№ 262
гр. С.З., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000301 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 391/18.05.2022 г., постановено по гр.д. №
4378/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен иска на “В.”
ЕООД, против М. В. Г. за признаване на установено по отношение на М. В. Г.,
че дължи на „В.” ЕООД следните суми: главница в размер на 1 193,82 лева,
представляваща цената на доставената за периода от 02.10.2019г. до
30.10.2019г. питейна и отведена канална вода, за партида № ********* за
имот, находящ се в с.З., общ.С.З., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 12.07.2021 г. до изплащането й, както и сумата от 169,79 лева –
мораторна лихва за периода от 08.11.2019г. до 21.06.2021г., за изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза на “В.” ЕООД гр.С.З. против
М. В. Г. заповед № 946 /13.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3290/2021г. по описа на С. районен съд, като
неоснователни и недоказани и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба “В.” ЕООД излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
1
уважат предявените искове. Представя се Заповед № 3-613/25.10.2017г. на
управителя на “В.” ЕООД.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Ищецът “В.” ЕООД моли съда да признае за установено по отношение
на ответника М. В. Г., че дължи да заплати на “В.” ЕООД сумата от 1193, 82
лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.10.2019г. до
30.10.2019г., за което била издадена фактура № **********/08.11.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.07.2021г.
до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 169,79 лева за период от 08.11.2019г. до 21.06.2021г., претендирана
на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение
от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да
осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 3290/2021г. по
описа на Районен съд - С.З., разноски в размер на 28 лв. за заплатената
държавна такса и 360 лв. с ДДС за заплатен адвокатски хонорар. Моли съда
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата
М. В. Г., с който заявява, че оспорва изцяло така предявения иск, както по
основание, така и по размер.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3290/2021 г. по описа на Районен съд -
С.З., съдът е издал заповед за изпълнение № 946/13.07.2021г., съгласно която
е разпоредил длъжникът М. В. Г. да заплати на кредитора „В.” ЕООД С.З.
2
сумата от 1 193, 82 лв. за главница за доставена питейна и отведена канална
вода по партида № ********* за периода от 02.10.2019г. до 30.10.2019., 169,
79 лв. - лихва за забавено плащане на главница за периода от 08.11.2019 г. до
21.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата и съдебни разноски - държавна такса в размер на 28 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 360 лв. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, ответникът е
възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В
указания срок, заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на
настоящото производство.
Видно от представените фактури, протоколи за проверка и монтаж на
водомер и досие на абонат, страните са в договорни отношения, като
ответникът има открита партида при ищеца № ********* за имот, находящ се
в с. З., Община С.З.. Основно задължение на ищеца съобразно
съществуващите договорни отношения между страните е да доставя питейна
вода и да отвежда отпадъчната такава, а основно задължение на ответника -
потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода.
От заключението на съдебно- икономическа експертиза се установява
следното: по данни на ищеца, на името на М. В. Г. има издадена фактура №
**********/08.11.2019 г. от „В.“ ЕООД , гр. С.З., на стойност 1 193, 82 лв. с
включен ДДС за ползвана питейна вода и отведена пречистена канална вода
за периода 02.10.2019 г. - 30.10.2019 г. на стойност 1 193, 82 лв., която сума не
е заплатена към 15.12.2021 г. Според вещото лице законната лихва върху
незаплатената главница е в размер на 169,79 лв.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля
И.Ж.Ш. /без родство със страните/ се установява, че е в наемни
правоотношения с ищцата, като последната се явявала наемодател на
предприятието, с което св. Ш. е в трудово правоотношение. Имотът се
ползвал единствено от Ш. от 2016 г. до настоящия момент. През посочения
период служител на В. посещавал имота два пъти да отчита показанията на
водомера, като при едно от посещенията било установено процесното
завишено потребление на вода. Водомерът се намирал в двора на къщата,
като бил така разположен, че без присъствието на ползвателя на имота било
невъзможно да се извърши отчитане. Водомерът се отчитал рядко, но св. Ш.
3
плащал сметки редовно. След установяване на завишените показатели,
същият е пуснал жалба към В. оператора, на която било отговорено, че сумата
за отчетеното потребление в размер на 500 м3 вода била дължима. В имота
нямало басейн или градина и свидетелят не бил забелязал изтичане на вода.
От показанията на св. Х.Г.М. /служител при ищеца/ се установява, че
започнал работа във „В.“ ЕООД, оператор 2017-2018 г., като до 2020 г. заемал
длъжността „инкасатор“, като отговарял за районите при селата З., Х. и П.М..
През 2019 г. отчитал потреблението на вода, но не влизал в къщата, не бил
осъществявал контакт с лицето, което живее в нея. През месеците октомври и
ноември на 2019 г. не бил влизал в къщата. Нямал информация и негови
колеги да са влизали и отчитали за периода.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото е безспорно, че ответникът има качеството на „потребител“
на услугите на ищцовото дружество за процесния период за жилищен имот
(къща с дворно място), находящ се в с. З., Община С.З.. С оглед естеството на
имота приложение следва да намери чл. 23, ал. 1 т. 3 от Общите условия,
където е посочено, че показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м два пъти годишно – за водомери
на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ
зазимяване…“.
Основният спорен въпрос между страните по делото е дали ответникът е
изразходвал претендираното количество вода от 505 куб. метра за периода от
02.10.2019 г. до 30.10.2019 г..
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случаите, в
които потребителят на В. услуги не е изпълнил задължението си да осигури
достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата е определен ред за
констатиране, респективно доказване на това неизпълнение – съгласно чл. 35,
ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, при невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
4
Представените от ищеца лихвен лист за партида № ********* и фактура
№ **********/08.11.2019 г. от „В.“ ЕООД, на стойност 1 193, 82 лв.
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. Частните документи по силата на чл. 180 от ГПК са
доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето,
които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на това
изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства,
ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този
документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована
страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца
документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за
издателя им факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са
верни. С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест не установи, че претендираното количество вода в
размер 505 куб. м. е доставено и използвано от ответника за периода от
02.10.2019 г. до 30.10.2019 г.
Поради това въззивният съд приема, че липсва основание да се приеме,
че ответникът е потребил в жилищен имот (къща с дворно място), находящ се
в с. З., Община С.З. за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г.
претендираните от ищеца 505 куб. метра вода на стойност 1 193,82 лв. и
следователно предявения установителен иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като съдът на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
С оглед изхода на делото “В.” ЕООД да заплати на М. В. Г. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 391/18.05.2022 г., постановено по гр.д. №
4378/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
5
гр. С.З., *** да заплати на М. В. Г., ЕГН ********** от с. З., общ. С.З., чрез
адв. П. Д., АК С.З. със съдебен адрес гр. С.З., *** направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6