РЕШЕНИЕ
№ 60 25.04.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети април две хиляди и седемнадесета
година
в открито заседание в състав:
Председател:
Евгени Узунов
секретар Р.М.
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов
Гражданско
Дело № 92 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от М.А.Ю.,
С ЕГН ********** - действаща лично за себе си и в качеството си на законен
представител на малолетния си син А.И.С. с ЕГН ********** И двамата с постоянен
и настоящ адрес:*** адрес за връчване книжата по делото: чрез Адвокат Ж.Д.И. ***,
тел.******* ПРОТИВ: И.Н.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** адрес за
призоваване: с.*********************, област Стара Загора правно основание:
чл.127, ал.2, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.59, ал.8, т.1 и т.2, чл.143 и чл.149 СК.
На основание
чл.127, ал.2, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.59, ал.8, т.1 и т.2, чл.143 и чл.149 СК:
се иска СЪДЪТ да определи местоживеене
на малолетното дете А.И.С., роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН ********** при
неговата майка М.А.Ю., с ЕГН ********** ***. ДА ПРЕДОСТАВИ на М.А.Ю., с ЕГН **********
*** упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.И.С.,
роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН **********. ДА СЕ ОСЪДИ ответника И.Н.С. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете А.И.С., роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, платима до 10-то
число на месеца за който се отнася, считано от подаване на исковата молба в
съда до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска/пр.осн. чл.
86 от ЗЗД/ до окончателното и изплащане чрез неговата майка и законен
представител М.А.Ю., с ЕГН ********** ***. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ режим на лични
отношения при условията на чл.59, ал.8, т.1 и т.2 от СК между ответника И.Н.С.
с ЕГН ********** и малолетното дете А.И.С., роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН
**********, като бащата ДА има право да вижда детето всеки трети петък от
месеца от 10,00 ч. до 12,00 ч. в Дирекция „Социално подпомагане" по
местоживеенето на детето в присъствието на социален работник от отдел „Закрила
на детето“. ДА СЕ ОСЪДИ ответника И.Н.С. с ЕГН **********, да заплати на
малолетното ни дете А.И.С., ЕГН ********** чрез нейната майка М.А.Ю., с ЕГН **********
издръжка за минало време в размер на 120,00 лв. месечно - за периода от
23.12.2016 г. до деня предхождащ деня на постъпване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
По молба за определяне на
привременни мерки до постановяване на влязло в сила решение по настоящото
производство,съдът се е произнесъл с Определение от 01.03.2017г. по настоящото
дело.
Ответникът не се явява, редовно
уведомен. не взема становище по молбата.
ДСП-Поморие,
редовно уведомени не изпращат представител.
Представят социален доклад.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не са съпрузи. Живеят в условията на фактическо съпружеско съжителство от
2013г. до края на 2016 година. Имат родено едно дете А.И.С. с ЕГН – **********.
Ищцата твърди в с.з., че до м.декември 2016г. е съжителствала заедно с
ответника в дома на бабата и дядото на последния в с.***************************.
Поради системен физически и психически тормоз била принудена да напусне дома им
заедно с детето и да се пренесе да живее при родителите си в гр.Несебър. Сочи,
че ответникът С. е с психично заболяване, като не спазва предписаното лечение,
злоупотребява с алкохол и упражнява физическо насилие над нея и детето. Горното
е мотивирало крайно да се установи в Несебър и предвид факта, че от м.декември
до настоящия момент е била без работа наличната й издръжка и тази на детето са
били осигурени единствено от родителите й. Споделя, че се страхува от ответника
и желае със съдебен акт по привременни
мерки да бъде определен тя да упражнява родителски права върху детето и
местоживеенето на адреса на родителите й.
В хода на производството е разпитан
и свидетеля Ю.А..
Съдът дава вяра на твърденията на
ищцата и показанията на свидетеля А..
Съдът
приема за безспорно по делото, че страните живеят отделно от 23.12.2016г., като
молителката заедно с роденото общо дете А. се е преместила да живее с
родителите си в гр.Несебър, а С. е останал да живее в с.***********.
След проведеното
съдебно заседание по привременните мерки, ответникът е извършител на акт на
домашно насилие, поради което, е издадена заповед за незабавна защита №2от
16.03.2017г. по гр.д.№233/2017г. на НсРс и Заповед за незабавна защита №3 по
същото дело спрямо ищцата и общото им дете
Съдът
намира, че на този етап в интерес на детето е да остане да живее при майката,
на която да бъдат предоставени родителските права по следните съображения: на
първо място се взе предвид ниската възраст на детето /същото е на ненавършили
четири години/. На следващо место, видно от съдържанието на социалния доклад
към настоящия момент детето е хиперактивно, агресивно, неспокойно, което налага
работа с детето с психолог, какъвто би могъл да бъде осигурен на територията на
гр.Несебър и в тази среда. Очевидни са ранните дефицити на общуване пълноценно
с двамата родители и затова е необходимо да се извърши адекватна социализация
чрез засилване на общуването на детето с майка му, изваждане от агресивна и
враждебна среда и внедряване в адекватна за възрастта и социалния статус
обществена среда. Тази социализация следва да се извърши в гр.Несебър чрез
използване на социалните инструменти, предоставени от общината.
Съгласно
чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Това е абсолютно законово задължение на родителите до навършване на осемнадесетгодишна
възраст на децата, а при определени предпоставки и след това съгласно
чл.143 СК. Тази особеност на
задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им
задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност.
Предвид това съдът
намира, че предявеният иск и в частта на издръжката е доказан по своето
основание.
Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, т.е. 115 лева. Следователно задължението за заплащане издръжка на
ненавършили пълнолетие деца се обуславя от възможностите на родителя да дава
издръжка, като тази възможност подлежи на пълно доказване от страна на търсещия
издръжка. Съгласно чл. 59 ал.5 СК
размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е
имало преди раздялата, освен ако това би създало особени затруднения на
дължащия издръжка родител.
В настоящия случай
от събраните по делото доказателства се установи, че след фактическата раздяла на страните от 23.12.2016г.
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето е полагала
майката, подпомагана от своите родители. Видно от уведомление по чл.62 КТ
/днл.54 от делото/ ищцата получава месечен доход в размер на 230 лева и то по
договор, сключен на 28.02.2017г..
Ответникът не представя
доказателства и доколкото няма данни за получаваното трудово възнаграждение, то
съдът намира, че бащата следва да бъде
осъден да заплаща издръжката за детето в
размер на претендирания - 120лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменяване или прекратяване. На
основание чл.86 ЗЗД върху присъдената сума се дължи законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от датата на забава до окончателното и
изплащане.
Претенцията за
осъждане на ответника за издръжка за минало време от 23.12.2016г. до 05.02.2017г.
е основателна.
Основателна е и
претенцията за възлагане в тежест на ответника задължението за разноски.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното
дете А.И.С., роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН ********** при неговата майка М.А.Ю.,
с ЕГН ********** ***;
ПРЕДОСТАВЯ
на М.А.Ю., с ЕГН ********** упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете А.И.С., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между ответника И.Н.С. с ЕГН ********** и малолетното дете А.И.С.,
роден на *** г. в гр.Поморие, с ЕГН **********, при условията на чл.59, ал.8,
т.1 и т.2 от СК, като бащата има право да вижда детето всеки трети петък от
месеца от 10,00 ч. до 12,00 ч. в Дирекция „Социално подпомагане" по
местоживеенето на детето в присъствието на социален работник от отдел „Закрила
на детето“
ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на А.И.С., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М.А.Ю., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120,00 лв.
/сто и двадесет лева/, платима до 10-то число на месеца за който се отнася,
считано от подаване на исковата молба в съда до настъпването на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска/пр.осн. чл. 86 от ЗЗД/ до окончателното и
изплащане
ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.С., с ЕГН **********,чрез неговата майка и законен
представител М.А.Ю., с ЕГН **********месечна издръжка в размер на 120,00 лв.
/сто и двадесет лева/, за минало време за периода 23.12.2016г. – 05.02.2017г.ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска/пр.осн. чл. 86 от ЗЗД/ до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ю., с ЕГН ********** СУМА в размер на 334 лева
/триста тридесет и четири / лева, съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН
********** да
заплати сума в размер на 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ държавна такса по отношение на издръжката по сметка на Районен съд
Несебър.
Решението е обжалваемо в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: