Решение по дело №1/2021 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                                             26.04.2021 год.                                  Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                             наказателен състав

На двадесет и шести април                              две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 01 по описа на съда за 2021 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр.  чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на К.Г.К., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 302₃₃-139/ 23.12.2020 год. издадена от С.Ж.Н.,***, ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ- Царево.

Жалбоподателят, лично и чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.

Ответникът– органът, издал оспорвания акт, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от адресат на оспорваната заповед, пред надлежен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата, е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за срок до 24 часа, жалбоподателя е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР- Царево, като лице, което е извършител на престъпление от общ характер, за което има образувано бързо, полицейско производство.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Спазени са условията и срока по чл. 73 от ЗМВР. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е, че лицето е извършител на престъпление от общ характер, за което има образувано бързо, полицейско производство. Съобразно т. 2 на разпоредбата, заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. В настоящият случай, заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от полицейските служители.

Отделно от това, на лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, т.е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека. На задържаното лице са му били разяснени всички обстоятелства по задържането, вкл. и са му били разяснени правата, на говорим и разбираем за него език. Дадено му е била и възможност да проведе разговор.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи определени от закон, а именно, лице за което има данни, че е извършило престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН– административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на тази принудителната, административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Съгласно закона, в тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване административния акт. В случая, посредством представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива, категорично се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя- данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК- което е посочено в издадената заповед. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, мотивирали задържането на лицето. Същото се установи и пред съда, от показанията на разпитаните свидетели.

Според съда, в случая няма несъответствие с целта на закона, което да нарушава принципа за съразмерност, съобразно чл. 6 от АПК, в степен такава, че да води до нищожност на акта. В случая следва да се посочи, че по силата на ЗМВР полицейските органи имат правомощия да задържат лице за срок от 24 часа, лице за което има данни, че е извършило престъпление. При приложението на нормата на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР законът не изисква от полицейския орган да дава точна, правна квалификация на извършеното деяние. Прилагането оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропорционална. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, защото безспорно се установи, че жалбоподателя е лице за което има данни, че е извършило престъпление. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. b) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че мярката е приложена на предвидено в закон основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена от Конвенцията, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закон. Не се спори, че веднага след изтичане на законоустановения срок, жалбоподателя е бил освободен.

По делото не са ангажирани други доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния, поради което и Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба– отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 302₃₃-139/ 23.12.2020 год. издадена от С.Ж.Н.,***, ОД на МВР- Бургас.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: