Определение по дело №51734/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22847
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110151734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22847
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151734 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „К Й“ ООД, с която е
предявен допустим иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат приети.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в
първото по делото открито съдебно заседание, след изслушване становището на ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.10.2023 г. от 10.10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза до провеждане на първото по делото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Г. А. Д. срещу „К Й“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева, представляваща
частична претенция от сума в общ размер на 308,52 лева – недължимо платена сума по
нищожен Договор за паричен заем № 984317 от 12.09.2022г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2022г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № 984317 с ответника за главница от 500 лева, платим на 8 месечни погасителни
вноски. В чл. 6 от договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора обезпечение под формата на физическо лице-поръчител и още едно обезпечение:
1
банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 от договора страните се
договорили, че при непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде
начислена неустойка в размер на 308,52 лева, която била начислена още със сключването на
договора. Ищецът бил заплатил изцяло сумите по договора, включително неустойката.
Счита, че договорът е нищожен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК поради това, че не
бил написан по ясен и разбираем начин, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,тъй като
липсвало ясно посочване на годишния процент на разходите, както и че посоченият такъв не
отговарял на действителния, тъй като в него не била включена неустойката за
непредоставяне на обезпечение, като излага подробни съображения, че същата
представлявала възнаграждение за кредитора, а не обезщетение за договорно неизпълнение.
Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като клаузата за
плащане на възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. С
оглед на това и на основание чл. 22 ЗПК счита договора за изцяло недействителен.
Евентуално твърди, че ако целият договор не е нищожен, неустоечната клауза била
нищожна. Моли съдът да осъди ответника да върне сумата от 308,52 лева, с която
ответникът се бил обогатил без основание за негова сметка. Искът е предявен като частичен
за сумата от 50 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в
частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение и
неустойка, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане, е индивидуално
уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата. За тези обстоятелства
ответникът не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2