Решение по дело №1586/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 728
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20224520201586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Русе, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201586 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.Н. Б., в качеството му на упълномощен
процесуален представител на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе, против
наказателно постановление № 18-002019 от 27.07.2022г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Дружеството, на осн.
чл.414, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв.
за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда /Наредба № 5 от 29.12.2002г./, вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното ЮЛ, редовно призовани, се явява упълномощеният
процесуален представител, който моли да бъде отменено наказателното
1
постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения
на процесуалните правила, както и поради липса на елементи от обективната
страна на състава на нарушението.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
В периода от 21.06.2022г. до 06.07.2022г. свид.П. П. и Р.Р. – инспектори
в Д”ИТ”-Русе, извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе. Въз основа на
представените от управителя на дружеството документи, в това число и
трудовите досиета на работниците в дружеството, проверяващите
констатирали, че работодателят е сключил Трудов договор №62/20.05.2022г. с
И.А.Г., с който на последната било възложено да заеме длъжността „Личен
асистент“ в дружеството. Установили също така, че с Допълнително
споразумение от 27.05.2022г. към Трудов договор №62/20.05.2022г. „РЕЯ
КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе и И.Г. се споразумели за изменение на
трудовия договор, като считано от 28.05.2022г. за последната било
определено за място на работа гр.Вайлбург, ФРГермания, със срок на
командироване 5 месеца. В хода на проверката свид.П. извършила справка в
информационният масив на Националната агенция за приходите и
констатирала, че „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе не е подало
уведомление до компетентната териториална дирекция на НАП за промяна
мястото на работа на работника, съобразно разпоредбата на чл.121а, ал.1 от
КТ.
С оглед установеното, свид.П. преценила, че „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е извършило нарушение на чл.3, ал.1, т.16 от
Наредба № 5 от 29.12.2002г., вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, като нарушението е
от 31.05.2022г. За това нарушение съставила против Дружеството акт.
Въз основа на този акт, Директорът на Д“ИТ”-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.1
от КТ наложил на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе “Имуществена
санкция” в размер на 1500.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
2
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с опорочаване на процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, тъй като в същият бил посочен
само един свидетел, за който не било ясно дали е присъствал при извършване
на нарушението или при неговото установяване, а освен това бил служител,
участващ в проверката и като такъв бил пристрастен. Действително, нормата
на чл.40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието на
свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното юридическо лице. В настоящият случай, като участващ в
проверката, очевидно Р.Р. е свидетел при установяване на нарушението.
Обстоятелството, че същият е служител в Дирекция „Инспекция по труда“-
Русе и е участвал в проверката не изключва неговото качество на свидетел по
акта и това, не съставлява изобщо процесуално нарушение, доколкото
законът не поставя такова ограничение пред актосъставителя. Следва да се
3
има предвид и това, че в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели, а
процесното нарушение е установено на базата на официални документи,
предоставени от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението, така както е предявено
административнонаказателното обвинение на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД
гр.Русе, с обжалваното наказателно постановление, е осъществен от
обективна страна от Дружеството.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002г., уведомлението съгласно приложение № 1 /уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ/ се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия
договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в
случаите по чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ КТ. Последната правна норма указва, че
командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на
услуги е налице, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и
ползвателя на услугите. Чл.62, ал.3 от КТ въвежда за работодателите
задължение в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
27.05.2022г. между „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе и И.Г. е
постигнато съгласие за изменението на трудовото правоотношение, което
било оформено в допълнително споразумение към Трудов договор
№62/20.05.2022г. Съобразно това споразумение, работникът бил
командирован, за срок от пет месеца, да изпълнява трудовите си задължения
като личен асистент във ФР Германия. При това положение няма спор, че е
налице командироване по смисъла на чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ КТ, според който
командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на
4
услуги е налице, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз
/каквато е и ФР Германия/, държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария
за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите. Още повече, че и в самото
допълнително споразумение е посочено, че основанието за подписването му е
чл.121а от КТ.
С оглед разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002г., след изменението на трудовото правоотношение с процесното
командироване, за работодателя „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е
възникнало задължението, в тридневен срок да изпрати уведомление за това
до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите. Този тридневен срок за „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е
започнал да тече от 0.00ч. на 28.05.2022г. и изтекъл в 24.00ч. на 30.05.2022г.,
който е присъствен ден. До изтичане на този срок, наказаното дружеството не
изпълнило това си задължение.
Няма спор, че деянията, които се осъществяват с бездействие, какъвто е
и конкретният случай, се считат довършени от деня, следващ изтичането на
срока за изпълнение на задължението. Очевидно, в настоящата хипотеза,
нарушението следва да се счита осъществено на 31.05.2022г., както правилно
е прието в обжалваното НП.
При тези обстоятелства правилно била ангажирана административно-
наказателната отговорност на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе за
нарушението на чл.3, ал.1, т.16 от Наредба № 5 от 29.12.2002г., вр. чл.121а,
ал.1, т.1 от КТ и законосъобразно АНО приложил санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ, като определил наказанието, в неговия минимален размер.
Поради това, като правилно и законосъобразно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на маловажност по
чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава съществено
от останалите нарушения от същия вид за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Липсват множество или значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, което очевидно е преценено и от
5
административнонаказващия орган.

По отношение на разноските:
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – ст.юрисконсулт П.С.Й.. В хода на съдебните прения,
Йорданова претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, това, че същото е приключило в
едно съдебно заседание, при липса на съществени спорни обстоятелства,
Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минимален размер, а именно 80лв.
При така изложеното, понастоящем „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД
гр.Русе следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Русе разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-002019 от
27.07.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което
6
на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе ЕИК: *********, на осн. чл.414,
ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за
извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда, вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ.

ОСЪЖДА „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе ЕИК: ********* да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, направените от нея
разноски по делото за юрисконсулт в размер на 80.00/осемдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7