Решение по дело №160/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 146
Дата: 12 април 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20234400500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500160 по описа за 2023 година
С решение № 1882/22.12.2022 г. по гр.д.№ 20224430105727 по описа за
2022 година на ПлРС е изменена на основание чл.150 от СК размера на
определената по гр.д.№ 7137/2021 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от
П. Б. Б. в полза на детето Д. Б. Б., действащ със съгласието на своя баща Б. Й.
Б., посредством увеличаване на същата, от 162.50 лв. на 200 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2022 г. до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.Осъдена е на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК П. Б. Б. да заплати в полза на ПлРС сумата от 54 лв.,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
С решение № 117/27.01.2023 г. по гр.д.№ 20224430105727 по описа за 2022
година на ПлРС е допълнено решение № 1882/22.12.2022 г. по гр.д.№
20224430105727 по описа за 2022 година на ПлРС на основание чл.250, ал.3
ГПК, като е отхвърлен предявеният от Д. Б. Б., действащ със съгласието на
своя баща Б. Й. Б. срещу П. Б. Б. иск с правно основание чл.150 СК за
горницата над присъдения размер на издръжка от 200 лв. до претендирания
1
размер от 400 лв., като неоснователен и недоказан.
Депозирана е въззивна жалба от Д. Б. Б., действащ със съгласието на своя
баща Б. Й. Б., чрез пълномощник, против решение № 117/27.01.2023 г. по гр.д.
№ 5727/2022 г. по описа на ПлРС, с което предявеният от Д. Б., действащ със
съгласието на своя баща Б. Б., иск с правно основание чл.150 СК, срещу П. Б.,
е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдения размер от
200 лв. до 400 лв.Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно,
необосновано и допуснато съществено процесуално нарушение при
постановяване на първоинстанционния акт.Прави се искане да се постанови
решение, с което да се отмени решение № 117/27.01.2023 г. като неправилно,
необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение, ведно със законните последици от това и да бъдат присъдените
направените деловодни разноски и в двете инстанции.
Въззиваемата страна - П. Б. Б., редовно призована, не изразява становище
във въззивната инстанция.
Заинтересованата страна ДСП“Отдел закрила на детето“, редовно
призована, не изразява становище във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.201 3г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
Във въззивната жалба се сочи, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че неминуемо са настъпили изменения в нуждите
на детето с оглед на възрастта, на която е в момента и свързаните с нея
повишени разходи за облекло, ученически пособия, лекарства и извънкласни
занимания и мероприятия, като за изминалия период безспорно са се
2
изменили и социално - икономическите условия в страната, но необосновано
първоинстанционият съд е счел, че промяната в определената по - рано
издръжка в размер на 162.50 лв. следва да е до размера на 200 лв.Съдът се е
позовал на статистически данни на НСИ за трето тримесечие на 2022 г. -
м.юли, август и септември и при определените необходими суми за реална
месечна издръжка е в размер на 498.45 лв.Въпреки позоваването на тези
статистически данни съдът е приел, че необходимата обща издръжка на
детето Д. Б. следва да се определи на 380 лв.Този размер не отговаря нито на
обичайните нужди на детето, нито на възможността всеки един от двамата
родители да осигурява своята част от нужната издръжка, а така също и от
социално-икономическите условия в периода от подаване на исковата молба
до постановяване на съдебното решение.Трудовото възнаграждение на
въззиваемата е над средното за страната, въпреки данните, които не са
актуални към датата на постановяване на самия съдебен акт.
С влязлото в сила решение на 06.12.2021 г. въззиваемата е приела да
заплаща на непълнолетното си дете, родено през 2005 г., със съгласието на
неговия баща Б. Б., ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв., считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Към настоящият момент Д. Б. е на около 17 години и 6 месеца.
Исковата молба е предявена на 03.11.2022 г.
Минималната издръжка за едно дете съгласно чл.142, ал.2 от СК от
01.01.2023 г. е 195 лв.
Видно от приложеното експертно решение, на бащата е определена 95%
ТНР без чужда помощ за 2 години - до 01.11.2023 г.
От представените по делото доказателства се установява, че
въззиваемата заплаща месечен наем в размер на 400 лв., както и кредит в
размер на 10 000 лв., с месечна вноска от 210.33 лв.
От представеното удостоверение е видно, че въззиваемата е получила в
периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г. нетно възнаграждение в размер на 1
036.63 лв. месечно.Осигурителният й доход за м.10.2022 г. е в размер на 1
502.31 лв.
3
От представената справка от НАП, ТД Велико Търново е видно, че Б. Б. е
получил осигурителен доход за същия горепосочен едногодишен период -
м.10.2021 г. - м.09.2022 г. в размер на 816.55 лв. месечно, а към настоящият
момент МРЗ за страната е 780 лв.
От доказателствата по делото се установява също така, че бащата
получава доходи от пенсия по основното си заболяване и помощи в общ
размер на 943 лв.
От брачното си съжителство П. Б. и Б. Б. има две деца - Д. на 17 години и
В. на 12 години, като родителските права са отстъпени на бащата.
Непълнолетният Д. Б. е ученик в 11 клас, редовна форма на обучение,
като посещава курс по английски език в училища „Европа“, като таксата в
размер на 900 лв. се заплаща от баща му.
От приложения социален доклад се установява, че майката не е
преставала да се грижи за децата си -подпомагала е редовно бившия си
съпруг с допълнително финансиране, както и другите посочени дейности -
закупува им дрехи, обувки, учебни помагала и принадлежности, ежемесечно
им дава по 100 лв., децата редовно идват да се хранят при нея, когато е на
смяна.
Първоинстанционният съд е приел, с оглед данните на НСИ за третото
тримесечие на 2022 г., че реалната месечна издръжка на едно дете през един
месец от това тримесечие е в размер на 498.45 лв., като е приел, че
необходимата обща издръжка на десето Д. следва да се определи на 380 лв.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че необходимата
месечна издръжка за непълнолетния Д. Б. следва да се определи в размер на
500 лв., като П. Б. има възможност да заплаща ежемесечна издръжка по 250
лв., като бащата и в бъдеще ще полага непосредствените грижи по
оглеждането и възпитанието на непълнолетното дете.Както се посочи, към
настоящия момент минималният размер на ежемесечната издръжка е 195 лв.,
а непълнолетният Д. Б. е на около 17 години и половина.Съгласно чл.143, ал.2
от СК задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие
дете е безусловно.
Съгласно гореизложеното, майката получава месечен доход от 1 036 лв.,
плаща месечен наем в размер на 400 лв., както и месечна издръжка в размер
4
на 162.50 лв. за детето В. Б..
Ето защо следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в
която е допълнено решението от 22.12.2022 г. на основание чл.250, ал.3 ГПК,
като е отхвърлен предявеният от Д. Б., действащ със съгласието на своя баща
Б. Б. срещу П. Б. иск с правно основание чл.150 от СК за горницата над
присъдения размер на издръжка от 200 лв. до претендирания размер от 250 лв.
(за разликата над 200 лв. до 250 лв. месечно), т.е. за сумата от 50 лв.
ежемесечна издръжка, като неоснователен и недоказан, като вместо него бъде
постановено друго такова, като с оглед на гореизложеното следва да бъде
осъдена П. Б. да заплаща в полза на детето Д. Б., действащ със съгласието на
своя баща Б. Б., още 50 лв. месечна издръжка - общо 250 лв. месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2022 г. до настъпването на
причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска.
С оглед на гореизложеното следва да бъде потвърдено решението от
27.01.2023 г. по гр.д.№ 20224430105727 по описа за 2022 година на ПлРС в
обжалваната му част, в която е допълнено решението от 22.12.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 5727 по описа за 2022 година на ПлРС, на основание
чл.250, ал.3 ГПК, като е отхвърлен предявеният от Д. Б., действащ със
съгласието на своя баща Б. Б. срещу П. Б., иск с правно основание чл.150 СК
за горницата над присъдения размер на издръжка от 250 лв. до претендирания
размер от 400 лв. (за разликата над 250 лв. до 400 лв. месечно), т.е. за сумата
от 150 лв. ежемесечна издръжка, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззиваемата П. Б. да
заплати държавна такса в размер на 36 лв. по сметка на ПлОС, с оглед на
увеличения размер на издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 117/27.01.2023 г. по гр.д.№ 20224430105727 по описа за
2022 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е
допълнено решение № 1882/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 5727 по
описа за 2022 година на ПлРС, на основание чл.250, ал.3 ГПК, като е
5
отхвърлен предявеният от Д. Б. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието
на своя баща Б. Й. Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в гр.П.,
ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, срещу П. Б. Б., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.П., ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, иск с правно основание чл.150
СК за горницата над присъдения размер на издръжка от 200 лв. до
претендирания размер от 250 лв. (за разликата над 200 лв. до 250 лв. месечно),
т.е. за сумата от 50 лв. ежемесечна издръжка, като неоснователен и недоказан,
КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П. Б. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П., ж.к.***, бл.***,
вх.Е, ет.5, ап.15, да заплаща в полза на детето Д. Б. Б., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя баща Б. Й. Б., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес гр.П., ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, още 50 лв. месечна
издръжка - общо 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба - 03.11.2022 г. до настъпването на причини за нейното отменяне или
изменяне, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/27.01.2023 г. по гр.д.№
20224430105727 по описа за 2022 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е допълнено решение № 1882/22.12.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 5727 по описа за 2022 година на ПлРС, на основание
чл.250, ал.3 ГПК, като е отхвърлен предявеният от Д. Б. Б., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя баща Б. Й. Б., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес в гр.П., ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, срещу П. Б. Б., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.П., ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, иск с
правно основание чл.150 СК за горницата над присъдения размер на издръжка
от 250 лв. до претендирания размер от 400 лв. (за разликата над 250 лв. до 400
лв. месечно), т.е. за сумата от 150 лв. ежемесечна издръжка, като
неоснователен и недоказан.
Осъжда въззиваемата П. Б. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П.,
ж.к.***, бл.***, вх.Е, ет.5, ап.15, да заплати държавна такса в размер на 36 лв.
по сметка на Плевенски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


6

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7