№ 398
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500162 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР- Бургас(ОД МВР-Бургас), със седалище:гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“№46, представлявана от директор Калоян Калоянов, чрез процесуален
представител юрисконсулт Ана Димчева, против Решение №2857/12.12.22 г. по гр. д.№
6227/22 г. по описа на Бургаски районен съд, с което ОД МВР-Бургас е осъдена да заплати
на Д. А. А. ЕГН ********** от ******** следните суми: 323,42 лв. допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 37,75 часа за периода от 01.10.2019 г. до
10.07.2020г., дължими по силата на служебното правоотношение, с което А. е заемал
длъжността ********, получено при преизчисление на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата
молба в съда 30.09.22г.,до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
79,52 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за
периода 01.02.2020 г. до 29.09.22 г., на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.178 ал.1,т.3 от
ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Със същото решение Областна дирекция на МВР Бургас е
осъдена да заплати на А. също съдебно-деловодни разноски за проведеното производство, а
на Държавата- държавна такса за делото и разноски за възнаграждението на изслушаното в
районния съд вещо лице.
Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и като необосновано.
Страната счита, че положеният от ищеца нощен труд не би следвало да се преизчислява по
1
правилата на Кодекса на труда(КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ) с коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен.
Поддържа, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния
труд в конкретното правоотношение, приложение намират правилата на действалите в процесния
период наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата и работното време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и чл.187 от ЗМВР, които са действали
паралелно по време с НСОРЗ, уреждайки по-специален за системата на МВР начин заплащането
на нощния труд.
В тези специални нормативни актове липсвал текст, който да постановява приложението на
посочения коефициент. Освен това за целия процесен период, съгласно специалните норми на
ЗМВР, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е единица, тъй като
продължителността им е равна- по 8 часа.
При преизчисляване на нощния в дневен труд не се генерирал извънреден труд, т.к.
горепосоченият коефициент служел само за правилното определяне и увеличено заплащане на
дължимото възнаграждение на служител, работил седем часа през нощта.
Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
полагат такъв извън установеното за тях работно време, какъвто настоящият случай не е. Твърди
се, че за положения нощен труд между 22. 00 и 6 00 часа, на държавните служители се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а след 01.02.20 г., по един лев за
всеки отработен час.
Позовава се на това, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут
се урежда различно и това е регламентирано в чл.142 от ЗМВР.
Ищецът по делото попадал в първата категория държавни служители по ЗМВР, визирани, в
горепосочената разпоредба, т.е. е полицейски орган, за когото е приложима единствено
регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Аргументи за неправилност на изложените от първата инстанция разсъждения по спора, се
черпят и от произнасянето на СЕС с решение от 24.02.22 г. по дело С- 262/ 20 г., по отправено до
СЕС преюдициално запитване от РС- Луковит, във връзка с гр.д.№ 66/2019 г. , за тълкуване
нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04. 11. 2003г. и съответствието им с
националното законодателство.
В обобщение на изложеното се моли за отмяна на решението на РС и за постановяването на
друго, с което претенцията на ищеца да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Дирят се разноски за производството. Ако жалбата бъде счетена за неоснователна, се прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна и
искане за намаляването му до размера на минимално според НМРАВ, предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.
В подадения от въззиваемия в рамките на предвидения в закона процесуален срок
отговор на въззивната жалба, тя се сочи за изцяло неоснователна. Страната поддържа, че
решението на РС е правилно и законосъобразно. Изразява се пълно съгласие с фактическите и
правни съображения на първата инстанция, изложени в мотивите на акта й, обосноваващи
крайното становище на БРС по спора.
2
Излагат се подробни аргументи в отговор на оплакванията на въззивника, че съдът е
приложил неправилно материалния закон при разрешаването на казуса.
С оглед това се моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Дирят се съдебно- деловодни разноски за производството. Не се ангажират нови
доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима,а
служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение на БРС като валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение
на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано пред първата инстанция по искова молба Д. А. А., ЕГН
********** от ********** против ОД на МВР-Бургас за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 607 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., сумата от 50 лева сборна мораторна лихва, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че ищецът като полицай е полагал труд
през процесния период. Положил е нощен труд от 504 часа, който преизчислен с коефициент 1.143,
следва да се приравни на дневен труд от 576 часа. Преизчислението на нощен към дневен труд
водело до извънреден труд от 72 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото
всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран, възнаграждението за целия период възлизало
на горната сума.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор , с който оспорва
иска като неоснователен. Положеният от ищеца труд бил надлежно начислен в протоколите за
извънреден труд. Трудът бил заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на
нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №
8121з36/07.01.2020г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В
наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент.
Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР през
2020г. За целия процесен период за всеки отработен през нощта час се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. В случая не била налице непълнота на
законовата уредба, поради което не следвало да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася
до заплащане на възнаграждението на държавните служители от системата на МВР.
Претенциите са обективно кумулативно съединени и намират правното си основание в
чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред РС исковете са бил изменени по размер, като след изменението
се претендират 323.42 лева възнаграждение за извънреден труд и 79.52 лева мораторна лихва за
забава.В тази връзка производството по делото е прекратено в частта за горницата над 323.42 лева
главница до първоначално претендирания размер от 607 лева.
На база събраните доказателства, съдът с решението си е уважил заявените претенции,
съобразявайки направеното изменение в размера им, като е присъдил и съдебно-деловодни
разноски в полза на ищеца и е възложил дължимата държавна такса за делото в тежест на
ответника. Районният съд не е счел основателни сторените от ответната страна възражения за
3
недължимост на заявените претенции.
Въззивният съд изцяло споделя горните крайни правни изводи, като излага следните
съображения в тази връзка:
Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните и установена от РС в
съответствие със събраните в процеса данни, като не е предмет на настоящото обжалване. Затова
въззивният съд приема, че от ищецът е длъжността ****** в процесния период. Той е полагал труд
на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, в периода от 01.10.2019г. до
09.07.2020г., ищецът е положил 264 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен
труд с коефициент 1.143, нощният труд от 264 часа става 301.75 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 264 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 37.75 часа. Експертизата е
изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 37.75 часа
възлиза на 323.42 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения
по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден
труд.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за
отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство,
а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът
,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
4
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
5
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
6
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
7
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава върху нея, съобразно направените от експерта
пред първа инстанция констатации.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 400лв., представляващи заплатено възнаграждение за представителството на страната от
един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на същото от
страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под
минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5 от
НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2857/12.12.22г. по гр.д.№6227/22г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. А. ЕГН ********** от ********, сумата
400.00 лева, съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№162/2023г. по описа на Бургаски окръжен съд,
сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8