Решение по дело №991/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1339
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180700991
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№1339/8.7.2022г.

гр. Пловдив, 08.07.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 991 по описа за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.27, ал.6 Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, във връзка с Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП.

Оспорва се Решение за налагане на финансова корекция с уникален № 16/121/06432/3/01/04/03, с което по отношение на К.М.Б. е определена финансова корекция в размер на 51 847,41лв.

Жалбоподателят К.М.Б. моли да се отмени решението, като незаконосъобразно. Позовава се на това, че за същата финансова корекция е бил издаден АУПДВ № 16/121/06432/3/01/04/02 от 15.09.2020г., който е отменен с влязло в сила решение на ВАС по адм.д.№4249/2021г.  Производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция било прекратено с влязла в сила заповед № 03-РД/4349/15.10.2019г., която била влязла в сила, поради което и недопустимо отново се издавал акт за същото. По същество оспорва да е налице нарушение на т.4.18 от договора. Твърди,че инвестицията е извършена изцяло. Неправилни били и констатациите за нарушение на чл.16,ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г., след като вече веднъж бил одобрен бизнес планът и инвестицията изпълнена. Твърди,че не е налице задължение по договор ползвателят да изпълнява бизнес плана в приходната част в частта „прогнозни парични потоци“. Твърди да не е налице неизпълнение на нормативни и договорни задължения. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за процесното държавно вземане, тъй като договорът за безвъзмездна финансова помощ е подписан през 2014г. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. 

Ответникът Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ оспорва жалбата и поддържа изложените в оспорения акт съображения за налагане на финансова корекция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството по издаване на оспорвания акт е започнало с писмо изх.№ 01-6500/9307 от 10.12.2021г.,с което е открито производство по издаване на решение за финансова корекция.

Същото е предхождано от производство по издаване на АУПДВ за същото, който акт е отменен с влязло в сила решение на ВАС постановено по адм.д.№ 4249/2021г.,с което е прието,че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ представлява основание по чл.27,ал.6 от ЗПЗП във връзка с  чл.70,ал.1,т.7 от ЗУСЕСИФ и неправилно е издаден АУПДВ,вместо решение за финансова корекция.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че наличието на вече издаден АУПДВ, който е отменен с влязло в сила съдебно решение е пречка за издаване на оспорваното решение. Напротив, въз основа на постановеното от съда, административният орган е започнал ново производство при спазване на разпоредбата на чл.27,ал.6 от ЗПЗП. Началото на производството е започнало с посоченото по-горе писмо, като наличието на предходна заповед за прекратяване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция не е пречка за това, тъй като се касае за изцяло ново производство.

Установява се и няма спор за това, че между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателя е сключен договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор на жалбоподателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 16/121/06432 от 02.07.2013 г. : "Създаване на 13, 60 дка череши, 9, 70 дка кайсии и 10,50 дка бадеми, изграждане на ограда против животни, закупуване на специализирана земеделска техника, в землището на град Куклен, община Куклен, област Пловдив", като първоначално одобрената БФП е в размер на 66 574, 27 лева, а в последствие с анекси № 1 от 16.10.2014 г. (л. 96) и № 2 от 27.11.2014 г. размерът е коригиран на 51 847, 41 лева.

С уведомително писмо за одобрение № 3674/121, изх. № 01-6500/2866 от 04.03.2015 г., във връзка с изпълнението на договора на жалбоподателя е изплатена сумата 51 847, 41 лева.

Със заповед № 371247 от 03.12.2018 г. е разпоредено извършването на проверка на място, констатациите от която проверка са отразени в контролен лист и приложения.

С уведомително писмо от 17.12.2018 г. контролният лист е изпратен на жалбоподателя за запознаване и представяне на писмени бележки и възражения в 14-дневен срок от получаването. Възражения не са подадени.

С писмо с изх. № 01-6500/2129 от 23.04.2019 г. жалбоподателят е уведомен на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени след проверка на изпълнението на договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г., защото при проверката на място и допълнителните административни проверки е установено неспазване на т.4.18 от договора и на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г., както и е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес-план, състоящи се в неизпълнение на производствената програма. От проверените документи за 2 пълни финансови години е установено, че ползвателят е реализирал приходи в размер на 10, 6 %, като при заложени в бизнес-плана годишни приходи от 54 955 лева за 2017 г. и 126 324, 20 лева за 2018 г. са реализирани 8 300 лева или 15, 1 % изпълнение за 2017 г. и 7 790 лева или 6, 2 % изпълнение за 2018 г. С оглед на установените при проверката факти, които показват неизпълнение на т. 4.18 от договора и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съответно на основание чл.51,ал.1 от същата наредба и т. 30 от Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след заплащане на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г. жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция, която ще бъде в размер на 51 847, 41 лева, представляваща 100 % от предоставената БФП. На жалбоподателя е даден 14-дневен срок за представяне на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и на писмени доказателства.

Ползвайки това право, на 16.05.2019 г. жалбоподателят е подал писмено възражение, че не е извършил нарушение на чл. 4. 18 от договора и на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., а цитираната в писмото от 23.04.2019 г. методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, ІV о.

Със своя заповед № 03-РД/4349 от 15.10.2019 г. изпълнителният директора на ДФЗ е прекратил производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция.

След провеждане на производство по издаване на АУПДВ и след отмяната на същия с влязлото в сила решение на ВАС, е изпратено писмо изх.№01-6500/9307 от 10.12.2021г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция, като е даден 14-дневен срок за възражения.

С вх.№ 01-6500/9307 от 31.12.2021г. е подадено възражение от жалбоподателя без представяне на нови доказателства, в което се е позовал на невъзможността за издаване на решение при наличието на вече отменен АУПДВ.

В предходното си възражение от 31.12.2019г., в рамките на производството по издаване на АУПДВ жалбоподателят е възразил, че не е извършил нарушение на чл. 4. 18 от договора и на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. Посочил е,че в договора не съществува изрично задължение за изпълнение на бизнес-плана в приходната част, както и не съществува санкционна разпоредба или разпоредба, предвиждаща неустойка при неизпълнение на бизнес-плана. Според жалбоподател т. 8. 1 от договора и чл. 51 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. са неприложими, тъй като не е налице неизпълнение от страна на ползвателя на нормативни или договорни задължения, а цитираните в писмото от 10.12.2019 г. Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., са неотносими и неприложими към настоящия случай, защото не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, а правилата са влезли в сила след прекратяване действието на договора.

При издаване на оспорваното решение с изх.№ 01-6500/9307 от 01.03.2022г., административният орган е приел,че установените факти при извършената проверка през месец декември 2018г., представляват неизпълнение на т.4.18 от договора и нарушение на чл.16,ал.5 от Наредба № 8/03.04.2008г.

Мотивирано е,че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост, който следва да бъде проверяван при оценяване на изпълнението на бизнес-плана като неделима част от одобрения проект.

Прието е,че непостигането на показателите, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрени индикатори, поради което и е налице основание  по чл.70,ал.1,т.1-9 от ЗУСЕСИФ/сега ЗУСЕФСУ/.

Посочено е, че проектът се одобрява при точно определени параметри-инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна-анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Тези два компонента на инвестиционното намерение мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, защото чрез тях се е създало убеждението,че  проектът ще създаде сочената материална база и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма.

Посочено е приложението на Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. като е определен размер на санкцията от 100% от предоставената финансова помощ,тъй като реализираните приходи  от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20%.

Решението е правилно.

В хода на съдебното производство и от събраните до момента и при провеждане на административното производство доказателства не се установяват обстоятелства, които да опровергават фактите, установени при извършената през м.декември 2018 година проверка.

Тоест, следва да се приеме,че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на череши, кайсии и бадеми през 2017 г. и 2018 г. са съответно в размер на 8 300 лева и 7 790 лева.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Според чл. 51, ал. 2 от същата наредба РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Съгласно чл. 16, ал. 1 и 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи – за 10-годишен период; бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството.

Предвид констатираното при проверката през 2018г. процентно съотношение между заложените в бизнес плана годишни приходи от продажба на череши, кайсии и бадеми и действително реализираните за 2017 г. и 2018 г., което не се опровергава с доказателства от жалбоподателя, следва да се приеме,че е налице неизпълнение на договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121. Отчетените в счетоводството на жалбоподателя приходи от продажба за проверените години са посочени в контролния лист от проверката, в уведомлението за започване на производството по издаване на оспорения акт и в самия акт.

Производствената програма от бизнес плана, която не е изпълнена, е част от договора за предоставяне на БФП, и в този смисъл по безспорен начин е доказано неизпълнение на договорното задължение на жалбоподателя по т. 4. 18 и т. 4. 23 от договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г.

Задължението по т. 4. 18 от договора не се отнася само и единствено до създаване на 13, 60 дка череши, 9, 70 дка кайсии и 10, 50 дка бадеми, изграждане на ограда против животни, закупуване на специализирана земеделска техника. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съдържаща легалното определение на понятието "проект", това е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. След като бизнес планът е един от изискуемите документи към заявлението за подпомагане, с което се кандидатства за включване в мярка 121 и за предоставяне на БФП, то смисълът на думите "в съответствие с одобрения проект" в текста на т. 4. 18 от договор № 16/121/06432 от 11.08.2014 г. следва да се разбира, че задължението на ползвателя включва извършване изцяло на одобрената инвестиция в съответствие с всички изискуеми и приложени към заявлението му за подпомагане документи, между които е и бизнес планът.

Нещо повече, в т. 4. 23, б. "г" е включено задължение на ползвателя в срок от 5 години от сключване на договора да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия на производство. Следователно ползвателят е бил наясно, че с подписването на договора за финансово подпомагане е поел задължение за постигане на финансовите показатели, заложени в производствената програма като част от одобрения от ДФЗ и разработен от него самия бизнес-план, за определен мониторингов период от 5 години. Отчитайки динамиката на пазарните отношения и техните промени във времето, които не могат да бъдат предвидени изцяло към момента на изготвяне на бизнес-плана, и вземайки предвид един разумен толеранс за ползвателите при преценката за степента и тежестта на установеното нарушение, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че в случая с реализираните показатели не са постигнати целите на подпомагането.

 

Задължение на ползвателя е не само да закупи активите, одобрени в договора, но и да положи усилия да постигне заложените финансови показатели в бизнес-плана чрез използване на активите, доколкото покупката е само средството, с което при изпълнение на дейностите ще бъдат постигнати целите на мярката.

Според понятието "одобрен проект" по смисъла на т. 9. 1, б. "г" от договора и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г.,  част от  одобрения проект е представеният от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрен от ДФЗ бизнес-план, а част от бизнес плана са заявените от ползвателя приходи, които са задължителни за постигане, като при преценката за тяхното неизпълнение ДФЗ отчита като неспазване само случаи, при които реализираните приходи от подпомаганата дейност покриват по-малко от 50 % от размера на планираните в бизнес-плана приходи.

Не се установява нито в хода на административното,нито в съдебното производство,нито се твърди от жалбоподателя да са били налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., нито се установява в ДФЗ да са постъпвали уведомления или искания от жалбоподателя на основание т. 4. 22 от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за изменение на договора поради възникване на обстоятелства от значение за неговото изпълнение.

Налице е и нарушение по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. Обстоятелството, че проектът е одобрен, подписан е договор със земеделския производител, инвестицията е изпълнена, изпълнението е проверено и потвърдено и помощта е изплатена, не лишава ДФЗ от възможността да извършва последващ контрол върху изпълнението на проекта. Този именно е смисълът на нормата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съгласно който РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, ако той не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.

