Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 16.11.2018
година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и пети
септември 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6806 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са първоначални искове с правно основание на иска за главница - чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД и на иска за лихва - чл.86 ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.55
ал.1 предл.ІІІ ЗЗД във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД..
Ищецът „ДИЗ
АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив твърди в исковата си молба, че на 12.09.2016г. страните
по делото сключили договор за изработване на инвестиционен проект във фаза
Технически проект за следния обект „Пристрояване, преустройство и смяна на
предназначението на склад за селскостопанска техника и инвентар в склад за
зърно и семена за посев", находящ се в УПИ XVII за производствена и
складова дейност, кв. 109, по плана на гр. Ч.. Договорено било изготвените
проекти да бъдат предадени на ответника най късно 90 дни, след подписването на
договорът. Постигнато било съгласие за цената, като страните са договорили тя
да бъде в размерна сумата от общо 22 958.00 лв. без ДДС. Заявява, че от тази
сума на ищеца била заплатена съобразно договореното сумата от 5000 лева
представляваща аванс, за което е била издадена фактура №6/14.09.2016г. На 29.11.2016г. ищецът изпълнил задължението си, като
предал на ответника изготвените проекти, които били приети изцяло без
възражения от управителят на дружеството ответник - Н.М.З., поради отсъствието
на другият управител К.Н.М.. За предаването бил съставен протокол от същата
дата 29.11.2016г. подписан от представителите на страните. През
месец април 2017г. била изплатена сумата от 6479.00 лв., за което била издадена
от ищеца фактура №8/10.04.2017г. Останала за заплащане сумата от 11 479.00 лв.
Вместо да заплати изработената работа, ответникът започнал да отлага под
различни предлози плащането на дължимата сума. Ищецът сочи, че към настоящият
момент ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 11 479.00 лв. -
неизплатена част от сумата от 22 958.00 лв. без ДДС, дължима по договор за
изработване на инвестиционен проект във фаза Технически проект за следния обект
„Пристрояване, преустройство и смяна на предназначението на склад за
селскостопанска техника и инвентар в склад за зърно и семена за посев",
находящ се в УПИ XVII за производствена и складова дейност, кв. 109, по плана
на гр. Ч. и фактура №9/31.10.2017г. Счита, че ответникът дължи и обезщетение за
забава за времето от 05.12.2016г. до датата на завеждане на исковата молба,
което претендира в размер на 1214.10 лв. Уточнява, че ответникът дължал плащане
в петдневен срок от датата на предаване на проектите - 29.11.2016г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 11 479,00лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от
1214.10 лв., представляваща лихва за забава в плащането на неразплатената част
от главницата в размер на 11 479.00 лв. за периода от 05.12.2016г. до
19.12.2017г. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва исковата молба. Не оспорва наличието
на облигационна връзка между „АГРОЗЛАТЕКС" ООД в качеството на Възложител
и „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД като Изпълнител, възникнала въз основа на сключен
Договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект с № 73
от 12.09.2016г., по силата на който ищецът поел ангажимент да изработи
инвестиционен проект, във фаза Технически проект за обект, както следва:
„Пристрояване, преустройство и смяна предназначението на склад за селскостопанска
техника и инвентар в склад за зърно и заготовка на семена за посев",
находящ се в УПИ XVII за производствена и складова дейност, кв. 109 по плана на
гр.Ч., съобразно сроковете и условията договорени в самия договор. Не оспорва и
размера на уговореното в договора възнаграждение - 22 958,00 лв. без вкл. ДДС,
платимо съобразно приетите условия по чл.3 ал.3. Заявява, че отговаря на
обективната истина, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 11479,00 лева
без вкл. ДДС, изплатена както следва: сума в размер на 5 000,00 лв. без вкл.
ДДС, представляваща дължимо авансово плащане /съгл. чл.3 ал.3 т.1 от процесния
контракт/, за което плащане е издадена фактура № 6 от 14.09.2016 г. и сума в
размер на 6 479,00 лв. без вкл. ДДС, представляваща частично издължаване
/надплащане/ на договорения размер на авансовото плащане в общ размер на 17
958,00 лв. без вкл. ДДС /съгл. чл. 3, ал. 3, т.2 от контракта/, за което
плащане е издадена фактура №8 от 10.04.2017 г., като сочи, че съобразно
договореното по чл. 3.3. от договора задължението на ответника било да заплати
първоначално /авансово/ само авансова сума в размер на 5 000,00 лева без вкл.
ДДС и окончателно плащане на сумата от 17 958,00 лева без вкл. ДДС, дължимо се
до 5 работни дни след датата на подписване на Приемо-предавателния
протокол за приемане на извършената от ищеца работа. По този начин счита, че е
надплатил първоначално
дължимата се авансова сума с 6 479,00 лева, без вкл. ДДС.
Противопоставя
се на твърдението, че с предаването на
проектната документация на 29.11.2016г. ищецът „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив е изпълнил
задълженията си по Договор от 12.09.2016г. Счита, че с наличието на това
обективно обстоятелство ищеца прави опит да обоснове цялата си искова
претенция. На тази позиция на ищеца противопоставя клаузите на цитирания контракт,
съгласно които безспорно се установява, че Изпълнителят, в лицето на ищцовото
дружество изрично се е задължил да изготви проектната документация „с
професионална грижа", същата да е без дефекти и да отговаря на
предписанията и изискванията на действащата нормативна уредба, относима към
възложената работа /чл. 5, т. 1/. Заедно с това изрично е установен ангажимента
на ищеца /цит./: „...да отговаря за законосъобразността,
качеството, пълнотата и приложимостта на изработената от него проектна документация".
От това следвало, че простото физическо предаване на тази документация, извършено с
Приемо-предавателен протокол от 29.11.2016г. категорично не означавало
изпълнение на задълженията на ищеца, така както са одобрени и разписани от
двете страни в Договора от 12.09.2016г. Горното оборвало
становището на ищеца, че с подписването на Приемо-предавателния протокол от
29.11.2016г. изготвените документи /цит./: „...са приети изцяло без възражения"
от ответника. Заявява, че поради липсата на компетентни познания в областта на
инвестиционното проектиране, са потърсени професионалните услуги на ищцовото
дружество. От това следвало, че с приемане на възложената от ответника поръчка
ищецът се задължил не само да осъществи нейното изготвяне и фактическото
предаване, респ. получаване на изготвената от него проектна документация, но и
ангажимента същата тази документация да отговаря на критериите за
„законосъобразност, качество, пълнота и приложимост" /чл. 5, т. 2 от
договора/. Счита, че е налице разлика между предаване на изготвената
документация и физическото приемане от ответника на възложената работа и
окончателното одобрение на разработения проект от компетентния за съгласуване
орган /одобряване относно качествените характеристики/. Ноторно известно било,
че именно последното представлява юридическия факт, водещ до настъпване на
ангажимента на Възложителя, в лицето на ответното дружество да заплати на
Изпълнителя „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив дължимото
му се окончателно договорено възнаграждение с оглед изпълнение от негова страна
на абсолютно всички задължения по договора за изготвяне на качествена,
приложима и съответстваща на нормативните изисквания проектна документация. В
този смисъл сочи, че задълженията на всяка една от страните по процесния
договор са обективирани в текстовете на чл.6 т.3 /за Изпълнителя/ и чл. 8 /за
Възложителя/. Изхождайки от задълбоченият анализ на установените в тези
текстове договорености безспорно се установява, че изплащането на дължимото възнаграждение на ищеца е обвързано с
приемането на свършената работа, съобразно качественото й изпълнение и
постигане на преследвания резултат - съгласуване на инвестиционния проект от
ОЕСУТ при Община гр. Ч., а не на база физическото й получаване от страна на
Възложителя. Приложимостта, както и качеството на свършената
работа можело да се установи единствено и само от съответния компетентен
държавен или общински орган, който следва да одобри/съгласува проекта, е
случай, че същия съответства на изискванията, установени по ЗУТ.
Ответникът
заявява, че съгласно Протокол №12 от 08.12.2016 г. за оценка за съответствие със съществените
изисквания към строежите,
т.1 „Архитектурна” главният архитект на Община Ч. отказал съгласуване и
одобряване на проекта, като основание за издаване на разрешение за строеж,
съгласно чл.142 ЗУТ, посочвайки изрично: „Съгласно Наредба №1 за
номенклатурата на видовете строежи - Приложение № 1 с класификатор по т.138,
обектът е първа
категория. Няма виза за ограда. Не става ясно къде са санитарно-битовите
помещения за персонала”. На горното основание изготвения от ищеца проект не бил
съгласуван и по т.5 „Технологична” и със свое писмо изх.№63-00-612 от
08.12.2016г. Община Ч. изрично посочила: „...внесеният инвестиционен проект за
обект „Пристрояване, преустройство и смяна предназначението на склад за
селскостопанска техника и инвентар в склад за зърно и заготовка на семена за
посев" не е одобрен със забележките, посочени в Оценката за съответствие със
съществените изисквания към строежите от ЕСУТ с Протокол №12 т.7/08.12.2016
год. Прилагаме копие от цитираната оценка за отстраняване на посочените
забележки."
Съгласно
писмено изразеното от ищцовата страна Становище за определяне категорията на
строежа според ЗУТ, категорията на строежа по внесеният от ответника за
съгласуване проект била определена от ищеца като пета категория. При
наличието на тази обективна даденост, в контекста на разпоредбата на чл. 142,
ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗУТ ответникът ползвал правната възможност за депозиране
на изготвения от ищеца проект пред експертния съвет на одобряващата
администрация, в случая - ОЕСУТ при Община Ч..
Ответникът
заявява, че в контекста на горното крайно негативно за него препятстващо
реализиране на инвестиционните му намерения обстоятелство, обосноваващо
становището за наличие на реално неизпълнение на съществено договорно
задължение от страна на ищеца,
е следващата се от този обективен факт липса на основание да се
претендира на плащане на неизплатен остатък на уговореното в Договора от 12.09.2016г.
възнаграждение. В конкретният случай, незабавно след получаване на
цитираните в предходната точка придружително писмо на Община Ч. и Протокол на
ОЕСУТ при Община Ч. през м. декември 2016 год. ответникът предприел последващи
практически действия за връщане на ищцовата страна за доработка и пълна
корекция, съобразно посочените забележки на изготвения от него инвестиционен
проект. Това действие било предприето и въз основа на поетия от ищеца ангажимент,
договорен в чл. 5, т. 3, изр. второ от процесния контракт, съгласно който той
бил задължен за своя сметка
да отстрани и извърши корекции и преработки по проекта, съобразно направените „забележки
на съгласувателните и одобряващите органи. Въпреки настояванията
на ответника за експедитивност при отстраняване на посочените в Протокола
недостатъци и забележки, до настоящия момент инвестиционният проект, коригиран
и преработен от ищцовата страна съобразно направените от съгласувателния орган
- Община Ч. обструкции не бил предоставен, респективно върнат за ново внасяне
за съгласуване, като вместо това ищецът изпратил поредица от писма - запитвания
до МРРБ и ДНСК София, чийто отговори на практика потвърждавали направените от
съгласуващия орган в лицето на ОЕСУТ при Община Ч. констатации в цитирания
по-горе Протокол.
Освен
това съгласно чл.4 ал.2 от процесния контракт, крайният срок за изпълнение на
ангажимента по изработване на възложената с договора работа се установява на
90 дни от датата на неговото подписване или до 12.12.2016г.
С цел
извънсъдебно уреждане на отношенията, в контекста на изпратената от
дружеството-ищец Справка-покана от 08.12.2017 г., ответникът с Писмо с обр.
Разписка на основание чл. 87 от ЗЗД предоставил допълнителен срок за предаване
на годен инвестиционен проект, а именно 14 дни от датата на неговото
получаване; писмото било получено на 02.01.2018 г., но вместо изпълнение на
нововъзникналите задължения за корекция на изработения, но несъгласуван поради
недостатъци инвестиционен проект, била получена искова молба. От тези действия
на ищеца можело да се направи заключение, че ищецът от една страна отказва да
преработи съгласно забележките на ОЕСУТ Ч. изготвената с недостатъци проектна
документация и от друга - няма намерение да върне инвестиционния проект,
предмет на Договора от 12.09.2016 год., отговарящ на качествените параметри,
правещи го годен за последващо съгласуване от компетентния за това орган.
Предвид това обстоятелство и въз основа на заявеното от ответника с цитираното
Писмо, на практика сключеният Договор от 12.09.2016 год. се считал за развален
по вина на Изпълнителя - ищцовото дружество със следващите се от това
уговорени и законови последици.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка ответникът счита, че в негова полза е
възникнало право на задържане въз основа на предвидената в разпоредбата на чл.
90 от ЗЗД хипотеза. С оглед продължаваното неизпълнение от страна на
ищеца, довело в крайна сметка до разваляне на договора, чието изпълнение се
търси, по негова вина, тази правна възможност се преобразувала в заявяване на
право на връщане на даденото по развален договор въз основа на чл. 88 от ЗЗД.
С
оглед изложеното ответникът счита претенцията на ищеца за остатъка от
договорено възнаграждение за неоснователна и незаконосъобразна.
Ответникът
оспорва и претенцията за лихва за забава, поради акцесорния й характер.
Евентуално заявява, че оспорва тази претенция по размер и период. Заявява, че началната дата на начисляване е съобразена
единствено с датата на физическото предаване на проектната документация с
Приемо-предавателния протокол от 29.11.2016 год. В процесния договор, обаче, в
чл. 3, ал. 3, т. 2 били уговорени два кумулативни факта, в срок
от 5 работни дни от възникването на които се отчита началния момент за плащане:
А/предаване на инвестиционния проект и Б/ представена оригинална Фактура,
издадена от ищеца-Изпълнител. От гледна точка на горните обстоятелства
безспорно се установявало, че началния момент за начисляване на лихва за забава
е датата на представяне на оригиналната фактура за сумата от 11479,00 лв. В
тази връзка изрично посочва, че цитираната от ищеца фактура № 9 от 31.10.2017
год. не е осчетоводена в ответното счетоводство, поради фактическа липса на
основание за това. В случай, че изложеното не бъде прието заявява, че периода
за претендиране на мораторна лихва от страна на ищеца следва да бъде установен
от 06.11.2017 год. /5-работни дни от датата на издаване на Фактура №
9/31.10.2017 год. до 19.12.2017 год. /датата на предявяване на
Исковата молба/. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените обективно съединени искове за главница и мораторна лихва
като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани. Алтернативно да отхвърли
иска за мораторна лихва, претендиран над размера на 143,77 лв., изчислен за
периода от 06.11.2017 г до 19.12.2017 г. Претендира направените по делото
разноски.
Ищеца по насрещния иск „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора твърди
в насрещната искова молба, че с Договор за предоставяне на услуга по
изготвяне на инвестиционен проект с № 73 от 12.09.2016 год. ответното по този
Насрещен иск търговско дружество „ДИЗ
АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив поело ангажимента да изготви инвестиционен проект, във
фаза Технически проект за обект: „Пристрояване,
преустройство и смяна предназначението на склад за селскостопанска техника и инвентар
в склад за зърно и заготовка на семена за посев", находящ се
в УПИ XVII за производствена и складова дейност, кв. 109 по плана на гр. Ч.. Съгласно
постигнатите договорености, инвестиционният проект следвало да бъде изготвен от
изпълнителя качествено, с необходимата професионална грижа и отговарящ на нормативните
изисквания за такъв вид строежи и приложим с оглед целта, за която се изработва
- одобряване и съгласуване съгласно изискванията на чл.142 от ЗУТ с оглед
последващо снабдяване с разрешение за строеж. Съгласно постигнатите
договорености, дължимото се възнаграждение за извършената и приета работа било
установено на сума в размер на 22 958,00 лева без вкл. ДДС, което следвало да бъде
изплатена на ответника по насрещния иск съобразно параметрите, посочени в чл.
3, ал. 3 от договора, както следва: авансово плащане 5000,00 лв. без вкл. ДДС
до 5 дни от подписване на договора и представена фактура, издадена от ответника
- Изпълнител; окончателно плащане - 17 958,00 лв. без вкл. ДДС до 5 работни
дни от датата на
подписване на Приемо-предавателния
протокол за извършената работа и представена от ответника-Изпълнител
оригинална фактура.
Независимо
от горната договорка и въз основа на настоятелното искане на ответната страна
за получаване на допълнителна сума над размера на договореното авансово плащане
от една страна и от друга – желанието на ищеца по насрещния иск за своевременно
отстраняване на констатираните недостатъци на проекта, наред с предварително
договорения за плащане аванс през м.април 2017г. „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора заплатило
допълнителна /недоговорена за плащане/ „междинна" сума в размер на 6
479,00 лева, като така било извършено плащане по отношение на „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив в общ
размер на 11479,00 лева без ДДС, както следва: сума
в размер на 5 000,00 лв. без ДДС, представляваща дължимо авансово плащане
/съгл. чл. 3, ал. 3, т. 1 от процесния контракт/, за което плащане е издадена
фактура № 6 от 14.09.2016 год. и сума в размер на 6 479,00 лв. без ДДС,
представляваща недоговорено частично плащане от стойността на договореното
окончателно плащане, възлизащо на 17 958,00 лв. без вкл. ДДС /съгл. чл. 3, ал.
3, т.2 от контракта/, за което плащане е издадена фактура № 8 от 10.04.2017 год.
Остатъкът до пълният размер на дължимото се възнаграждение по Договора от
12.09.2016г., или сумата е размер на 11479,00 лева останал неизплатен.
Ищецът по
насрещния иск заявява, че на основание чл.90 от ЗЗД заявява правото си на
упражняване на задържане до изпълнение на насрещно дължимо се задължение от
страна на ответното дружество.
„АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора заявява също, че в хода на изпълнение на поетите
от двете страни задължения по цитирания контракт, с Приемо-предавателен протокол,
съставен на 29.11.2016г. ответното дружество предоставило изготвената проектна
документация. Ищецът депозирал Заявление вх. № 63-00-612 от 30.11.2016 год. с
приложена към него проектна документация, съгласно което същата била предадена
за съгласуване от специализирания в тази област Общински експертен съвет за устройство
на територията /ОЕСУТ/ към Община Ч.. След извършена Оценка за съответствие със
съществените изисквания към строежите, документирана с Протокол № 12, т. 7 от
08.12.2016 г. на ОЕСУТ към Община Ч. се установило, че изготвеният от
ответника инвестиционен проект е негоден и некачествен и като такъв - несъответстващ на изискванията за
тази категория строежи.
Тази съществена констатация по т.1 „Архитектурна" и т.5
„Технологична" от Протокола от своя страна довела до фактически отказ за
съгласуването на проекта поради следните съображения, обективирани в оценката,
а именно: „Съгласно Наредба 1 за
номенклатурата на видовете строежи, Приложение № 1 с класификатор т. 138
обектът е първа категория. Няма виза за ограда. Не става ясно къде са
санитарно-битовите помещения за персонала." В крайна сметка
със свое писмо изх. № 63-00-612 от 08.12.2016 г. Община Ч. върнала процесния
проект за дообработване с ясно изразено изискване за отстраняване на посочените
в Протокола забележки.
С
оглед на този негативен резултат, дължащ се на непрофесионалното и некачествено
изготвяне на инвестиционния проект, предмет на Договора от 12.09.2016 г. от
страна на ответника, изразяващо се в неправилно определена категория на обекта
и липса на съществени елементи по него и ползвайки се от договореността,
вменяваща като негов ангажимент по чл. 5, т. 3, изр. второ от Договора ищецът
върнал цялата документация на ответното дружество за нанасяне на корекции по
направените от съгласувателния орган забележки. Документите били върнати на
представител на „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив от
служител на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора в средата на м. декември
От
момента на предаване на проектната документация за изправяне на недостатъците в
качеството на извършената от ответника поръчка, съобразно дадените указания,
въпреки неколкократно проведени разговори и допълнително заплатена по изрично
искане на ответника по този насрещен иск сума извън договорения аванс, същата
не била върната и към настоящия момент. Вместо изправяне на нередовностите в
проекта, ответника по насрещния иск се задоволил с изпращане на поредица от
писма - запитвания до МРРБ и ДНСК гр. София, чийто отговори на практика
потвърдили направените от съгласуващия орган в лицето на ОЕСУТ при Община Ч.
констатации в цитирания по-горе Протокол. От това следвало, че на практика
липсват каквито и да е действия отстрана на ответното дружество, насочени към
изпълнение на задълженията по процесния контракт /чл. 5, т. 2 от договора/ за
изготвяне на инвестиционен проект, съдържащ документация отговаряща на всички
изисквания и критерии на закона за качество, пълнота и приложимост.
Именно
предвид липсата на предаден от страна на ответното дружество окончателно
изготвен инвестиционен проект в изпълнение на ангажимента по Договора от
12.09.2016 год. и същия да е приет от страна на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора като компетентно изготвен и
съответстващ на възложената работа, за ищеца по насрещния иск не било налице
правно основание за изпълнение на поетия ангажимент за издължаване на остатъка
от договореното възнаграждение. Сумата от 11479,00 лв. била задържана на
основание разпоредбите на чл. 90 и чл. 91 от ЗЗД, като същата била ползвана от него
за гаранция за изпълнение на договора.
С
оглед липсата на краен продукт, в случая качествен и годен инвестиционен
проект, съобразен със забележките на съгласувателния орган и отговарящ на
законовите изисквания, в контекста на извършено от ищеца плащане на сума в общ
размер на 11479,00 лв. в полза на ответното дружество, на практика същия бил
изправен пред хипотезата на плащане на отпаднало основание. В този смисъл било и
изпратеното от „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора писмо
с обр. разписка, с което въз основа изискването на разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД предоставил срок за предаване на проектната документация с извършени по
нея задължителни корекции от страна на ответника-Изпълнител, които в крайна
сметка да доведат до последващото одобрение и съгласуване от компетентния за
това орган към Община Ч.. Крайният срок за изпълнение на този ангажимент бил установен
на 12.01.2018 год. В текста на горното писмо ищецът изрично посочил, че в
случай, че ответника не предприе практически действия по изпълнение на
поръчката, то счита договорът за развален по вина на изпълнителя-ответник.
Преди
изтичане на горния срок на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД
Ст.Загора, на 09.01.2018 год. била връчена искова молба от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, което обосновало извода, че
заявените в цитираното писмо претенции за: А/ предаване от ответника по този Насрещен иск коригиран
проект, годен за съгласуване и одобрение от ОСЕУТ към Община Ч. и Б/ за връщане на
платената при отпаднало основание сума, ще останат без положителен резултат. Изложеното
обосновавало интереса на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД
Ст.Загора да претендира връщане на платеното на
отпаднало основание възнаграждение, представляващо сума в общ размер на 11479.00 лева по
Договор от 12.09.2016 год. на основание чл.88 от ЗЗД. Наред с това ищцовото
дружество претендира и договорна неустойка на основание постигнатите между
страните договорености по Договор от 12.09.2016 год., относими към спазване на
срока за изпълнение на поетите от всяка една от тях ангажименти, в контекста на
уговорена в тази връзка санкция в случай на неизпълнение. Сочи, че съгласно
текста на чл. 4, ал. 2 от цитирания договор, срокът за изпълнение на основното
задължение на ответното дружество по предаване на качествен и годен проект се
установява на 90 календарни дни от датата на подписването му, т.е. крайния
срок е установен до 12.12.2016 год. В случай, че този срок не бъде спазен, то
ответникът дължи неустойка, уговорена в чл. 13, чийто размер при условия на фактическа
липса на представен годен инвестиционен проект до този момент и съобразно
договорения максимум възлиза на сума в размер на 2 295,80 лева.
Наред
с неустойката за забава ищецът претендира и неустойка по чл.14 от контракта, с
оглед наличието на несъответствие със задължителните параметри и изисквания, на
които трябва да отговаря инвестиционния проект в размер също изчислен на база
уговореният максимален лимит - 2 295,80 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът по
насрещния иск „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД
Пловдив да заплати на ищеца „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора общо
сумата от 16
070,60 лева, от които: главница в размер
на 11 479,00 лева и договорна неустойка в общ размер на
4 591,60 лева, ведно със законна лихва върху общия размер на претендираната
сума по двата обективно съединени иска, считано от датата на депозиране
на насрещен иск - 08.02.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените разноски.
Ответникът по насрещния иск „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения насрещен иск е
недопустим и неоснователен. Заявява, че на 29.11.2016г. е изпълнил задължението
си по договора, като е предал на ответника изготвените проекти, приети изцяло
без възражения от управителя на дружеството Н.М.З., за което бил съставен
протокол от същата дата, подписан от представителите на двете дружества. Счита,
че претенцията на ищеца по насрещния иск, основана на чл.265 ал.4 ЗЗД, чл.88 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД се погасява с 6 месечна давност; процесния договор от
29.11.2016г. бил изпълнен изцяло и точно от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, което било удостоверено в
приемо-предавателния протокол; възражения при приемането на работата не били
направени от страна на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора; срокът, в които е можело да
бъдат заявени претенции и развален договора изтекъл на 30.05.2017г., поради
което и ищецът по насрещния иск нямал право да развали сключения договор и да
претендира дадените на отпаднало основание суми и неустойка.
Оспорва твърдението, че договорът е бил сключен на
основание чл.142 от ЗУТ и с оглед снабдяване с последващо разрешение за строеж,
както и твърдението, че платената през м.04.2017г. сума в размер на 6479 лв. по
фактура №8/10.04.2017г. е различна от договорената по договора цена, като сочи,
че това плащане е именно въз основа на изпълнена по договора и приета изцяло и
без забележки работа.
Оспорва твърдението за упражнено право на задържане по
чл.90 ЗЗД с твърдението, че не са налице предвидените в закона предпоставки –
изискуемост на вземането и неизпълнение на насрещно задължение.
Оспорва твърдението, че внесения в Община Ч. проект е
негоден, некачествен и несъответстващ на категорията строежи, като заявява, че
параметрите на заданието и категорията на строежа са определени именно от
ищеца; проекта е предназначен за
кандидатстване пред ДФ Земеделие за подпомагане по мярка 4, подмярка 4.1: „Пристрояване, преустройство и
смяна предназначението на склад за селскостопанска техника и инвентар в склад
за зърно и заготовка на семена за посев" и съгласно изискванията на
възложителя проекта е изготвен именно по този начин и за конкретния имот, като
строеж пета категория. Счита, за неоснователно и твърдението, че отказа да бъде
одобрен проекта и връщането му се дължат на непрофесионално и некачествено
изготвяне на проекта от изпълнителя, неправилно определяне на категорията на
строежа и липса на съществени елементи от проекта, като счита, че това се дължи
на определените от ищеца параметри на поставеното задание за проектиране и
изричното желание на ищеца за изпълнение на задачата именно по този начин,
което се потвърждавало от приемането на проектите без възражения. Оспорва също
твърдението, че в средата на м.12.2016г. документите били върнати на
изпълнителя за корекции, като твърди, че такова връщане не е извършвано, а
напротив бил направен опит за изработването на проект с друго предназначение,
но поради неплащането на вече приетия проект било отказано изпълнение от
ответника. Оспорва твърдението, че липсва инвестиционен проект, приет от ищеца
и поради тази причина са упражнение правата по чл.90 и чл.91 ЗЗД, като заявява,
че такъв проект има приет. Оспорва, че престираната сума от 11490лв. е
престирана по отпаднало основание, тъй като било налице писмо от 2018г. на
ищеца с изявление за разваляне на договора; оспорва и дължимостта на неустойка
в общ размер 4591,60лв.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото не се спори и се установява от представения договор за предоставяне на
услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2018г., че на 12.09.2016г.
между „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора в качеството на възложител и „ДИЗАРХ ПРОЕКТ”
ЕООД Пловдив в качеството на изпълнител е сключен договор, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема и се задължава срещу възнаграждение
да изработи инвестиционен проект във фаза Технически проект за следния обект:
„Пристрояване, преустройство и смяна на предназначението на склад за селскостопанска
техника и инвентар в склад за зърно и семена за посев", находящ се в УПИ
XVII за производствена и складова дейност, кв. 109, по плана на гр. Ч.., в срок
от 90 календарни дни, считано от подписване на договора. В чл.2 на договора
страните са уговорили, че посочената услуга включва Инвестиционно проектиране
във фаза работен проект, включващ проектни части: Архитектура, Строителни
конструкции, Конструктивно становище за ограда, Електро, План за безопасност и
здраве, Пожарна и аварийна безопасност, План управление на строителните
отпадъци, Количествени сметки по частите и Количествени сметки по отделните
части на проекта. Договорено е възнаграждение е в размер на 22 958лв. без
ДДС, платимо, както следва: авансово плащане – 5000лв. без ДДС до 5 работни дни
от датата на подписване на договора и представена оригинална фактура, издадена
от изпълнителя и окончателно плащане – 17 958лв. без ДДС 5 работни дни от
датата на подписан приемо-предавателен протокол за извършената работа и
представена оригинална фактура, издадена от изпълнителя /чл.3 от договора/.
Не е
спорно също, че в изпълнение на сключения между страните договор ищецът е
изработил възложения инвестиционен проект и предал същия на ответника, за което
е съставен приемо-предавателен протокол от 29.11.2016г., двустранно подписан от
страните, за предаване на 4бр. еднообразни екземпляра в оригинал на хартиен носител
от инвестиционния проект.
Не се
спори и се установява от представените фактури и заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, че ответникът
„АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора е извършил плащания в полза на „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ”
ЕООД Пловдив, на следните суми: по фактура №6/14.09.2016г. – 5000лв. без ДДС с
основание „авансово плащане по договор от 12.09.2016г.” и по фактура
№8/10.04.2017г. – 6479 лв. без ДДС с основание „частично плащане по договор
№73/12.09.2016г.”
Представена
е и фактура №9/31.10.2017г. за сумата 11 479лв. без ДДС с вписано
основание „окончателно плащане по договор №73/12.09.2018г.”, която не е спорно
по делото, че не е платена от ответника на ищеца и не е осчетоводена
/заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните/.
От
представените по делото Оценка за съответствие със съществените изисквания към
строежите, извършена с протокол №12 т.7 от 08.12.2016г. на ОЕСУТ Община Ч. и
писмо изх.№63-00-612/08.12.2016г. на Община Ч. е видно, че внесения от „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора със заявление с
вх.№63-00-612 от 30.11.2016г. инвестиционен проект за обект
„Пристрояване, преустройство и смяна предназначението на склад за
селскостопанска техника и инвентар в склад за зърно и заготовка на семена за
посев" не е одобрен със забележките, посочени в Оценката за съответствие със
съществените изисквания към строежите от ОЕСУТ с Протокол №12 т.7/08.12.2016г.
- „Съгласно Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи - Приложение № 1
с класификатор по т.138, обектът е първа категория. Няма виза за ограда. Не
става ясно къде са санитарно-битовите помещения за персонала”.
По
делото са представени и: Писмо изх.№V8-16/15.02.2017г. на МРРБ и Писмо
изх.№ЕП-47-05-753 от 16.12.2016г. на ДНСК съдържащи разяснения по въпроси
относно категорията на обекта на ответника, и Становище за определяне на
категорията на строеж според ЗУТ на „ДИЗ
АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, арх.Н.Г.за обект: „Пристрояване,
преустройство и смяна предназначението на склад за селскостопанска техника и
инвентар в склад за зърно и заготовка на семена за посев”, съгласно което
становище арх.Г.е определила категорията на строежа за обекта на V /Пета/;
Писмо
№01-1100/351 от 20.08.2018г. на ДФ „Земеделие” с приложени към него: квитанция
за прием на заявление за подпомагане по Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства” с кандидат „АГРОЗЛАТЕКС” ООД
Ст.Загора от 05.12.2016г., договор №73/12.09.2016г., титулни страници на
частите от предоставения инвестиционен проект, изработен от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, заверени копия на платежни
документи за извършено плащане по договора от 12.09.2016г.;
Уведомително писмо за отказ изх.№ 01-2600/8360 от
17.12.2017г. на ДФЗ и Заповед №03-РД/6124 от 16.12.2017г. на изп.директор на
ДФЗ, от които е видно, че заявлението за подпомагане на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД
Ст.Загора е получило пълен отказ за финансиране, поради недостатъчен бюджет по
подмярката.
Като
взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема следното: Сключения
между страните договор по характера си представлява договор за изработка. С
договора за изработка изпълнителя се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Основните задължения на изпълнителя са: да изработи нещо съгласно поръчката и в
срок без отклонения от нея и то така, че изработеното да бъде годно за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение /чл.258, чл.261 ал.1 ЗЗД/ и да
предаде изработеното на поръчващия /чл.264 ал.1 вр. с чл.258 ЗЗД/. Задълженията
на възложителя са: да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата;
да приеме изработената съобразно договора работа и да заплати възнаграждение за
приетата работа.
В
сключения между страните договор ясно е разписан обема на задълженията на
изпълнителя, а именно: да изработи инвестиционен проект във фаза Технически
проект за посочения в договора обект /чл.1 от договора/, като посочената услуга
включва Инвестиционно проектиране във фаза работен проект, включващ проектни
части: Архитектура, Строителни конструкции, Конструктивно становище за ограда,
Електро, План за безопасност и здраве, Пожарна и аварийна безопасност, План
управление на строителните отпадъци, Количествени сметки по частите и
Количествени сметки по отделните части на проекта /чл.2 от договора/. Анализа
на предмета на договора, регламентиран в чл.1 и чл.2 от същия, ведно със задълженията
на страните, уредени в него /чл.5 за изпълнителя и чл.8 и 9 за възложителя/ и
законовата регламентация на тези задължения по ЗЗД налага извода, че основното задължение
на изпълнителя „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив е
изработването на възложения инвестиционен проект и то по начин, че същия да
бъде годен за предвиденото в договора предназначение, а именно Проекта да бъде
съгласуван от компетентния орган при Община Ч., респ. да бъде получена
съответната финансова помощ. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът не е изпълнил това си задължение. Не е спорно и се установява от представените
по делото Оценка за съответствие и писмо изх.№63-00-612/08.12.2016г. на Община Ч.,
че внесения от „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора инвестиционен
проект не е одобрен.
Въпреки това ищецът „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив счита, че му се дължи
възнаграждение за извършената работа, тъй като същата е приета с приемо-предавателен
протокол от 29.11.2016г., двустранно подписан от страните без възражения, което
счита като единственото условие за заплащане на окончателната част от
възнаграждението. Действително
поръчващия трябва да заплати възнаграждение за приетата работа /чл.266 ал.1 ЗЗД
вр. с чл.258 ЗЗД/, но по делото е спорно приемането на работата от страна на
ответника „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗЗД поръчващия е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
извършената работа обхваща фактическото получаване на изработеното /което в
случая е станало с подписания между страните приемо-предавателен протокол/ и
признание, че то съответства на поръчаното, т.е. одобряване на работата. Именно
затова закона задължава поръчващия при приемането да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае до
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се
счита за приета /чл.264 ал.3 от ЗЗД/.
Съдът
намира, че в настоящия случай изработения от ищеца инвестиционен проект страда
от недостатъци, който не могат да се открият при фактическото приемане на
проекта. Именно поради това и след констатирането им при получаване на писмо
изх.№63-00-612/08.12.2016г. на Община Чирпан и Оценка на съответствията и в
съответствие с поетото от изпълнителя задължение при необходимост да извърши
корекции и преработки в проекта за своя сметка /чл.5.3 от договора, както и
чл.265 ал.1 предл.І ЗЗД/ „АГРОЗЛАТЕКС” ООД
Ст.Загора в средата на м.декември 2016г. е върнало на ищеца проекта
за преработване. Това се установява от показанията на св.Т.Ис., които съдът
възприема като непротиворечиви и отразяващи преки впечатления. С оглед на това
съдът намира, че възражението на „ДИЗ
АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив за изтекла погасителна давност по чл.265 ал.3 ЗЗД за
неоснователно. Ищецът не е представил на ответника преработен проект.
Твърдението му е, че параметрите на
заданието и категорията на строежа са определени от ищеца, като изработеното е
в съответствие на възложеното, но доказателства в подкрепа на това твърдение не
бяха ангажирани.
С писмо, получено от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив на 02.01.2018г. възложителя
„АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора е дал на изпълнителя допълнителен срок за
коригиране на проекта до 12.01.2018г., след изтичането на който е заявил, че
счита същия за развален. По делото се установи,
че инвестиционния проект нито е преработен от изпълнителя „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, нито е върнат на
възложителя „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора. При
така установените обстоятелства съдът намира, че в разглеждания случай е налице
отклонение от поръчката или недостатъци, които да са толкова съществени, че да
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение, поради което счита, че са налице предпоставките за
разваляне на договора от 12.09.2016г., предвидени в хипотезата на нормата на
чл.265 ал.2 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив първоначален иск за
заплащане на сумата от 11479лв., представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за предоставяне на услуга по изготвяне на
инвестиционен проект №73/12.09.2016г. се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността и недоказаността на
иска за главница, неоснователен се явява и обективно съединения иск за
заплащане на лихва за забава в плащането на претендираното възнаграждение.
Предвид акцесорния му характер същия се поставя в зависимост от наличието на
главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че не е налице.
Предвид това съдът счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне. В тежест на „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора е да докаже факта на плащането, което се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а задължение на „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив е да установи, че е налице
основание за получаването на цената, но от ангажираните от същия доказателства,
не се доказа, че е осъществено основанието, с оглед на което е извършено
плащането. С оглед установеното по-горе, съдът намира, че предвид развалянето
на договора е отпаднало основанието, на което изпълнителя „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив е получил сумата в размер на
11479лв., поради което същия дължи връщане на полученото на отпаднало
основание. Поради изложеното предявения от „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора насрещен
иск за сумата от 11479лв., платена на отпаднало основание /развален договор
за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект
№73/12.09.2018г./ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът
по насрещния иск „АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора
претендира и неустойка за забава по чл.13 от договора от 12.09.2016г. в размер
на 2295лв. и неустойка за несъответствие на проекта с изискванията на
възложителя и техническото задание по чл.14 от договора от 12.09.2016г. в
размер на 2295лв.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката
е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за
вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна.
Фактическия състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на
вина за неизпълнението.
От така събраните доказателства съдът намира за безспорно
установено и доказано, че ответникът по насрещния иск „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив не е изпълнил в срока на
договора задължението си за изработи инвестиционен проект, годен
за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, не е преработил
страдащия от недостатъци проект, нито е върнал същия на възложителя. Поради това съдът счита, че е налице неизпълнение на
задълженията от страна на ответника по насрещния иск. Съдът счита, че
неизпълнението е виновно. По делото не бяха ангажирани доказателства,
изключващи отговорността на ответника за неизпълнение на задълженията му по
договора.
Разпоредбата на чл.13 от договора предвижда, че при забава
за предаване на изработената документация в срока, посочен в чл.4.2
изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1% от неизплатената
сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от възнаграждението по
договора. Съгласно чл.14 от договора при извършване на услугата в
несъответствие с изискванията на възложителя и техническото задание, освен
привеждането им в съответствие, изпълнителя дължи и неустойка в размер на 0,3%
от цената на договора за всеки ден, но не повече от 10%.
По въпроса за дължимостта на неустойка за забава по чл.92
ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника е
даден отрицателен отговор в тълкувателно решение №7 от 13.11.2014г. по тълк.дело №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, като
е посочено, че не се дължи неустойка за
забава по чл.92 ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение
на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване
на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако
такава е била уговорена.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на решението следва да се провежда разграничение между „основанието” за
разваляне на двустранен договор, от една страна, и „обезщетяването на вредите”
от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на задължението било
по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде
конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно
развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите
от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между
фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и,
фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като –
съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за
вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален,
изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид
неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания,
напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност,
изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение.
Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при
развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с
изпълнението. Не на последно място, при липса на изпълнение би се оказало
лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при развален договор без
ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност при
направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до кой
момент продължава състоянието на забава. В действителност потестативният ефект
на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за
периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила (ex tunc)
заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено
по сделката да се реституира на страните по нея.
С оглед на така дадените разяснение и предвид
обстоятелството, че страните не са уговорили и не се претендира неустойка за
пълно неизпълнение, а са уговорили и се претендира неустойка за забавено
изпълнение и неустойка за некачествено изпълнение, което пък от своя страна е
дало основание на кредитора да развали договора, съдът намира, че претенциите
на кредитора за неустойка по чл.13 и чл.14 от договора са явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по насрещния иск направените по настоящото дело разноски съразмерно
с уважената част от насрещните искове в размер общо на 1702,14 лв. /ДТ,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да
заплати на ответника по насрещния иск направените по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете в размер на 857,14лв. адвокатско възнаграждение
/останалите разноски по списъка по чл.80 ГПК за ДТ, възнаграждение за вещо лице
и съд.удостоверения са по първоначалния иск, който е отхвърлен/.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Тракия ж.к.Тракия бл.105 вх.Г ет.2 ап.4, представлявано от Г.Ив.
Г., ЕИК ********* против ”АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий №52, представлявано от К.Н.М., ЕИК
*********, обективно съединени искове за сумата от 11479,00лв., представляваща
неизплатена част от възнаграждение по договор за предоставяне на услуга по
изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г., ведно със законната лихва и
за сумата от 1214,10лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата от 11479лв. за периода 05.12.2016г. до 19.12.2017г., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА
„ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
район Тракия ж.к.Тракия бл.105 вх.Г ет.2 ап.4, представлявано от Г.Ив. Г., ЕИК
*********, да заплати на ”АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий №52, представлявано от К.Н.М., ЕИК
*********, сумата от 11479,00лв., платена на отпаднало основание – развален по договор за предоставяне на
услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане
на насрещната исковата молба – 08.02.1018г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете общо в
размер на 1702,14 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ”АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий №52, представлявано от К.Н.М., ЕИК ********* против
„ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
район Тракия ж.к.Тракия бл.105 вх.Г ет.2 ап.4, представлявано от Г.Ив. Г., ЕИК
*********, искове за сумата от 2295,00лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.13 от договор за предоставяне
на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г. и за сумата от
2295,00лв., представляваща договорна неустойка по чл.14 от договор за
предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект №73/12.09.2016г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
от ”АГРОЗЛАТЕКС” ООД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий №52, представлявано от К.Н.М., ЕИК *********, да
заплати на „ДИЗ АРХ ПРОЕКТ” ЕООД Пловдив, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Тракия ж.к.Тракия бл.105 вх.Г ет.2 ап.4, представлявано от Г.Ив.
Г., ЕИК *********, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 857,14лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :