РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Благоевград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500199 по описа за 2021 година
констатира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на А. Л., -, роден на - адрес Б.У 1, о, ,
срещу частта от решение № 503447 от 20.08.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 291 от 2018 г. на Районен съд Разлог, с която Л. е осъден да заплати на "С.Б."97,
седалище и адрес на управление гр.В, р-н "О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д
3712,89 евро, включващи дължими такси за поддръжка на общите части на А “ в гр. Б
за 2014, 2015 и 2016 г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до
окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в
атакуваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Договорът за поддръжка на общите
части на комплекса противоречал на специалните норми на ЗУЕС. Не било доказано
провеждането на общо събрание, което да определи параметрите на услугата и да
възложи извършването й на дружеството. Последното не твърдяло и доказало, че
комплексът е от затворен тип. Споразумението, обективирано в нотариалния акт,
противоречало на ЗЗП, защото представлявало заблуждаваща търговска практика и
съдържало неравноправни клаузи. То не предвиждало възможност да бъде променено
или прекратено. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
1
претенциите на фирмата.
Насрещната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Атакуваното с нея
решение било правилно. В казуса не се касаело за разходи за управление, направени и
отчетени от управителни органи на етажна собственост, а ставало въпрос за
индивидуални договорни отношения. Процесната сграда не била в режим на етажна
собственост. Неприложима била нормата на чл. 51 от ЗУЕС. Л. ползвал апартамента си
както лично, така и чрез трети лица. ЗЗП нямал отношение към случая. Договорът
отговарял на изискванията за добросъвестност и не поставял Л. в неравностойно
положение. Проявление намирала свободата на договаряне. Фирмата успешно провела
необходимото пълно и главно доказване на претенциите си пред районния съд.
Решението на последния трябвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което бяха разгледани в открито
съдебно заседание.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваният първостепенен съдебен акт по съществото на спора не е постановен при
нарушение на правните норми, регламентиращи условията за валидност на решенията -
издаден е от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Той се явява и допустим - спазени са
съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск. В настоящия казус не са нарушени императивни материални и
процесуални норми. Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в решението, срещу които се възразява в жалбата.
Същото следва да се потвърди в обжалваната част, защото е правилно, за което, на
основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първата
такава.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба, не намират опора в закона и
доказателствата по делото.
Окръжният съд споделя извода на Районен съд Разлог, че договорът за поддръжка на
общите части в комплекса не е нищожен поради противоречие с норми на ЗУЕС. Това
е така, понеже ЗУЕС не намира приложение в казуса. За да имат действие неговите
разпоредби спрямо процесния договор, трябваше да се докаже, че сградата е в режим
на етажна собственост. Тежестта за това, както правилно е приел районният съд, пада
върху ответника, който твърди този факт. Меродавният момент е датата на сключване
на договора - 26.04.2010 г. /т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията
2
Емил Марков - преценката за нищожност на договора следва да се прави към момента
на неговото сключване/. Ответникът не е доказал, че към въпросната дата в комплекса
вече е била формирана етажна собственост, т. е. че е имало поне 4 самостоятелни
обекта, принадлежащи на различни собственици /аргумент от чл. 3 от ЗУЕС/. С оглед
това ирелевантен за делото се явява спорът дали комплексът е от затворен тип, или не
е. Към 26.04.2010 г. не се е изисквало провеждане на общо събрание на собствениците
и приемане на решение от същото по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, по вече изложените
съображения. Договорът е валиден и е породил целените с него правни последици през
процесния период от време.
Правилно е заключението на първата инстанция и досежно това, че договорът не
противоречи на ЗЗП. В него действително не се констатира наличие на неравноправни
клаузи. Контрактът не съдържа уговорки във вреда на ответника. Не е нарушено
изискването за добросъвестност. Няма неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора. Не е налице някоя от хипотезите, изброени в чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП. Липсата на клаузи в договора, касаещи неговото изменение и прекратяване, не
компрометира същия, защото, както правилно е приела и първата инстанция,
приложими, на общо основание, ще са съответните разпоредби на ЗЗДог.
Жалбата не трябва да бъде уважена. Решението е правилно в атакуваната част и
подлежи на потвърждаване.
На въззиваемата страна се следват направените разноски за адвокат - 600 лв.
С оглед цената на всеки от съединените искове /претенцията за всяка от четирите
години съставлява отделен иск/, която е под прага, визиран в разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на касационна
проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 503447 от 20.08.2020 г., постановено по гражданско
дело № 291 от 2018 г. на Районен съд Разлог, в обжалваната част, с която А. Л., -, роден
на - адрес В, е осъден да заплати на "С.Б."97, седалище и адрес на управление гр.В, р-н
"О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д 3712,89 евро, включващи дължими такси за
поддръжка на общите части на А "С. в гр.Б за 2014, 2015 и 2016 г., заедно със
законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Л., -, роден на - адрес Б.У 1, о, WR1 1NE, В, да заплати на "С.Б."97,
3
седалище и адрес на управление гр.В, р-н "О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д
направените от фирмата разноски по делото пред въззивната инстанция, възлизащи на
600 /шестстотин/ лева и съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4