№ 76
гр. Н., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200298 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Ю. от гр. Н. срещу НП № BG 16032022/4000/Р8-
243/26.08.2022 г. на Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено за
нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 1800лв.
Жалбоподателят сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта и на НП, поради което последното следва да бъде отменено. Посочено е,
че е нарушен чл. 36, ал.1 от ЗАНН, тъй като е съставен АУАН, в който датата на
установяване на нарушението е различна от датата на която същото е извършено. В резултат
на този порок, не била установена по безспорен начин и самоличността на нарушителя, а
отговорността на жалбоподателя била ангажирана за деяние, което не представлява
адм.нарушение.
Сочи, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, вместо повече лица,
както и не било посочено в коя хипотеза бил определен посочения като свидетел, с което
бил нарушен чл. 40, ал.1 от ЗАНН.
Сочи, че е допуснато нарушение при съставянето на АУАН и поради това, че АУАН е
съставен от инспектор в ТД „Митница Русе“, а НП е издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура“, които са два различни органа, принадлежащи към различни ведомства,
поради което съставения АУАН не е от материалната компетентност на наказващия орган. С
това бил нарушен чл. 37 и чл. 48 от ЗАНН.
1
Оспорва се законосъобразността на съставения АУАН, поради това, че според чл.
189ж, ал.1 от ЗДвП е следвало да бъде издаден електронен фиш, а не АУАН и НП.
Жалбоподателят сочи, че е нарушен чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочено
мястото на нарушението. Посоченото „път А-2, км 361+581“ не било точно и ясно описание
на мястото на нарушението. Не било ясно описано ППС, неговата категория, осите му, нито
екологичните му характеристики и тези на пътния участък.
Не било посочено в НП при условията на коя хипотеза на чл. 10, ал.1 от ЗП вр. чл. 12-
16 от Наредбата е извършено нарушението.
Жалбоподателят сочи, че АНО се позовава на противоречиви и неясни факти и
обстоятелства, поради това че не бил изяснен въпроса по кой от двата начина се заплаща тол
таксата за изминато разстояние за ППС, с маршрутна карта или чрез бордово устройство,
което е от значение за адм.наказателната отговорност. Липсвала индивидуализация на
нарушението и на отговорността на жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че нарушението било установено с техн.средство (контролно
устройство с идентификатор № 20412) без да са посочени данни за неговия вид, модел,
годност и останалите технически параметри. Твърди, че имало данни за техническа
неизправност на използваното средство.
Оспорва установяването на самоличността на нарушителя за нарушението на
08.03.2022 г., след като ППС е било спряно за проверка едва на 16.03.2022 г.
Жалбоподателят сочи, че на посочената дата, ППС не било управлявано от него, а от лицето
Х.И.Х.д, а самия жалбоподател не е водач във фирмата, на която е управител „***“ ЕООД.
Нарушен бил чл. 53 ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 6 ЗАНН, тъй
като в АУАН липсвали имената на нарушителя и ЕГН. Нарушен бил чл. 54, ал.1, т. 3 ЗАНН,
тъй като административнонказващия орган е следвало да прекрати преписката, вместо да
издава НП.
Жалбоподателят оспорва доказателствата за установяване на нарушението, доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимков
материал. Същите не установявали, че ППС е преминало през определено място, както и че
те не съдържат информация дали е заплатена тол такса или не.
Жалбоподателят сочи, че е санкциониран по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, съгласно който
посочената санкция се налагала на водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б,
ал.3 от ЗП, но всъщност той не бил управлявал посоченото ППС. Сочи, че не е нито
собственик на МПС-то, нито негов ползвател.
Жалбоподателят сочи, че грешно бил приложен чл. 179, ал.3а от ЗДвП, вместо чл.
187а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Сочи, че НП е необосновано и с това незаконосъобразно.
Жалбоподателят сочи, че издаденото НП е постановено при съществено нарушение
на материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено
2
изцяло, както и да се присъдят направените разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт по делото, който сочи, че
жалбата е неоснователна и следва да се постанови решение, с което да се потвърди
издаденото НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Съгласно съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия
BG16032022/4000/Р8-243 от 16.03.2022 г., съставен от инспектор при ТД на Агенция
митници в отдел ПТРР, към ТД „Митница Русе“ А. М. и в присъствието на свидетеля М. В.
Ц., е посочено, че на 16.03.2022 г. в 20:26:28 ч., в направление излизане от територията на
РБ, на ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС с рег. № ***, вид влекач, марка ***,
модел ***, с обща техническа допустима М.ална маса на пътния състав над 12т./оси 5, което
попада в категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ар.1, т. 2
от ЗП, тъй като на 08.03.2022 г. в 16:10:53 ч. на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, било
засечено с контролно устройство с идентификатор № 20412 (АПИ).
Съгласно посоченото в АУАН нарушението е извършено на 08.03.2022 г. на
Каспичан, път № А-2 отсечка 361+581, засечен с терминално устройство, като проверката за
платена тол такса е установена на 16.03.2022 г., в направление при излизане от територията
на РБ, ГКПП Русе – Дунав мост.
В акта е посочено доказателствата, които установяват описаното нарушение – доклад
съгл. чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи.
В акта е посочено, че е нарушен чл. 179, ал.3 от ЗДвП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 16.03.2022 г.
Нарушителят е посочил, че възразява на описаното в акта нарушение. Писмени
възражения от жалбоподателя не са постъпили по АУАН.
Въз основа на АУАН е съставен НП BG 16032022/4000/Р8-243/26.08.2022 г. на
Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено за нарушение на
чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 1800лв.
Съдът намира, че при съставянето и връчването на акта и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Съдът намира, че няма
нарушения при съставянето на АУАН и НП. Актът и НП са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр.
3
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, АУАН за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП се съставят от длъжностни лица от Агенция
„Митници“. Видно от т. I. 1. 1. от Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г., л. 73 от
делото, на Директор на Агенция "Митници" и вземайки предвид изложеното по-горе,
свързано с Устройствения правилник на Агенция „Митници“, приет с ПМС №
227/13.07.2021 г., е налице надлежно оправомощаване на актосъставителя А. С. М., на
длъжност инспектор ТД към Агенция Митници за съставянето на АУАН. Същата притежава
необходимата по чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП компетентност да съставя АУАН за нарушения
по чл. 179, ал. 3 и 3а от ЗДвП.
Съдът намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения при
съставянето на АУАН и НП, предвид на делегираната от закона компетентност на
митническите служители да установяват нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице и сочените от жалбоподателя формални нарушения
при съставянето на АУАН и НП, доколкото в тяхното съдържание са посочени датата и
мястото на нарушението – на 08.03.2022 г. на Каспичан, път № А-2 отсечка 361+581, както и
че самото нарушение е установено на 16.03.2022 г. в 20:26:28 ч., в направление излизане от
територията на РБ, на ГКПП Русе – Дунав мост. Посочен е и е индивидуализиран като
нарушител посоченото в АУАН лице – С. И. Ю., в качеството му на водач на описаното
ППС - ППС с рег. № ***, вид влекач, марка ***, модел ***, с обща техническа допустима
М.ална маса на пътния състав над 12т./оси 5. Посочено е и това, че за описаното ППС е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ар.1, т. 2 от ЗП.
В посочения АУАН и НП са посочени нарушените правни норми, конкретно на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП.
По делото не са представени доказателства, че наложената с НП глоба от 1800 лв.,
респ. в намаления й размер от 1440 лв. е платена, поради което не са налице основанията по
чл. 79 б, ал.2 вр. чл. 63 от ЗАНН за прекратяване на съдебното производство, поради което и
същото следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят е управител на фирма „***“ ЕООД. Съгласно приложено копие от
големия талон на МПС, л. 35 от делото, ППС с рег. № ***, влекач, марка ***, бял, е
собственост на фирма *** – клон Шумен, но право да го ползва има, съгласно посоченото в
т. С.3.1 фирма „***“ ЕООД. Съгласно талона М.ално допустимата маса на ППС е до 18000, а
допустимото натоварване на всяко от осите е съответно: на първа ос до 75000, на втора ос –
до 11500. Превозното средство е с пет оси.
Описаното ППС е от категория N3, съгласно чл. 149, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, т.е моторно
превозно средство, проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически
допустима М.ална маса над 12 t.
4
По делото е приложено копие от трудов договор №1/18.01.2019 г. между „***“
ЕООД, представлявано от жалбоподателя и Х.И.Х.д, работник, за длъжността „шофьор,
товарен автомобил (международни превози)“.
Съгласно приложена по делото Заповед № 33/01.02.2022 г. на управителя на „***“
ЕООД и жалбоподател по делото, същия е командировал лицето Х.И.Х.д, шофьор, за срок
от 48 дни по маршрут България – Турция- Европейски съюз, като срокът на командировката
е от 01.02.2022 до 20.03.2022 г., със задача – международен превоз на стоки. Съгласно
посоченото в заповедта, пътуването ще се осъществи с транспортно средство т.а мерцедес с
рег. № ***, с полуремарке с рег. № Н1274ЕК.
На 16.03.2022 г. при преминаване през ГКПП Русе – Дунав мост е бил спрян
жалбоподателят като водач на ППС с рег. № ***, влекач, марка ***, с обща техническа
допустима М.ална маса на пътния състав над 12т./оси 5. Превозното средство е било
управлявано от жалбоподателя и това не се оспорва от него.
По време на проверката било установено, че автомобилът е нередовен, поради
незаплатена тол – такса. Извършена била проверка чрез свързаната с органите на Агенция
митници, информационна система между Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ),
Министерството на вътрешните работи (МВР) и Агенция "Митници" (АМ), съгласно
Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за
достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и
санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция
"Пътна инфраструктура", Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници",
която е отчела, че на 08.03.2022 г. в 16:10:53 ч. същото ППС е преминало по път на
територията на общ. Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, което било засечено с
контролно устройство на АПИ с идентификатор № 20412. Самото устройство генерира
автоматично запис и разпечатка от него е приложена на л. 76 от делото. В справката е
посочено, че превозното средство е категория: N3, МПС камион, с М.ална товароносимост
до 12т. с 5 оси. Като нарушение е посочено – няма маршрутна карта или бордово
устройство. Посочено е мястото на установяване на нарушението, път А-2 361+581 СКТ.
Към справката е приложен и снимков материал от същата дата и час – л. 77 – 78.
Съдът намира, че така установеното нарушение е било надлежно установено, чрез
използваната, съгл. Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. обменна електронна система,
а самото заснемане на нарушението е станало с годно техническо средство, което се
установява от приложените протоколи, л. 143-147, за годност на използваната стационарна
контролна единица № 2041, която е оборудвана с апаратура, заснемаща преминаващите
превозни средства и разпознаваща техните регистрационни табели. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че информацията, отчетена от електронната
система се извежда автоматично и не подлежи на ръчно обработване.
Съгласно чл. 140, ал.1, изр. 2-ро ЗДвП, по пътищата, включени в обхвата на
5
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Съгласно Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, oбн.,
ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г., отм., бр. 78 от 30.09.2022 г., действащ до
15.11.2022 г., пътният участък от автомагистрала А-2, където е било разположено
техническото средство стационарна контролна единица (СКЕ) № 2041, на км. 361+581 и при
координати NS 43.323188, WS 27.149168, попада в посочения в списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, означен като
Автомагистрала, A-2, AM А-2L:п.к. 208/А-2L-п.к. 02/A-2L-участък 4 с начални и крайни
координати 43.29932, 27.22695; 43.32394, 27.16243, и дължина на пътния участък от 6010 м.
Следователно за преминаването през посочения пътен участък, за който е извършено
на 08.03.2022 г. заснемане с техническото средство стационарна контролна единица (СКЕ)
№ 2041, на км. 361+581 изисква преминаващите МПС и конкретно за ППС от категория N3,
изисква задължително заплащане на тол такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. Съгласно чл.
10б, ал.3 ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима М.ална маса над
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Засеченото чрез СКЕ № 2041 нарушение, за което е съставен доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението ***, се
потвърждава от приложените изображения, л. 77-78 от делото.
Съгласно приложената по делото справка, тол такса е платена на 15.03.2022 г. в
размер на 468,70 EUR, л. 64 от делото. По делото е приложена и квитанция за платени пътни
такси в РБ № *********/16.03.2022 г. в 20:26:28 ч., л. 70 от делото, се установява, че за
МПС, товарен автомобил с три или повече оси с рег. № ***, са платени общо 786 лв. за
пътни такси, което е станало с банкова карта, в офис Русе – Дунав мост.
Представените от жалбоподателя справки за платени такси, вкл. тол такси за МПС-та,
л. 56-60, не се отнасят до ППС, с което е установено нарушението на 08.03.2022 г.,
конкретно това с рег. № ***.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че на 08.03.2022 г., в 16:10:53 ч.
на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, ППС с рег. № ***, влекач, марка ***, с обща
техническа допустима М.ална маса на пътния състав над 12т./оси 5, се е движел без платена
задължителна тол такса, дължима съгл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което е било засечено с
контролно устройство с идентификатор № 20412 (АПИ). Съгласно чл. 10б, ал.3 от ЗП, тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички
пътни превозни средства с обща технически допустима М.ална маса над 3,5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
6
С горното е нарушен чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.
За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по
несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС.
От посоченото в АУАН и в НП и наличните към административната преписка
доказателства не се установява по какъв начин е установен водачът на ППС с рег. № ***,
влекач, марка ***, на 08.03.2022 г., в 16:10:53 ч. на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581.
Това не се установява нито по пряк доказателствен начин, нито чрез косвени
доказателствени средства. Това което е безспорно установено е, че ППС-то е собственост на
фирма *** – клон Шумен, но се ползва от фирма „***“ ЕООД, чийто управител е
жалбоподателят. Последното не презумира личната отговорност и вина на физическото лице
С. И. Ю., на когото е съставен АУАН и е издадено НП. Установяването на водача на ППС е
следвало да стане чрез допълнително събрани доказателства, подобно на нарушение,
установено и заснето с техническо средство или система, подобно на разпоредбата на чл.
189, ал.5 от ЗДвП, при която след като се издаде електронният фиш, на лицето по чл. 188,
ал.1 или 2, той му се изпраща и от своя страна посоченото в него лице, има правото в 14-
дневен срок от получаването му в писмена декларация пред наказващия орган да посочи
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В тези случаи на лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Това е само един от възможните механизми за установяване на
авторството на нарушението, като в случая следва да се посочи, че отговорността на
жалбоподателя не може да се презумира на основание, посочените в контролния талон
данни за собственика и ползвателя на ППС-то. Съгласно посоченото в контролния талон
ППС с рег. № ***, е собственост на фирма *** – клон Шумен, а негов ползвател е фирма
„***“ ЕООД, на която жалбоподателят е управител. Това показва, че за
административнонаказващия орган е било установимо обстоятелството относно ползвателя
на ППС-то, което е заснето на 08.03.2022 г., както и необходимостта от това да се изискат от
управителя на фирмата доказателства за управлението на същото, на посочената дата и
пътен участък. Такива доказателства по административната преписка не са били събрани и
не е установено с категоричност кой е бил водач на ППС с рег. № *** на 08.03.2022 г., в
16:10:53 ч. на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581.
Следва да се посочи и това, че представените от страна на жалбоподателя
доказателства, трудов договор, заповед за командировка и постигнати споразумения за
търговска дейност, не установяват по категоричен начин, че на посочената дата 08.03.2022
7
г., ППС-то не се е намирало на територията на РБ, че не е пътувало в 16:10:53 ч. на
Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, и че не е било управлявано от самия жалбоподател,
но доказването на тези отрицателни за отговорността на нарушителя обстоятелства не е
негово задължение.
От своя страна, от обстоятелството, че в срока на командировката съгл. Заповед№
33/01.02.2022 г., който е от 01.02.2022 г. до 20.03.2022 г., конкретно на 16.03.2022 г., на
ГКПП Русе – Дунав мост е бил спрян за проверка като водач на ППС с рег. № *** именно
жалбоподателят, съгласно посоченото в АУАН, не дава основание на АНО да приеме, че
той е управлявал посоченото ППС и на 08.03.2022 г. Това е предположение, а не установен
по несъмнен начин факт.
Нарушителят, подобно на обвиняемия в наказателния процес, по силата на
препращането на чл. 84 от ЗАНН, към нормите на НПК относно съдебното производство,
има право да представя и иска събирането на доказателства, но няма задължение за това.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно
нарушение, неговият извършител и вина е на административнонаказващия орган, който
следва да проведе пълно доказване по спорните факти, което в настоящия случай не е
направено. Задължение на административнонаказващия орган е, той да установи по
несъмнен начин нарушението и неговия извършител. В противен случай акта на
административнонаказващия орган се основава на предположения.
Съдът намира, че административно наказващия орган не е положил необходимите
усилия, в рамките на своята компетентност за установяване по несъмнен начин на
самоличността на нарушителя, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Подобно на разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, приложима
субсидиарно по силата на чл. 84 от ЗАНН, издаденото НП не може да почива на
предположения относно авторството на нарушението.
Административнонаказателната отговорност е лична, съгл.чл. 24, ал.1 ЗАНН и
наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи
относно извършителя на административно нарушение, което е гаранция за реализиране
правата на обвиненото в извършването на нарушението лице. От съдържанието на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП се установява, че предвидената за установеното
нарушение санкция се налага само на водач на МПС-то, а не на предполагаем такъв, вкл. и
на управител на фирмата, която има право да го ползва.
Задължение на компетентния наказващ орган е да установи по категоричен начин
деянието, извършителя и вината му, преди да пристъпи към издаването на наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 3 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, когато не
е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за
установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението. Като не е
8
изпълнил императивната разпоредба на закона, административнонаказващия орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В горния смисъл са постановените по идентични казуси съдебни решения: Решение
№ 60 от 18.04.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10043/2022 г., Решение №
498 от 21.03.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 164/2022 г., Решение № 677 от
19.03.2021 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 81/2021 г., Решение № 1919 от
2.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г., Решение № 409 от 10.03.2022 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3251/2021 г. и мн.др.
Съдът намира, че следва да се подчертае, че самото нарушение се изразява в
нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Административно наказващия орган е посочил, че бил нарушен чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, но това е санкционна норма, установяваща санкция именно за нарушение на чл. 139,
ал.7 ЗДвП, което се установява от идентичността на фактическия състав на задължението,
респ. на хипотезата на санкционната разпоредба. Непосочването на правилната правна
норма, която е нарушена е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН.
Относно разноските, съгл. чл. 63д от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Искане за разноски е направено от жалбоподателя, като същия претендира
възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 720лв., л. 122-126 от делото.
Искане за разноски от страна на въззиваемата страна също е направено в последното
съдебно заседание от юрисконсулта на въззиваемата страна, л. 161 от делото. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна не се следва присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Право на присъждане на разноски за упражненото право на
защита на жалбоподателя, респ. разноски за адвокатско възнаграждение има само
жалбоподателя. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е в размер на 720 лв., което е
9
платено по силата на договор за правна помощ между него и адвокатско дружество „Лалова
и партньори“, л. 124 от делото. На дружеството е платено, съгласно фактурата към договора,
възнаграждение в размер на 600 лв. и с вкл.ДДС общо 720 лв. доказателство за плащането
на сумата е приложеното платежно нареждане, л. 126. Дружеството е регистрирано по ДДС.
По делото участие, като защитник на жалбоподателя е взел единствено адв. Кримена
Илиянова Атанасова, която е изготвила и приложената фактура.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
…., възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
Посочената наредба е изменена с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. и считано от 08.11.2022 г.
са в сила нови размери на адвокатските възнаграждения. С оглед времето на подаване на
жалбата – 28.09.2022 г. и това на последното съдебно заседание – 31.10.2022 г., приложими
относно определянето на размера на възнагражденията за адвокатска защита на страните, са
действалите преди последното изменение размери на адвокатските възнаграждения по
наредбата.
Съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата, в редакцията до 08.11.2022 г.,
минималния размер на адвокатско възнаграждение е при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. За конкретния размер на глобата, наложена на
жалбоподателя това е 356 лв. При новата редакция на чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата и след
08.11.2022 г. това е 480 лв.
Съгласно допълнителните разпоредби към Наредба №1/ 2004 г. на ВАС, § 2а, предл.
2-ро за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Съдът намира, че направеното от страна на въззиваемия възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е своевременно заявено. Съгласно изложените по – горе
съображения, адвокатското възнаграждение на адвокат Кримена Илиянова Атанасова от
адвокатско дружество „Лалова и партньори“, следва да бъде редуцирано до размера, който
се дължи според чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т. 2 и § 2а, предл. 2-ро от ДР към Наредбата, в
редакцията до 08.11.2022 г., т.е до 427,20 лв., което включва и 20% ДДС. Искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя над този размер следва да се отхвърли
като неоснователно.
10
Искането за разноски на въззиваемата страна се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-243/26.08.2022 г. на
Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. И. Ю. с ЕГН **********, от гр. Н., ул.
„Витоша“ № 11, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лв.
(хиляда и осемстотин лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“, да
ЗАПЛАТИ на С. И. Ю. с ЕГН **********, от гр. Н., ул. „Витоша“ № 11, сумата в размер
427,20 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и двадесет ст.), представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разноски за
разликата над сумата от 427,20 лв. до действително платените от 720 лв.
Отхвърля искането по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на Агенция „Пътна инфраструктура“,
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по делото като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
11