Решение по дело №183/2025 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 62
Дата: 28 юли 2025 г.
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20254230200183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. ***, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и пети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200183 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В. Г. А. от гр.*** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
№ ***, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр.
с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева.В жалбата
се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 21.07.2021 г., в 10:16 часа, на Главен път І-4, км. 84+600, в посока на движение
към гр.*** (на територията на община ***), бил установен и заснет с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S 1“ товарен автомобил - влекач „***” с рег. №
***.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на влекача след приспаднат
толеранс от 3 км/ч е 63 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за извън населено
място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в програмата за
регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че
автомобилът е собственост на фирма „***“ ЕООД гр.*** със законен представител жалб.В.
Г. А..За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение от ОД МВР
Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № ***, с който за извършено нарушение на
1
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 на жалб.А., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 50.00лева.Така издаденият
електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.А. и му бил връчен на 17.04.2025 г.От
приложената към административно-наказателната преписка справка се установява, че
посоченият по-горе влекач в периода от 23.07.2019 г. е собственост и регистриран на фирма
„***“ ЕООД гр.*** със законен представител жалб.В. Г. А..След връчване на фиша
представляващият дружеството – собственик на влекача, не е депозирал декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която да е декларирал, че процесният автобус на инкриминираната
дата е бил управляван от друго лице.От получената от ОПУ – Габрово справка се
установява, че при км 84+600 на Главен път І-4/Е-772 има ограничение на скоростта от
50км/час, въведено с пътен знак В26, монтиран при км. 84+460 дясно в посока *** - ***,
което важи до км. 84+905 / за направлението от *** към *** /.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № ***, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Писмо за съответствие на одобрения тип средства за измерване на скоростта; Протокол от
проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г. на Български институт по метрология; Протокол за
използване на техническо средство от 16.07.2021 г. с приложен към него снимков материал;
Преглед на фиш; Ръководство на потребителя на ARH CAM S1 - извлечение; Справка за
собственост на влекач „***” с рег. № *** и Справка от АПИ - ОПУ – Габрово за действието
на знак В26 при км. 84+600.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.04.2025 г.Жалбата е
заведена в деловодството на ОД МВР – Габрово на 02.05.25 г., тоест в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак”.Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП гласи следното: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Извън населено място: Категория A – 80; Категория B – 90;
Категории C, D – 80; Категории B+E, C+E, D+E – 70”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалб.А. е наложено
наказание глоба в размер от 50.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
2
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”.Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В жалбата към
съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш като незаконосъобразен, в подкрепа
на което се излагат няколко съображения.
На първо място с жалбата се оспорва годността и изправността на автоматизираното
техническо средство, с което е установено процесното нарушение.
Съдът не споделя този довод.Към административно-наказателната преписка е
приложен Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г., от който се установява, че
АТСС с номер 11743D5 е преминало проверка, при която е установено, че то съответства с
одобрения тип.Към същата преписка е приложено Писмо от Български институт по
метрология, от което се установява, че АТСС съответства на одобрения тип средство за
измерване.Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно,
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации.Същото измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/
или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение.Принципът на работа на
системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства.Измерванията се
документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни
фокусни разстояния.След всички измервания и направените изчисления, устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.Ако
измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира
измерването.Стационарно преносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е система
за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като установените
данни за нарушения с тях не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до
тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.За
всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1 прави пет снимки, които дават
възможност да се проследи траекторията на съответното МПС, като само на снимката,
3
направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и
дистанция на измерваното МПС.На останалите придружаващи снимки тези полета са
празни.
Твърди се на следващо място, че не било спазено изискването за надлежно поставен
пътен знак, ограничаващ скоростта, нямало доказателства за въведено ограничение и за
времето на действие на въведеното с него ограничение, не ставало ясно кой е собственик на
МПС, както и отчетената скорост, а нарушението не било описано ясно, пълно и
точно.Твърди се също така, че ел.фиш не съдържа всички данни и реквизити в съответствие
с чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП:„При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи“.Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание, поради
което и категорично не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения в този смисъл.Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР
Габрово, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.Всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на ГП I-4 км. 84+600 в
посока на движение гр.***, който участък се намира на територията на Община
***.Електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради което
при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на лицето,
което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и НП.В
електронния фиш са посочени и разрешената скорост, която видно от представените по
делото доказателства – Справка от АПИ - ОПУ – Габрово за действието на знак В26 при км.
84+600 е била 50 км/ч., въведена с пътен знак В 26, като следва да се има предвид, че
посочената в електронния фиш скорост на движение на ППС е след приспадане на толеранс
от - 3 км/ч, което представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата
4
на мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на
скоростта.Обжалваният електронен фиш правилно е бил издаден на жалб.В. Г. А. в
качеството му на законен представител на дружеството, собственик на процесния автобус -
„***“ ЕООД гр.***, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.По делото няма данни, а и такова твърдение, жалбоподателят
да е посочил лице, което е управлявало автобуса на инкриминираната дата, поради което
съдът намира, че с електронния фиш правилно е бил санкциониран законният представител
на дружеството – собственик на автобуса, в лицето на жалбоподателя.Собствеността на
процесното МПС се установява по безспорен и несъмнен начин от приложената към
административно-наказателната преписка справка.Следва също така да се отбележи, че
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административно-наказателния процес.На следващо място, съдът държи да
отбележи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението, за което е санкциониран с ел.фиш не е извършено.Не на
последно място, съдът държи да отбележи, че от всички, събрани в хода на производството
доказателства, се установява, че при установяване на нарушението са били спазени всички
изисквания на инструкцията за експлоатация на съответното АТСС, ако измерванията
съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването, а измерването на
скоростта от АТСС е станало след пътния знак В26 спрямо посоката на движение на
влекача, тоест в зоната на въведеното с него ограничение на скоростта от 50 км/час.От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 с идентификационен № 11743D5 било заснето движение на процесния влекач със
скорост, след приспаднат толеранс, от 63 км. /ч. при ограничение от 50 км. /ч. в извън
населено място, въведено с пътен знак В-26, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2
във вр. ал.1 от ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 13 км. /ч.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.Наложеното на жалбоподателя наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не може да бъде споделен и изложения в жалбата довод, че в случая е изтекла
тригодишната погасителна давност преди връчването на ел.фиш, както и, че не са спазени
5
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение
на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява.Давността
бива два вида– давност за преследване и давност за изпълнение.Според Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а
не – преклузивни.Те определят т.нар. преследвателска давност, т.е. периода от време, през
който следва да бъде наложено наказание на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение.Преследвателската давност при налагане на наказание с
електронния фиш (ЕФ) не е изрично уредена.ЕФ представлява специфичен правен акт,
съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на
АУАН, нито на НП.Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира
административно-наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш
не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение
чл.80, ал.1, т.5 от НК.Следователно от довършването на нарушението започва да тече
тригодишен срок за издаване на електронния фиш.В настоящия казус, следва да се има
предвид, че ел. фиш е издаден.След като бъде издаден ел.фиш, то същият следва да бъде
връчен на нарушителя с оглед влизането му в сила.В закона обаче няма предвиден срок, в
който следва да бъде връчен посоченият акт.В тази връзка актуален е въпросът за
абсолютната давност, която представлява срок, след изтичането на който, независимо от
всички спирания и прекъсвания, се изключва наказателното преследване на
нарушителя.Доколкото в ЗАНН липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с
оглед изричното препращане на чл.11 от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят
приложение разпоредбите на общата част на НК.В съдебната практика се приема, че при
това производство намира приложение чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК.Следователно,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административно-наказателното
преследване следва да се изключи, ако са изтекли четири години и половина от момента на
извършване на нарушението и няма влязъл в сила акт, с който да бъде наложено
административно наказание.Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК общата давност за преследване е
3 години.Тя започва да тече от деня на извършване на нарушението и се прекъсва с всяко
действие, насочено към преследване на нарушителя /например самото издаване на
електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други/.За електронния фиш намира
приложение абсолютната преследвателна давност по чл.81, ал.3 от НК.В този случай
независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност, както вече бе посочено
по-горе, ако е изтекъл срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението,
електронният фиш следва да се отмени.Това важи дори и да е образувано съдебно
производство по обжалване.Ако докато тече производството и преди да е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, изтече абсолютната давност - 4 години и 6 месеца от извършване
на нарушението, водачът се освобождава от отговорност на основание изтекла абсолютна
погасителна давност, съгласно чл. 81, ал.3 НК.В настоящият казус нарушението е било
извършено на 21.07.21 г. и абсолютната давност към момента все още не е изтекла, тъй като
6
ще изтече на 21.01.26 г.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е
чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта.Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и
приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен
фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.С оглед
спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5
от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се
приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит
нарушителят.В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188,
ал.1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която
дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Габрово на
датата на извършването му - 16.07.2021 год., а електронния фиш е издаден на 24.07.2021
год., видно от приложената справка от информационната система на МВР, а фишът е връчен
на 17.04.2025 год.Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден
когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок
след заснемането на нарушението.
Вмененото на жалб.А. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл.28 от ЗАНН.Процесното нарушение е типично за
вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № ***, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД
МВР - Габрово, с който на В. Г. А., ЕГН **********, от гр.***, район Л., бул.“***“ № 35,
Бизнес център “Л.“, ет.7, законен представител на “***“ ЕООД гр.***, ЕИК: ***, за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
7
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________

8