РЕШЕНИЕ
№ 10204
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110160351 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. С. срещу „Софийска
вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 544,60 лева, представляваща начислена за периода от 13.01.2015 г. до 12.12.2016 г.
сума за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл.66,
вх. Б, ап.15, абонатен номер **********.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
било установено, че за абонатен номер **********. е начислено задължение в
горепосочения размер. Излага, че ответникът е открил партида без правно основание.
Оспорва дължимостта на сумата поради липса на облигационна връзка. Поддържа, че
отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса е извършено в нарушение на чл.
32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4. Сочи, че не е спазен и чл. 21, ал. 1
от общите условия на дружеството, съобразно който показанията на водомерите се отчитат
за период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа
след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според който датата на
отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни
дни. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. Сочи, че няма
качеството потребител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като излага
подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция. Излага подробни съображения в насока,
че с поведението си не е станал повод за образуване на делото, поради което моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. По
така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес
от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
доставка на ВиК услуги, по силата на което е доставил на ищеца определено количество
вода, както и обема на реално доставените на ищеца ВиК услуги в размер на процесната
стойност, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на
три години от настъпването са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване
течението на давностния срок.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че „Софийска вода“ АД е начислила на М. С. С. сумата от 544,60 лв., представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 13.01.2015 г. до 12.12.2016 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл.66, вх. Б, ап.15, абонатен номер **********.
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В случая с обявения за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Софийска вода“ АД е начислила на ищеца
процесните вземания. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от
представените от ищцата писмени доказателства – справка за неплатени задължения към
2
ответното дружество и писмо от 02.04.2021г. Следователно, при наличието на посоченото
вземане, за ищеца е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост. При
наличие на издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело за процесните
вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване от отрицателни установителни
искове за установяване на тяхната недължимост.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза
е установяване съществуването на отреченото материално право, доколкото ищцата оспорва
наличието на предпоставките за възникването му – наличието на облигационно
правоотношение между наследодателя и ответника и между ищеца и ответника, както и
доставката на ВиК услуги в процесното количество на претендираната от ответното
дружество стойност. Едва при установяване по делото на тези обстоятелства подлежи на
разглеждане заявеното от ищцата възражение за погасяване на вземането по давност, тъй
като възражението за изтекла погасителна давност, като правопогасяващо възражение,
подлежи на разглеждане само ако и доколкото съществува притезание, което да бъде
погасено.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги
при общи условия, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта
на сумите.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на ответника е да докаже наличието на право
на ищцата върху процесния имот. В случая ответникът не е релевирал доказателства за
наличието на облигационно правоотношение, а вместо това признава с отговора на исковата
молба, че такова липсвало.
При липса на доказателства за първата и основна предпоставка за възникване на
начислените вземания, останалите такива, както и възражението за изтекла погасителна
давност, не следва да бъдат обсъждани. Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските по делото в тежест на ищеца по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Действително, с отговора на исковата молба ответникът е
признал предявения иск, но не е налице втората кумулативна предпоставка за приложение
3
на нормата – същият да не е станал повод за завеждане на делото. Това е така на първо
място защото съдебната практика, обективирана в определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.
№ 510/2018 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г.
на ВКС. ІІІ г.о. намира приложение единствено в хипотезите, при които отрицателният
установителен иск е основан на изтекла погасителна давност. Единствено в този случай, с
оглед нормата на чл. 120 ЗЗД, предприетите от кредитора извънсъдебни действия по
претендиране на погасеното по давност вземане нямат противоправен характер и с тях
кредиторът не дава повод за завеждане на отрицателния установителен иск. В случаите като
настоящия, в които кредиторът е претендирал извънсъдебно лишени от основание вземания
/такива, чиито правопораждащ факт – договорът за доставка, изобщо не е възникнал/,
нормата на чл. 120 ЗЗД е ирелевантна и извънсъдебната претенция е всякога
незаконосъобразна и влече отговорност за разноски в исковото производство по
отрицателния установителен иск.
От друга страна, дори да бъде приложено по аналогия цитираното разрешение, то в
настоящия случай видно от приетото по делото писмо от 02.04.2021г., изходящо от
ответника, ищцата е поискала от него извънсъдебно заличаване на процесните вземания, но
ответното дружество е отказало да стори това, с което е дало повод за предявяване на иска.
На последно място релевираното от ответника възражение за злоупотреба с
процесуални права от страна на ищеца също е неоснователно. Настоящият състав поначало
приема, че образуването на множество дела между едни и същи страни и с един и същи
предмет, единствено за различен период, е годно да обоснове злоупотреба с процесуални
права от страна на ищеца с оглед кумулирането на множество отделни вземания за съдебни
разноски. В настоящия случай, обаче, освен настоящото производство е налице само едно
предходно приключило такова между същите страни /гр.д. № 34047/2021 по описа на СРС,
120-ти състав/ и то е образувано повече от една година преди настоящото, поради което
липсва основание да се приеме нарушение на установеното в чл. 3 ГПК изискване за
добросъвестност.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да й
бъдат присъдени изцяло. В настоящото производство ищцата е била представлявана
безплатно от адв. К. Б., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. в, т. 1
НМРАВ, на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че М. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С р“, бл. , вх. , ап. , не
дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц Б III“ № , бизнес център „И Ц Б“, ет. и , сумата от 544,60 лева, представляваща
4
начислена за периода от 13.01.2015 г. до 12.12.2016 г. сума за предоставени ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С р“, бл., вх. , ап., абонатен номер.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на М. С. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на адв. К. И. Б., САК, с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С ул. „Г“ № , ет. , офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400
лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на М. С. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5