Р Е Ш Е Н И Е
№ 2638 21.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 273 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е
по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България" 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител,
срещу С.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит № ********** сума в общ размер 5000 лева, представляваща
главница, плащане на която е разпоредено със Заповед
№ 2206 от 11.06.2018 година, постановено по частно гражданско дело № 4396 по
описа на Бургаски районен съд за 2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й плащане, както и евентуално предявени
осъдителни искове, съгласно молба за уточнение от 04.01.2019 година, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 418, 64 лева, представляваща
неизплатено договорно възнаграждение и сумата 4 630, 58 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за присъждане
на разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба са изложени
следните фактически твърдения: Ищецът излага, че между представляваното от него
дружество, от една страна като кредитор, и ответника, от друга - като
кредитополучател, на 23.10.2017 година, е сключен посочения договор със следния
предмет: сума на кредита 5000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на
вноската по кредита - 309,11 лева, падеж на вноска по кредита - двадесет и пети
ден на месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в
размер на 7 418, 64 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен
пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 4 643,76 лева с
размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги - 193,49 лева. Посочено
е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 12 062,
40 лева, общ размер на вноската 502,60 лева и с падежна дата - двадесет и пето
число на месеца.
На следващо място
ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора и на 23.10.2017 година превежда парична сума в
размер на 1240,00 лева по посочена от ответната страна банкова сметка. ***уги задължения на кредитополучателя към трети на това
правоотношение лица.
Ищецът твърди още, че ответникът не
е платил нито една вноска по договора на основание чл.12.3 от Общите условия
договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и той е обявил предсрочна
изискуемост на задълженията, за което на ответната страна е изпратено
уведомително писмо на 08.02.2018 година.
В исковата молба е изложено довод,
че съгласно уговореното между страните /т. 12.3 от Общите условия/ клиентът
дължи на ищеца непогасените вноски по погасителния план, включващи
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Ищецът, чрез
представляващ, посочва, че до настоящия момент ответната страна, като
кредитополучател, е платил по договора сума в 13,18 лева, с която е погасена
част от първата месечна погасителна вноска. Поради изложеното неплатената част
от заема е в размер на 12 049, 22 лева.
Поради изложеното ищецът предявява
посочените искове.
Към исковата молба ищецът е приложил
доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна,
чрез назначения й на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител -адвокат Ж.М.,
дава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като недопустими,
евентуално - неоснователни, за което излага подробни фактически и правни
доводи.
В писмения отговор процесуалният
представител на ответника е поискал да бъдат обявени за нищожни клаузите на
чл.15, т.1-5 от Общите условия като неравноправни на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП; да бъдат обявени за нищожни клаузите на
т. VI на сключения договор за потребителски кредит „Стандарт", в който е
уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %, както и лихвен процент на
ден в размер на 0,11 % за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.
3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави; да бъде обявена за нищожна
клаузата на т. VI от договора, с която е уговорено възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги, като противоречаща на разпоредбите на чл.10а, ал.2, предл.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, при условията на
евентуалност за нищожна като неравноправна на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП, при условията на евентуалност като
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Упражнил е тези свои процесуални
права чрез възражения. В писмения отговор са изложени подробни фактически
твърдения и правни доводи. Поради изложеното от името на ответната страна
процесуалният му представител е поискал отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. В молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове и оспорва становището, дадено от името на ответната страна в писмения
отговор по подробно изложени фактически и правни доводи.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа становището по исковете, дадено в писмения
отговор. Отправя искане за постановяване на решение, с което претенциите на
ищеца да бъдат отхвърлени.
Предявеният установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2206 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2018 година,
постановена по частно гражданско дело № 4396 по описа на Бургаски районен съд
за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на
ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване
на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК. Допустими са и
осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност.
Исковете са предявени по реда на чл.
422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона
за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.
Насрещните възражения са с
посочените по - горе правни квалификации.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
От приложените към делото договор за кредит № **********, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 5000 лева. Уговорен е размер на месечна вноска от 309,11 лева, срок на договора 24 месеца, ГПР 41,17 %, годишен лихвен процент 49,89 %, възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги 4 643, 76 лева. С това вземане размера на месечната погасителна вноска е 502, 60 лева. Посочено е, че общото задължение по договора е в размер на 12 062, 40 лева. Видно от приложения погасителен план длъжникът е поел задължение да върне сумата по заема на месечни погасителни вноски с падеж 25 – то число на месеца в периода от 25.11.2017 година до 25.11.2019 година.
В доклада е указано на страните, че с постановеното по делото решение ще бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите в договора, който е източник на твърдяните задължения на ответника.
От
приложените по делото доказателства се установява, че на 23.10.2017 година превежда парична сума в
размер на 1240,00 лева по посочена от ответната страна банкова сметка ***
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. С останалата част от сумата са погасени други
задължения на кредитополучателя към трети на това правоотношение лица - „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “ АД по чиято сметка е преведена сума в размер на
1 700 лева, „Първа Инвестиционна
банка“ АД по чиято сметка е преведена сумата 1000 лева, „Уникредит
Булбанк“ АД по чиято сметка е преведена сума в размер на 480 лева, „Банка ДСК“
ЕАД по чиято сметка е преведена сума в размер на 580 лева. Плащанията са
направени по този начин по искания на заемополучателя
обективирани в договора и приета по делото молба от
него.
В исковата молба е посочено, че ответникът е платил по договора сумата 13,18 лева, с което е погасил част от първата вноска.
Във
връзка с направените правоизключващи възражения от
процесуалния представител на ответника настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в общите условия към договора /т. 5.2/ е посочено, че при първоначално изчисляване на ГПР кредиторът отчита общите положения по Приложение № 1 към договора, както и следните допълнително допускания: договорът е валиден за срока, за който е сключен и страните са задължени да изпълняват своител задължения в съответствие с условията и сроковете по него. В т.5.2.2 е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави като се приема, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на срока на договора.
В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %.
В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, след приспадане на сумата, платена по кредита от ответника.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 41,17 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.. При това положение искът за осъждане на ответника да плати на ищеца договорно възнаграждение в размер на 2 418, 64 лева, което следва да бъде квалифицирано като задължение за заплащане на възнаградителна лихва, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Договорът в частта, в която между страните е уговорен пакет допълнително възнаграждение в размер на 4 643, 76 лева противоречи на закона и по – конкретно на чл.10а от Закона за потребителския кредит, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал.2 е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предмета на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги в конкретния случай е за: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От съдържанието на уговорката става ясно, че тя попада в приложеното поле на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното тази договорна уговорка не е породила действие и плащане на суми на това основание не се дължи от страна на ответника на ищеца.
По отношение на
задължението за заплащане на главница по договора, което съобразно изложените
по – горе съображения, е дължимо, настоящият състав приема следното:
В исковата молба ищецът се
позовава на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски
кредит, но ищецът не установява твърдението от исковата молба, че ответната страна, заемополучател по договора, е уведомена за настъпване на
предсрочната изискуемост..
В тази насока настоящият
състав споделя и тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по
търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о.,
на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18
от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно
изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост
от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На следващо място следва да бъде посочено, че
длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде
поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от
Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора,
индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
В случая настоящият състав приема, предвид и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 8 от 2017 година на ОСГТК, че задълженията следва да бъдат присъдени в размерите до датата на приключване на устните състезания, съобразно чл.235 от ГПК, като в случая следва да бъдат присъдени вноски до 22 включително /последната с падеж на 25.08.2019 година, при приключване на устните състезания на 19.09.2019 година. Следва да бъде отчетено и плащането на сумата 13,18 лева, с което е погасено част от задължението за първата погасителна вноска. При това положение следва да бъде присъдена главница в размер на 4 399,15 лева, за периода от 25.11.2017 година до 25.09.2019 година, с отчитане на частично погасяване на първата вноска. Претенцията за присъждане на вноски с падежи 25.09.2019 година с размер от 288,95 лева и с падеж 25.10.2019 година в размер от 298, 72 лева, както и за присъждане на сумата 13,18 лева, представляваща част от първа вноска с падеж 25.11.2017 година следва да бъдат отхвърлени.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата от 4 399,15 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08.06.2018 година до окончателното й плащане.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Ищецът е поискал присъждане и на държавна такса, за която е посочил, че е в размер на
381, 95 лева / от която сумата 239, 34 лева за установителния иск и сумата 142, 61 лева за осъдителните искове/. За назначаване на особен представител на ответника на основание чл.47 от ГПК от името на ищеца е внесена сумата 891, 48 лева. Общият размер на разноските, направени по водене на делото, е в размер от 1 555,43 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца сумата 567,15 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите
към т.11г от ТР № съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са
дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени
в размер 292,34 лева и съответно на
уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 106, 73лева.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,
че дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален
представител, сумата 4 399,15 лева /четири хиляди триста деветдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница, формирана от общия
размер на месечни погасителни вноски с падежи в периода от 25.11.2017 година до
25.08.2019 година, при частично погасяване на вноска с падеж на 25.11.2017
година до размера от 125,39 лева, по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 08.06.2018 година до окончателното й плащане, плащане
на която е разпоредено със Заповед № 2206 от
11.06.2018 година, постановено по частно гражданско дело № 4396 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
чрез процесуален представител, срещу С.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор № **********
главница в размер разликата между 4 399,15 лева /четири
хиляди триста деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ до претендирания
размер от 5 000 лева /пет хиляди лева/, , плащане на която
е разпоредено със Заповед № 2206 от 11.06.2018
година, постановено по частно гражданско дело № 4396 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, за
осъждане на ответника на С.К.К., ЕГН **********,
адрес: ***, да плати по договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните и Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договора, сумата 4 630, 58
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
сумата 2 418, 64 лева, представляваща неизплатено договорно задължение..
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, адрес: *** да плати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, сумата 567,15 лева /петстотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 106, 73лева /сто и шест лева, седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу С.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, да плати разноски за исковото производство и заповедното производство за разликата между посочените по – горе размери до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.