Определение по гр. дело №195/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 732
Дата: 13 октомври 2025 г. (в сила от 13 октомври 2025 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Маринов
Дело: 20251700100195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 732
гр. Перник, 13.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело
№ 20251700100195 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 2085/02.04.2025 г., уточнена с
молба вх. № 3990/01.07.2025 г., подадена от Д. Д. Д. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат
Р. В. от АК - Велико Търново срещу главен ответник: Сдружение „Абланица“ с. Филиповци,
п.к. 2472, общ. Трън, обл. Перник, с ЕИК:********* и евентуален ответник Й Г. Й. с
ЕГН:**********, починал след подаване на исковата молба и оставил за свои законни
наследници Х. Й. Г., ЕГН:**********, постоянен адрес: *** и Г. Й. Х., ЕГН:**********,
постоянен адрес: ***
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2024 г. ищецът бил настанен в Дом за стари
хора - с. Филиповци, за което било налице сключен между страните договор за предоставяне
на социална услуга. По време на престоя му там, спрямо него било упражнявано
многократно физическо насилие от страна на неустановено лице – Д. (Й) като конкретно на
28.11.2024 г., ищецът бил нападнат и удрян от това лице няколко пъти със стол, изработен от
твърд дървен материал. В резултат на нанесения му побой, на ищеца били причинени
телесни увреждания, изразяващи се в следното: Разкъсна рана на дясното око с пролапс и
загуба на вътреочни тъкани на дясно око- значителна обща хемоза и кръвонасядане. на
булбовата конюнктива, малка разкъсна рана на булбовата конюнктива на 1 часа, тотален
хемофталм, интеркаларна руптура на склерата по роговичния лимб, от 10 до З часа с
пролабирала увея, разкъсно- контузна рана на челото в дясно, разкъсно-контузна рана на
дясната вежда външно, разкъсно-контузна рана на долната устна в дясно, кръвонасядане на
клепачите на двете очи, кръвонасядане на дясната лицева половина, счупване на носни
кости, субгалеален хематом в дясно теменно, охлузвания и кръвонасядания на дясната ръка.
Съгласно издадено от съдебен лекар при УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” медицинско
удостоверение, „уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети по механизма на удари с такива и при тези данни отговарят да са получени по
времето и начина посочен от дъщерята на пострадалия.”. Травмата на дясното око
причинила на пострадалия постоянна слепота с дясното око; мекотъканните травми по
1
лицето, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупването на костите на носа му причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; травмата на дясната ръка му причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
След изписването му от болницата, където бил настанен на същата дата - 28.11.2024 г.,
лечението на ищеца продължило още два месеца, през което време изпитвал силни болки,
които не можело да се повлияят и потиснат медикаментозно, а възстановяването му от
преживения ужас и страдания продължавало и до днес. Случилото се оказало изключително
негативни влияние върху здравословното му състояние, емоционалност и психика, довело
го до безпомощност.
Във връзка с лечението си, ищецът направил и редица разходи в общ размер от 500
лева – за медикаменти, превързочни материали, консумативи, прегледи и други.
Ищецът излага и конкретни факти и обстоятелства относно липсата на адекватно
поведение на служители на ответното сдружение за предотвратяване на инцидента и
последиците от него, както и за занижен контрол от страна на ръководството му. Според
ищеца, с виновното си бездействие ответното сдружение му причинило много страдания и
болки, които продължавал да търпи и към настоящия момент.
Посочва и това, че ответното сдружение не изпълнило нормативно установените
задължения, свързани с предоставянето на социалната услуга, в т.ч. тези по ЗСП, ППЗСП и
др., както и не изпълнило договорните си задължения, като допуснало настъпването на
описания инцидент.
В условията на евентуалност, ищецът твърди, че отговорен за случилото се бил и
ответникът Й, който с виновното си действие, изразяващо се в нанесен върху ищеца побой,
му причинил описаните травматични увреждания, респ. претърпените от него болки и
страдания.
