№ 29056
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119089 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „..................“ срещу Л. В. М. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в общ размер от 779,41 лева, включваща: по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ............. от 07.02.2020 г.: сумата от 138,51 лева, представляваща
стойност на незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г., сумата от 99,71 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и сумата от 48,53 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор за лизинг от
16.04.2020 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............... от 16.04.2020 г.:
сумата от 180,91 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни
такси и мобилни услуги за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г., сумата от 95,20
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, сумата от 43,47 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до
14.09.2020 г. по договор за лизинг от 16.04.2020 г. и сумата от 173,08 лева, представляваща
неустойка формирана от разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 16.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху сумата от 779,41 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 43716/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г.
Ищецът твърди, че на 07.02.2020 г. между „.............“ ЕАД (понастоящем „..................“
ЕАД) и ответницата Л. В. М. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+............. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 29,99
лева за първоначално уговорения срок на действие и в размер от 33,99 лева – след изтичане
на първоначалния срок на договора. Поддържа се, че за отчетния период 15.04.2020 г. –
14.07.2020 г. М. имала неплатени задължения по договора за абонаментни такси и
използвани услуги на обща стойност от 138,51 лева. В резултат от така допуснатото
договорно неизпълнение и на основание т. 11 от договора за мобилни услуги от страна на
1
мобилния оператор е начислена неустойка в размер на 99,71 лева. Излага се, че по повод на
този договор на 16.04.2020 г. между страните е сключен договор за лизинг, по силата на
който „..................“ ЕАД, в качеството си на лизингодател предоставил на М., в качеството й
на лизингополучател, за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, чиято
лизингова цена е платима чрез 23 лизингови вноски от по 2,11 лева. Твърди се, че по този
договор ответницата имала неизпълнено задължение в размер от 48,53 лева – неплатени
лизингови вноски за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.09.2020 г., в частност оставащите 20
лизингови вноски, начислени на основание чл. 12 от приложимите Общи условия към
договора за лизинг. В исковата молба се излага, че на 16.04.2020 г. между „.............“ ЕАД и
ответницата Л. М. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............... за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок
на договора в размер от 29,99 лева и в размер от 33,99 лева – след изтичане на този срок.
Посочва се, че по този договор М. има неизпълнени задължения в размер от 180,91 лева,
формирани от стойността на месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.04.2020 г. – 14.07.2020 г. В резултат от допуснатото договорно неизпълнение и на
основание т. 11 от договора, от страна на мобилния оператор е начислена неустойка в размер
на 95,20 лева. Твърди се, че на същата дата 16.04.2020 г. и по повод на този договор между
„..................“ ЕАД и Л. М. е сключен договор за лизинг, по силата на който на М. е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство „ Nokia 2.3 32GB Dual Green“ с
обща лизингова цена от 83,47 лева, дължима чрез една първоначална вноска от 40 лева и 23
последващи вноски от по 1,89 лева. Поддържа се, че по този договор ответницата има
неизпълнено задължение в общ размер от 43,47 лева, формирано от стойността на
незаплатени лизингови вноски за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.09.2020 г., в частност 20
лизингови вноски, начислени на основание чл. 12 от Общите условия, приложими към
договора. Излага се, че поради допуснатата форма на неизпълнение на договора за мобилни
услуги и на основание клаузата на т. 11, б. „б“ от последния М. дължи заплащането на
сумата от 173,08 лева, представляваща разлика между цената на предоставеното за ползване
устройство без абонамент, посочена в т. 7 от договора за мобилни услуги, и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, по съществото си
действително направената отстъпка в цената, при отчитане на периода, през който
ответницата е изпълнявала задълженията си по договора за мобилни услуги. Ищцовото
дружество изтъква, че по отношение на задълженията за лизингови вноски е налице обща
изискуемост, предвид изтичане на сроковете на договорите за лизинг и невръщане от
лизингополучателя на предоставените устройства. Поддържа се, че за процесните суми са
издадени следните фактури: фактура № ................. от 15.05.2020 г., фактура № ********** от
15.06.2020 г., фактура № ............... от 15.07.2020 г. и фактура № ............... от 15.09.2020 г. За
тези суми в полза на „..................“ ЕАД и срещу ответницата Л. М. в хода на ч. гр. дело №
43716/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищцовото дружество предявява процесните
установителни искови претенции. С тези съображения последното обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира
за дължима и претендира и законна лихва за забава върху вземанията, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата Л. М. – адв. Л. Р., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с
който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва се дължимостта на
процесните месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки по договорите за
двата предпочетени номера и по договорите за лизинг с довод за липсата на доказателства за
връчване на процесните фактури на ответната страна, както и за ненадлежно съобщаване на
предсрочната изискуемост на договорите на лизинг. Оспорва се валидността на клаузите,
2
предвиждащи задължението за заплащане на оставащите лизингови вноски след твърдяното
прекратяване, както и на разликата между цената на устройството без абонамент и
лизинговата цена, като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави, както и с
оглед неравноправния им характер по см. на ЗЗП. Намира за недоказани по основанието си
претенциите за неустойка, предвид липсата на писмено предупреждение до длъжника с
даден срок за изпълнение, както и с оглед противоречието на неустоечните клаузи със закона
и добрите нрави, и предвид неравноправния им характер по см. на ЗЗП. С тези доводи се
отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникването и съществуването между него и ответницата на облигационни
правоотношения през процесния период, породени от сочените договори за мобилни услуги
и договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание; 2). че е изпълнил задълженията
си по тези правоотношения, като реално е предоставил за ползване на ответницата
мобилните телефонни номера, през процесните периоди е доставил електронни
съобщителни услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури и е предал за
ползване мобилните устройства, предмет на договора за лизинг; 3). падежа на вземанията си;
4). действителността на клаузите, предвиждащи задължение за връщане на лизинговите
вноски до крайния срок на договорите и след прекратяване на действието им; на отстъпката
в цената на предоставените устройства и неустойките.
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, уговорено между страните
валидно неустоечно съглашение, допусната конкретна форма на неизпълнение на договорно
задължение от ответницата и размера на претендираните неустойки.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на особения представител на ответницата следва да
бъде дадена възможност да конкретизира проведеното оспорване, като посочи конкретно в
какво се изразява противоречието на договорните клаузи, предвиждащи дължимостта на
лизинговите вноски и след прекратяване на договорите за лизинг, на отстъпката в цената на
предоставените устройства по договорите за лизинг и на неустойките, със закона – на кои
конкретно законови норми противоречат тези клаузи, както и в какво се изразява
неравноправния им характер по см. на ЗЗП.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му решаване, а приемането им – допустимо,
поради което следва да бъдат приобщени по делото.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 43716/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, до приключване на настоящото с окончателен съдебен
акт, предвид и изричното заявеното от ищцовото дружество, че ще се ползва от писмените
материали, приложени към заявлението.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на особения представител на ответницата в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, да конкретизира
проведеното оспорване с отговора на исковата молба като посочи конкретно в какво се
изразява противоречието на договорните клаузи, предвиждащи дължимостта на лизинговите
вноски и след прекратяване на договорите за лизинг, на отстъпката в цената на
предоставените устройства по договорите за лизинг и на неустойките, със закона – на кои
конкретно законови норми противоречат тези клаузи, както и в какво се изразява
неравноправния им характер по см. на ЗЗП, като при липсата на уточнение съдът ще приеме,
че оспорването не е уточнено и по същество не дължи произнасяне по същото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 43716/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-
во ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4