№ 776
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
в присъствието на прокурора Гергана Илиева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100678 по описа за 2022 година
Производството е по чл.336 и сл. ГПК.
Искът е с правно основание чл.5 ЗЛС.
Постъпила е молба от КР. М. М., ЕГН **********, с адрес *****, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №102, ап.2 против СВ. М. М., ЕГН **********, с адрес за
призоваване ****, с искане за поставяне на последната под запрещение.
Излага се в молбата, че ищецът е брат на ответницата. Посочва се, че през 1985г. на
14-годишна възраст последната е диагностицирана с психично заболяване-параноидна
шизофрения. От този момент нататък почти всяка година е лекувана в различни
психиатрични заведения- последно през месец февруари 2022г. Водела се на отчет в ЦПЗ
гр.Бургас, като с решение на ТЕЛК от 21.11.2002г. пожизнено и била определена първа
група инвалидност-100% неработоспособност, с чужда помощ. Ответницата живеела при
ищеца и той се грижил за нея с помощта на семейството си. Заявява се също така, че М. не е
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, като се нуждае от
постоянен надзор и грижи. Предвид горното състояние на ответницата се иска поставянето и
под запрещение.
В срока по чл.131 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Десислава Ангелова- БАК,
като поддържа предявения иск за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
Ответницата се явява лично и не изразява становище по основателността на молбата.
Окръжна прокуратура- Бургас е на мнение, че молбата на ищеца е основателна и
следва да бъде постановено решение, с което СВ. М. М. да бъде поставена под пълно
запрещение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗЛС, предпоставките за поставяне на едно лице под
1
пълно или ограничено запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно- лицето
трябва да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи за
своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл.336 ал.1 ГПК, поставяне на едно лице под пълно или
ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки
роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
Не се спори между страните, че ответницата е сестра на ищеца, поради което съдът
приема, че молбата за поставяне на СВ. М. М. под пълно запрещение е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
От приетите по делото писмени доказателства- експертни решения на ТЕЛК, в
които са посочени диагнозата и душевните заболявания на ответницата, констатирани от
лекарите- специалисти става ясно, че М. страда от параноидна шизофрения.непрекъснато
протичане.обостряне с неврозоподобен синдром, като през годините е лекувана и
настанявана многократно за лечение в ОДПЗС-Бургас и ПБ-гр.Раднево. Съгласно решение
на ТЕЛК ответницата, поради психичното си заболяване е със 100% инвалидност и
необходимост от чужда помощ, което също е индикацията за необратимите процеси,
свързани с нейния психичен статус.
На изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяванията си М. разбира
свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи.
При разпита на ответницата, последната макар и да прави опити за комуникация не
разбира смисъла и значението на зададените и въпроси.
Свидетелят К. е убедителен в изявленията си, че състоянието на ответницата е
такова от ранна детска възраст, като положението и независимо от провежданата терапия и
лечение са влошава.
Съдът, като взе предвид приобщените по делото писмени доказателства и личните
си впечатления от ответницата, стигна до извод, че в резултат на психичното си заболяване,
С.М. не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи
постъпките си. Душевната болест не и позволява да се грижи за своите работи, поради което
следва да бъде поставена под пълно запрещение.
С оглед изложеното в Постановление 5/79г. на Пленума на Върховния съд, съдът е
компетентен съобразно медицинските и други данни да реши дали лицето да бъде поставено
под пълно или под ограничено запрещение. В конкретния случай събраните по делото
доказателства сочат на пълна недееспособност на М., поради което съдът счита, че са налице
предпоставките за поставянето и под пълно запрещение.
По мнение на съдебния състав поставянето на ответницата под пълно запрещение
би охранило в най-голяма степен интересите и, доколкото не е в състояние да се грижи сама
за себе си и защитава правата си.
Мотивиран от горното и на основание чл.5 ЗЛС вр. чл.336 и сл. ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ СВ. М. М., ЕГН **********, с адрес за
2
призоваване ****.
Препис от решението след влизане в сила да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3