В молбата си от 01.07.2025 г. ищецът уточнява и допълва, че евентуалният ответник по
втория евентуален иск е лицето Й Г. Й., ЕГН:**********, която починал на 06.05.2025 г. и
оставил за свои законни наследници Х. Й. Г., ЕГН:********** и Г. Й. Х., ЕГН:**********.
Твърди, че ответното сдружение не изпълнило задълженията си по сключения с ищеца
договор от 22.02.2024 г. за предоставяне на социални услуги – чл. 1, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 12
и чл. 6, т. 3, в каквато връзка посочва конкретни факти и обстоятелства.
Въз основа на твърденията си по исковата молба и молбата от 06.05.2025 г., ищецът
предявява следните искове:
1) Ответното сдружение „Абланица“ да бъде осъдено да заплати на ищеца
обезщетения за непозволено увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД, както
следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
2
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на претърпените на
28.11.2024 г., по време на престоя му в дома за стари хора – с. Филиповци, удари със стол,
нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането - 28.11.2024 г. до окончателното и плащане;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното и плащане.
2) В условията на евентуалност, ако съдът счете, че горепосочените искове са
неоснователни, ответното сдружение „Абланица“ да бъде осъдено да заплати на ищеца
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение на договорните задължения на сдружението, в т.ч. тези по чл. 1, ал.1, т.3, 7, 8
и 12 от и чл. 6, т.3 от сключения между страните договор от 22.02.2024 г. за предоставяне на
социални услуги, както следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на претърпените на
28.11.2024 г. , по време на престоя му в дома за стари хора - с. Филиповци, удари със стол,
нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното и плащане;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното и плащане.
3) В условията на евентуалност, ако съдът счете, че горепосочените глави и евентуални
искове срещу ответника сдружение „Абланица“ са неоснователни, то Х. Й. Г. и Г. Й. Х. като
наследници на починалия Й Г. Й. да заплатят на ищеца обезщетение за непозволено
увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, осъществено от техния наследодател Й Г. Й.,
както следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на претърпените на
28.11.2024 г. , по време на престоя му в дома за стари хора - с. Филиповци, удари със стол,
нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането - 28.11.2024 г. до окончателното и плащане;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното и плащане.
3
Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на писмени доказателства
(приложените към исковата молба епикриза от ИСУЛ, медицинско удостоверение и снимков
материал; приложения към молбата от 01.07.2025 г. Договор за предоставяне на социални
услуги от 22.02.2024 г.); назначаване на съдебномедицинска експертиза и гласни
доказателства (разпит на двама души при режим на довеждане).
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното сдружение „Абланица“ чрез
адвокат А. С. от АК-Перник е подало отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Относно главните искове за ангажиране деликтната отговорност на сдружението, в
отговора се излагат доводи и твърдения, че същото не носело вина за инцидента, не
съществувала причинно-следствена връзка относно инцидента и надлежно изпълнени
задължения и контрол. Единствено и само моментното поведение на лицето Й Г. Й., което
било невъзможно да бъде предвидено, било в пряка и непосредствена причина за
причинените вреди на ищеца. Вината била изцяло на нападателя, който бил дееспособен и
можел да отговаря за постъпките си. Сдружението не могло по никакъв начин да предвиди
това му поведение, тъй като не било сигнализирано за това, а и самото лице не давало
индикации за лошо поведение. Сдружение изпълнило нормативно установените си
задължения, свързани с предоставяне на социалната услуга, в т.ч тези по ЗСП, ППЗДП, което
било видно от компетентен доклад на незаинтересована страна.
Относно евентуалните искове за ангажиране договорната отговорност на сдружението,
в отговора се излагат доводи, че не били налице основания за това. Сдружението се позовава
на чл. 1, ал. 5 от сключения с ищеца договор за предоставяне на социални услуги от
22.02.2024 г., съгласно който страните се били съгласили, че изпълнителят не предоставял
постоянно присъствие на лекар в дома; на чл. 8 от договора, съгласно който предоставеното
медицинско обслужване като социална услуга имало за цел да създаде удобство за
възложителя, но не и да гарантира съхраняване на неговото здравословно състояние чрез
осигурена незабавна медицинска помощ или интервенция, а така също индивидуално
непрекъснато обслужване и наблюдение от санитар/гледач и медицинска сестра, като при
възникнали битови инциденти и травми домът не носел отговорност. Сдружението оспорва
да не е изпълнило задълженията си по договора, както се твърди от ищеца, а напротив – в
дома били спазени всички процедури за безопасност, доставчикът на социалната услуга
осигурил 24 часова грижа за потребителите, което било видно и от констативен протокол №
КП-873/05.12.2024 г.
Сдружението прави доказателства искания: да бъдат приети като писмени
доказателства така посочения по-горе констативен протокол, доклад на РСИ Перник,
протокол от инспекция по труда гр. Перник, трудов договор на управителя на сдружението,
както и да се изиска и приложи пр. пр. преписка № 4085/2024 г. на Районна прокуратура -
Перник; да се назначи съдебномедицинска експертиза с вещо лице психиатър и да се
разпитат двама души при режим на довеждане.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба са подали и
4
ответниците Х. Й. Г. и Г. Й. Х. чрез адвокат П. П. от АК-Враца.
Считат исковете срещу тях за недопустими, тъй като и двамата ответници се били
отказали от наследството на Й Г. Й. – отказите им били вписани в особената книга на PC-
Козлодуй, т.е. те не били придобили права, включени в наследството на Й Й. и не
отговаряли за задълженията на наследодателя им. При това положение се явявали трети
лица спрямо правата и задълженията, възникнали във връзка с наследството. Поради това не
били надлежни страни в настоящия процес и молят съда да прекрати делото спрямо тях.
В случай, че съдът не уважи искането им за прекратяване, ответниците оспорват като
неоснователни предявените срещу тях искове. В тази връзка навеждат твърдения, че баща
им Й Г. Й. не би могъл да извърши твърдяното деяние, защото се намирал в невъзможност
да се придвижва самостоятелно, вследствие на претърпян исхемичен мозъчен инсулт и с
деменция. За процесния инцидент било образувано срещу него досъдебно производство -
следствено дело № 9/2025 г по описа на ОслО гр. Перник, което било прекратено, поради
установена невменяемост на Й. - от направената в досъдебното производство психиатрична
експертиза се установявало, че лицето било с продължително разстройство на съзнанието.
Ответниците считат, че на основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД отговорност за претърпените от ищеца
вреди носело ответното сдружение „Абланица“.
Правят доказателствени искания: да се приемат като писмени доказателства по делото
приложените към отговора удостоверения за откази от наследство, договор за предоставяне
на социални услуги от 02.11.2023 г., медицинска епикриза, издадена от неврологично
отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, както и да се изиска и приложи следствено
дело № 9/2025 г. по описа на ОСлО-Перник; да се назначат съдебномедицинска експертиза и
съдебно-психиатрична експертиза; да се разпитат двама души при режим на довеждане.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове с правно основание съответно
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД; чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Доказателствените искания на страните съдът намира за основателни и следва да бъдат
уважени, доколкото са допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за
спора обстоятелства. Следва да се отбележи, че посочените от ищеца документи: епикриза
от ИСУЛ, медицинско удостоверение и снимков материал, всъщност не са приложени към
исковата молба, поради което следва да се даде възможност на ищеца да ги представи в срок
най-късно до първото по делото съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде
насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен
проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се
връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от 14.30
ч., за когато да се призоват страните.
Приема и прилага по делото като писмени доказателства заверени с оригиналите
копия на следните документи: представения от ищеца договор за предоставяне на социални
услуги от 22.02.2024 г.; представените от ответното сдружение „Абланица“: констативен
протокол № КП-873/05.12.2024 г.; доклад на РСИ Перник, протокол от инспекция по труда
гр. Перник, трудов договор на управителя на сдружението и представените от ответниците
Х. Й. Г. и Г. Й. Х.: удостоверения за откази от наследство, договор за предоставяне на
социални услуги от 02.11.2023 г. и медицинска епикриза, издадена от неврологично
отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД.
Предоставя възможност на ищеца Д. Д. Д. да представи заверени копия на
посочените в исковата молба документи: епикриза от ИСУЛ и медицинско удостоверение, в
срок най-късно до първото по делото съдебно заседание.
Да се изиска и приложи пр. пр. преписка № 4085/2024 г. на Районна прокуратура –
Перник.
Да се изиска и приложи следствено дело № 9/2025 г. по описа на ОСлО-Перник.
Предоставя възможност на всяка една от страните да ангажира гласни
доказателства – по двама души при режим на довеждане.
Допуска изслушването на съдебномедицинска експертиза със задачи към вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и при необхоидмост преглед на ищеца,
да даде отговор на следните въпроси: - Какви увреждания е получил ищеца Д. Д. Д. в
резултат на нанесените му на 28.11.2024 г. удари със стол, какъв е характера и степента на
телесните увреждания, водят ли същите до трайни увреждания?; - Могат ли получените
травми да бъдат причинени при удари с дървен стол, настъпили по описания в исковата
молба начин?; - Причинените увреждания предизвикват ли болки, страдания, неудобства и за
какъв период от време? Какъв е оздравителния период от време?; - При прекаран мозъчен
инфаркт, констатиран с епикриза, издадена от неврологично отделение на МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД гр. Перник и с оглед възрастта на починалия Й Г. Й. с ЕГН:**********,
същият могъл ли е да се предвижва самостоятелно?; - С оглед здравословното му състояние
може ли да се установи механизма на увредата причинена от него?.
Назначава за вещо лице д-р К. С. Ч. (специалист по съдебна медицина) при
първоначален депозит в размер на 400 лв., от които 200 лв., платими от бюджета на съда и
200 лв., платими от ответниците Х. Й. Г. и Г. Й. Х. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението като вещото лице да се призове за съдебното задание след представяне на
документ, удостоверяващ внасяне на сумата.
Указва на ответниците Х. Й. Г. и Г. Й. Х., че при непредставяне в срок на
6
доказателства за внасяне на определения депозит, съдът ще отмени определението си в
частта, с която е допуснато изслушването на съдебномедицинска експертиза по поставените
от тях задачи и че невнасянето на определения депозит може да е основание за съда да
приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, приемайки за
недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
Допуска изслушването на съдебно-психиатрична експертиза със задачи към вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото, съответните медицински документи и
при необхоидмост преглед на ищеца, да даде отговор на следните въпроси: - Възможно ли е
пациент (Й Г. Й. с ЕГН:**********) след претърпян мозъчен инсулт и без индикации за
агресивно поведение в един кратък момент да агресира, какъвто е настоящия случай; - Какво
е било психиатричното състояние на починалия Й Г. Й. с ЕГН:********** към 28.11.2024 г.
и същият бил ли е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и
можел ли е да ги ръководи в пълен обем с оглед неговите заболявания и възрастта му?; -
Какво е било психическото състояние на ищеца Д. Д. Д. към 28.11.2024 г. и има ли
психиатрично разстройство на личността?.
Назначава за вещо лице д-р Р. М. К. (специалист психиатър) при първоначален
депозит в размер на 400 лв., от които 150 лв., платими от сдружение „Абланица“ и 250 лв.,
платими от ответниците Х. Й. Г. и Г. Й. Х., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението като вещото лице да се призове за съдебното задание след представяне на
документи, удостоверяващи внасяне на сумата.
Указва на ответниците сдружение „Абланица“, Х. Й. Г. и Г. Й. Х., че при
непредставяне в срок на доказателства за внасяне на определения депозит, съдът ще отмени
определението си в частта, с която е допуснато изслушването на съдебно-психиатрична
експертиза по поставените от тях задачи и че невнасянето на определения депозит може да е
основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на
решението, приемайки за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава
експертизата.
Обявява на страните проекта на доклад по делото:
Предмет на производството са предявени от Д. Д. Д. срещу сдружение „Абланица“,
Х. Й. Г. и Г. Й. Х. (последните двама като наследници на Й Г. Й.) искове, както следва:
1) Ответното сдружение „Абланица“ да бъде осъдено да заплати на ищеца
обезщетения за непозволено увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД, както
следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на
претърпените на 28.11.2024 г., по време на престоя му в дома за стари хора – с. Филиповци,
удари със стол, нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането - 28.11.2024 г. до окончателното и плащане;
7
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното и плащане.
2) В условията на евентуалност, ако съдът счете, че горепосочените искове са
неоснователни, ответното сдружение „Абланица“ да бъде осъдено да заплати на ищеца
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение на договорните задължения на сдружението, в т.ч. тези по чл. 1, ал.1, т.3, 7,
8 и 12 от и чл. 6, т.3 от сключения между страните договор от 22.02.2024 г. за
предоставяне на социални услуги, както следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на
претърпените на 28.11.2024 г. , по време на престоя му в дома за стари хора - с. Филиповци,
удари със стол, нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и плащане;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното и плащане.
3) В условията на евентуалност, ако съдът счете, че горепосочените глави и
евентуални искове срещу ответника сдружение „Абланица“ са неоснователни, то Х. Й. Г.
и Г. Й. Х. като наследници на починалия Й Г. Й. да заплатят на ищеца обезщетение за
непозволено увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, осъществено от техния
наследодател Й Г. Й., както следва:
- сумата от 25 500 лева, представляваща частичен иск от общо 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания в резултат на
претърпените на 28.11.2024 г. , по време на престоя му в дома за стари хора - с. Филиповци,
удари със стол, нанесени върху него, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането - 28.11.2024 г. до окончателното и плащане;
- сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент – разходи, свързани с лечението и
възстановяването му, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното и плащане.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146,
ал. 1, т. 1 ГПК):
На 28.11.2024 г., в Дом за стари хора - с. Филиповци, ищецът бил нападнат и удрян
от лицето Й Г. Й., вследствие на което получил множество телесни увреждания (разкъсна
8
рана на дясното око с пролапс и загуба на вътреочни тъкани на дясно око- значителна
обща хемоза и кръвонасядане. на булбовата конюнктива, малка разкъсна рана на
булбовата конюнктива на 1 часа, тотален хемофталм, интеркаларна руптура на склерата
по роговичния лимб, от 10 до З часа с пролабирала увея, разкъсно- контузна рана на челото
в дясно, разкъсно-контузна рана на дясната вежда външно, разкъсно-контузна рана на
долната устна в дясно, кръвонасядане на клепачите на двете очи, кръвонасядане на
дясната лицева половина, счупване на носни кости, субгалеален хематом в дясно теменно,
охлузвания и кръвонасядания на дясната ръка) и в резултат на това претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД; чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същите са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): - Няма такива.
Относно обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК): - Няма такива.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя,
както следва (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да докаже: - настъпването на инцидента по време, място и
начин, както твърди в исковата молба; - че в резултат на нанесения му побой е получил
твърдените от него телесно увреждания, както и настъпването на вредите, вследствие
на инцидента, а именно претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) и
имуществени вреди (медицински разходи); - причинната връзка между настъпилите вреди и
виновно противоправно поведение на извършителя Й Г. Й., съответно поведение на
служители на ответното сдружение „Абланица“, както неизпълнение на договорните
задължения на сдружението по договора за настаняване на ищеца в дома за стари хора –
с. Филиповци; - размера на претенциите си; - на коя датата е настъпил инцидента, тъй
като в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава от датата на
деликта; - вината на извършителя се предполага.
В тежест на ответниците е да докажат твърденията си, изключващи
отговорността им.“.
Указва на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на
доклад най-късно в първото по делото заседание.
Указва на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото
9
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Съдът напътва страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се
намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на
спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да се запази
имиджа и тайните им; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация,
няма значение на каква фаза е делото; медиация може да се проведе както на първа, така и
на втора инстанция. За да се поиска започването на медиация е достатъчно свързването с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца бъдат
връчени и преписи от писмените отговори на ответниците.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10