№ 21269
гр. ****, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110116038 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „**** срещу ****.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото е сключен договор за наем от
03.11.2021г.., по силата на който са предоставени за временно възмездно
ползване на ответника два недвижими имоти: апартамент № 7 и паркомясто
№ ***, находящи се в гр. ****, ул. „***“ № *. Релевира доводи, че дължимите
по-горе суми не са заплатени. Съобразно горното моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът редовно
призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се представлява, както и не е изразил
становище делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ищецът се представлява процесуални представители, които заявяват, че
поддържат исковата молба, като молят съдът да се произнесе с неприсъствено
решение. Претендират разноски за производството, съобразно списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са от „**** срещу **** обективно съединени осъдителни
1
искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: сумата от общо 2259.18 лева, представляваща дължима наемна цена по
договор за наем на недвижими имоти от 03.11.2021г., находящи се в гр. ****,
ул. „***“ № * за периода от м. януари 2023г. до м. февруари 2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.03.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 296.40
лева – обезщетение за забава за периода от 15.03.2023г. до 18.03.2024 г.
Процесуалните представители на ищеца са направили искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е представил в законоустановения
едномесечен срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал
доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с
това, съдът намира, че в случая е налице и другата кумулативно предвидена
предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – вероятна основателност на
предявените искове, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, за
сумата в общ размер на 1 160,37 лв., от която 140,37 лв. – платена държавна
такса и 1 020 лв. - адв. възнаграждение, заплатено по банков път, съобразно
представени ДПЗС от 14.02.2024 г., фактура и преводно нареждане.
Разноските се доказват като реално извършени, поради което следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ****, ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. „***“ № 6, ет. 4, ап. 9 да заплати на „****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ул. „***“, № *, сумата от 2259,18 лева (две
хиляди двеста петдесет и девет лева и 18 стотинки) – главница,
представляваща наемна цена по договор за наем на недвижими имоти от
03.11.2021г. - апартамент № 7 и паркомясто № ***, находящи се в гр. ****, ул.
„***“ № *, дължима за периода от м.януари 2023г. до м.февруари 2023г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.03.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 296,40 лева (двеста деветдесет и шест лева и 40 стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 15.03.2023г. до 18.03.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****, ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***“ № 6, ет. 4, ап. 9 да заплати на „****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „***“, № *, сумата от
1 160,37 лв., (хиляда сто и шестдесет лева и 37 стотинки) – разноски за
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3