В това се изразява последващият контрол върху изпълнението на договорите за предоставяне на БФП и неговата допустимост не се влияе от факта, че БФП вече е платена и получена от бенефициера. Този контрол е нормативно установен (за конкретния случай в чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.) и ДФЗ може да го упражни по отношение на всеки договор, с който е предоставена БФП от ЕЗФРСР по мярка 121.

Заложеното в бизнес плана, включително и паричните потоци, съставлява поето задължение за изпълнение защото е станало предпоставка да се приеме  от органа жизнеспособност на инвестицията, а от тук и за одобряване на проекта за финансиране.

Реализирането на планираните приходи от дейността доказва на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно легалното определение на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Т. е., по определение преценката за икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от дейността, а не на идейното предложение на бизнес плана или на добивите от реколтата за съответната година, в каквато насока прави възражение жалбоподателя. В този смисъл е невъзможно на база на количествата произведена продукция да се направи извод за икономическата жизнеспособност на стопанството, доколкото липсата на приходи от произведената продукция означава невъзможност да се генерират доходи от дейността, което означава липса на средства за поддържането и развитието на стопанството.

Ето защо следва да се приеме,че с допуснатите от бенефициера действия или бездействия се е стигнало до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, като това неизпълнение влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата.

Следва да се има предвид и разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. според която "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане и прилагат документите, указани в приложение № 11. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период /чл. 16, ал. 2/, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството / чл. 16, ал. 5/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 17 е посочено значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.

В този смисъл в бизнес плана самият жалбоподател е заложил приходи и разходи, които са станали причина за одобрение на проекта му.

Настоящият състав счита, че на база на представения от ползвателя бизнес план, административният орган правилно е извършил оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Констатирано е неизпълнение на задължения, а именно: на т. 4. 18. от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него.

Анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2017 и 2018г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС: решение № 3326 от 04.03.2020 г. по адм. д. № 4803/2019 г., решение № 5040 от 4.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г., решение № 3184 от 28.02.2020 Г. по адм. д. № 7468/2018 г., всички- на ІV отд. на ВАС.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата, както и гарантираните бюджети и критериите за оценка. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е дала основание за одобряване на проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическия статут на проекта, отразен в част III. 2, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си програма за целия период на бизнес плана. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от чл. 16, ал. 2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 31, ал. 2, т. 1 от подзаконовия нормативен акт.

Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал ефективно средствата, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Разпоредбата на чл. 30 от Регламента визира принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия, като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.

С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му.

По отношение на размера на определената за възстановява БФП, същият съответства на т. 30 от приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за две пълни финансови години, реализираните приходи от дейността са в размер на 10, 6 % средноаритметично за двете проверени години, т. е., много под предвидените в правилата 20 %.

Неоснователно е и оплакването за издаване на процесния акт след изтичане на давностния срок за започване на административното производство по издаването му. Съгласно чл. 3 пар. 1 от Регламент 2988, срокът за давност на процедурите е 4 години от момента в който нередността по см. на чл. 1 пар. 1 от Регламент 2988, срокът за давност е 4 години от момента на извършване на нередността. В случай на продължаваща нередност срокът започва да тече от момента на прекратяване на нередността. В конкретния случай нередността е извършена за годините 2017 и 2018г. С откриването на производство по издаване на решение за финансова корекция на 10.12.2021г. и без да се взима предвид прекъсването на давността при провеждане на предходното производство по издаване на АУПДВ, давността е била прекъсната преди изтичане на 4 години.  Не е изтекъл двукратният размер на срока в случаите на прекъсване на давностния срок. Същевременно в настоящия случай не е изтекъл и 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК считано от 01. 01. на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде присъдено в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.М.Б. против Решение № 16/121/06432/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх.№ 01-6500/9307 от 01.03.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което по отношение на К.М.Б. е определена финансова корекция в размер на 51 847,41лв.

ОСЪЖДА К.М.Б. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневе срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: