№ 4329
гр. Варна, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100502020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 55631/20.06.2025г. от Н. Д. В.,
роден на **********г, гражданин на В., чрез особен представител адв. Д.,
против Решение № 1992/02.06.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12938/2023г. в частта,
в която са уважени предявените от „АЛФОРИ“ ООД, ЕИК *********,
седалище град Варна срещу жалбоподателя искове за сумата от общо 10
729,51 лв., представляваща сбор от дължими такси по договор за поддръжка и
управление на комплекс „Розалица" от 23.02.2007 г., за годините от 2018г. до
2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023год. до окончателното
изплащане и сумата от 982.19лева, представляваща лихва за забава за
вноските, както следва: от 01.01.2021 г. до 05.10.2023 г. в размер на 288,27 лв.;
от 01.07.2021 г. до05.10.2023 г. в размер на 239,23 лв.; от 01.01.2022 г. до
05.10.2023 г. в размер на 189,38 лв.; от 01.07.2022 г. до 05.10.2023 г. в размер на
140,34 лв. ; от 01.01.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 90,49 лв.; от 01.07.2023
г. до 05.10.2023 г. в размер на 34,48 лв.,
Счита постановеното решение за неправилно и необосновано. Оспорва
изводът на първоинстанционния съда за това, че притежаваният от ответника
самостоятелен обект в сграда не се намира комплекс от затворен тип.
Оспорването обосновава още с факта, че достъпът до апартаментите в
комплекса е контролиран, а басейнът е предвиден за общо ползване от
собствениците на отделни имоти. Акцентира, че макар към датата на
сключване на договора ЗУЕС да не влязъл в сила, то към датата на влизането в
сила на споразумението - 13.09.2010г., законът е действал, поради което и
следва да се счита за приложим за процесните отношения. Първата инстанция
неправилно е приела за приложими правилата на договорите за поръчка и за
1
изработка.
Оспорва се и изводът, че договорът се е трансформирал в безсрочен след
изтичане на първоначално договорения срок.
Счита, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост и
управлението на общите части е компетентността на ОС на ЕС. Оттук извежда
невъзможността въпросите за поддръжка и управление на общите части да се
уреждат с двустранни договори, сключени с етажните собственици. В този
смисъл договорът е нищожен поради противоречие със закона.
Настоява за отмяна на решението в обжалваното от страната част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените срещу
въззивника искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Алфори“ ООД, чрез адв. М.. Възразява относно
обосноваността на аргументите, изложени с жалбата. Поддържа доводи за
действителност на договорното правоотношение, по отношение на което не
намират приложение правилата на чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като договорът е
сключен преди влизане в сила на закона. Счита за установено, че апартаментът
на въззивника не се намира в комплекс от „затворен тип“- сградите в
комплекса се намират в отделни УПИ, басейнът е предназначен за ползване
на външни лица, достъпът до сградите е свободен. Евентуално поддържа, че
изискването за форма по см. на чл. 2 от ЗУЕС е само за противопоставимост
на трети лица, но не засяга валидността на договарянето между страните.
Сочи, че със сключване на процесния договор не се ограничават
правомощията на ОС на етажните собственици. Поддържа, че е изправна
страна по договора. Възражението за погасяване на облигационното
правоотношение след изтичане на посочения в него срок е репликирано.
Подновяването на правоотношението е изрично предвидено в чл. 22 от
договор в случай, че никоя от страните не изяви воля за прекратяването му.
Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на решението в
обжалваната от насрещната страна част.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 57770/26.06.2025г. от
„Алфори“ ООД, чрез адв. М. против Решение № 1992/02.06.2025 г. на ВРС по
гр.д. № 12938/2023г. в частта, в която са отхвърлени частично претенциите на
мораторно обезщетение върху признатите са основателни вземания за
главници за възнаграждение по договора. Оспорва извода, че вземанията
лихви за периода 05.10.2020г. до 05.10.2023г. са покрити с давност. Позовава
се на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 111 б“в“ на ЗЗД.
С отговора си насрещната страна Н. Д. В., роден на **********г,
гражданин на В., чрез особен представител адв. Д., оспорва жалбата. Настоява
за потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, намери следното:
2
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса. Тъй като ответникът се
представлява от особен представител, за осъществяване на процесуално
представителство пред въззивната инстанция ищецът „Алфори“ ООД, следва
да представи доказателства за внесен депозит за изплащане на
възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово. Ето
защо на жалбоподателя следва да укаже да внесе депозит в размер на 900лв., с
предупреждение, че при неизпълнение съдът ще постанови принудителното
събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 55631/20.06.2025г.
от Н. Д. В., роден на **********г, гражданин на В., чрез особен представител
адв. Д. против Решение № 1992/02.06.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12938/2023г. в
частта, в която са уважени предявените от „АЛФОРИ“ ООД, ЕИК *********,
седалище град Варна срещу жалбоподателя искове за сумата от общо 10
729,51 лв., представляваща сбор от дължими такси по договор за поддръжка и
управление на комплекс „Розалица" от 23.02.2007 г., за годините от 2018 г. до
2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023год. до
окончателното изплащане и сумата от 982.19лева, представляваща лихва за
забава за вноските, както следва:от 01.01.2021 г. до 05.10.2023 г. в размер на
288,27 лв.; от 01.07.2021 г. до05.10.2023 г. в размер на 239,23 лв.; от 01.01.2022
г. до 05.10.2023 г. в размер на 189,38 лв.; от 01.07.2022 г. до 05.10.2023 г. в
размер на 140,34 лв. ; от 01.01.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 90,49 лв. ; от
01.07.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 34,48 лв.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 57770/26.06.2025г.
от „Алфори“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез адв. М.
против Решение № 1992/02.06.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12938/2023г. в частта,
в която са отхвърлени частично претенциите на мораторно обезщетение,
както следва:
върху главница по фактура № **********/29.06.2018 г. за периода
05.10.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 312,11 лева;
върху главница по фактура № **********/03.01.2019 г. за периода
05.10.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 312,11 лева;
върху главница по фактура № **********/28.06.2019 г. за периода
05.10.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 312,11 лева;
3
върху главница по фактура № **********/31.12.2019 г. за периода
05.10.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 312,11 лева;
върху главница по фактура № **********/01.07.2020г. за периода
05.10.2020г. до 05.10.2023г. в размер на 312,11 лева.
УКАЗВА на „Алфори“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
чрез адв. М. в едноседмичен срок от съобщаването, да представи
доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за
възнаграждение на назначения особен представител на ответника, дължимо за
въззивното производство в размер на 900 лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение съдът ще постави принудителното му събиране
НАСРОЧВА съдебно заседание за 05.11.2025г от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4