствеността. С Решение № 1309/27.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5650/2007 г. ІІ гр. о. и Решение № 7 от 12.02.2009 г. по гр. д. №
6261/2007 г., ІІ гр. о. и Решение № 820/27.05.2010 г. по гр. д. № 768/09 г. І гр.
о., нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на
поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и
правилника определят в какъв състав ПК следва да постановява решенията си.
При липса на специална норма към датата на постановяване на решението на
ПК следва да се приеме, че е приложим общия административно процесуален
закон, действащ към същия момент – чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от ЗАП, според
който ИАА е валиден, стига да е подписан от председателя и секретаря на
колегиалния орган. В случая липсва подпис на председателя. Последното
категорично обуславя нищожността на посочения административен акт,
поради което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се
върне на административния орган за произнасяне по заявлението.
На отделно място следва да се разгледа и оспореното като нищожно
Решение № 2980/14.03.2000 г. със съдържание по 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (но с
посочено основание чл. 10б, 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ), с което е определено на
наследниците на Д. К. право на обезщетение срещу признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с площ 9 382 дка
по 780 лв. на дка или общо обезщетение на стойност 7 318 лв., както и
решение №5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗ Созопол.
За да бъдат издадени изтъкнатите решения на соченото основание
следва да е налице влязло в сила такова по чл. 10б от ППЗСПЗЗ. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
е съществен порок за валидното действие на административния акт, който във
всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи
служебно - чл. 168, ал. 2 от АПК. Това е така доколкото, както се посочи по –
горе, актът въз основа на който е издаден това решение е нищожен, което
рефлектира и върху действителността на решението по чл. 19, ал. 8 и на
решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ (арг. от Решение № 16202 от
30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г.)
По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за
нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за
произнасяне по заявлението.
6
Всичко изложено дотук води до извода, че не е имало годно и стабилно
правно основание за издаване на последващите решения на Общинска служба
по земеделие и гори – гр. Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на
обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на
собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, както и решение на
Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № 2600-О от 10.01.2023
г. за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в
землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 81178, Община Созопол. Това обуславя
нищожността на посочените и оспорени административни актове, поради
което същите следва да се прогласят за такива, а преписката следва да се
върне на административния орган за постановяване на нови, при спазване на
изискванията им за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
По отношение искането за присъждане на разноски: Последното
следва да бъде уважено за сумата от 800 лева за изплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и доказателствата за извършено плащане въз основа на същите,
както и за сумата от 730 лв. за заплатени възнаграждения за вещи лица по
допуснатите експертизи. Общо сумата, която се дължи на жалбоподателите за
сторени съдебно – деловодни разноски е в размер на 1 530 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 159, т. 7 от АПК
жалбата на Д. К. В. като наследник на Д. Н. К., обективирана в молба с вх.
№22841 от 03.06.2024 г. с която се иска от съда да прогласи нищожността на
Решение № 7200-О/10.01.2023 г. и Решение № 3680-О/10.01.2023 г. на ОСЗ
Созопол за обезщетяване по чл. 27а от ППЗСПЗЗ със земеделска земя съгл.
плана за обезщетяване в землището на с. ***, Община Созопол, както и да
прогласи нищожността на Решение № 2980/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ на ПК Созопол за определяне правото на обезщетение, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 764/2024 г. по описа на БРС в
съответната част.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението
със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда
на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ в община Созопол, постановено по преписка
за обезщетяване по заявление вх. № 2980 от 06.01.2000 г. на наследниците на
7
Д. Н. К..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 17, т.1 от ППЗСПЗЗ при
спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно
мотивите в настоящото решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 2980/09.11.1999 г. и Решение
№ 2980/14.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на ПК Созопол за
определяне правото на обезщетение, постановени по преписка за
обезщетяване по заявление вх. № 2980 от 06.01.2000 г. на наследниците на Д.
Н. К..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ при
спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно
мотивите в настоящото решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по
земеделие и гори – гр. Созопол № 2600-О от 10.01.2023 г. за обезщетяване със
земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. ***,
ЕКАТТЕ 81178, Община Созопол по преписка за обезщетяване по заявление
вх. № 2980 от 06.01.2000 г. на наследниците на Д. Н. К..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на Решение по обезщетяване по чл. 27а от
ППЗСПЗЗ със земеделска земя съгл. плана за обезщетяване в землището на с.
*** при спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност,
съобразно мотивите в настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. В., ЕГН ********** с адрес гр. ***, *** суматА 1 530
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1
от АПК.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните, а в частта, в която производството е прекратено – в
седемдневен срок пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)________
8