Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, ...........................
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 367 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55
ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от “ИВОПРЕС-2011” ЕООД – гр. Ловеч, представлявано от управителя
Г.Г. Ц., чрез пълномощник адв. Х.Н., против “МИЛАЙС” ЕООД – гр. Ловеч,
представлявано от управителя М.А.Л., за заплащане на следните суми:
9 779.00 лева – неустойка по договор за наем от 13.04.2011 г. и
4 988.00 лева – стойност на описани стоки в ревизионни описи от 26.07.2011
г., получени от ответното дружество без основание.
В исковата молба се
посочва, че с договор за наем от 13.IV.2011 година, ответното дружество е
отдало за временно и възмездно ползване на ищцовото собствения си недвижим имот
магазин, находящ се в гр. Ловеч ул. „П. Хитов” № 2, със застроена площ от
110.50 кв.м. срещу задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена в
размер на 500 лева. Съгласно чл. 3 наемодателят имал право да получава
уговорения месечен наем до 10 число на текущия месец в брой срещу издадена
фактура. Договорено било наемателят да заплаща и цената на всички консумативи,
ел. енергия, вода, СОТ и такса битови отпадъци, като срокът на наемното
правоотношение бил за 24 месеца.
Прието било между
страните, преди сключване на наемния договор да се извърши инвентаризация на
всички налични стоки в магазина по количество и стойност, като същите да бъдат
заплатени от наемателя преди сключване на договора.
Твърди се, че от
извършената инвентаризация се установило, че наличната стока в магазина е в
размер на 11 500 лева, които са били заплатени за периода от 22 до 28 март 2011
година, като за плащане на цената на стоките, управителката и съпругът й К.Ц.
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 799 от
21.ІІІ.2011 година с банка „Уникредит Булбанк"АД са изтеглили 10 000 евро
кредит, по който договор било видно от нарежданията на банката, съответно от
22.ІІІ, 23.ІІІ, 25.III и 28.ІІІ.2011 година са били изтеглени общо 12 000 лева,
като по такъв начин се твърди, че още към 28.ІІІ.11 година наемателят е
изпълнил задължението си да заплати цената на наличната стока. Посочва се, че с
приемно-предавателен протокол от 14.IV.2011 година наемателят е приел
помещението с наличната стока и предоставените от наемателя за ползване
съоръжения, като хладилници, фризери , витрини, кафемелачки и др.
Изтъква се, че в
изпълнение на наемния договор, наемателят е заплатил наем за месец април, май и
юни на 23.IV.2011 година 250 лева, платени в брой по фактура № 00001053 от
23.ІV.2011 година, 500 лева с фактура № 00001074 от 25.V.11 година и с фактура
№ 00001083 от 15.VІ.11 година - 500 лева. По разплащателна сметка №
000000001438820 в банка „ДСК" на управителя на „Милайс" ЕООД - М.Л. били
внесени сумите на 10.VI.2011 година 500 лева - наем за месец май, и на 14.VІ.11
година - 800 лева наем за месец май. Твърди се, че навярно по допусната грешка
за месеца май има два пъти платена наемната цена по 500 лева и от 10.VІ.11
година плюс 800 лева или общо 1800 лева при дължими месечни наемни вноски от
500 лева. Или са били платени от месец април до месец юни включително на 2011
година и по счетоводни записвания отразени като постъпили парични средства 1250
лева и по разплащателна сметка на Л. още 1300 лева.
Твърди се, че на
26.VІІ.11 година наемодателят Л. пристигнал в магазина със съпругата си, майка
си и брат си, заявили на управителя Г. Ц., че прекратяват договора за наем,
сменили патрона на входните врати на магазина и изгонили наемателката, заедно
със съпруга й К.Ц., който бил назначен като консултант продавач във фирмата на Ц..
При това не бил изготвен приемно-предавателен протокол, а била извършена
ревизия в магазина, като по опис от стр.1-5 и от 50 до 58 били описани
наличните стоки и положен подписа на наемателя и наемодателя на всяка страница.
Изтъква се, че стойността на описаните стоки по заключение на вещо лице е в
размер на 4 988.00 лева, като тази стока е останала незаплатена от наемодателя,
а същият се е разпоредил с нея по-късно като със своя. Посочва се, че за да
прекрати договора, наемодателят е заявил, че не са били изпълнени задълженията
на наемателя „Ивопрес 2011" ЕООД - не плащане на наемна цена по чл. 12 от
наемния договор.
Ищецът изтъква, че вписаното
в ръкописен текст и позоваване на чл. 12, не касае неплащане на наемна цена, а
се касае за неустойки на неизправната страна по договора, които следва да се
плащат при виновно неизпълнение на задълженията по договора. Изтъква също, че прекратяване
на договора е посочено в чл. 10 от същия, където изрично било казано, че „при
забавяне плащането на наема повече от 30 дни наемателят дължи неустойка в
размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, и след този срок ако не заплати наема,
наемодателят е в правото си да прекрати договора без предизвестие, без да
уведоми наемателя, и предприеме действия по изваждането на наемателя от
имота."
Ищецът посочва, че към
26.VII.2011 година не са били налице основания по наемния договор за
прекратяването му и е в противоречие с разпоредбите на договора и чл. 87 от ЗЗД. Твърди, че по разпоредбите на наемния договор, наемната цена е следвало да
бъде плащана до 10 число на текущия месец, а съгласно чл. 10, при забавяне
плащането й повече от 30 дни е налице санкция, изразяваща се в неустойка и
основание в изр. 2 след този срок да се прекрати договора. Ищецът посочва, че
са били изтекли само 10 дни, а освен това е имало предсрочно плащане, съгласно
изложеното по-горе, на наемната цена за месец май в размер на 1300 лева по
разплащателна сметка на Л. в “ДСК”, което му било заявено и така към месец юли
се твърди, че той е имал платени 1300 лева по личната му разплащателна сметка.
Посочва се още, че във
връзка с неизпълнение на договора и възникналия спор по отстраняване на
наемателя от имота, е била подадена жалба до Районна прокуратура - Ловеч за
извършени самоуправни действия от Л. и неговото семейство и обсебване на
описаната при ревизията стока, която Л. е бил длъжен да заплати, като по този
повод била образувана преписка № 1309/11 година в РП – Ловеч, но същата била
прекратена с постановление от 29.09.11 година и не е образувано досъдебно
производство, тъй като се касаело до гражданско-правен спор.
Твърди се, че
ответното дружество не е платило дължимата цена на оставената стока,
собственост на ищеца „Ивопрес-2011" ЕООД, в размер на 4988.00 лева, с
която сума дружеството - ответник се обогатило неоснователно, получавайки я без
основание, с което ищцовото дружество обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия иск.
На следващо място, се
твърди, че с неоснователното прекратяване на договора, без да е налице виновно
неизпълнение от страна на наемателя, съгласно чл. 12 от наемния договор
ответното дружество виновно е неизпълнило задължението си да предостави наетото
помещение за срок от 24 месеца и дължи неустойка в размер на 5000 евро, които
по курса на БНБ са в размер на 9 779.00 лева, поради което ищцовото дружество
счита, че има правен интерес от предявяване и на втори иск.
Наред с изложеното,
се твърди също, че още в края на месец март 2011 година, когато са договаряли
наемните правоотношения, Л. е уговарял наемната цена да бъде по 1300 лева на
месец, като 500 лева е следвало да се внасят на всяко 10 число на месеца, а
разликата от 800 лева следвало да се плаща на ръка на Л.. Посочва се, че за тази
цел той предложил да се сключи договор за заем между него и управителката на
дружеството - наемател за сумата от 19 200 лева за срок от 2 години, като всеки
месец е следвало да издължава по този заем по 800 лева. Този договор бил
сключен на 01.IV.11 година, като с прекратяване на наемните правоотношения към 26.VІІ.2011
година, наемателят Г.Г. Ц. от месец юли 2011 година преустановила и плащането
на 800 лева по този договор.
Посочва се още, че Л.
се е снабдил с изпълнителен лист срещу Г. Ц. за сумата 2400 лева,
представляваща неизпълнение на вноски по договора за заем от 01.IV.11 година за
месеците юли, август и септември 2011 година, както и с изпълнителен лист за
сумата от 2400 лева - неплатени вноски за месеците октомври, ноември и декември
2011 година. Били образувани две гр. дела - 373/12 г. и 134/12 г., първото, присъединено
към второто, като с решение на ЛРС било признато за установено, че по двете
изпълнителни производства Ц. дължи общо 4 800 лева. Това решение било отменено
с решение на ЛОС по в.гр.д. № 528/12 г., с което исковете на Л. били
отхвърлени, като неоснователни и недоказани, и в мотивите на решението прието,
че сключения договор за заем от 01.IV.11 година, е нищожен на основание чл. 26
ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и по-точно на чл. 92 от ЗКПО.
Предвид изложеното,
се отправя искане да бъде осъдено ответното дружество „МИЛАЙС" ЕООД,
представлявано от Управителя М.А.Л., да заплати на ищцовото дружество
„ИВОПРЕС-2011” ЕООД, представлявано от Управителя Г.Г. Ц., общо сумата от
14767.00 лева, от които 9 779.00 лева - неустойка по договор за наем от 13.IV.2011
г., представляващи равностойността на 5 000 евро по курса на БНБ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и 4 988.00 лева, представляващи стойността на
описани стоки в ревизионни описи от 26.VII.2011 г., получени от ответното
дружество без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сторените съдебно-деловодни
разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. С.Л., с който е изразено становище, че предявените обективно
съединени искове са допустими, но неоснователни. Направено е възражение за
частична нищожност на договора за наем в частта му относно договорената с него
цена – клаузата на чл. 3 от него, която се счита, че е симулативна, а
действителната цена е прикрита със сключения между страните Договор за заем от
01.04.2011 г. с нотариално заверени подписи и е общо в размер 1300.00 лева.
Изтъква се, че наемателят – ищец е във виновно неизпълнение на свои задължения
по договора за наем от 13.04.2011 г., като не е заплащал редовно и в пълен
размер месечните наемни вноски, както и консумативните разноски за наетия
обект, поради което дължи на ответника – наемодател неустойка в размер
5 000 евро. В условията на евентуалност, ако се приеме някоя от
претенциите за основателна, ответникът моли да бъде отхвърлена на основание
направено от него възражение за прихващане по отношение на описаните в отговора
по основание и размер суми, а именно: остатък от неплатена наемна цена за
периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г. в размер на 2000.00 лева; мораторна лихва
върху неплатената наемна цена от 2000.00 лева за периода 10.07.2011 г. /падежът
на последната месечна наемна вноска/ до 22.04.2014 г., в размер 571.39 лева;
вземания за неплатени фактури за консумирана електроенергия в общ размер
2093.84 лева, мораторна лихва върху това вземане, считано от 22.08.2011 г.
/датата на плащане на последната издадена фактура/ до 22.04.2014 г., в размер
547.09 лева; вземания за неплатена такса битови отпадъци за периода 13.04.2011
г. – 26.07.2011 г., в размер на 121.55 лева; вземания за неплатени месечни
сметки за СОТ за периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г. в общ размер 122.50
лева; вземане за неустойка съгласно чл. 12 от договора за наем, в размер на
5000 евро /левова равностойност 9 779.15 лева/, поради неплащане в срок на
дължимата наемна цена.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от управителя Г.Г. Ц. и адвокат
Хр. Н., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Счита, че същите
са основателни и доказани и в подкрепа на това развива подробни съображения в
писмена защита.
Ответното
дружество се представлява от адвокат С. Л., която моли да бъдат отвърлени
исковете и да им се присъдят разноските по делото, съгласно представения
списък. Подробни съображения за неоснователност и недоказаност на претенциите е
изложила в писмена защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По силата на договор
за наем от 13.04.2011 г., ответникът “Милайс” ЕООД, представлявано от М.А.Л., в
качеството на наемодател, е предоставил за ползване на ищеца “Ивопрес-2011”
ЕООД, представлявано от Г.Г. Ц., в качеството на наемател, собствения си
недвижим имот /магазин/, находящ се в гр. Ловеч, ул. „П. Хитов” № 2, със
застроена площ от 110.50 кв.м., за срок от 24 месеца, срещу задължение на
наемателя да му заплаща месечна наемна цена в размер на 500 лева с ДДС /чл. 1
от договора/. В чл. 3 от същия страните се съгласили, че наемодателят има право
да получава уговорения месечен наем в размер на 500 лева с ДДС до десето число
на текущия месец, в брой срещу издаване на фактура. Съгласно чл. 8, наемателят
следвало да заплаща отделно от цената на наема всички консумативи и разходи
като: разходи за ел. енергия, вода, СОТ и такса за битови отпадъци. В чл. 10 е
уговорено, че при забавяне на плащането на наема с повече от 30 /тридесет/ дни,
наемателят дължи неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, като след
този срок, ако наемателят не заплати дължимия наем, наемодателят е в правото си
да прекрати без предизвестие договора, като уведоми за това наемателя, както и
да предприеме действия по изваждане на наемателя от владение на имота. Съгласно
чл. 12 от договора, ако някоя от страните виновно не изпълни задълженията си по
договора, тя дължи на другата страна неустойка в размер на 5000 /пет хиляди/
евро.
С приемо-предавателен
протокол от 14.04.2011 г., наемодателят предоставил на наемателя за ползване
хладилните съоръжения в наетото помещение, като хладилни витрини, фризери,
както и др. съоръжения – витрина за ядки, кафемелачка, електронни везни,
колонен климатик, ел. бойлер, кафе-автомати.
Издадена е фактура №
1051/15.04.2011 г. от наемодателя на наемателя за заплащане на стока съгласно
опис, на обща стойност 3500.00 лева с ДДС и не се спори, че същата е заплатена
от наемателя.
За дължимата наемна
цена по договора са издадени следните фактури от наемодателя на наемателя:
фактура № 1053/23.04.2011 г. – наем за м. април и сума за плащане 250.00 лева;
фактура № 1074/25.05.2011 г. – наем за м. май и сума за плащане 500.00 лева и
фактура № 1083/15.06.2011 г. – наем за м. юни и сума за плащане 500.00 лева. От
приложените фискални бонове на “Милайс” ЕООД е видно, че посочените суми, за
които са издадени фактурите, са заплатени.
От ищеца са
представени и две операционни бележки с дати 10.06.2011 г. и 14.06.2011 г., от
които се установява, че на 10.06.2011 г. по разплащателната сметка на
управителя на дружеството-наемодател – М.Л. е преведена сумата 500.00 лева –
наем за м. май 2011 г., а на 14.06.2011 г. на същия е преведена сумата 800.00
лева – отново наем за м. май 2011 г., като и двата превода са извършени от К.П.Ц.
– съпруг на Г.Г. Ц. – управител на дружеството-наемател.
Установява
се, че преди сключването на горепосочения договор за наем, е бил сключен договор
за заем от 01.04.2011 г. между физическите лица М.А.Л., в качеството му на
заемодател, и Г.Г. Ц., в качеството й на заемател, по силата на който Л.
предоставил на Ц. заем от средства в лева в размер на 19 200 лева, за срок
от 2 /две/ години, считано от датата на сключването на договора. От своя
страна, заемателят се задължил да върне получената сума като изплати на
заемодателя 24 месечни вноски от по 800 лв., като заемателят следвало да
изплаща на заемодателя ежемесечно сумата от по 800 лева до десето число на
текущия месец.
За
изясняване на договорните отношения между страните, по искане на всяка от тях
съдът допусна събиране на гласни доказателства. От показанията на св. К.Ц. –
съпруг на управителя на ищцовото дружество – Г.Г. Ц., се установява, че през
месец март 2011 г. двамата разбрали, че М.А.Л. ще дава под наем магазина си в
гр. Ловеч, ул. “Панайот Хитов” № 2 и решили да попитат при какви условия могат
да го наемат. Направили ревизия за стоката и установили, че е на стойност
10 500.00 лева, след което свидетелят твърди, че изтеглил кредит от
“Булбанк”, за да започнат да работят и платили стоката на Л. на три-четири
вноски. Съпругата му регистрирала фирма “Ивопрес” и в средата на м. април бил
сключен договор за наем между дружеството на Л. – “Милайс” и “Ивопрес” при
месечна наемна цена 500.00 лева. Отделно от това, между съпругата му и М.Л. бил
сключен и договор за заем за сумата 19200.00 лева, при месечна вноска 800.00
лева, която следвало да се плаща от съпругата му за връщане на заема.
Свидетелят поясни, че не е присъствал при сключването на двата договора, но
съпругата му казала, че не е получила сумата, посочена в договора за заем, а Л.
й бил казал, че сумата 19200.00 лева я пишат за укриване на данъци. Заяви, че
след сключването на двата договора всеки месец е внасял по сметката на Л. по
1300.00 лева колкото общо е вноската по наема и заема. Свидетелят, който бил
назначен като продавач-консултант в наетия магазин, обясни още, че на
26.07.2011 г. Л. отишъл в магазина, заявил, че прекратява договора за наем, без
да им дава обяснения, сменил патрона на вратата и ги изгонил, като казал, че на
другия ден ще им даде парите за стоката, която била в магазина. В тяхно
присъствие бил направен опис на стоката, който след това Л. не им предоставил,
а след като взели описа чрез полиция, установили, че средните страници ги няма.
Не им заплатил и стоката, която останала в магазина. Поясни, че са си плащали
всички консумативи – ток, вода, като за м. юли не са платили тока, защото не
била дошла фактурата. Не са платили и наема за м. юли, тъй като към 26.07.2011
г. не е изтекъл месеца.
Св.
Танка Б. е майка на управителя на ищцовото дружество – Г. Ц. и знае, че дъщеря
й е взела под наем хранителен магазин на М.Л., като преди това е работила там
като продавач. Общият размер на стоката при наемането на магазина, свидетелката
знае, че бил над 10 000.00 лева, тъй като помагала при ревизията, и заяви,
че съпругът на дъщеря й - К. я заплатил
на четири вноски на Л. в нейно присъствие, за което писали в тетрадка. След
това дъщеря й и зет й започнали да работят в магазина, плащали си всичко – ток,
вода. Знае, че наемната цена, която следвало да плащат, е в размер на 500.00
лева месечно. Не знае за сключен договор за заем с Л.. Заяви, че дъщеря й се
обадила един ден през м. юли 2011 г., че са изгонени от магазина от Л., защото
не са си платили наема. На следващия ден, свидетелката, заедно с дъщеря й и зет
й, отишли в магазина и отново били изгонени от Л., който казал, че няма да им
даде описите за хранителните стоки, които били в магазина. Дъщеря й казала, че
стоката е на стойност около 9 000-10 000 лева, а според описите,
които били представени по-късно, стоката била за около 5000.00 лева.
Св. Георги Георгиев
познава М.Л. отдавна, а Г. Ц. – като продавачка в магазина. Знае, че през
пролетта на 2011 г. Л. е дал под наем магазина на Ц. и му е споделил, че го е
дал срещу наем 1300.00 лева по договор и по този начин покривал месечната си
вноска по изтеглен кредит. Според свидетеля, който не пазарувал често в
магазина, Ц. е ползвала същият под наем не повече от 5 месеца, като веднъж Л.
му споделил, че тя развалила договора, тъй като не можела да си плаща на
доставчиците. Не му е платила и наема на числото, на което са се разбрали, а за
неплатени сметки за консумативи не е споделял.
Св. Г.И. работи по
граждански договор към “УниКредит Булбанк” и познава Г. Ц. и съпругът й. През
2011 г. те й споделили, че искат да изтеглят кредит, за да закупят стока и да
отворят хранителен магазин. Свидетелката им съдействала и от банката им бил
отпуснат кредит 10 000.00 евро. Впоследствие, след като наели магазина, са
й споделяли за некоректно отношение на наемодателя, но тя не знае подробности,
нито какъв е бил точният размер на наемната вноска.
От страна на ищеца е
представен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
799/21.03.2011 г., сключен с “УниКредит Булбанк” АД, от който е видно, че К.П.Ц.
е кредитополучател, а Г. Ц. е солидарен длъжник по кредита, като изтегленият
потребителски кредит е в размер на 10 000.00 евро.
Представени са от
ищеца и 4 бр. разписки на “УниКредит Булбанк” АД от дати 22.03.2011 г.,
23.03.2011 г., 25.03.2011 г. и 28.03.2011 г. за изтеглени от К.Ц. по 3000.00
лева на всяка от тези дати, както и 4 бр. саморъчно съставени “разписки” от К.Ц.,
че на посочени в тях дати е дал на М.Л. парични суми, както следва: на
22.03.2011 г. – 3000.00 лева, на 23.03.2011 г. – 3000.00 лева, на 25.03.2011 г.
– 2500.00 лева и на 28.03.2011 г. – 3000.00 лева.
С исковата молба са
представени копия от ръкописни описи от ревизия на 26.07.2011 г. в процесния
магазин /стр. 1 до 5 и от 50 до 58/, като на всяка страница има подпис на М. Л.
и Г. Ц.. На стр. 1 е записано следното: “поради неизпълнение на задълженията си
по договор от страна на наемателя фирма “Ивопрес-2011” ЕООД – неплащане на
наемната цена, задължения към Енергото в размер на 1000 лева и така също към 6
фирми доставчици”, като следва опис на наличната в магазина към онзи момент
стока по бройки и цени.
От приложената преписка
№ 1309/2011 г. на Районна прокуратура-Ловеч се установява, че на 29.07.2011 г. Г.Г.
Ц. е подала жалба във връзка с възникналия спор между нея и М.Л. по договора за
наем, като е описала, че на 26.07.2011 г. той ги е изгонил от наетия магазин и
не им дал описите на стоката. Посочила е, че са подписали договор за наем за
500.00 лева, заверен при Нотариус, и още един договор за 800.00 лева, като
документ имала само за 500.00 лева, а за другите 800.00 лева нямала никакъв
документ, поради укриване на данъци.
В дадените по
преписката писмени обяснения, Ц. е признала следното: ”...на 01.04.2011 г.
отидохме при Нотариус, подписахме договор за 2 години за сумата от 500 лева, а
останалата сума от 800 лева като заем...”.
В
писменото обяснение на Л. ***, приложено в преписката, се говори за сключените
договори за заем и наем, както и за неплатени от наемателя 2 фактури за ел.
енергия и задължения към доставчици на стока. Посочил е, че наемателите
доброволно се отказали и не искали повече да стопанисват магазина, тъй като не
могат за м. юли да му платят тока, както и на доставчиците, към които са
задлъжнели.
В прокурорската
преписка се съдържат ръкописни описи от ревизия с дата 24.03.2011 г., за които
не се спори, че са съставени от страните, за да установят количеството на
наличните стоки в магазина и техните цени преди сключване на договора за наем.
С Постановление
на РП-Ловеч от 29.09.2011 г., което е влязло в сила, е отказано да се образува
досъдебно производство по преписка № 1309/2011 г. и същата е прекратена, тъй
като се касае за гражданско-правен спор, който следва да бъде решен по реда на
гражданското съдопроизводство.
От
приобщеното гр.дело № 134/2012 г. по описа на Ловешкия районен съд се
установява, че негов предмет е бил предявен от М.А.Л. против Г.Г. Ц. положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415
ал. 1 във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане в размер на
сумата 2 400 лева, представляваща три неизплатени месечни вноски по Договор за
заем от 01.04.2011 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
952/01.04.2011 г. на Нотариус Нели Хаджикръстева, както следва - за м. юли 2011
г. - 800 лв., за м. август 2011 г. - 800 лв. и за м. септември 2011 г. - 800
лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2011 г., както и за установяване
на вземане в размер на сумата 2 400 лева, представляваща три неизплатени
месечни вноски по същия Договор за заем, както следва - за м. октомври 2011 г.
- 800 лв., за м. ноември 2011 г. - 800 лв. и за м. декември 2011 г. - 800 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2011 г.
С
постановеното по това дело решение № 478/24.08.2012 г., съдът е уважил
предявения иск.
С
решение № 24/12.02.2013 г. по в.гр.д.№ 528/2012 г., Ловешкият окръжен съд е
отменил горепосоченото решение и вместо него е отхвърлил предявения от Л.
против Ц. установителен иск за претендираните вземания по договора за заем. За
да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договорът за заем от
01.04.2011 г., сключен между М.Л., като заемодател, и Г. Ц., като заемател, е
нищожен, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и
по-конкретно на разпоредбата на чл. 92 от ЗКПО във връзка с чл. 1 т. 1, чл. 2 и
чл. 12 ал. 8, т. 1 от ЗКПО, като волята на страните е била да договорят месечната
наемна цена по договора за наем от 13.04.2011 г. в общ размер от 1300.00 лева,
от които само 500.00 лева да фигурират като наем, а останалите 800.00 лева –
като заем, с цел да се избегне плащането на пълния размер корпоративен данък от
Л., като собственик на ЕООД, върху цялата наемна цена от 1300.00 лева.
В
настоящия процес, по искане на страните, беше допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза с поставени конкретни задачи, относими към
предмета на спора. От първоначалното и допълнителното заключение, които съдът
възприема като обективни, компетентни и неоспорени от страните, се установява,
че за периода на действие на наемния договор /13.04.2011 г. – 26.07.2011 г./,
заплатената от ищеца на ответника наемна цена в брой е както следва: по фактура
№ 1053/23.04.2011 г. – наем за м. април - 250.00 лева с ДДС; по фактура №
1074/25.05.2011 г. – наем за м. май - 500.00 лева с ДДС и по фактура №
1083/15.06.2011 г. – наем за м. юни - 500.00 лева с ДДС, или всичко платени в
брой: 1250.00 лева. Отделно от това, по банковата сметка на М.Л. са били
внесени на 10.06.2011 г. – 500.00 лева – наем за м. май 2011 г. и на 14.06.2011
г. – 800.00 лева – наем отново за м. май 2011 г., с вносител К.Ц., или всичко
платени суми за наеми към 26.06.2011 г. и 26.07.2011 г. – 2550.00 лева, като за
м. май е внесена общо сума в размер на 1800.00 лева. Вещото лице е
констатирало, че при ищеца “Ивопрес-2011” ЕООД не са направени счетоводни
записвания за процесните наеми, нито по издадените фактури, нито по вносните
бележки за преведени вноски по личната сметка на Л.. При ответника “Милайс”
ЕООД посочените по-горе 3 бр. фактури били надлежно осчетоводени като приходи
от услуги /наем/ и отразени в годишната му данъчна декларация за 2011 г., а двете
вноски в общ размер от 1300.00 лева, внесени от К.Ц. на 10.06.2011 г. и
14.06.2011 г., не били осчетоводени, тъй като са постъпили по личната сметка на
Л.. От експертизите се установява също, че дължимият размер на общата наемна
цена към дата 26.06.2011 г. /тридесет дни преди прекратяването на договора/ за
целия период 13.04.2011 г. – 26.06.2011 г., при уговорена месечна наемна цена в
размер на 1300.00 лева и падеж на месечна наемна вноска 10-то число на текущия
месец, е общо в размер на 3250.00 лева, а за целият период на действието на
договора /13.04.2011 г. – 26.07.2011 г./, дължимият размер на общата наемна
цена при уговорена месечна такава 1300.00 лева и падеж 10-то число на текущия
месец, е 4550.00 лева. По-конкретно, за м. април 2011 г. – от 13.04.2011 г.,
дължимият размер наем е 650.00 лева /1300:2/, от които е платен 250.00 лева и
остава дължим 400.00 лева; за м. май 2011 г. – дължим размер 1300.00 лева, а е
платен 1800.00 лева, т.е. платена е в повече сума от 500.00 лева; за м. юни
2011 г. – дължим размер 1300.00 лева, а е платен 500.00 лева и остава дължим
800.00 лева; за м. юли 2011 г. – дължим размер 1300.00 лева, но не е извършено никакво
плащане. На база тези данни, е дадено заключение, че общият размер на
неплатената наемна цена от ищеца на ответника за наемния период 13.04.2011 г. –
26.07.2011 г., при уговорена месечна наемна цена от 1300.00 лева и при
съобразяване на извършените плащания, включително платената в повече сума от
500.00 лева за м. май, е 2000.00 лева. Върху тази сума е изчислен и размера на
мораторната лихва според падежа на всяка една от месечните наемни вноски в
периода 13.04.2011 г. – 22.04.2014 г., който е 606.77 лева.
Ищецът е представил
по делото копия от разписки, издадени от “Изипей” АД, за заплатена ел. енергия
по фактури, както следва: № 04000067636736/16.05.2011 г. по фактура №
86376427/05.05.2011 г., за сумата 263.62 лева; № 04000068596767/25.05.2011 г.
по фактура № 86936603/13.05.2011 г., за сумата 28.46 лева; №
04000071282719/17.06.2011 г. по фактура № 87454447/25.05.2011 г., за сумата
188.14 лева; № 04000071743592/22.06.2011 г. по фактура № 87954317/04.06.2011
г., за сумата 148.09 лева; № 04000068596765/25.05.2011 г. по фактура №
86936601/13.05.2011 г., за сумата 220.85 лева; № 04000068596766/25.05.2011 г.
по фактура № 86936602/13.05.2011 г., за сумата 213.67 лева и № 04000068596763/25.05.2011
г. по фактура № 86936600/13.05.2011 г., за сумата 178.07 лева, или общо платена
сума за ел. енергия по тези разписки – 1240.90 лева.
Същите копия от
разписки за заплатена ел. енергия по същите фактури и на същата стойност, са
представени и от ответника, но с гриф “дубликат”, като ръкописно е изписано
името на клиента “М.Л.” и положен подпис.
Ответникът
е представил и копия от две разписки по фактури за заплатена ел. енергия за
процесния магазин, които не са с гриф “дубликат” – разписка № 04000075864931/29.07.2011
г. за заплащане на сумата 404.41 лева по фактура № 89492393/02.07.2011 г. за
ел. енергия за периода от 31.05.2011 г. до 27.06.2011 г., и разписка №
04000078311631/22.08.2011 г. за заплащане на сумата 448.54 лева по фактура №
91195868/04.08.2011 г. за ел. енергия за периода от 28.06.2011 г. до 27.07.2011
г., на обща стойност: 852.95 лева.
Вещото
лице, съгласно поставената му задача, е изчислило мораторната лихва върху
сумите по тези две разписки, а именно: върху сумата 404.41 лева за периода от
30.07.2011 г. до 22.04.2014 г. /датата на отговора на ответника/ - мораторна
лихва 113.25 лева, а върху сумата 448.54 лева за периода от 23.08.2011 г. до
22.04.2014 г. – мораторна лихва 122.57 лева, или общ размер на мораторната
лихва: 235.82 лева.
От
страна на ответника е представена приходна квитанция № 27580/03.02.2012 г. на
Община Ловеч, Дирекция “Местни приходи”, за заплатена такса битови отпадъци за
процесния обект за 2011 г. в общ размер 416.74 лева.
Според
заключението на вещото лице, припадащата се част на ТБО, дължима от ищеца
пропорционално на наемния период спрямо годишното задължение /за 3 месеца и 13
дни/, е в размер на 149.34 лева.
Ответникът
е представил и Служебна бележка на 3S
СОТ-Ловеч, че за периода 15.04.2011 г. до
30.07.2011 г., процесният хранителен магазин в гр. Ловеч, ул. “П. Хитов” № 2,
се е охранявал със СОТ и автопатрулни сили, като за същия период е начислена сума
в размер на 122.50 лева, която е платена от представляващия “Милайс” ЕООД – М.А.Л..
Към допълнителната
експертиза са поставени задачи от страна на ищеца и във връзка с инвентаризационните
описи на наличната стока в магазина от дата 26.07.2011 г. /когато е прекратен
договора за наем/ и от дата 24.03.2011 г. /преди сключването на договора за
наем/, какъв е общият размер на цените на описаните стоки, както и налице ли е
осчетоводяване в ответното дружество относно стоките. Вещото лице е
констатирало, че в приложените към материалите по делото копия на ръкописни
описи /12 листа/, съставени на дата 26.07.2011 г., е описана стока по бройки и
цени на обща стойност 4988.00 лева. В счетоводството на ответника не било
осчетоводено задължение за приета стока през месеците юли и август 2011 г.,
поради липса на първичен документ – фактура, подлежащ на осчетоводяване.
Констатирало е също, че общата стойност на предадената стока от “Милайс” ЕООД
на “Ивопрес-2011” ЕООД, съгласно приложените към преписка № 1309/2011 г. на РП-Ловеч ръкописни описи на стока по
бройки и цени, съставени на дата 24.03.2011 г., е 10562.65 лева. За предадената
стока от “Милайс” ЕООД на “Ивопрес-2011” ЕООД, след датата на изготвяне на описа
от 24.03.2011 г., е била съставена фактура № **********/15.04.2011 г., на
стойност 3500.00 лева с ДДС, която била платена в брой от получателя
“Ивопрес-2011” ЕООД и осчетоводена като приход от продажба на стоки в “Милайс”
ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че е сезиран с два обективно съединени
иска – иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 9 779.00 лева – неустойка по чл. 12 от договор за
наем от 13.04.2011 г., и иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата 4 988.00 лева – стойност на описани стоки в
ревизионни описи от 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът
противопоставя правоизключващото възражение за
частична нищожност на договора за наем в частта му относно договорената с него
цена – клаузата на чл. 3 от него, която счита, че е симулативна, на основание
чл. 26 ал. 2, предл. 5 във вр. с чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, а действителната цена е
прикрита със сключения между страните Договор за заем от 01.04.2011 г. и е общо
в размер 1300.00 лева /относителна симулация/. В условията на евентуалност, е
направил възражение за прихващане по отношение на описаните в отговора по основание
и размер суми, а именно: остатък от неплатена наемна цена за периода 13.04.2011
г. – 26.07.2011 г. в размер на 2000.00 лева; мораторна лихва върху неплатената
наемна цена от 2000.00 лева за периода 10.07.2011 г. /падежът на последната
месечна наемна вноска/ до 22.04.2014 г., в размер 571.39 лева; вземания за
неплатени фактури за консумирана електроенергия в общ размер 2093.84 лева,
мораторна лихва върху това вземане, считано от 22.08.2011 г. /датата на плащане
на последната издадена фактура/ до 22.04.2014 г., в размер 547.09 лева;
вземания за неплатена такса битови отпадъци за периода 13.04.2011 г. –
26.07.2011 г., в размер на 121.55 лева; вземания за неплатени месечни сметки за
СОТ за периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г. в общ размер 122.50 лева; вземане
за неустойка съгласно чл. 12 от договора за наем, в размер на 5000 евро /левова
равностойност 9 779.15 лева/, поради неплащане в срок на дължимата наемна
цена.
По иска с правно основание чл. 92 ал. 1
от ЗЗД:
Установи
се по делото, че по силата на договор за наем от 13.04.2011 г., ответникът
“Милайс” ЕООД, представлявано от М.А.Л., е предоставил за ползване на ищеца
“Ивопрес-2011” ЕООД, представлявано от Г.Г. Ц., собствения си недвижим имот /магазин/,
находящ се в гр. Ловеч, ул. „П. Хитов” № 2, за срок от 24 месеца, при уговорена
месечна наемна цена в размер на 500 лева с ДДС, която следвало да се заплаща от
наемателя до десето число на текущия месец, в брой срещу издаване на фактура
/чл. 3 от договора/. Кратко време преди сключването на този договор е бил сключен договор за заем от 01.04.2011 г. между
управителите на двете дружества като физически лица - М.А.Л. и Г.Г. Ц., по
силата на който Л. предоставил на Ц. паричен заем в размер на 19 200 лева,
за срок от 2 /две/ години, считано от датата на сключването на договора, срещу
задължение на заемателя да върне на заемодателя получената сума на 24 месечни
вноски от по 800 лева месечно, до десето число на текущия месец. От съвкупната
преценка на всички събрани доказателства – писмени и гласни, съдът намира за
основателно твърдението на ответника, че процесният договор за наем е сключен
при частична относителна симулация по отношение на договорената с него месечна
наемна цена в размер на 500.00 лева, платима всеки месец в брой /клаузата на
чл. 3, а също и чл. 1/, която е привидна /симулативна/, а действителната наемна
цена е прикрита със сключения между законните представители на страните договор
за заем с месечна вноска по издължаването му 800.00 лева, в резултат на което
действителният общ размер на месечната наемна цена, която страните са целяли да
договорят е 1300.00 лева, но са искали да прикрият, че сумата 800.00 лева е
разликата до пълната договорена наемна цена. Именно това е хипотеза на т.нар.
“относителна симулация”, при която между страните на практика се сключват две
сделки – “явна-привидна”, чиито правни последици страните не целят, но желаят
за третите лица тя да определи отношенията им, и “прикрита”, “скрита” сделка,
която регламентира действителните им отношения и ги обвързва, но не желаят да я
манифестират пред трети лица. В подкрепа на направения извод за наличие на
относителна симулация относно договора за наем в частта му относно договорената
наемна цена са извършените плащания на месечния наем за м. май 2011 г., като с
вносна бележка от 10.06.2011 г. е внесена сума в размер на 500.00 лева, а с
вносна бележка от 14.06.2011 г. – 800.00 лева, с посочено основание и на
двата превода: “наем за м. май 2011 г.” В същата насока следва да се прецени и
признанието на Г. Ц. в писмените й обяснения пред РП-Ловеч, че на 01.04.2011 г.
са подписали договор за 2 години за сумата от 500.00 лева, а останалата сума от
800.00 лева – като заем. Следва да се отбележи, че това нейно изявление, дадено
пред държавен орган, какъвто е РП-Ловеч, което прави вероятно твърдението на другата
страна, че уговорената наемна цена в договора за наем е била привидна, преодолява
забраната за допускане на свидетелски показания за установяване на привидността
/чл. 165 ал. 2 от ГПК/. С оглед на това съдът обсъжда събраните гласни
доказателства във връзка с твърдяната относителна симулация. Св. Ц., в своите
показания, които съдът преценява с оглед всички други данни по делото, предвид
възможната им заинтересованост като съпруг на управителя на ищцовото дружество,
твърдеше, че след сключването на двата договора всеки месец е внасял по
сметката на Л. по 1300.00 лева, колкото общо е
вноската по наема и заема. В тази насока са и показанията на св. Георгиев,
пред който Л. е споделял, че е дал магазина си под наем срещу 1300.00 лева по
договор. Следователно и от анализа на тези свидетелски показания също се налага
извода, че уговорената с договора за наем месечна наемна цена е била привидна,
а действителната е била прикрита със сключения преди това договор за заем.
Съгласно
чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с
едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност. В настоящия случай обаче не са
налице изискванията за действителност на прикритата сделка, какъвто е
сключеният договор за заем, тъй като с влязло в сила съдебно решение №
24/12.02.2013 г. по в.гр.д.№ 528/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, този договор е
приет за нищожен, поради заобикаляне на закона, като именно на това основание
съдът е отхвърлил установителния иск на Л. срещу Ц. за дължимост на
претендираните от него месечни вноски по договора за заем. Макар и изрично да липсва
обявяване на тази нищожност на договора за заем, същата е констатирана и възприета
в мотивите на решението на ЛОС по повод възражение на Ц., поради което
настоящата инстанция счита, че страните са обвързани от задължителната сила на
мотивите на това съдебно решение относно установената нищожност на прикритата
сделка и същата не е могла да породи желаните от тях правни последици, т.е.
уговорената между страните месечна наемна цена да се счита, че е дължима в
желания от тях размер от 1300.00 лева. По аргумент от това и след като не са
налице изискванията за прилагане правилата на разкритата относителна симулация
относно процесната наемна цена, съдът намира, че в наемните отношения между
страните следва да се приеме като дължима афишираната в наемния договор месечна
наемна цена в размер на 500.00 лева. За да стигне до този извод, съдът
съобразява и това, че от данните по делото не се установява т.нар. “абсолютна
симулация” на договора за наем, каквато би била налице, ако страните въобще не
са желаели настъпването на неговите правни последици. Ето защо, след като се
установи, че волята им е била насочена единствено към по-висока наемна цена въз
основа на прикритата сделка, но без последната да отговаря на изискванията за
действителност, съдът счита, че няма пречка да се зачете в отношенията им
официализираната месечна наемна цена от 500.00 лева.
Безспорно
е по делото, че процесният договор за наем е бил прекратен на 26.07.2011 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че прекратяването е
настъпило по взаимно съгласие на страните и по инициатива на наемателя, поради
неизпълнение на задълженията му по договора – неплащане на наемна цена,
задължения за ел. енергия в размер на 1000.00 лева, а също и към 6 фирми
доставчици, което било изрично записано в съставените ревизионни описи на
наличната стока в магазина, подписани и от двете страни. В същите липсва обаче
изрично волеизявление на наемателя, насочено към прекратяване на договора.
Относно начина на прекратяването му съдът съобразява показанията на св. Кр. Ц.
и Т. Б., преценени с оглед на всички други данни по делото, и ги намира за
обективни и достоверни, тъй като тези свидетели са имали непосредствени
впечатления как е бил прекратен наемния договор и безпротиворечиво установиха,
че на 26.07.2011 г. управителят на ответното дружество е отишъл в магазина и
заявил, че прекратява договора, като сменил патрона на бравата. Показанията на
св. Г. Георгиев, че Г. Ц. е развалила договора, защото не можела да си плаща на
доставчиците, не се съобразяват от съда, тъй като не се основават на
непосредствени впечатления, а на казаното му от Л., при което съществува
съмнение относно тяхната обективност.
С оглед
на изложеното, съдът приема, че процесният договор за наем е прекратен на 26.07.2011
г. едностранно от ответника - наемодател. В чл. 10 от договора са предвидени
условията за едностранното му прекратяване, а именно: при забавяне на плащането
на наема с повече от 30 дни и ако след този срок наемателят на заплати дължимия
наем. Съдът счита, че в случая към датата 26.07.2011 г. не е било налице това
условие за едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя, тъй
като при възприетата по-горе месечна наемна цена от 500.00 лева, дължимият наем
за периода от 13.04.2011 г. до 26.07.2011 г. в общ размер е 1750.00 лева
/250.00 лева за м. април 2011 г., тъй като договорът е сключен в средата на
месеца, и по 500.00 лева за трите останали месеца/. От заключението на вещото
лице по основната експертиза се установи, че общата платена сума за наем към
26.07.2011 г., включително един месец преди тази дата, е в размер на 2550.00
лева. Следователно, наемодателят не е имал основание едностранно да прекрати
договора за наем на 26.07.2011 г., тъй като не се установи забавяне плащането
на наемната цена с повече от 30 дни. От това следва, че същият предсрочно е
прекратил договора без основание и по този начин виновно не е изпълнил
задължението си да предостави наетия имот за ползване в уговорения срок, поради
което ще дължи на наемателя уговорената в чл. 12 от договора неустойка в размер
на 5000.00 евро. В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 92 ал. 1
от ЗЗД, за заплащане на неустойка по договора за наем в размер на сумата
9 779.00 лева, равняваща се на 5000.00 евро, се явява основателен и
доказан.
По иска с
правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Ищецът
претендира и заплащане на сумата 4 988.00 лева, представляваща стойност на
описани стоки в ревизионни описи от 26.07.2011 г., т.е. стойността на наличните
стоки, останали в магазина след прекратяване на наемния договор. По делото са
събрани доказателства, от които може да се направи извод, че преди сключване на
процесния договор за наем, от страна на наемателя са заплатени на наемодателя наличните
стоки в магазина, които са били описани в ръкописни описи по бройки и цени,
съставени на 24.03.2011 г. и приложени в преписка № 1309/2011 г. на РП-Ловеч,
като общата стойност на стоките е била 10562.65 лева /видно от допълнителното
заключение на вещото лице/. В подкрепа на този факт са последователните
действия на св. К.Ц. по изтегляне на банков потребителски кредит в размер на
10 000.00 евро, показанията на св. И., пред която Г. и К. Цолови са споделяли,
че искат да изтеглят кредит, за да закупят стока и да отворят хранителен
магазин и тя им съдействала за отпускане на кредита, представените 4 бр.
разписки на “УниКредит Булбанк” АД от дати 22.03.2011 г., 23.03.2011 г.,
25.03.2011 г. и 28.03.2011 г. за изтеглени от К.Ц. по 3000.00 лева на всяка от
тези дати и съответно саморъчно съставените от него условно да се нарекат
“разписки”, в които е записал, че на 22.03.2011 г., 23.03.2011 г. и 28.03.2011
г. дава на М.А.Л. по 3000.00 лева на всяка от тези дати, а на 25.03.2011 г. – му
дава 2500.00 лева, или общо 11500.00 лева. Независимо от това, че в посочените
частни документи няма подпис от страна на получателя Л., както и не е вписано
основанието за даване на сумите, преценени съвместно с цитираните по-горе
доказателства, а също и с показанията на св. Б., която заяви, че в нейно
присъствие зет й заплатил на Л. наличната стока на четири вноски, за което
писали в тетрадка, съдът приема за установен факта на заплащане на стоките на
наемодателя преди сключване на договора за наем.
С настоящия иск се
претендира стойността на наличните стоки, останали в магазина след прекратяване
на наемния договор, като получени от ответника без основание. Установи се, че в
ръкописни описи от ревизия на 26.07.2011 г. в процесния магазин /стр. 1 до 5 и
от 50 до 58/, е описана наличната в магазина към този момент стока по бройки и
цени, като на всяка страница има подпис на М. Л. и Г. Ц.. Не се спори, че след прекратяване на договора за наем, наличната стока е
останала в магазина, т.е. нито е върната на наемателя, нито му е заплатена
паричната й равностойност. Описите също не са оспорени от ответника относно
количеството на наличните към момента на прекратяване на договора стоки, нито
относно тяхната стойност в общ размер 4988.00 лева, констатирана и от вещото
лице по тези описи. Съгласно чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. С факта на прекратяване на договора
за наем съдът намира, че няма основание за наемодателя да държи наличната стока
в магазина, която преди това е била заплатена от наемателя. Ето защо и с оглед
недопускане на неоснователно обогатяване в полза на наемодателя, заявената
срещу него претенция от наемателя за заплащане на паричната равностойност на
стоката към момента на прекратяване на наемния договор в общ размер от 4988.00
лева, е основателна и следва да бъде уважена.
По възражението за прихващане:
Ответникът е направил
възражение за прихващане, на основание чл. 103 от ЗЗД, в условията на евентуалност,
в случай, че някоя от претенциите на ищеца бъде уважена. В изложението си
по-горе съдът прие и двете претенции за основателни в пълния им размер, поради
което следва да разгледа посоченото възражение, като без значение е с коя от
главните претенции ще се направи прихващане, ако има основание за това.
Съгласно чл. 8 от
процесния договор за наем, наемателят следва да заплаща отделно от цената на
наема всички консумативи и разходи като: разходи за ел. енергия, вода, СОТ и
такса за битови отпадъци.
От
събраните доказателства съдът намира за основателни претенциите за прихващане
относно вземането за неплатена ел. енергия, но само по две разписки по фактури,
които не са с гриф “дубликат” и за които не се спори, че не са заплатени от
наемателя, въпреки че ел. енергията е изразходена в периода на действие на
договора за наем, а именно: разписка № 04000075864931/29.07.2011 г. за
заплащане на сумата 404.41 лева по фактура № 89492393/02.07.2011 г. за ел.
енергия за периода от 31.05.2011 г. до 27.06.2011 г., и разписка №
04000078311631/22.08.2011 г. за заплащане на сумата 448.54 лева по фактура №
91195868/04.08.2011 г. за ел. енергия за периода от 28.06.2011 г. до 27.07.2011
г., на обща стойност: 852.95 лева. Върху тази сума се дължи и претендираната
мораторна лихва, изчислена от вещото лице в общ размер на 235.82 лева за
периода от 30.07.2011 г. до 22.04.2014 г.
Основателна
е и претенцията за прихващане в частта относно таксата битови отпадъци за
периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г. в заявения размер от 121.55 лева /вещото
лице е установило, че припадащата се част на ТБО, дължима от ищеца,
пропорционално на наемния период спрямо годишното задължение, е 149.34 лева, но
с оглед диспозитивното начало следва да се уважи в заявения от ищеца размер/. Основателна
е и претенцията за неплатени месечни сметки за СОТ за периода на действие на
наемния договор /13.04.2011 г. – 26.07.2011 г./ в общ размер 122.50 лева. Не се
спори от ищеца, че не е заплатил както припадащата му се част на ТБО, така и
месечните такси за СОТ в процесния период, въпреки че е имал задължение за
това.
Неоснователно е
възражението за прихващане в частта относно претендираната като незаплатена
стойност на ел. енергия по следните фактури: № 86376427/05.05.2011 г., за
сумата 263.62 лева; № 86936603/13.05.2011 г., за сумата 28.46 лева; №
87454447/25.05.2011 г., за сумата 188.14 лева; № 87954317/04.06.2011 г., за
сумата 148.09 лева; № 86936601/13.05.2011 г., за сумата 220.85 лева; №
86936602/13.05.2011 г., за сумата 213.67 лева и № 86936600/13.05.2011 г., за
сумата 178.07 лева, или всички на обща стойност: 1240.89 лева. Следва да се
отбележи, че и двете страни са представили разписки за заплащане на сумите по
тези фактури с тази разлика, че представените от ответника са с гриф
“дубликат”, като за клиент са изписани имената “М.Л.” и положен подпис. Съдът
намира, че следва да зачете разписките, представени от ищеца, тъй като те не са
с гриф “дубликат”, което навежда на извод, че той е осъществил плащането и
именно въз основа на тях е възможно да се издадат последващи с гриф “дубликат”,
а фактът, че за клиент са посочени имената на М.Л. и положен подпис не
означава, че плащането е извършено от него, тъй като това са реквизити, които
могат да бъдат попълнени и в един последващ момент. Ето защо, възражението за
прихващане в частта относно сумата 1240.89 лева, претендираната като
незаплатена стойност на ел. енергия по изброените по-горе фактури, както и
мораторната лихва върху това вземане за разликата от 235.82 лева /уважения
по-горе размер на мораторната лихва/ до пълния претендиран размер от 547.09
лева за периода от 22.08.2011 г. до 22.04.2014 г., следва да се отхвърли.
Възражението
за прихващане за неплатен остатък от наемната цена за периода 13.04.2011 г. –
26.07.2011 г. в размер на 2000.00 лева, мораторната лихва върху тази сума за
периода от 10.07.2011 г. до 22.04.2014 г. в размер на 571.39 лева, както и за
вземане за неустойка, съгласно чл. 12 от договора за наем, в размер на 5000.00
евро /левова равностойност 9779.15 лева/, поради неплащане в срок на дължимата
наемна цена, също е неоснователно. По-горе в изложението на мотивите си относно
предявения иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, съдът възприе като
дължима афишираната в наемния договор месечна наемна цена в размер на 500.00
лева, поради което дължимият наем за периода на действие на договора
/13.04.2011 г. – 26.07.2011 г./ в общ размер е 1750.00 лева. От заключението на вещото лице по основната
експертиза се установи, че общата платена сума за наем към 26.07.2011 г., включително
един месец преди тази дата, е в размер на 2550.00 лева, т.е. не се установява
остатък за плащане, дори е платено в повече. Не се установява и забава в
плащането на наемната цена с повече от 30 дни, поради което не е налице
основание за присъждане на претендираната неустойка. Ето защо, възражението за
прихващане в частта за неплатен остатък от наемната цена за периода 13.04.2011
г. – 26.07.2011 г. в размер на 2000.00 лева, мораторната лихва върху тази сума
за периода от 10.07.2011 г. до 22.04.2014 г. в размер на 571.39 лева, както и
за вземане за неустойка, съгласно чл. 12 от договора за наем, в размер на
5000.00 евро /левова равностойност 9779.15 лева/, поради неплащане в срок на
дължимита наемна цена, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
По
изложените съображения, предявеният от “Ивопрес-2011” ЕООД иск с правно
основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на неустойка по чл. 12 от договора
за наем, следва да бъде уважен в размер на сумата 8446.18 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
/28.02.2014 г./ до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер
от 9779.00 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане със
следните вземания на “Милайс” ЕООД: 852.95 лева – разходи за ползвана и
незаплатена ел. енергия по фактура № 89492393/02.07.2011 г. и фактура №
91195868/04.08.2011 г., 235.82 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 30.07.2011 г. до 22.04.2014 г., 121.55 лева – неплатена такса битови
отпадъци за периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г., 122.50 лева – неплатени
месечни сметки за СОТ за периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г.
Възражението
за прихващане в частта относно претендираната като незаплатена стойност на ел.
енергия по следните фактури: № 86376427/05.05.2011 г., за сумата 263.62 лева; №
86936603/13.05.2011 г., за сумата 28.46 лева; № 87454447/25.05.2011 г., за
сумата 188.14 лева; № 87954317/04.06.2011 г., за сумата 148.09 лева; №
86936601/13.05.2011 г., за сумата 220.85 лева; № 86936602/13.05.2011 г., за
сумата 213.67 лева и № 86936600/13.05.2011 г., за сумата 178.07 лева, всички на
обща стойност: 1240.89 лева, мораторната лихва върху тази сума за разликата от 235.82
лева до пълния претендиран размер от 547.09 лева за периода от 22.08.2011 г. до
22.04.2014 г., за неплатен остатък от наемната цена за периода 13.04.2011 г. –
26.07.2011 г. в размер на 2000.00 лева, мораторната лихва върху тази сума за
периода от 10.07.2011 г. до 22.04.2014 г. в размер на 571.39 лева, както и за
вземане за неустойка, съгласно чл. 12 от договора за наем, в размер на 5000.00
евро /левова равностойност 9779.15 лева/, поради неплащане в срок на дължимата
наемна цена, следва да се отхвърли.
Искът
на “Ивопрес-2011” ЕООД с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за
заплащане на сумата 4988.00 лева, представляваща стойността на описани стоки в
ревизионни описи от 26.07.2011 г., получени от ответното дружество без
основание, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска /28.02.2014 г./ до
окончателното изплащане.
С
оглед изхода на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна,
ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От
приложените по делото вносни бележки е видно, че е направил следните разноски:
591.00 лева – държавна такса за завеждане на делото, 4.76 лева – такса за
превод на държавната такса, 80.00 лева – депозит за вещо лице, 3.50 лева –
такса за превод на депозита и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 30.09.2013 г., или общо разноски:
979.26 лева. При съобразяване уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
общо в размер на сумата 890.88 лева.
От своя
страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните
разноски по делото: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение, 80.00 лева – депозит
за вещо лице по основната експертиза, 50.00 лева – депозит за вещо лице по
допълнителната експертиза и 10.00 лева – депозит за призоваване на свидетел,
или общо разноски 640.00 лева. От представените вносни бележки и договор за
правна защита и съдействие от 17.04.2014 г., е видно, че тези разноски са
направени от ответника. При съобразяване отхвърлената
част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
общо в размер на сумата 57.76 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
“МИЛАЙС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Х. Ботев” № 20,
ет. 3, представлявано от управителя М.А.Л., на основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД,
да заплати на “ИВОПРЕС-2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”, блок 205, вх. “Г”, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя Г.Г. Ц., сумата
8446.18 лв. /осем хиляди
четиристотин четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
неустойка по чл. 12 от договор за наем от 13.04.2011 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /28.02.2014 г./
до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 9779.00
лева /равностойност на 5000.00 евро/ ОТХВЪРЛЯ,
като погасен чрез прихващане със следните вземания на “МИЛАЙС” ЕООД: 852.95
лева – разходи за ползвана и незаплатена ел. енергия по фактура №
89492393/02.07.2011 г. и фактура № 91195868/04.08.2011 г., 235.82 лева –
мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.07.2011 г. до 22.04.2014 г.,
121.55 лева – неплатена такса битови отпадъци за периода 13.04.2011 г. –
26.07.2011 г., 122.50 лева – неплатени месечни сметки за СОТ за периода
13.04.2011 г. – 26.07.2011 година.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на “МИЛАЙС” ЕООД, с горните данни, против “ИВОПРЕС-2011”
ЕООД, с горните данни, в частта относно следните претендирани вземания:
разходи за ел. енергия по следните фактури: № 86376427/05.05.2011 г., за сумата
263.62 лева; № 86936603/13.05.2011 г., за сумата 28.46 лева; №
87454447/25.05.2011 г., за сумата 188.14 лева; № 87954317/04.06.2011 г., за
сумата 148.09 лева; № 86936601/13.05.2011 г., за сумата 220.85 лева; №
86936602/13.05.2011 г., за сумата 213.67 лева и № 86936600/13.05.2011 г., за
сумата 178.07 лева, всички на обща стойност: 1240.89 лева, мораторната лихва
върху тази сума за разликата от 235.82 лева до пълния претендиран размер от
547.09 лева за периода от 22.08.2011 г. до 22.04.2014 г., неплатен остатък от
наемната цена за периода 13.04.2011 г. – 26.07.2011 г. в размер на 2000.00
лева, мораторната лихва върху тази сума за периода от 10.07.2011 г. до
22.04.2014 г. в размер на 571.39 лева, както и вземане за неустойка, съгласно
чл. 12 от договора за наем от 13.04.2011 г., в размер на 5000.00 евро /левова
равностойност 9779.15 лева/, поради неплащане в срок на дължимата наемна цена.
ОСЪЖДА
“МИЛАЙС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Х. Ботев” № 20,
ет. 3, представлявано от управителя М.А.Л., на основание чл. 55 ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, да заплати на “ИВОПРЕС-2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”, блок 205, вх. “Г”, ет. 1, ап.
2, представлявано от управителя Г.Г. Ц., сумата
4988.00 лв. /четири хиляди
деветстотин осемдесет и осем лева/, представляваща стойността на описани стоки
в ревизионни описи от 26.07.2011 г., получени от “Милайс” ЕООД без основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
/28.02.2014 г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “МИЛАЙС”
ЕООД, с горните данни, да заплати на “ИВОПРЕС-2011” ЕООД, с горните данни,
сумата 890.88 лв. /осемстотин и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “ИВОПРЕС-2011”
ЕООД, с горните данни, да заплати на “МИЛАЙС” ЕООД, с горните данни, сумата 57.76 лв. /петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: