Р Е Ш Е Н И Е
№:1625 23.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На седемнадесети ноември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2008 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.Ж.Ж., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат Д.Г., против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 18-0769-002926/13.11.2018г., издадена от началник-група към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е
иззето свидетелството му за управление на моторно преводно средство (МПС). В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, като се прави искане за
нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез редовно упълномощен процесуален представител
адвокат Д.Г. ***, жалбоподателят подържа жалбата и заявява, че в хода на
производството не е доказано наличието общо на 39 отнети контролни точки.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас,
с-р „Пътна полиция“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо до съда с което е
изпратена жалбата, изразява становище за нейната неоснователност. Заявява, че за
фактическите основания, посочени в процесната заповед съществуват и се
съхраняват на магнитен носител (личен картон) на основание чл.30, ал.1 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002г.). По личния
картон на водача се извършва справка, чрез което се проверяват обстоятелствата,
обуславящи материалната законосъобразност процесната заповед. Пледира при
отмяна за заповедта, на основание чл.173, ал.1 от АПК делото да се реши по
същество и да се постанови да бъдат ли възстановени контролни точки, колко броя
и по кое НП с което са били отнети.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 03.09.2020г.,
видно от отбелязването в нея (л.6). Жалбата
срещу същата е подадена на 17.09.2020г. (вж. плика на
л.5 и изявлението на л.36). Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира,
че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП,
се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК,
който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед № 18-0769-002926/13.11.2018г., издадена от
началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“-Бургас, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя И.Ж., като водач на който са отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е
посочено, че контролните точки на Ж. са отнети с влезли в сила наказателни
постановления (НП), конкретно посочени общо шест на брой, издадени в периода
2006-2009г., а именно:
1.
НП № 551/29.05.2006г. на ОДМВР-Бургас, 03 РУ, влязло в
сила на 18.07.2006г., с което са отнети 16 к.т., (л.14, в
което липсва извършено отбелязване за връчване на нарушителя и негов подпис,
както и без отбелязване по чл.58, ал.2 от ЗАНН);
2.
НП № 1560/23.12.2005г., на ОДМВР-Бургас, 03 РУ, влязло
в сила на 08.03.2007г., с което са отнети 6 к.т. (непредставено
по делото като унищожено със заповед рег.№ з-1368/05.05.2011г. на директора на
ОДМВР-Бургас, съгласно съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата -л.2);
3.
НП № 2287/15.03.2007г., на сектор ПП-Бургас, влязло в
сила на 10.04.2008г., с което са отнети 2 к.т. (л.17, връчено
на 02.04.2008г. и влязло в сила на 10.04.2008г.);
4.
НП № 3399/13.04.2007г., на сектор ПП-Бургас, влязло в
сила на 10.04.2008г., с което са отнети 2 к.т. (л.18, връчено
на 02.04.2008г. и влязло в сила на 10.04.2008г.);
5.
НП № 20557/19.12.2008г., на сектор ПП-Бургас, влязло в
сила на 20.01.2009г., с което са отнети 12 к.т. (л.20, връчено
на 12.01.2009г. и влязло в сила на 20.01.2009г.) и
6.
НП № 12/26.01.2009г., на ОДМВР-Бургас, влязло в сила
на 02.06.2009г., с което са отнети 8 к.т. (л.21, връчено
на 25.05.2009г. и влязло в сила на 02.05.2009г.).
След издаването на процесната заповед, с писмо рег.№
769р-12067/14.11.2018г. (л.15) началникът
на сектор Пътна полиция към ОДМВР-Бургас поискал във връзка с нея от началника
на РУ-Айтос, спешно да му бъде изпратено НП № 551/29.05.2006г. на ОДМВР-Бургас,
03 РУ, ако се намира в това управление. Посочено е, че същото НП е било
изпратено за връчване на РУ-Айтос на 01.06.2006г. и не е бил върнат връчен
екземпляр. В отговор на това писмо началникът на РУ-Айтос изпратил писмо рег.№
237р-9619/20.11.2018г., че НП № 551/29.05.2006г. е било връчено лично на И.Ж.
на 10.07.2006г., влязло в сила на 18.07.2006г. и изпратено на сектор Пътна
полиция-Бургас на същата дата.
Съдът с разпореждане № 3843/28.09.2020г. изиска от
ответния административен орган да представи на екземпляр от НП №
551/29.05.2006г. с отбелязване за дата на връчване на нарушителя, негов подпис
и дата на влизане в сила. Във връзка с това по делото постъпи писмо рег.№ 769000-21158/13.10.2020г.
(л.40) от началника на сектор Пътна полиция-Бургас, в което
е посочено, че не може да представи такъв препис от наказателното
постановление, защото същото не е установено.
По делото е представена справка-картон на водача И.Ж.Ж.
(л.22), видно от която той е придобил първото си
свидетелство за правоуправление категория В на 02.12.2005г. Били са му предоставени
27 к.т., съгласно тогавашната редакция на чл.2, ал.2 от Наредба № I-157 от
1.10.2002г., която обаче е отменена с решение № 7388/04.07.2006г. по адм.д.№
3173/2006г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 57 от 2006г. и първоначалният брой
на контролните точки на водачите на МПС със стаж до две
години, е станал такъв, какъвто е за всички водачи по чл.2, ал.1 от същата
наредба – 39 к.т. След това е записано,
че с НП № 551/29.05.2006г. считано от 18.07.2020г. са отнети общо 16 к.т. На
08.03.2007г. по НП № 1560/23.12.2005г. са отнети още 6 к.т., а на 07.11.2007г.
е отбелязано възстановяване на контролни точки, като оставащите са посочени
като 17 к.т. Последвало е на 10.04.2008г. отнемането по НП № 2287/15.03.2007г. и
НП № 3399/13.04.2007г. общо на 4 к.т., а на 29.05.2008г. е отбелязано
възстановяване до пълния размер – 39 к.т. След това е отбелязано отнемането на 20.01.2009г.
с НП № 20557/19.12.2008г. на 12 к.т. и на 02.06.2009г. с НП № 12/26.01.2009г.
на 8 к.т. Освен тези НП, които са посочени и в процесната заповед, в
справката-картон е записано отнемането на 6 к.т. на 15.03.2011г. по НП №
120/07.03.2011г., възстановяването на контролни точки на 25.05.2011г. до пълния
размер и отнемането на СУМПС преди миграция на 28.10.2013г. Отбелязано е и още
едно възстановяване на контролни точки до пълния размер – на 17.01.2014г.,
възстановяване на отнето СУМПС на 25.06.2014г. и възстановяване на точки след
закъсняло обжалване на 04.04.2016г. по НП № 14-0769-001656/28.04.2014г. След
това по същото НП е отбелязано на 21.10.2016г. и отнемането на 6 к.т., а на
22.04.2016г. е записано издаването на ново СУМПС, валидно до 22.04.2026г. и
отнемането му на 03.08.2020г. по НП № 19-0237-000411/18.112019г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е
началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“-Бургас, на когото са делегирани
правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки с т.1.4 от заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на
ОДМВР-Бургас, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.201г. на министъра на
вътрешните работи (л.26).
В хода на административното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган
не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за
започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са
отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за
управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на
принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този
случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за
извършени нарушения.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване, включително в
обстоятелствената й част се съдържа описание на издадените наказателни
постановления и отнетите контролни точки.
Заповедта обаче е постановена в несъответствие с
материално-правните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно
цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
През различните периоди на спорното правоотношение са
действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двете
наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Наказателните постановления, с които се налагат
законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН,
съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.14 (предишна
ал.6) от ЗДвП.
Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните
точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно
постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по
силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния
районен съд.
В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането
на контролни точки по 6 броя конкретно посочени наказателни постановления,
издадени в периода от 2006г. до 2009г., като са посочени и съответните отнети
контролни точки на водача. Жалбоподателят оспорва отнемането на контролните
точки с тези наказателни постановления, поради което ответникът беше задължен
да представи същите, ведно с доказателства за тяхното връчване и влизането им в
сила.
От представените по делото наказателни постановления,
единствено в НП № 2287/15.03.2007г., НП № 3399/13.04.2007г., НП №
20557/19.12.2008г. и НП № 12/26.01.2009г. е отбелязано надлежно връчване и
влизане в сила, но с тях са отнети общо само 24 к.т., т.е. не всички 39 к.т. За
НП № 551/29.05.2006г. липсват доказателства да е връчено и да е влязло в сила,
а НП № 1560/23.12.2005г. изобщо не е представено, като административният орган
е посочил, че същото е унищожено.
Съгласно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, органът е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на едно
от наказателните постановления и неналичието на данни за другото дали е връчено
и влязло в сила. Ето защо, след като от представените по делото наказателни
постановления не се установява, че на жалбоподателя са отнети всички контролни
точки, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за
правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.
Не може да се приеме, че е изтекъл определеният срок
за съхранение на административно-наказателните преписки, защото това не
съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на
установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за
установяване на факта на съобщаване. Към датата на издаване на наказателните
постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, в сила е Наредба №
I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелства за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно
чл.30, ал.3 от нея, наказателните постановления, в които наред с наложеното
наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до
възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. Щом
като контролните точки не са били възстановени на жалбоподателя, както приема с
издаването на процесната заповед административния орган, е налице негово
задължение да съхранява наказателните постановления и преписките по тях.
Неизпълнението на това му задължение лишава съда от възможността да установи
надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, тяхното връчване и
правните последици. (вж. решение
№ 3965 от 27.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 420/2017г., VII о.).
Ако по делото беше доказано чрез представянето им, че
всички НП посочени в процесната заповед за били издадени, редовно връчени на
жалбоподателя и влезли в сила, броят на контролните му точки не би бил
възстановен, съгласно отбелязването в справка поради изтекли две години без
наложени административни наказания. Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП лице,
загубило правоспособността си да управлява МПС по реда на ал.4, след като е
върнало свидетелството за управление, има право да бъде допуснато до изпит за
придобиване на правоспособност при условията на тази разпоредба. В тези случаи
се явява неприложима разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като същата
регламентира служебно възстановяване на контролните точки само при частичното
им отнемане до пълния им размер. Този извод следва от граматичното и
систематично тълкуване на разпоредбите на чл.157, ал.5 и чл.158, ал.1 от ЗДвП.
Целта на служебното възстановяване на точките е да се стимулират водачите да не
допускат нарушения на правилата за движение, докато в случаите на чл.157, ал.4
от ЗДвП се изгубва правоспособността и с ал.5 изрично е регламентиран
единственият начин за придобиването й. В случая едно от наказателните постановления
е било недопустимо унищожено от административните органи в нарушение на чл.30,
ал.3 от Наредба № I-157, поради което не може да се извърши преценка дали е
приложима разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, или тази на 157, ал.4 от
ЗДвП. За другото пък липсват данни да е надлежно връчено и влязло в сила.
С оглед на изложеното, процесната заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде
отменена.
По отношение искането на ответния административен
орган при отмяна за заповедта, съдът да постанови да бъдат ли възстановени
контролни точки, колко броя и по кое НП с което са били отнети, тази преценка
излиза извън осъществявания контрол за законосъобразност, тъй като преценката
за възстановяване на точките е изцяло в правомощията на контролните органи.
Воден от горното Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002926/13.11.2018г.,
издадена от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството за управление на моторно
преводно средство на И.Ж.Ж., ЕГН-**********.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: