Решение по дело №12205/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………..../28.09.2021 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12205 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „К.А.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.А.Г., срещу „И.а.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, предстявлявано от управителя П. Й. Г. Г. осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 775 лева, представляваща стойността на неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ал.1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е обработвал, въз основа на договор за наем от 07.02.2013г., сключен за срок от двадесет стопански години, следните земеделски земи, находящи се в с. Царевци, общ. Омуртаг, а именно: 1.) имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017011, имот № 017003, имот № 017009, имот № 016001; 2.)имот № 017011, представляващ нива с площ 3 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017012, имот № 017003, имот № 017010, имот № 016001; 3.) имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701 дка, пета категория, местност „Кузалтъ”, при граници: имот № 008013, имот № 008004, имот № 000012, имот № 008002; 4.) имот № 017012, представляващ нива с площ 3 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017013, имот № 017003, имот № 017011, имот № 016001; 5.) имот № 015013, представляващ нива с площ 5.400 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 0015016, имот № 015014, имот № 015002, имот № 015012. Посочва се, че при встъпването на ответника в наемното правоотношение, същият, без правно основание, е поискал от Службата по вписванията – гр. Омуртаг, заличаване вписването на договора за наем. Поддържа се, че с Решение по гр.д.№16549/2015г. на ВРС, потвърдено с Решение по В.Т.Д. № 1520 / 2016г. на ВОС, влязло в законна сила, са установени  валидността и съществуването на наемното правоотношение, като е установено и, че заличаването на същото, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър и е отменено извършеното вписване по имотната партида. Твърди се, че с неизпълнението на договорните си задължения по договора за наем, ответникът е лишил ищцовото дружество от възможността за добив от реколтата, както и от възможността същото да се сдобие със сертифицирана биологична продукция от тези имоти, за които през 2014г. бил сключен договор с Й.К. Посочва се, че това е довело до неизпълнение от страна на ищеца на договора с Й. К. Поддържа се, че поради лишаването от възможността за ползване на гореописаните земеделски земи, на ищеца били причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 5 775 лева, представляващ стойността на неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 година.

            Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира молба от 16.09.2021 г., с която се поддържа исковата молба. В съдебното заседание от 04.06.2021 г. е извършено изменение на иска, чрез увеличаване на претенцията до 6286,89 лева. Депозирани са писмени бележки от 27.09.2021 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът претендира присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

На 07.02.2013 г. между П. М. и ищеца "К. А. – 98" ЕООД е сключен договор за аренда /л. 10/, с нотариална заверка на подписите, заверени от П.А, нотариус с район на действие РС-Търговище, по силата на който М. се е задължила да предостави на дружеството за временно, възмездно ползуване имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017011, имот № 017003, имот № 017009, имот № 016001; имот № 017011, представляващ нива с площ 3 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017012, имот № 017003, имот № 017010, имот № 016001; имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701 дка, пета категория, местност „Кузалтъ”, при граници: имот № 008013, имот № 008004, имот № 000012, имот № 008002; имот № 017012, представляващ нива с площ 3 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 017013, имот № 017003, имот № 017011, имот № 016001 и имот № 015013, представляващ нива с площ 5.400 дка, шеста категория, местност „Мастанлар”, при граници: имот № 0015016, имот № 015014, имот № 015002, имот № 015012, а дружеството се е задължило да плаща арендна цена в размер на 3 лева на дка годишно или 722 кг. зърно.

На 14.10.2014 г. и 21.02.2014 г. между наемодателя П. М. и ответника "И.А." ЕООД е подписан договор за покупко-продажба с предмет отдадените под наем ниви, обективиран в Нотариален акт № 2/14.10.2014 г. по н.д. № 1109/2014 г., Нотариален акт № 3/14.10.2014 г. по н.д. № 1110/2014 г. и Нотариален акт № 133/21.02.2014 г. по н.д. № 124/2014 г. и трите на С. Г., нотариус с РД РС Омуртаг.

От представения договор от 14.11.2014 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя всяка година до 2022 г. на земеделеца Й. Каценос 200000 /двеста хиляди/ килограма фураж за животни - смески от зърно и детелина срещу договорена цена от 0.55 ерво за килограм.

Страните по делото не спорят, че на 09.04.2015 г. ответникът е направил изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на задължението на ищеца да заплаща арендната цена.

На 15.04.2015 г. е подадена молба пред СВ – гр. Омуртаг за заличаване на договора за наем досежно процесните ниви.

От представеното влязло в законна сила решение № 3117/01.08.2016 г., постановено по гр. д. № 16549 по описа за 2015 г. на РС-Варна, се установява, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено в отношенията между "К. А. – 98" ЕООД и "И.А." ЕООД, че между същите съществува валиден нотариално заверен договор за аренда от 07.02.2013 г., имащ за предмет процесните ниви, описани по-горе. Отменено е и извършеното с акт на СлВп-гр. Омуртаг вписване на едностранното прекратяване от ответника на процесния договор за аренда.

Преди заличаването на вписването на аренда ищецът като замеделски производител е оповестил този договор като основание за ползване на земите в регистъра на Общинска Служба по земеделие и въз основа на тази регстрация е участвал в разпределението на масивите, но за процесния период имотът е вече приет като ползван от друго лице.

От представения договор за контрол и сертификация на биологично производство, сключен между ищеца и "КЮ Сертификейшън" АД и Сертификати за съответствие за стопанските 2015-2018 г. вкл., се установява, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство.

В съдебното заседание от 26.03.2021 г. по инициатива на ищеца и изявление на ответника, че не оспорва, е обявено за безспорно, че ищецът е направил разходи за извършени агротехнически мероприятия по отношение на процесните ниви.

По делото е приобщено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза /САТЕ/ и допълнителна такава. Посредством него се установява, че добива за стопанската 2016 г./2017 г. при съобразяване на обстоятелството спазен ли е сеитбооборота и че ежегодно от 2014 г./2015 г. в процесните имоти са засаждани идетични култури не се променя, защото овесът е житна култура. Добивът може да намалее с 10 до 20 % след втората третата година. Установява се още, че средният добив за 2016 г./2017 г. на биокултурата овес би бил 252 кг./дка. Средната пазарна цена на произведена от ищеца био продукция е в общ размер на 6286,89 лева и прихода на ищеца би бил в същия размер.

От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на свид. С.А., която е агроном по професия и служител в ответното дружество, се установява, че през 2014/2015 г. процесните ниви са били засети с овес. Имотите са обработвани в цялост, в реални граници. След развалянето на договора за аренда всичките ниви са разорани и културите в тях са унищожени. Процесните площи са сертифицирани и в тях се отглежда само био продукция.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Съдът е сезиран с иск по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, породено от твърдения в исковата молба договор за аренда с предмет процесните ниви, изпълнение на собствените си задължения по договора – плащане на наемната цена, вида на настъпилите имуществени вреди; предвидимостта на вредите; пряката връзка между неизпълнението и вредите, както и техния размер. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнението на собствените си задължения по договора – осигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на процесните ниви, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между ищеца и П. М. е учредено облигационно правоотношение за възмездно ползуване на процесните ниви Установено е, че за предходни години процесните ниви са обработвани и засети с био продукция – овес. Установява се още, че ответникът е встъпил в наемното правоотношение като частен правоприемник на П. М Доказано е, че ищецът към датата на едностранното разваляне на договора е бил изправна страна, доколкото е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил уговорената арендна цена на предходания арендодател, което е установено с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 16549 по описа за 2015 г. на РС-Варна.

Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество не ангажира доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е изпълнил задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетите ниви. Напротив, от приобщените доказателства се установява, че имотите са ползвани лично от ответника. През предходни стопански огидини ищецът е ползвал и обработвал имотите, а за стопанската 2016/2017 г. не е прибрал реколтата от тези култури, тъй като нивата е била разорана. По тези съображения, съдът приема, че ищецът е бил лишен от възможността да прибере засятите био култури от процесните ниви и да реализира печалба от тях, поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетия имот.

Възражението, релевирано от "Изворово Арго" ЕООД за липсата на доказване на включването на имотите в система за контрол на биологично производство за исковия период са направени след законоустановения срок за отговора на исковата молба, поради което са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Освен това в тази връзка е представената служебна бележка съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за съответствие на продукция.

Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че ищецът следва да се третира като производител на биопродукция.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за 2016/2017 г., изразяващи се в нереализирана биопродукция, съдът приема следното: Настъпилите вреди са били предвидими за ответника, който също е селскосторански производител и обработва терени в това землище. Лишаването от осигурената печалба от продукция от явно обработени и засети площи за следващите години е в резултат от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за аренда, което обуславя наличието на пряка причинна връзка между вредите и неизпълнението. Същото представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/ и е съизмерима с печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция. В тази връзка направеното от ответника възражение, че нивите не са обработвани в цялост, като подадено след срока за отговор на исковата молба се явява преклудирано. Освен това от свидетелските показания се установи, че процесните площи са обработвани в цялост. Като съобрази възможната заинтересованост на свидетелката – работник в дружеството ищец, съдът дава вяра на показанията на същата, тъй като са логични, пълни последователни, вътрешнонепротиворечиви и основани на лични възприятия.

В неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че средният добив за 2016 г./2017 г. на биокултурата овес би бил 252 кг./дка. Средната пазарна цена на произведена от ищеца био продукция овес е в общ размер на 6286,89 лева и прихода на ищеца би бил в същия размер. Съдът дава вяра на заключението, тъй като е пълно, обосновано и компетентно.

Нереализирането на пазара на добивът, който би получил от процесните ниви ако не бе поведението на ответника, несъмнено представлява пропуск от едно сигурно увеличаване на актива на ищеца, поради което предявения иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер /след увеличаването на иска/ в размер от 6286,89 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Този извод налага разглеждането на своевременно направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Като съобрази размера на претенцията, след нейното увеличение и това, че са проведени повече от две съдебни заседания, съдът приема, че възражението е неоснователно, тъй като е под минимума установен в чл. 7 ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1291,48 лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 251,48 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице, сумата от 20 лева за държавна такса за обезпечението на иска и сумата от 700 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „И.а.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К. А. - 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6286,89 лева /шест хиляди двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ал.1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „И.а.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К. А. - 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***91,48 лева /хиляда двеста деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :