Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№ 02.11.2020г. град Н.
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори ноември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание
в следния състав:
Районен съдия: Мария
Берберова-Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Берберова-Георгиева
гражданско дело № 279/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.404 от ГПК.
Образувано е по повод молба с
вх.№ 262192 от 30.10.2020г., процесуалния представител на ищеца „В.И К.” ЕАД с
ЕИК *********, за издаване на изпълнителен
лист за присъдените им по делото суми с влязлото в сила решение.
От данните по делото, съдът
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Делото е приключило с Решение
№ 99 от 04.06.2019г., с което съдът е признал за установено на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на "В.И К." ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът И.Н.П. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** им дължи сумата в размер на 49,96 лева /четиридесет и девет
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 09.07.2013г. до 12.10.2015г., с отчетен период по фактура от 26.10.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, които суми са присъдени с издадена Заповед № 542 от
03.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1046/2017г. по описа на РС-Н..
Със същото решение, съдът е признал за установено на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на "В.И К." ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът И.Н.П. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** им дължи сумата в размер на 11,84
лева
/единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 27.11.2015г. до 26.10.2017г., като е отхвърлил иска над уважения размер до
претендирания такъв от 12,88 лева, като неоснователен.
С оглед
на този резултат, съдът на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил И.Н.П. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "В.и К."
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 883 лева /осемстотин осемдесет и три лева/, представляващи
заплатени разноски в производството по чл.422 от ГПК и сумата общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
сторени разноски в заповедното производство.
Недоволен от така постановеното
решени е останал назначения на ответника особен представител, който е обжалвал
същото пред въззивната инстанция. С влязло в сила Решение № ІІ-103 от
08.01.2020г., постановено по възз.гр.д. № 1295/2019г. по описа на ОС-Бургас, с
което е било потвърдено обжалваното решение на РС-Н., определено е
възнаграждение на особения представител на жалбоподателя – адв.Н.И. *** в
размер на 150 лева за процесуално представителство по въззивното производство
пред БОС и е осъдено „В.и к.” ЕАД да заплати на адв.Н.И. *** сумата от 150
лева, представляващи определен от съда възнаграждение на адвоката за
осъществено процесуално представителство на въззивника И.Н.П. във въззивното
производство. С допълнително определение
№ ІІ-1148 от 28.04.2020г., постановено по същото дело, въззивният съд е
допълнил на основание чл.248 от ГПК решението си в частта за разноските, като е
осъдил въззивника И.Н.П. да заплати на "В.и К." ЕАД сумата от 150 лева, представляваща направени разноски за възнаграждението на
особения представител на въззивника-ответник И.Н.П..
Предвид гореизложеното, процесуалният
представител на дружеството-ищец е подал молба за издаване на изпълнителен лист
на основание чл.404, т.1 от ГПК за присъдените им по делото разноски въз основа на
постановените съдебни актове от двете инстанции.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.404,
т.1 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и
определения на съдилищата. С оглед на това и предвид гореизложеното, съдът
намира молбата на ищеца за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
Р А З П О Р
Е Д И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист по влезлите в сила Решение № 99 от
04.06.2019г., постановено по гр.д. № 279/2018г. по описа на Районен съд – гр.Н.
и Определение № ІІ-1148 от 28.04.2020г., постановено по възз.гр.д. № 1295/2019г.
по описа на ОС-Бургас, с което И.Н.П. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е осъден да заплати на "В.и К." ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т.,
сумата общо в размер на 883 лева
/осемстотин осемдесет и три лева/, представляващи заплатени разноски в
производството по чл.422 от ГПК пред първоинстанционния съд и сумата общо в
размер на 75 лева /седемдесет и пет
лева/ - сторени разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на
150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за възнаграждението на особения представител
на въззивника-ответник И.Н.П. във въззивното производство.
За издаването на изпълнителния
лист да се направи надлежна бележка върху влезлите в сила Решение № 99 от 04.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 279/2018г. по описа на Районен съд – гр.Н. и Определение
№ ІІ-1148 от 28.04.2020г., постановено по възз.гр.д. № 1295/2019г. по описа на
ОС-Бургас.
Разпореждането подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд-гр.Бургас, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за
ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: