Определение по гр. дело №45105/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 46211
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20251110145105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46211
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110145105 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. С. А. срещу „Ти би ай банк“
ЕАД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
7200312168435/24.07.2024г. за сумата от 4000лв. Лихвеният процент възлизал на
37,73%, а ГПР бил посочен като 44,01%. Договорът бил за срок от 60 месеца. Съгласно
чл. 7.2.3 потребителят можело да поиска сключването на застраховка, като дължимата
сума за нея възлизала на 2351,40лв., а общият размер на кредита – 6351,40лв. В
същото време, в погасителния план било посочено, че общо дължимата главница
възлиза на 6351,40лв., дължимата лихва на 7846,65лв., а общо дължимата сума
14 198,05лв. Счита, че реално е усвоил само сумата от 4000лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като ГПР бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер,
доколкото не била включена в него застрахователната премия. Изтъква, че е посочен и
само като процент, без да са описани компонентите му по пълен, ясен и разбираем
начин. Поддържа, че не е посочен и лихвен процент на ден. Евентуално счита, че
клаузите на чл.7, т. 1 във връзка с чл. 7.2.3 в частта за дължимата застрахователна
премия са нищожни, тъй като изискването за шрифт не по-малък от 12 се прилага и за
тях. Твърди, че е надплатил сумата от 3205,46лв. по договора без основание, поради
което подлежи на връщане.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите на чл.
7, т. 1 вр. чл. 7, т. 2.3 относно дължимата застрахователна премия са нищожни, както и
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3205,46лв. платена без основание,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият
да е недействителен. Посочва, че същият отговаря на всички изисквания по ЗПК, като
отрича и оспорваните клаузи да са нищожни. Твърди, че ГПР е посочен коректно и в
него са включени предвидените в закона компоненти като разходи. Посочва, че
застраховката не е задължителна, а по желание на клиента. Излага допълнителни
съображения за неоснователност. Признава, че ищецът е платил по договора суми в
1
общ размер от 7205,57лв.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове –
наличието на посочените клаузи, които противоречат на императивни правни норми;
плащане на суми по договора.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че
между тях е сключен описания договор за потребителски кредит, по който ищцата
реално е получила 4000лв., че дължимата застрахователна премия не е включена в
изчислението на ГПР, както и че ищцата е извършила плащания по договора в общ
размер от 7205,57лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира всички останали искания за неоснователни, тъй като няма
необходимост от тях с оглед отделените за безспорни обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2025г.
от 09:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, като същите му се изпратят по имейл.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2