Решение по дело №12/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение N82/29.07.2009г., постановено по гр.д. N778/2008г., Кърджалийският районен съд епризнал за установено по отношение на Д. Г. Д. и С. К. П., и двамата от Г., че А. Г.Д. е собственик по наследство на 1/6 ид.част от УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/ 06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., изменен със Заповед № 530/ 29.09.2006г. на кмета на с.Ч., с площ 930 кв.м., при граници: запад- улица, юг- УПИ XII- 51, и УПИ XI- 51, като е отхвърлил първоначално предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК в частта за останалите 5/6 идеални части от имота, като придобити по давност със съпругата му К.Х.Д., поради неоснователност на иска. С решението съдът е признал за установено по отношение на Д. Г. Д. и С. К. П., че А. Г. е собственик по наследство на 1/6 ид.част от УПИ II с пл.сн. №49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/ 06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., целият с площ 760 кв.м., при граници: североизток- улица, северозапад- УПИ I- 49, югоизток- УПИ III-50, и УПИ XIII- 49, като е отхвърлил иска в останалата част и в частта, с която се иска да бъдат осъдени ответниците Д. Г. Д. и С. К. П. да отстъпят собствеността и да предадат владението на неговата 1/5 идеална част от цитирания имот, като неоснователен. Също така съдът е отхвърлил предявеният от Д. Г. Д. и С. К. П. установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на А. Г. Д. и К. Х. Д., че първите са собственици по давностно владение на УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и на УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., като неосноватален. Отменен е НА № 177, том XI, н.д. № 2092/2007г. на нотариус Калин Димитров с район на действие РС- Кърджали, до размер на 1/6 идеални части от УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и до размер на 1/6 идеални части от УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., като искът в останалата му част е отхвърлен като неосноватален. С решението Д. Г. Д. и С. К. П. са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. направените от него деловодни разноски в размер на 100 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А. Г. Д. и К. Х. Д., които чрез пълномощника си го обжалват. Сочат, че решението в отхвърлителната му част е неправилно. Излагат подробни съображения. Молят да се отмени първоинстанционното решение и предявените искове да се уважат изцяло. Претендират деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание не се явяват, не се представляват.

Въззиваемите Д. Г. Д. и С. К. Д. не са изпратили отговор по реда на чл.263 от ГПК. Не сочат доказателства. Не се явяват и не се представляват във въззивното производство.

С определение № 679/05.10.2009г. по настоящото производство, съдът е направил доклад по реда на чл.273 във вр. с чл.146 от ГПК и е дал указания на страните за представяне на нови доказателства. В изпълнение на указанието, такива са представени от въззивниците – удостоверение за граждански брак.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

В исковата си молба А. Г. Д. и К. Х. Д., и двамата от Г., твърдят, че са собственици на основание давностно владение и наследство на УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., изменен със Заповед № 530/ 29.09.2006г. на кмета на с.Ч., с площ 865 кв.м.

Ищецът А. Д. заявява, че на собственото основание, а именно по наследство, е собственик на 1/5 идеална част от УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/ 06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., целият с площ 760 кв.м.

Твърди се също, че 1/5 идеална част от процесните имоти починалият баща на първият ищец - Г.Д.П.- б.ж. на с.П., е придобил по наследство от своя баща- Д.Т.П.- б.ж. на с.П., а останалата част е придобил с майката на първия ищец по давностно владение по време на брака им.

Първият ищец заявява, че дядо му е притежавал имот-с пл.сн. № 115 в кв.14 по действащият към 1939г. план на селото, който имот при одобряването на новия план през 1980г. е бил записан под пл.сн. № 49, в кв.5 и от същия били обособени три парцела. След смъртта на дядо му през 1987г. баща му се снабдил с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение на наследствения си имот, от който по влезлия в сила план на селото били обособени три имота, както следва - дворно място от 910 кв.м, за което бил отреден УПИ I- 49 в кв.5; дворно място от 760 кв.м, за което е бил отреден УПИ II- 49 в кв.5; дворно място от 930 кв.м, за което е бил отреден УПИ XIII- 49 в кв.5. Ищците твърдят, че регулационните сметки между собствениците на тези имоти и съседните имоти не били уредени след влизане на плана на селото от 1980г., поради и което планът не бил влязъл в сила.

В иска се сочи, че бащата на първия ищец е притежавал от тези имоти по 1/5 ид.част на собствено основание - наследство, и 4/5 ид.части - в съсобственост при режим на СИО със съпругата си - майката на ищеца, придобити от двамата по давностно владение след смъртта на дядо му, или - притежавал 3/5 идеални части от имотите, от които 1/5 ид.част на лично основание - по наследство, и останалите 2/5 ид.части като дял от СИО, а майката притежавала 2/5 ид.части, представляващи половината от СИО, възникнала в резултат на изтекла след смъртта на дядото на първият ищец придобивна давност в полза на родителите му.

Сочи се също, че приживе родителите на първия ищец решили да разпределят имотите. Родителите им - на първият ищец и първият ответник, решили да си оставят за ползване дворно място от 760 кв.м, за което е бил отреден УПИ II- 49 в кв.5; на ответника Д. Г. Д. предоставили дворно място от 910 кв.м, за което е бил отреден УПИ I- 49 в кв.5; а за първия ищец- дворно място от 930 кв.м, за което е бил отреден УПИ XIII- 49 в кв.5. В иска се твърди, че ищецът и ответникът се съгласили на това разпределение като договорено, и още същата година всеки започнал да обработва и ползва отреденото му от родителите им дворно място, като за всеки от тях било ясно, че никой не може да предявява претенции по отношение на имота на другия.

Твърди се също, че през 1987г. първият ищец е заминал на работа в Русия, и се върнал оттам през 1990г., и тогава узнал, че баща им е прехвърлил на брат му-ответника Д. Д., дареното му дворно място от 910 кв.м, за което е бил отреден УПИ I- 49 в кв.5. Въпреки договорката между ищеца и баща му да направи същото и с уговореното за него дворно място от 930 кв.м., УПИ XIII- 49, не го сторили до смъртта на бащата.

Ищците твърдят, че независимо от това, единствено те продължавали да обработват дворно място от 930 кв.м, за което бил отреден УПИ XIII- 49 в кв.5., като засадили овощни дръвчета, картофи, царевица и други култури, заплащали данъци. През годините от 1987г. до 2007г. майката и братът на първият ищец били наясно, че това дворно място е негова собственост, и никога не били предявявали собственически претенции към него, както и той не бил предявявал такива към имота на брат си.

През 2006г., първият ищец решил да се снабди с документ за собственост в качеството на единствен собственик на имота от 930 кв.м., и в тази насока предприел съответни действия, като вследствие на същите била изпълнена процедура по § 8 ал.1 от ЗУТ по отношение на процесните имоти, и била издадена Заповед № 530/ 29.09.2006г. за изменение на плана в тази му част.

В иска ищецът твърди, че след смъртта на баща им, и след като придобил по давност имота от 930 кв.м., в наследство на него, майка му и брат му е останало дворно място от 760 кв.м, за което е бил отреден УПИ II- 49 в кв.5, при следните квоти: по 1/5 ид.част, равняващи се на 152 кв.м.- на него и брат му, и 3/ 5 ид.части на майка им.

Първият ищец узнал, че на 05.12.2007г., с НА № 177, том XI, дело № 2092/2007г., майка им продала на брат му 4/6 ид.части от неговия имот от 930 кв.м., за което е бил отреден УПИ XIII- 49 в кв.5., както и 4/6 ид.части от дворно място от 760 кв.м, за който е бил отреден УПИ II- 49 в кв.5.

Ищецът А. Д. твърди, че майка му не е придобила по оригинерен или деривативен начин собствеността върху посочените имоти в размер на 4/6 ид.части от всеки от тях, както и че брат му- ответникът Д. Д. също не е станал собственик на посочените идеални части от цитираните имоти, т.к. бил придобил същите от несобственик. Ищецът развива доводи, че със снабдяването с титул за собственост, ответникът по същество оспорва неговата собственост върху имотите.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те /А. Г. Д. и К. Х. Д./ са собственици по наследство и давностно владение на УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/ 06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., изменен със Заповед № 530/ 29.09.2006г. на кмета на с.Ч., с площ 930 кв.м., при граници: запад- улица, юг- УПИ XII- 51, и УПИ XI- 51, от които само първият ищец по наследство на 1/5 ид.част, а със съпругата си- на 4/5 ид.части при условията на СИО. Искат съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че А. Г. Д. е собственик по наследство на 1/5 ид.част от УПИ II с пл.сн. № 49, в Ûв.5, по плана на с.П., общ.Ч., одобрен със Заповед № 317/ 06.06.1980г. на Кмета на Община Ч., целият с площ 760 кв.м., при граници: североизток-улица, северозапад- УПИ I- 49, югоизток- УПИ III-50, и УПИ XIII- 49, както и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и да предадат владението на неговата 1/5 идеална част от имота, и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени НА №177, том XI, н.д. № 2092/2007г. на нотариус Калин Димитров с район на действие- РС- Кърджали, както следва : по отношение на УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч.- изцяло, а по отношение на УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч.- до размер на 1/5 идеални части от имота.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, в който ищците Д. Г. Д. и С. К. Д. сочат, че след смъртта на Г.Д.П. през 1995г. те започнали да владеят и ползват следните недвижими имоти: 2/6 ид.части от УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и 2/6 ид.части от УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., а майка им Д.Д.П.. - /б.ж. на с.П., починала на 06.09.2008г.- акт за смърт № 0588/ 07.09.2008г./, ползвала и владеела своите собствени 4/6 идеални части от имотите чрез тях по нейна молба /за себе си и като наследница на съпруга си/. Ищците по насрещния иск твърдят, че от 16.04.1987г. родителите им били собственици по НА № 26, том I, дело № 69/ 1987г. на нотариус при РС- Кърджали, на целия имот в с.П., от който били обособени три парцела- парцел I с пл.сн.№ 49 в кв.5; парцел II с пл.сн. № 49 в кв.5; и парцел XIII с пл.сн. № 49 в кв.5. Собствеността била придобита по силата на давностно владение, и същите представлявали СИО, тъй като били придобити по време на брака. В насрещния иск се твърди също, че с НА № 75, том I, н.д. № 124/ 1987г. Г.Д.П. е дарил на първия от тях - Д. Д. парцел I с пл.сн.№ 49 в кв.5, като майка им не участвала при извършване на сделката, но не я оспорила, въпреки, че направеното дарение й било известно, като от тогава те - ищците по насрещния иск, полагали грижи за имота, в който по-късно, през 1988г. построили и жилищна сграда.

Ищците по насрещния иск твърдят още, че ответникът А. Г. Д. загубил интерес по отношение на процесните имоти, като след смъртта на баща им те започнали да полагат грижи и за останалите имоти- УПИ /парцел/ II с пл.сн. № 49 в кв.5; и УПИ /парцел/ XIII с пл.сн. № 49 в кв.5, в т.ч. и за наследствените на А. Д. 1/6 идеални части от двата имота. Грижите се изразявали в почистване на парцелите, окосяване на тревата, изрязване и изкореняване на храсти и дивачки, стягане на оградата, и тези грижи продължили от 1995г. до датата на предявяване на иска. Твърди се също, че А. Д. и съпругата му К. Д. не се противопоставяли на това непрекъснато и спокойно владение от страна на Д. Д. и С. Д., както и не го оспорвали по какъвто и да е начин. Твърдят, че по този начин манифестирали пред обществото в селото отношението си на собственици на имота. От 1995г. насам владеели и ползвали имота като свой собствен и затова го придобили по силата на давностно владение, продължило добросъвестно и необезпокоявано повече от 12 години.

Ищците по насрещния иск сочат още, че с НА № 177, том XI, дело № 2092/2007г., Д.Д.П.. прехвърлила на първия от тях 4/6 ид.части от УПИ XIII- 49 в кв.5., както и 4/6 ид.части от УПИ II- 49 в кв.5., и те станали СИО, тъй като били придобити по време на техния брак.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците А. Д. и К. Д., че са собственици по давностно владение на УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и на УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч..

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници от 07.04.2008г. на км.с.П., общ.Ч., се сочи, че Д.Т.П. е починал на 31.01.1970г. в с.П., и е оставил като наследници посочените в същото лица, между които и бащата на първия ищец и първия ответник - Г.Д.П.. От представеното като доказателство по делото /приложено към преписката по н.д. № 2092/ 2007г./ удостоверение за наследници от 27.11.2007г. на км.с. П., е видно, че Г.Д.П. е починал на 12.01.1995г. и е оставил като наследници съпругата си Д.Д.П.. и синовете си А. Д. Г. и Д. Г. Д.. Видно от удостоверение за наследници от 03.10.2008г. на км.с. П., Д.Д.П.. е починала на 06.09.2008г. и е оставила като наследници А. Д. Г. и Д. Г. Д.. Т.е., от посочените удостоверения за наследници се установява, че ищецът и ответникът са наследници по закон на починалите си родители - на майка си Д.П. и на баща си Г.П .

От нотариален акт № 26, том I, дело № 69/ 1987г. на нотариус при РС-Кърджали се установява, че наследодателят на А. Д. Г. и Д. Г. Д. - Г.Д.П. е бил признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти; 1/ дворно място от 910 кв.м, представляващо парцел I с пл.сн № 49 в кв.5. ; 2/ дворно място от 760 кв.м, представляващо парцел II с пл.сн. № 49 в кв.5; 3/ дворно място от 930 кв.м, представляващо парцел XIII с пл.сн. № 49 в кв.5.

С НА № 74, том I, н.д. № 124/ 1987г. на нотариус при РС-Кърджали, Г.Д.П. е дарил на първия ответник Д. Д. /записан с фамилно име П., но с идентичен ЕГН/ дворно място от 910 кв.м., представляващо парцел I с пл.сн.№ 49 в кв.5.

Съдът съобрази след съпоставка на единните граждански номера на страните по удостоверения за наследници и процесните нотариални актове, че въпреки разликата във фамилните им имена в различните документи – П. и Д., се касае за едни и същи лица.

По делото е приложена Заповед № 530/ 29.09.2006г. на Община Ч., за изменение на ПУП на село П. в частта, касаеща имот с пл.сн. № 49 в кв.5 на Г.Д.П. по КРП на селото от 1980г., с което вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите имотни граници със съседните имоти с пл.сн № 50 и пл.сн. №51, като за самия имот били запазени отредените УПИ 1-49, УПИ II- 49 и УПИ- XIII- 49 и вътрешните регулационни линии между тях така, както са били показани по скица № 275/ 28.09.2006г. на отдел "ТСУ"-приложена по делото /в скицата е отразено, че регулационите сметки на посочените УПИ I, II и XIII /с посочена площ от 865 кв.м./, се считат за уредени по смисъла на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ, както и че УПИ I е прехвърлен на Д. Г. П. с НА №74/ 1987г./. Изменението на ПУП на селото е било направено по повод на постъпила от А. Д. Г. молба.

С НА № 177, том XI, дело № 2092/2007г., майката на ищеца А. Д. и ответника Д. Д. - Д.Д.П.. е прехвърлила на първия ответник Д. Г. П. 4/6 ид.части от УПИ XIII- 49 в кв.5. с площ от 930кв.м., както и 4/6 ид.части от УПИ II- 49 в кв.5. с площ от 760 кв.м.

По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка от 12.05.2008г. на Община Ч., в което парцел XIII- 49 в кв.5 по плана на с.П., с площ от 865 кв.м. е записан на името на ищеца А. Г. Д..

В приобщената като доказателство по делото преписка по н.д. № 2092/2007г. на нот.К.Димитров е приложено удостоверение за данъчна оценка от 27.11.2007г., в което като собственик на парцел II- 49 и XIII- 49 в кв.5 по плана на с.П. са посочени Д.Д.П., Д. Г. Д. и А. Г. Д., като е отразено, че частта на Д. Г. Д. възлиза на 1/6 идеална част от посочените имоти. Към същата нотариална преписка е приложена декларация от Д. Г. Д., в която последният е отразил, че е женен за С. К. П..

В удостоверение за данъчна оценка от 12.06.2009г. на Община Ч., като собственик на парцел I- 49 и II- 49 в кв.5 по плана на с.П. са посочени Д. Г. Д. и А. Г. Д., като е отразено, че частта на Д. Г. Д. възлиза на 5/ 6 идеални части от посочените имоти. В този смисъл е и удостоверение за данъчна оценка от 01.07.2009г. на Община Ч., в което като собственик на парцел II- 49 в кв.5 по плана на с.П. са посочени Д. Г. Д. и А. Г. Д., и в същото е отразено, че частта на Д. Г. Д. възлиза на 5/ 6 идеални части от посоченият имот.

По делото е приложено експертно решение № 29.09.2007г., издадено от МБАЛ "Д-р Ат.Дафовски" -Кърджали, в което е дадена оценка на работоспособността на К.А.Д..

Събрани са гласни доказателства, от които се установява, че свидетелите Ст.Г., П.В., Д.П., М.Р. и Г.П. познават страните, а последният свидетел е син на Д. Д. и С. Д.. Свидетелите потвърждават твърденията на страните по делото, че приживе бащата Г.Д.А. разделил имотите си на три, като предоставил на синовете си по един парцел, а за себе си и жена си оставил третият парцел. Установява се също, че всеки от братята – А. и Д., обработвал през различни периоди след смъртта на баща си така определените им имоти. В конкретния случай от съществено значение да се стигне до този извод са показанията на св.Г.П., който е роднина на страните по делот¯. Същият твърди, че чичо му А. работел в с.П. едно место преди повече от две години. След това не бил идвал. Баща му /Д. Д./ и той изчистили местото от храсти и диви дървета преди около година и садили люцерна. Твърди, че мястото на чичо му А. изчистили преди една година, тъй като парцела бил целия обрасъл. С оглед указанията на въззивния съд, дадени с Определение № 679/05.10.2009г. А. Г. Д. и К. Х. Д. са представили по делото удостоверение за граждански брак № 262229 от 09.09.1984г., видно от което са сключили брак на същата дата. Други доказателства пред въззивната инстанция не се сочат.

Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва: от А. Г. Д. и К. Х. Д. против Д. Г. Д. и С. К. Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК; от Д. Г. Д. и С. К. Д. против А. Г. Д. и К. Х. Д. са предявени субективно съединени насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че не се доказва по делото която и да е от страните да е владяла и ползвала необезпокоявано, и без противопоставяне от другата страна в продължение на повече от десет години изцяло или частично процесните имоти - УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., т.е. – да ги е придобила по давност. В показанията си свидетелите сочат, че е имало разпределение на имотите, като всеки от синовете – А. и Д., по различно време след смъртта на баща им Г. е извършвал действия в своя имот. Не се установява безспорно Д. Д. и С. Д. да са извършвали действия в процесните имоти с намерението да ги своят изцяло; от друга страна А. Д. е предприел действия по изменение на ПУП на имота, от който са били обособени три парцела- УПИ I- 49, УПИ II- 49 и УПИ ХIII-49, което показва, че същият не се дезинтересирал от наследствения му имот. Ето защо следва предявените от страните искове за придобиване на процесните имоти по давностно владение да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Настоящата инстанция намира също, че предявеният от А.Д. установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за придобиване по наследствона УПИ XIII- 49 и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС за придобиване по наследство на УПИ II -49 в кв.5 по плана на с.П., общ.Ч. са основателни и доказани до размера на 1/6 идеални части от същите, като за разликата до предявения размер от 1/5 ид.част и за двата имота исковете следва да се отхвърлят, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение за определянето на тези квоти. Следва също с оглед направените в исковата молба и въззивната жалба твърдения, че ищците Д. Г. Д. и С. К. Д. са собственици на 1/5 ид.ч. за първия ищец, и в СИО на 4/5 ид.части от двете УПИ-та, да се има предвид, че по делото не са представени доказателства какви имоти е придобил по давност и наследство общия наследодател на страните А. Д. и Д. Д.. Поради което не може да се направи извод за различно разпределение на наследствените квоти, освен на базата на съдържащия се по делото НА № 26, том I, дело № 69/ 1987г. на нотариус при РС-Кърджали.

Като взе предвид изложеното, настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд по съществото на спора, и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, изложени в обстоятелствената част на атакуваното решение.

Въззивният съд констатира обаче, че въпреки, че е изложил съображения за уважаване на предявения от А. Г. Д. иск по чл.108 от ЗС до размера на 1/6 ид.част от УПИ II- 49, първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе с осъдителен дис´озитив, с който да осъди ответниците по иска Д. Г. Д. и С. К. Д. да отстъпят собствеността и да му предадат владението на тези идеални части. Вместо това, съдът е отхвърлил иска в останалата част за разликата между уважения размер до претендирания такъв, и в частта, с която ищецът иска да бъдат осъдени ответниците Д. Г. Д. и С. К. П. да отстъпят собствеността и да предадат владението на претендираните 1/5 идеални части от имота, като неоснователен. Следва поради изложеното, решението в тази му част да бъде отменето, вместо което да се постанови ново, с което Д. Г. Д. и С. К. Д. да бъдат осъдени да отстъпят на А. Г. Д. собствеността и да предадат владението на 1/6 идеални части от УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч..

Във връзка с изложеното по-горе, следва да се уважи и акцесорният иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от А. Д. за частта, посочена по-горе, като се отмени НА № 177, том XI, н.д. № 2092/2007г. на нотариус Калин Димитров с район на действие РС- Кърджали, до размер на 1/6 идеални части от УПИ XIII с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., и до размер на 1/6 идеални части от УПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч.. В останалата им част исковете по чл.537, ал.2 от ГПК следва се отхвърлят, както правилно е постановил и първоинстанционния съд с атакуваното решение.

При този изход на делото, направените за тази инстанция разноски следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 82/29.07.2009г., постановено по гр.д.№ 778/2008г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Д. и С. К. Д., и двамата от Г. против Д. Г. Д. и К. Х. Д., и двамата от с.гр. осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС – да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владениетона 1/6 ид.част отУПИ II с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН * и С. К. П., с ЕГН *, да отстъпятна А. Г. Д. с ЕГН *, собствеността и предадат владението на1/6 идеални части от УПИ II 49 с пл.сн. № 49, в кв.5, по плана на с.П., общ.Ч..

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.