Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Бяла, 03.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори
граждански състав, в откритото заседание на двадесет и осми януари, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Бонева гражданско дело № 765 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е искова молба от „А1 България” ЕАД, гр.София, чрез адвокат А.П.,
преупълномощена от АД “Попов,Арнаудов и Партньори“ с предявен е иск по чл.422 от ГПК против П.Д.К., с която молят
съда да постанови решение, по силата на което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество присъдените му
със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно: 1.Сумата от
1320,50 (хиляда триста и двадесет лева и 50 стотинки) - главница; 2.Сумата от
476,83 (четиристотин седемдесет и шест
лева и 83 стотинки) - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на
главницата от 17.01.2017г. до 13.04.2020г., ведно със законна лихва от дата на
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 14.04.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноските по заповедното и исково
производство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира отговор
на исковата молба, като счита исковете
за допустими, но неоснователни, като оспорва същите по основание и размер.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу П.Д.К.., ЕГН********** е образувано ч.гр.д № 213/2020г по
описа на PC - БЯЛА. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд от 10.09.2020г. на
заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта,който
в законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск. От
приобщените по делото писмени доказателства се установява,че между П.Д.К.
и „А1 България“ ЕАД(с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) са сключени Договори
за предоставяне на услуги, както следва: 1. Договор № *********/28.11.2014 г.,
с предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги(мобилни услути за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на
изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на ответника,
чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор., а именно: С
Приложение №1 /28.11.2014 г. мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, при избран от
абоната тарифен план за услугата с
месечна абонаментна такса в размер на 24,90 лв. с вкл. ДДС(20,75 лв. без ДДС),
съгласно чл.3.1 от Приложение №1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца,
видно от чл.5.2.1 от приложението и изтича на 28.11.2016 г.; С Приложение №1
/08.07.2015 г. , мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********, при избран от абоната
тарифен план за услугата с месечна
абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с вкл. ДДС(25,00 лв. без ДДС), съгласно
чл.3.1 от Приложение №1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от
чл.5.2.1 от приложението и изтича на 08.07.2017 г. С Договор за продажба на
изплащане от 08.07.2015 г., на ответника е предоставен Апарат „НТС One М9 Grey
МАТ 30 23м“ със сериен № 357226062080197. Същият е сключен за срок от 23
месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер
на 46,00 лв., видно от чл.4 във вр. с чл.11 от Договора. Предаването на вещта
от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол,
представляващ Приложение №1 към Договора. С Договор за продажба на изплащане от
26.10.2016 г. на ответника е предоставен Апарат „SAM Galaxy S7 Edge Gold MAT 25
23м“ със сериен № 353556084665706. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като
са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 53.50
лв., видно от чл.4 във вр. с чл.11 от Договора. Предаването на вещта от
продавача на купувача е удостоверено с приемо- предавателен протокол,
представляващ Приложение №1 към Договора.
За процесния период на
ответника са издадени следните фактури: Фактура М *********/12.01.2017г. на
обща стойност с ДДС - 72,98 лв., в т.ч.: -19,48 лв. с вкл. ДДС/16,23 лв. - обл,
стойност и 3,25 лв. ДДС/ - ползвани електронни съобщителни услуги за периода
09.12.2016 г. - 08.01.2017 г. и 53,50
лв. - предоставени продукти на изплащане за периода 09.12.2016 г. -08.01.2017г;
Фактура № *********/11.04.2017г. на обща
стойност с ДДС - 71,49 лв. в т.ч.: -17,99 лв. с вкл. ДДС/14,99 лв. - обл.
стойност и 3,00 лв. ДДС/ - ползвани електронни съобщителни услуги за периода
09.03.2017 г. - 08.04.2017 г. и 53,50
лв. - предоставени продукти на изплащане за периода 09.03.2017г. 18.04.2017г.; Фактура №
*********/26.04.2017 г. на обща стойност с ДДС - 101,02 лв., в т.ч.: -55,02 лв.
с вкл. ДДС/ 45,85 лв. - обл. стойност и 9,17 лв. ДДС/ - ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 23.03.2017 г. - 22.04.2017 г.и 46,00 лв. - предоставени продукти на изплащане
за периода 23.03.2017 г. -22.04.2017г.; Фактура № *********/12.05.2017 г. на
обща стойност с ДДС - 909,50 лв., поради прекратяване на Договор за продажба на
изплащане, са начислени оставащите 17 месечни вноски х 53,50 лв. - 909,50 лв.;
Фактура М *********/26.05.2017г. на обща стойност с ДДС - 100,90 лв., в т.ч.: 54,90
лв. с вкл. ДДС/ 45,75 лв. - обл. стойност и 9,15 лв. ДДС/ - ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 23.04.2017 г. - 22.05.2017 г. и 46,00 лв. - предоставени продукти на изплащане
за периода 23.04.2017 22.05.2017г.; Фактура М *********/26.06.2017г. на обща
стойност с ДДС - 54,90 лв., в т.ч.:54,90 лв. с вкл. ДДС/ 45,75 лв. - обл.
стойност и 9,15 лв. ДДС/ - ползвани електронни съобщителни услуги за периода
23.05.2017 г. - 22.06.2017 г.; Фактура № *********/26.07.2017 г. на обща
стойност с ДДС -54,90 лв., в т.ч.:
54,90 лв. с вкл. ДДС/ 45,75 лв. - обл.стойнотс и 9,15 лв. ДДС/ - ползвани
електронни съобщителни услуги за периода 23.06.2017 г. - 22.07.2017 г.; Фактура
№ *********/26.08.2017 г. на обща стойност с ДДС - 5,90 лв.в т.ч.:5,90 лв. с вкл. Д ДС/ 4,92 лв. - обл. стойност и 0,98 лв.
ДДС/ - ползвани електронни съобщителни услуги за периода 23.07.2017 г. -
22.08.2017г.
По делото е допусната и
изслушана СЧЕ, от заключението на която се установява,че счетоводното отчитане на приходите от услуги,
предоставени на Абонати на А1 България ЕАД е на синтетично ниво по счетоводна
сметка „Вземания от Клиенти“ „Билинг клиент“.Видно от хронология на
счетоводните записвания и Дневници на продажбите, цитираните фактури, са
надлежно осчетоводени и отразени в счетоводните регистри на „А1 България“ ЕАД в
съответствие със ЗСч.Същите са включени в Дневниците за продажби“ за съответните
данъчни периоди, съобразно датата на възникване на данъчното събитие,
декларирани в ТД на НАП, с което са изпълнени изискванията на чл.86, чл.124 и
чл.125 от ЗДДС. След проверка на приложените по делото писмени доказателства,
както и представените от ищеца справки и извлечения от счетоводните регистри, експерта
е установил, че общият размер на задължението на ответника към „А1 България“
ЕАД, включващо сбора на главница по процесните фактури е 1320,50 лв. Поради
неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължи на „А1 България“ ЕАД
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,като ВЛ е
посочило,че лихвата за забава е в размер на 386,84 лв., считано от датата следваща настъпване на
падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.04.2020г.
При така установените по
делото факти, съдът достигна до следните правни изводи: При условията
на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно
основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане на
ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№213/2020 г. по описа на БРС Заповед №87/25.06.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Настоящият иск е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване на оспореното вземане със сила на присъдено нещо по отношение на
длъжника.
По иска с правно
основание чл.79 ЗЗД: Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между страните договорно правоотношение за продажба на
далекосъобщителни услуги и продукти на изплащане. В качеството си на Оператор,
ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно своите договорни задължения,
като е предоставило в полза на ответника следващите му се мобилни услуги при
условията на сключения между тях Договор, които услуги той е ползвал,предвид
липсата на твърдения и оспорвания в обратната насока, но не е заплатил
дължимата за тях цена,като бланкетното оспорване от страна на ответника на
ползването на мобилни услуги и техният отчет, се явява неоснователно. Според
доказателствата по делото едновременно с горепосочените договори страните са
сключили, съответно са обвързани и от договори за придобиване от ответника на
устройства /мобилни апарати/ на изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ
дава легално определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг,
като видно от отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят
е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване
лизинговите вещи за процесния период. От друга страна ответника, в чиято тежест
е това, не е ангажирал доказателства за връщане на предадените му мобилни
устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения
срок, поради което съдът приема, че е същия дължи претендираните лизингови
вноски.При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил дължимите суми или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
ангажирал доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане
на претендираното от него парично задължение. По този начин същото се явява
доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба.
По иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД: Съгласно чл.86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.От заключението на изготвената експертиза се установява,че считано от
датата следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до
датата на предявяване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 14.04.2020 г., лихвата за забава е в размер на 386,84 лв.
С оглед основателността на предявените
искове следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производство. В съответствие
с предвидената от закона възможност /чл.78 ал.5 ГПК/ съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК, т.3, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер, като разбира се следва да се
вземе предвид фактическата и правна сложност на делото. Минималното
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. е в размер на 350 лв. В
случая заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в
размер на по 426 лв. Предвид факта, че производството по делото е протекло в повече
от две поредни заседания, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно с оглед горецитираните
разпоредби и не следва да бъде намалявано.Не така стои въпроса с присъденото
адвокатското възнаграждение в заповедното производство ,което съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.7 от Наредба №1/2004г. следва да бъде намалено до 175
лв.
Относно разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. При този изход на делото на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него и посочени в списъка на разноски по чл.80 ГПК,
съобразно уважената част от исовете,като в заповедното производство същите са в
размер на 233.22лв. лв.,а в исковото в размер на 884.55лв.
Водим от гореизложеното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, ул."Кукуш" № 1, срещу П.Д.К., ЕГН **********,
че същия дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1320.50лв./хиляда
триста и двадесет лева и 50 стотинки/-главница,представляваща сбор от главници
по фактури както следва:
-
53,50 лв. - по фактура № *********/12.01.2017 г., в т. ч. 53,50 лв. - дължими за предоставени продукти
на изплащане за периода 09.12.2016 г.-08.01.2017 г.
-
53,50лв. - по фактура № *********/11.04.2017 г., в т. ч. 53,50 лв. - дължими за предоставени продукти на изплащане за
периода 09.03.2017 г.-08.04.2017 г.
-
87,40лв. - по фактура № *********/26.04.2017 г., в т.ч.: -41,40 лв. -дължими за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 23.03.2017г.-22.04.2017 г.и 46,00 лв. - дължими за предоставени продукти
на изплащане за периода 23.03.2017 г.-22.04.2017 г.
-
909,50 лв. - по фактура № *********/12.05.2017 г. дължими за оставащите 17
месечни вноски х 53,50 лв. - 909,50 лв.
-
100,90 лв, - по фактура №
*********/26.05.2017 г., в т.ч.: -54,90 лв. - дължими за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 23.04.2017г.-22.05.2017 г.и 46,00 лв. -дължими за
предоставени продукти на изплащане за периода 23.04.2017 г.-22.05.2017 г.
-
54,90лв, - по фактура №
*********/26.06.2017 г., в т.ч.:54,90 лв. - дължими за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 23.05.2017 г.-22.06.2017 г.
-
54,90 лв, - по фактура №
*********/26.07.2017 г., в т.ч.: 54,90 лв. - дължими за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 23.06.2017г.-22.07.2017 г.
-
5,90лв, - по фактура № *********/26.08.2017 г., в т.ч.: 5,90 лв. дължими
за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 23.07.2017 г.-22.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2020г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 87 от 25.06.2020г. по ч.гр.д. № 213/2020г. по описа на
БРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, предявен от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул."Кукуш" № 1,
срещу П.Д.К., ЕГН **********, че същия
дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 386,84 лв. /триста
осемдесет и шест лева и 84 стотинки/,представляваща лихва за забава,начислена
за периода следващ датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до
датата на предявяване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 14.04.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 87 от 25.06.2020г. по ч.гр.д. № 213/2020г. по описа на БРС,като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 386,84 лв. до пълния предявен размер от 476.83
лв.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 , сумата от 233.22 лв. /двеста
тридесет и три лева и 22 стотинки/, разноски по заповедното производство, както
и сумата от 884.55лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и 55 стотинки/ разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/