№ 14368
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря КОЯ Н. К.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110103972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. §19 ПЗР на ЗИД на
АПК.
Образувано е по жалба с вх. № СОА23-ГР94-285/23.01.2023 г. на Л. А. И., ЕГН
********** срещу отказа на Заместник кмета на Столична община да възложи
изработването на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 25 по
кадастралния план от 1982 г. на с. В., уточнена с молба с вх. № 99478/10.04.2023 г.
Жалбоподателят твърди, че е един от наследниците по закон на З. Н. С., които са
подали заявление за признаване правото на възстановяване или възстановяване на
бивш имот с пл. № 25 по кадастралния план от 1982 г. Посочва, че с обжалвания отказ
заместник кметът на Столична община е изразил становище, че не е налице обективна
необходимост от възлагане изработването на помощен план на основание чл. 13а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ, тъй като имот с пл. № 25 по кадастралния план от 1982 г. попада в
обхвата на определена за процедиране територия съгласно чл. 28 от ППСЗПЗЗ вр. §4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено било, че със Заповед № РД-15-055 от 10.05.2012 г. на
Областния управител на област София бил одобрен план за недвижимите имоти за м.
„С.“ в.з. П., село В., който бил обявен в ДВ бр. 30/22.05.2012 г. и предаден за
процедиране в районната администрация, поради което няма необходимост от
изработването на помощен план по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ в обхвата на поземлен имот
с идентификатор ********** по КККР, в.з. П., който е част от бившия имот пл. № 25,
и включен в помощния план към одобрения план на новообразуваните имоти. Счита
становището на заместник кмета на СО за неправилно, тъй като процесният имот не
попада в хипотезата на §4к, вр. §4а от ПЗРна ЗСПЗЗ, поради което посочения в
1
писмото план, одобрен със Заповед № РД-15-055 от 10.05.2012 г. на Областния
управител ДВ бр. 39/2012 г., не обхваща този имот. Поради това счита, че се налага
съставянето на помощен план, който да съдържа точно границите на имота, чието
възстановяване жалбоподателят е поискал и нанасянето му съгласно актуалния
кадастрален план.
Ответникът по жалбата Заместник кмета на Столична община е подал отговор
на жалбата, с който изразява бланкетно становище за нейната неоснователност.
Контролиращата страна – СРП не изразява становище в предоставения и от
съда срок.
По делото са конституирани като заинтересовани страни Е. Й. Д., Е. Й. П., Б. С.
Г., Т. Е. К., Е. П. Х., Н. С. Н., М. Й. Я., К. Й. Р., Б. В. С., Е. Б. М., В. Б. П., Д. П. Д. и Е.
И. Д., В. П. В., М. П. Г., И. К. К., С. В. Е., В. А. Г., С. Д. Г., И. М. М., К. В. В., Г. З. Г., В.
Г. К., З. Г. Г., П. А. И., Х. Т. Д., Т. И. П. и Г. В. Н., като становище са изрази единствено
Х. Т. Д., В. П. В. и В. А. Г., за основателност на жалбата.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приобщени съдържащите се документи в административната
преписка, по повод на която е постановен обжалвания отказ на заместник кмета на
Столична община да възложи изработването но помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за
имот с пл. № 25 по кадастралния план от 1982 г. на с. В..
По делото е представено Удостоверение за наследници изх. № КВЛ23 УГ01-
1219/17.10.2023 г. на З. Н. С., видно от което жалбоподателят е нейн наследник по
закон, както и конституираните заинтересовани лица.
От съдържащите се в преписката документи е видно, че наследниците на З. Н.
С. са подали заявление за възстановяване на имот с пл. № 25 по кадастралния план от
1982 г. на с. В., като процедурата не е приключила.
По делото е представен Протокол за приемане на помощен план по чл. 13а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ от 24.04.2019 г., видно от който е било възложено изработването на такъв
план за имот с идентификатор **********037, попадащ върху имот с идентификатор
********** по КККР на с. В., но не е одобрен, тъй като границите на имота не са
установени в съответствие с нормативните изисквания заложени в чл. 13а, ал. 4
ППЗСПЗЗ.
Видно е, че са отправяни писма до кмета на Столична община за извършване на
действия по възлагане изработването на помощен план за процесния имот с оглед
завършване на процедурата по възстановяване, но липсват данни тези действия да са
предприети от компетентния орган.
На 22.12.2022 г. жалбоподателят е подал молба до заместник кмета на Столична
община с отправено искане за възлагане изработването на помощен план по
отношение на имот с идентификатор ********** по КККР на в.з. П., В., район
Витоша, въз основа на което искане е постановен обжалвания отказ на заместник
кмета, в който е застъпено становище, че не е необходимо изработването на помощен
план, тъй като същият е част от бивш имот с пл. № 25 и е включен в помощния план
към одобрения план на новообразуваните имоти.
Според неоспореното заключение на Съдебно-техническата експертиза,
изготвена от инж. В. Г., което съдът възприема изцяло като пълно, компетентно и
2
професионално изготвено, процесният имот е заявен като дворно място от 2,2 дка в м.
„К.“, а собствеността върху имота е установена с опис – декларация за влизане в ТКЗС
и със Записка за вписване на разделителен протокол за делба от 30.08.1994 г. под № 59,
т. 3, дял III, т. 2, където е записан като нива. Вещото лице е установило, че към
настоящия момент, имота попада по съществуващи кадастрални и регулационни
планове за територията на вилна зона „П.“, село В., както следва: По действащите КК
и КР на село В., одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, имотът попада в ПИ с идентификатор ********** с площ 12447
кв.м., с предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за
курортен хотел, почивен дом. Според предхождащ КККР на с. В. имота попада в имот
с пл. № 25 с площ 29738 кв.м., кадастрален лист В-6-7-В, вид територия – населени
места, а границите на ПИ ********** са отразени на скицата в син цвят. След справка
в ОСЗ „Западна“, бивша ОСЗ „Овча купел“, вещото лице е установило, че по картата
на възстановената собственост на землището на В., процесният имот попада в част от
имот № ****** с площ 51,954 дка. Със Заповед № РД-03-0161/10.06.2011 на Директора
на ОД „Земеделие“ София – град, по указание на МЗХ, имот № ****** по КВС на
землището на В. е изключен от земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ с мотив, че имотите са
негодни за земеделско ползване и не следва да предоставят за обезщетяване по чл. 10б
от ЗСПЗЗ, т.е. имотът е предаден на Столична община за стопанисване като земи по
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вещото лице е заключило, че възстановяването на правото на
собственост върху имота с процедура по § 27 ЗСПЗЗ като имот от земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, към настоящия момент не може да бъде приложена. Имотът попада в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която част има одобрен План за
новообразуваните имоти. Одобрен ПНИ за обединена м. „С.“, в.з. „П.“, с. В. със
Заповед на Областния управител от 10.05.2012 г. За изработването на схемата към
техническото задание е използван кадастрален план от 1982 г. в цифров вид, по който
план имотът, предмет на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, попада в имот с
пл. № 25 и същият попада в границите на одобреното техническо задание.
Същевременно вещото лице е установило, че границите на одобрения ПНИ не са
идентични с границите на одобреното техническо задание за неговото образуване и в
ПНИ не попада имот с пл. № 25 по кадастралния план от 1982 г., не попада УПИ 0 – за
озеленяване по ПУП на в.з. П. от 1964 г. и не попада ПИ с идентификатор **********
по КККР на село В. от 2012 г. вещото лице е изготвило и комбинирана скица, на която
със син цвят е отразен ПИ с идентификатор **********, а с оранжев цвят границите
на ПНИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от легитимирани страни,
в предвидения за това срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт,
като по отношение на срока съобрази, че обжалвания отказ е постановен на 13.01.2023
г., а жалбата е подадена на 23.01.2023 г., респективно в срока за обжалване.
По делото са събрани и доказателства относно процесуалната и
материалноправа легитимация на жалбоподателя, а имено същият е един от
наследниците на З. С., и е налице висяща процедура по възстановяване на процесния
имот, бивша собственост на наследодателя, като заявлението е подадено в срока по чл.
11 ЗСПЗЗ.
На първо място следва да се отбележи, че съдът следва да се ръководи от
разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, която определя предмета на съдебната проверка,
като той не е ограничен да обсъжда единствено основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, като по арг. от ал. 2 на същата разпоредба, съдът следи служебно за най-
тежките пророци на административния акт, водещи до нищожност на същия, дори да
липсва искане за това.
За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
3
административнопроизводствените правила, де не протИ.речи на установената форма
и да не протИ.речи на материалния закон и да съответства на целта на закона.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост
от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на
някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е
насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията възприема, че всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.
В конкретния случай е обжалван отказ на Заместник кмета на Столична община
да възложи изработването на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 25
по кадастралния план от 1982 г. на с. В.. Съгласно чл. 13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, когато в
одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите,
правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, за установяването им се
изработва помощен план, който съдържа реквизитите, посочени в същата разпоредба.
Такъв план, според ал. 2 на същия член се изработва когато за урбанизираната
територия няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план). В чл. 13а, ал. 5
ППЗСПЗЗ е регламентиран реда и компетентният орган в това междинно за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи производство, а
именно: Плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по
реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и се разглеждат и приемат от
комисия, назначена от кмета на общината, в състав: представители на службата по
кадастъра, на общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината.
Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от
заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е
възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка.
Предвид посочената по-горе законодателна уредба следва извод, че компетентен
да възложи изработването помощен план е кметът на общината, който в случая има
оперативна самостоятелност да реши кой да изготви помощният план. Следователно
заместник кмета на съответната община не е компетентен да се произнася с акта по чл.
13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ за възлагане изработването на помощен плен, респективно да
отказва възлагането.
Въз основа на изложеното по-горе и предвид обстоятелството, че липсата а
компетентност е един от най-тежките пороци на административния акт, то
обжалваният отказ се явява нищожен.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалвания отказ на
заместник кмета на Столична община, съдът намира следното.
Видно от мотивите на обжалвания отказ, заместник кмета е преценил липсата на
необходимост от изработването на помощен план за процесния имот, тъй като
процесният имот е част от бивш имот с пл. № 25 и е включен в помощния план към
одобрения план на новообразуваните имоти. В хода на делото, посредством
неоспореното заключение на СТЕ се установи с категоричност тъкмо обратното, а
именно, че границите на одобрения ПНИ не са идентични с границите на одобреното
техническо задание за неговото образуване и в ПНИ не попада имот с пл. № 25 по
кадастралния план от 1982 г., не попада УПИ 0 – за озеленяване по ПУП на в.з. П. от
1964 г. и не попада ПИ с идентификатор ********** по КККР на село В. от 2012 г.
4
Същевременно пак видно от заключението на СТЕ, по действащите КК и КР на село
В., одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК, имотът попада в ПИ с идентификатор ********** с площ 12447 кв.м., с
предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за курортен
хотел, почивен дом. Според предхождащ КККР на с. В. имотът попада в имот с пл. №
25 с площ 29738 кв.м., кадастрален лист В-6-7-В, вид територия – населени места, а
границите на ПИ ********** са отразени на скицата в син цвят. След справка в ОСЗ
„Западна“, бивша ОСЗ „Овча купел“, а по картата на възстановената собственост на
землището на В., процесният имот попада в част от имот № ****** с площ 51,954 дка.
Доколкото е видно от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, в
частност изготвените комбинирани скици, че границите на заявения за възстановяване
от наследниците на З. С. дворно място от 2,2 дка в м. „К.“ са неясни - същият попада в
И с идентификатор ********** с площ 12447 кв.м., според действащия ККР, то е
налице необходимост от изработването на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗ.
Следователно кметът на Столична община (а не Заместник кмета) следва да изпълни
задълженията си по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ, а именно да възложи изработването на
помощен план и назначи комисия, която да го изработи.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът по жалбата следва да понесе отговорността
на разноските, сторени от жалбоподателя. Същият е сторил разноски, както следва:
10,00 лв. платена държавна такса, 700 лв. депозит за вещо лице и 2200 лв. - реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възваграждение, което съдът намира за основателно. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на адвоката и
броя проведени заседания намира, че съответно на това е адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв.
Така мотивиран настоящият, състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа на Заместник кмета на Столична
община да възложи изработването на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ за имот,
заявен за възстановяване като дворно място от 2,2 дка в м. „К.“, който попада в
попада в ПИ с идентификатор ********** с площ 12447 кв.м. по действащия ККР и в
имот с пл. № 25 по кадастралния план от 1982 г. на с. В., обективиран в писмо с изх. №
СОА19-ВК08-7637-(8)от 13.01.2023 г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на кмета на Столична община за изпълнение на
указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, именно: кметът на
Столична община да изпълни задълженията си по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ, а именно да
възложи изработването на помощен план, в който да бъдат определени границите на
заявения за възстановяване от наследниците на З. Н. С., като имот, представляващ
дворно място от 2,2 дка в м. „К.“, който попада в попада в ПИ с идентификатор
********** с площ 12447 кв.м. по действащия ККР и в имот с пл. № 25 по
кадастралния план от 1982 г. на с. В. и назначи комисия, която да го изработи.
ОСЪЖДА Заместник кмета на Столична община, с адрес: с. София, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на Л. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 143
АПК сумата 1910 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град по реда на АПК в 14 – дневен срок от връчването
му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, както и на КМЕТА на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6