ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 15.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа
докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело №
20245000600075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е
наложил на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо най-тежко
наказание на осъдения Е. К. П. по нохд № № 1688/2022г. и по нохд №
779/2022г. и двете на Пловдивския окръжен съд в размер на шест години
лишаване от свобода, което осъденият да изтърпи при първоначален „ строг“
режим.
На основание чл.24 НК съдът е увеличил така наложеното наказание на
осъдения с една година лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.2 НК съдът била приспадната изтърпяната част
от наказанията по групираните присъди.
Недоволен останал осъдения и обжалвал определението само в частта,
досежно приложението на чл.24 НК. В жалбата си посочил, че съдът не е
разгледал в едно производство извършените от П. престъпления, а в две
отделни и така е утежнил положението на дееца. Петитумът е насочен към
1
отмяна на определението в обжалваната част, касаеща приложението на чл.24
НК.
В съдебно заседание прокурора предлага определението да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение с доводи за правилно
приложение на закона. Прокурорът споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния съд по приложението на чл.24 НК и ги намира за
обосновани.
Защитата на осъдения поддържа жалбата си. Навежда доводи за липса
на предпоставките за увеличаване на размера на общото наказание и иска
съдът да измени определението, като го отмени в частта, досежно чл. 24 НК.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че
наказанията на осъдения Е. К. П. по нохд № № 1688/2022г. и по нохд №
779/2022г. и двете на Пловдивския окръжен съд са в условия на съвкупност и
ги е групирал
Този извод на първоинстанционният съд е правилен. Деянията по
всички съдебни актове са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях и обосновано и законосъобразно съдът ги е кумулирал
на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК и е определил едно общо най-
тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода.
Съдът като е съобразил миналите му осъждания и многократното му
пребиваване в местата за лишаване от свобода е увеличил наказанието на П.
на основание чл.24 НК с една година лишаване от свобода.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и
от проявената упорита престъпна воля от осъдения, както и от
обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни наказания
лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият продължил
престъпната си деятелност, което го очертава като личност с утвърдени
престъпни навици и налага по – продължително корекционно въздействие.
2
Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание
в размер на шест години лишаване от свобода целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо
увеличаването му по реда на чл.24 НК с една година лишаване от свобода се
явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил
правилата, съдържащи се в нормата на чл.24 НК и определящи границите при
прилагането й.
Настоящия състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото
за такъв срок ще изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него,
като отделно от това ще има и съответния предупредителен ефект върху
обществото.
Правилно съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 НК изтърпяните
части от наказанията и е определил съответния на ЗИНЗС режим за
изтърпяване на общото наказание.
Всичко това прави възраженията на защитата на осъдения
необосновани. При положение, че осъденият е извършил две отделни
престъпления, макар и в един кратък период от време без значение е дали
отговорността му ще бъде реализирана в едно или в две отделни
производства. И в двата случая ако бъде бъде признат за виновен за всяко
едно от двете престъпления /какъвто е настоящият казус/, определените му
наказания следва да бъдат групирани по реда на чл. 23-25 НК.
Вярно е становището на защитата, че прилагането на чл.24 НК е една
правна възможност, но то е изключение, предвидено от закона при
определяне на наказания при съвкупност от престъпления и в нормата са
поставени ясни изисквания и достатъчно ограничения /съобразяване с
максималния размер на съответния вид наказание и със сбора на определените наказания/,
свързани с прилагането му. След като решаващият съд се е съобразил с тези
императиви и е изложил достатъчно мотиви за решението си, то той правилно
е приложил материалния закон, което води до единствения извод, че
обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/18.01.2024г. по чнд № 2527/23г.
на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4