Решение по дело №201/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 111
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20237040700201
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

111

 

гр. Б., 08.02.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА

 

при секретаря Гергана Славова и прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 201 по описа за 2023 г. на Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Д.Г.К., лишен от свобода, с адрес: ***, ЗО „Д.“ против Заповед № 45/01.02.2023 г. на Началника на Сектор „ЗО“ Д., с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предлож.1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС. С жалбата се оспорват съдържащите се в заповедта фактически констатации. По същество се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява, доведен от ОД „Охрана“. Поддържа жалбата си и иска да се отмени заповедта. Описва случилото се и твърди, че не е удрял лишения от свобода З. Х., а само го е чукнал един път зад врата – факт, посочен и в дадените от него сведения. Счита, че издаването на заповедта е целенасочено и е израз на лично отношение спрямо него. Заявява, че знае че има камери и всичко се вижда на тях. Не ангажира доказателства.

Ответникът - Началник на Сектор „ЗО“ Д. представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Б. намира оспорената заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, като са снети обяснения на лицата, замесени в инцидента. Сочи, че са разгледани и видеозаписи, от които може да се направи извод, че К. е упражнил по същество въздействие върху друг лишен от свобода. Счита, че има основание за издаване на такава заповед и същата следва да бъде потвърдена, като намира, че възражението на жалбоподателя за интензитета следва да се разглежда единствено като негова защитна теза.

Административен съд - Б., като взе предвид изложените от страните доводи и становища, съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно изричното отбелязване от жалбоподателя в процесната заповед, че тя му е връчена на 01.02.2023 год. /сряда/, а жалбата е подадена на 06.02.2023г. /понеделник/, видно от пощенското клеймо. Депозирана е от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че атакуваната заповед е издадена от началника на Сектор „ЗО“ Д., за това, че на 11.01.2023г. в 13:53 ч. л.св. Д.К. физически се е саморазправил с л.св. З. Х. Х., като го е ударил по тялото.

За случилото се л.св. З. Х. Х. съобщил устно на ИСДВР А., като за установяване на твърденията му били прегледани и видеозаписите от видеонаблюдението от камерите в салона на групата, на които се виждало как л.св. К. удря л.св. Х..

По случая инспектор „СДВР” Д. А. извършила проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка, в която е посочила, че от постъпилите в хода на проверката данни е установила, че на 11.01.2023г. в 13:53 ч. л.св. Д.К. физически се е саморазправил с л.св. З. Х. Х. , от 6-та група, като го е ударил по тялото. Случилото се е било непосредствено след като л.св. Х. е посетил кабинета на ИСДВР А., за да сигнализира за събития от 08.01.2023 г., когато спрямо него е било упражнявано насилие. Като лица, дали сведения по случая пред инспектор „ВС“ са посочени л.св. З. Х. Х. , л.св. Н. Д. К.  , мл.инспектор Т. С. и л.св. Д.Г.К.. В докладната записка на ИСДВР А. е коментиран и видеозаписа от видеонаблюдението от камерите в салона на групата, като е посочено, че на същия се вижда как л.св. К. удря л.св. Х.. Към докладната записка на ИСДВР А. са приложени и сведения, касаещи и упражненото спрямо л.св. Х. насилие на 08.01.2023г., както и Докладна записка от инспектор Г. И., извършил проверка за упражнено спрямо л.св. З. Х. Х.  насилие. За конкретния случай - 11.01.2023г. в 13:53 ч., инспектор И. е описал и възприетото от видеонаблюдението – „В 13:53 ч. Д.К. замахва с ръка и удря по врата З. Х.   . Непосредствено след това дърпа Х. от решетката, удря го втори път и започва да го бута към спалното помещение на Х., което се намира до решетката. В това време К. И. посяга и удря Х. в гърба…”.

ИСДВР А. е приключила възложената й проверка със заключението, че на 11.01.2023г. в 13:53 ч. л.св. Д.К. физически се е саморазправил с л.св. З. Х. Х. , от 6-та група, като го е ударил по тялото, като с действията си л.св. Д.К. е нарушил законовите норми, което е основание да му бъде ангажирана дисциплинарна отговорност и е предложила на основание чл.100, ал.1, чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, да му бъде наложено дисциплинарно наказание, съгласно чл.101, т.7 във връзка с чл.102, ал.2 ЗИНЗС „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“.

ИСДВР Арнаудова е приложила и снетите от мл.инспектор Т. С. и от лишените от свобода сведения. В сведенията на мл.инспектор Т. Стоилов е посочено, че същият е видял как л.св. К. „пляска зад врата л.св. Зеки”. Л.св. Н. Д. К.   е посочил, че З. Х. се е скарал с К. и К. му е ударил един шамар зад врата, а самия К. е признал, че „е чукнал З. един път зад врата”. В сведенията на л.св. З.Х.е посочено, че на 11.01.2023 год., след като е посетил отрядната А., е бил ударен от К. и Д.К. пред решетката.

На 01.02.2023 год. лишеният от свобода бил изслушан от началника на Сектор „ЗО“ Д. във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя.

На същата дата – 01.02.2023 г. е издадена обжалваната заповед на началника на Сектор „ЗО“ Д., с която на Д.Г.К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”, на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предлож.1 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание л.св. К. го обжалва пред Административен съд - Б..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповед № 45/01.02.2023 г. на Началника на Сектор „ЗО“ Д. е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС и е в предвидената от закона писмена форма. В нея са описани както фактическите така и правните основания за издаването й. Описани са установените при проверката на ИСДВР Арнаудова факти, а именно, че на 11.01.2023г. в 13:53 ч. л.св. Д.К. физически се е саморазправил с л.св. З. Х. Х. , като го е ударил по тялото. Посочено е, че случилото се е било непосредствено след като л.св. Х. е посетил кабинета ла ИСДВР А., за да сигнализира за събитията от 08.01.2023г., когато спрямо него е било упражнявано насилие. В заповедта е обсъден и видеозаписа от видеонаблюдението от камерите в салона на групата, като е посочено, че на същия се вижда как л.св. К. удря л.св. Х..

Предвид установеното, началника на Сектор „ЗО“ Д. е намерил, че на 11.01.2023г. в 13:53ч. л.св. Д.К. е осъществил физическа саморазправа с друг л.св., като го е ударил по тялото, и с това е нарушил разпоредбите на чл. 96, т.3, чл. 97, т.4, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7, във вр. чл.102, ал.2, предл. първо от ЗИНЗС е наложил на л.св. Д.Г.К., дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Преди да наложи наказанието началникът е изслушал нарушителя, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС.

С оглед установените по делото релевантни факти, заповедта е съобразена с материалните разпоредби и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

Съгласно чл.96, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а по силата на чл.97, т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за безспорно доказано, че на 11.01.2023г. в 13:53ч. л.св. Д.К. е осъществил физическа саморазправа с друг лишен от свобода, а именно с л.св. З. Х. Х. , като го е ударил по тялото.

Настоящият съдебен състав намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за доказани по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства – докладната записка на инспектор Г. И. и писмени обяснения на мл.инспектор Т. С., л.св. Н. Д. К.  , л.св. З. Х.   , а и самия л.св. К., който е признал отчасти за случилото се. Предвид наличието на известни противоречия в снетите от лицата сведения, касаещи броя и интензивността на нанесените удари, следва да се посочи, на първо място, че в докладната записка на инспектор Г. И. точно и в детайли е описано случилото се, възприето при преглеждане на видеозаписите от видеонаблюдението от камерите в салона на групата, а именно: „В 13:53 ч. Д.К. замахва с ръка и удря по врата З. Х.   . Непосредствено след това дърпа Хасанов от решетката, удря го втори път и започва да го бута към спалното помещение на Х., което се намира до решетката. В това време К. И. посяга и удря Ха. в гърба…”. На второ място, следва да се посочи, че точния брой и интензитета на нанесените удари е без правно значение.

Следователно, налице е хипотезата на чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и на основание чл.102, ал.2 от същия закон законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание, предвидено в чл.101, т.7 от ЗИНЗС, а именно: „изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд - Б.,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 45/01.02.2023 г. на Началника на Сектор „ЗО“ Д., с която на лишеният от свобода Д.Г.К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”.

ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН: **********, да заплати на Административен съд - Б., адрес: гр. Б., ул. Александровска № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от днес по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Б..

 

СЪДИЯ: