Определение по дело №1034/2022 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№........................................... 2022г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в закрито заседание на тринадесети октомври 2022г., в състав: 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

ч.к.адм. дело № 1034 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е молба от „В.“ ****за изменение на решение № 1114/ 18.08.2022г., постановено по канд № 1034/2022г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството за всяка от съдебните инстанции, по съображение, че НП е частично отменено с решението на касационната инстанция.

Ответникът по искането не изразява становище.

При съобразяване, направеното искане за изменение на съдебното решение, съдът съобрази следното: С решение № 1114/ 17.08.2022г., постановено по канд № 1034/2022г. на АдмС Варна е отменено Решение№449/31.03.2022г., постановено по нахд№ 2021311 0201590/2021г. на ВРС и е изменено НП № 03-013204/30.09.2020г. на директора на ДИТ Варна като наложената имуществена санкция на дружеството е намалена от 5000лв. на 1500лв.. Съгласно  чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От доказателствата по делото се установява следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 18.08.2022г., решението чието изменение, в частта на разноските се иска, е постановено на 17.08.2022г. и е необжалваемо. Претенция за заплащане на разноските в касационното производство е заявена от процесуалния представител на „В.“ ****в проведеното открито по делото заседание на 19.05.2022г., в което са представени доказателства за извършено плащане – договор за правна помощ от кочан, заверен в адвокатска колегия и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат е 600лв..

В първоинстанционното решение се съдържа осъдителен диспозитив в полза на дружеството за адвокатско възнаграждение и държавна такса за издаване на удостоверение в размер на 605лв. Искането за присъждане на разноски пред ВРС е направено в откритото съдебно заседание проведено на 20.01.2022г. Представен е договор за правна помощ от кочан, заверен в адвокатска колегия с вписани данни  за плащане в брой на сумата от 600лв. Не са представени доказателства за заплащане на държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5лв.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските, като подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срок, се явява допустима. Молбата е по смисъла си, не за изменение, а за допълване на решението, доколкото настоящата инстанция не се е произнесла по направено в о.с.з. заседание искане за присъждане на възнаграждението на адвоката. Разгледана по същество е основателна в частта й представляваща искане за допълването на решението за присъждане на възнаграждението на адвоката, съразмерно на отменената част на имуществената санкция, наложена с НП и неоснователна, в частта относно присъждането на разноски, представляващи заплащането на държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, предвид липсата на доказателство за заплащането на държавната такса между кориците на първоинстанционното дело.

 Съгласно действащата към настоящия момент регламентация на възнагражденията на адвокатите за представителството на лицата пред съд –„Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ (чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/). Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет (Наредба №1 / Наредбата) „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“. В чл.7, ал.2 от Наредбата възнагражденията за процесуалното представителство пред съд са диференцирани според материалния интерес, т.е. според размера на наложената глоба. Идентичен е подходът регламентиран в Наредбата за изчисляване на възнагражденията за адвокат за процесуално представителство по административни дела (каквото се явява по характера си касационното производство по конкретното дело) – арг. от чл.8 от Наредба №1. Съобразявайки цитираните разпоредби от Наредбата и ЗА, съдът намира, че при установеният начин на формиране на възнагражденията на адвокатите, а именно от критерият размер на защитимото право, конкретно размер на наложената санкция, при изменение на НП, с което е наложена санкцията на наказаното лице се следва възстановяване на разликата до възнаграждението на адвоката за защитата му срещу по-високия размер на наложената санкция. Разбирано в този аспект, това е и реализиране на правната отговорност на административнонаказващия орган за неизпълнение на задължението му по чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно при налагането на санкцията първо да вземе предвид тежестта на нарушението, както и финасовото състояние на нарушителя и второ да изложи конкретни, ясни и изчерпателни мотиви относно размера на наложената санкция.

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските на осн.  чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи и в полза на „ВИВЕГО“ЕООД, следва да се присъдят разноски в общ размер на 840лв., от които по 420лв. за всяка съдебна инстанция.

На изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд Варна, Четвърти тричленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 1114/ 17.08.2022г., постановено по канд № 1034/2022г. на АдмС Варна, като

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „В.“ ****разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.